Решение № 21784 от 30.11.2024, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 21784 гр. София, 30.11.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 43 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и шести ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: ЕЛЕНА ЛЮБ. ДОНКОВА при участието на секретаря РАЛИЦА Г. НАКОВА като разгледа докладваното от ЕЛЕНА ЛЮБ. ДОНКОВА Гражданско дело № 20241110128722 по описа за 2024 година

Предявени са за разглеждане осъдителни искове с правно основание чл.79, ал.1, предл.1-во ЗЗД, вр.чл.430, ал.1 и 2 ТЗ и чл.86, ал.1 ЗЗД.

Производство по делото е образувано по искова молба от ************** против М. И. Л., с която са предявени обективно съединени искове осъдителни искове за сумите, както следва: за сумата от 9600,00 лева, представляваща главница по договор за целеви потребителски кредит за финансиране на студенти и докторанти от 04.09.2012 г.; за сумата от 2823,64 лева, представляваща капитализирана в съответствие с т.10.2 от Общите условия лихва през гратисния период, ведно със законната лихва върху сумите, считано от датата на подаване на исковата молба в съда – 17.05.2024 г. до окончателното изплащане; за сумата от 5425,65 лева, представляваща договорна /възнаградителна/ лихва за периода от 20.03.2018 г. до 15.05.2024 г., както и за сумата от 1631,33 лева, представляваща лихва за забава за периода от 20.03.2018 г. до 15.05.2024 г.

В исковата молба се твърди, че на 04.09.2012 г. между ищеца и ответника бил сключен договор за целеви потребителски кредит за финансиране на студенти и докторанти по реда на Закона за кредитиране на студенти и докторанти, по силата на който банката предоставила на ответника сума в размер на 9600 лева за заплащане на такси за обучение, със срок на издължаване – 120 месеца, считано от датата на изтичане на гратисния период, който съгласно чл.3 от договора обхваща времето от датата на първото усвояване до изтичане на една година от първата дата за провеждане на последния държавен изпит или защита на дипломна работа. Поддържа се, че 1 кредитът е усвояван на части чрез преводи по банковата сметка на висшето училище, в размер на дължимата такса за обучение за съответния семестър, след представяне на документ, издаден от учебното заведение и удостоверяващ качеството на кредитополучателя на студент. Поддържа се още, че за предоставения кредит ответникът е поел задължение да заплаща фиксирана лихва в размер на 7 % годишно, която съгласно т.10.2 от ОУ се начислява върху усвоената част от кредита, включително и по време на гратисния период, като в последния случай се капитализира годишно. Съгласно чл.5 от договора, кредитът се погасява чрез разплащателна сметка на кредитополучателя, с равни месечни вноски с падежна дата 20-то число на месеца, съгласно погасителен план. Ищецът поддържа, че последният държавен изпит по специалността, по която се е обучавал ответникът, е бил на 20.02.2017 г., поради което гратисния период по чл.3 от договора е до 30.09.2020 г., съответно първата падежна дата е 20.03.2018 г., като кредитът е следвало да се погасява на 120 равни месечни вноски, всяка в размер на 144,25 лева. Поддържа се още, че съгласно ОУ към договора за кредит, при допусната забава за плащане на вноска на падежна дата, частта от вноската, представляваща главница се олихвява с договорения лихвен процент, увеличен с надбавка за забава в размер на 10 /десет/ процентни пункта. Ищецът поддържа, че към датата на подаване на исковата молба в съда, от страна на ответника е налице неизпълнение в размер на 74 броя вноски, или сума от общо 10 674,48 лева. Поради непогасяване в срок на месечните погасителни вноски, банката е обявила кредита за предсрочно изискуем, обявена на кредитополучателя – настоящ ответник с връчване на препис от исковата молба. По изложените в исковата молба доводи и съображения ищецът претендира уважаване на предявените искове, като претендира присъждане и на направените по производството разноски.

В подадения писмен отговор от назначения по реда на чл.47, ал.6 ГПК особен представител на ответника предявените искове се оспорват по основание и размер.

Поддържа се становище, че не е в състояние да осигури адекватна защита, поради факта, че ищецът не е уточнил дали ответникът е правил частично плащане по усвоения кредит. Прави се възражение за погасяване по давност на претенциите, предвид датата на сключване на процесния договор.

Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства по отделно и в тяхната съвкупност, и като взе предвид становището на страните, приема за установено следното от фактическа страна:

Между страните не се спори и от представения по делото договор за целеви потребителски кредит за финансиране на студенти и докторанти по реда на Закона за кредитиране на студенти и докторанти от 04.09.2012 г., сключен между **************, от една страна като кредитор, и ответника М. И. Л., от друга страна като кредитополучател, се установява, че банката е отпуснала на ответника кредит за 2 заплащане на такси за обучение в размер на 9 600,00 лева, със срок на издължаване 120 месеца, считано от датата на изтичане на гратисния период. Съгласно чл.3 от договора гратисният период обхваща времето от датата на първото усвояване до изтичане на една година от първата дата за провеждане на последния държавен изпит или защита на дипломна работа съгласно учебния план за съответната специалност и образователно-квалификационна степен, съответно от датата, на която изтича срокът на докторантурата. Съгласно чл.4 от договора кредитът се усвоява на части въз основа на представени документи, удостоверяващи качеството на кредитополучателя на студент или докторант, като в чл.5 е посочена банкова сметка, по която кредитът се погасява с равни месечни вноски съобразно, съгласно погасителен план, който се изготвя и предоставя на кредитополучателя, след изтичане на гратисния период.

Видно от чл.7 от договора е, че страните са постигнали съгласие кредито.получателят да заплаща фиксирана лихва, която не може да надхвърля 7 % на годишна база.

По делото са приложени и Общи условия за финансиране на студенти и докторанти по реда на Закона за кредитиране на студенти и докторанти, съдържащи подпис на кредитополучателя на всяка страница. Съгласно чл.10.2 от ОУ дължимата лихва се начислява върху усвоената част от кредита, включително по време на гратисния период, като в последния случай се капитализира годишно.

По делото са приложени уверения, издадени на основание чл.10, ал.3 от Закона за кредитиране на студенти и докторанти от Нов български университет, в което е отразено, че лицето /настоящ ответник/ е имал право да запише зимен семестър за учебната 2012г./2013 г., при семестриална такса в размер на 1200,00 лева, със срок за плащане на същата - 17.08.2012 г., летен семестър за учебната 2012г./2013 г. при семестриална такса в размер на 1200,00 лева, със срок за плащане на същата 10.02.2013 г., зимен семестър за учебната 2013г./2014 г., при семестриална такса в размер на 1200,00 лева, със срок за плащане на същата - 15.09.2013 г., летен семестър за учебната 2013г./2014 г., при семестриална такса в размер на 1200,00 лева, със срок за плащане на същата - 09.02.2014 г., зимен семестър за учебната 2014г./2015 г., при семестриална такса в размер на 1200,00 лева, със срок за плащане на същата 14.09.2014 г., летен семестър за учебната 2014г./2015 г., при семестриална такса в размер на 1200,00 лева, със срок за плащане на същата - 08.02.2015 г., зимен семестър за учебната 2015г./2016 г., при семестриална такса в размер на 1200,00 лева, със срок за плащане на същата - 13.09.2015 г. и летен семестър за учебната 2015г./2016 г., при семестриална такса в размер на 1200,00 лева, със срок за плащане на същата 07.02.2016 г. Видно от издадените уверения е, че краен срок за полагане на последния държавен изпит/защита на дипломна работа е 20.02.2017 г.

По делото е изслушано и прието, без възражения от страните, заключение та съдебно-счетоводна експертиза, в което вещото лице е констатирало, че общия размер на кредита, съгласно договора и общите условия към него са в общ размер на 12 3

423,64 лева, от които 9 600,00 лева – усвоена сума и 2823,64 лева – капитализирана лихва. Вещото лице е посочило, че извършените погашения по договора са в размер на 0,02 лева, с която сума е погасена договорна лихва. Към датата на подаване на исковата молба в съда е налице забава от 2 220 дни за периода от 20.03.2018 г. до 20.04.2024 г. Размерът на непогасените задължения по процесния договор вещото лице е посочило към датата на подаване на исковата молба в съда и към датата на връчване на препис от същата на особения представител.

Други относими и допустими доказателства не са представени по делото.

При така установеното от фактическа страна, съдът прави следните правни изводи:

Предявени са за разглеждане осъдителни искове с правно основание чл.79, ал.1, предл.1-во ЗЗД, вр.чл.430, ал.1 и 2 ТЗ и чл.86, ал.1 ЗЗД.

По предявените искове в тежест на ищеца е да докаже при условията на пълно и главно доказване: 1/ че е сключил с кредитополучателя /настоящ ответник/ валиден договор за кредит, по силата на който е поел задължението да предостави на кредитополучателя определена сума пари, а последния е поел задължението да издължава главницата и лихвите по кредита, съгласно договора; 2/ че е изпълнил поетите с договора задължения точно и в срок и 3/ размера на претендираните вземания за главница и лихва /поотделно/.

С оглед твърденията на ищеца за настъпила предсрочна изискуемост на кредита в негова тежест е да установи факта на осъществяване на всички предпоставки по договора, въз основа на които е възникнало правото му да обяви кредита за предсрочно изискуем и надлежното уведомяване на ответника за последното.

При установяване на горепосочените обстоятелства, в тежест на ответника е да докаже положителния факт на погасяване на дълга.

С исковата молба обаче ищецът изрично е заявил, че с получаването на препис от исковата молба, ще счита кредита за предсрочно изискуем. Препис от исковата молба и приложенията към нея е редовно връчен на назначения по реда на чл.47, ал.6 ГПК особен представител на ответника на 02.09.2024 г. Съдът намира, че отправеното до особен представител уведомление за обявяване на кредит за предсрочно изискуем е редовно и прави задължението по кредита изискуемо. За да обоснове този извод съдът взе предвид, че с определение № 274/2018 г. по т.д. № 93/2018 г., І т.о. на ВКС е допуснат въпрос „Допустимо ли е предявеният осъдителен иск за вземане по договор за банков кредит поради предсрочна изискуемост да бъде уважен, ако предсрочната изискуемост е била обявена на длъжника с връчване на копие от исковата молба на особения му представител, назначен на осн. чл. 47, ал. 6 ГПК?“, като даденият в решение № 198/2019 г. по т.д. № 93/2018 г. І т.о. на ВКС отговор е „Ако волеизявлението на кредитора се съдържа в исковата молба по чл.422 ГПК може да се приеме, че предявяването на иска има характер на волеизявление на кредитора, че 4 счита кредита за предсрочно изискуем, и същият се обявява на длъжника с връчването на препис от исковата молба, то моментът на предсрочната изискуемост ще настъпи с получаването на преписа от ответника по иска.

В решение № 114/07.09.2016 г. по т. д. № 362/2015 г., II т.о. на ВКС също е прието, че исковата молба може да има характер на волеизявление на кредитора, че счита кредита за предсрочно изискуем, и в този случай с връчването на препис от нея на ответника по иска предсрочната изискуемост се обявява на длъжника.“.

Освен предходното, следва да бъде посочено, че особения представител може да извършва всички процесуални действия, извън тези, за които е необходимо изрично пълномощно съобразно чл.34, ал.3 ГПК и може да прави всички възражения от името на ответника. След като това е така, той може валидно да приема и всички изявления и твърдения, направени от ищцовата страна и адресирани до ответника. Следователно връчването на всички книжа по делото на ответника е надлежно, ако е направено на особения представител и от този момент се пораждат свързаните с факта на връчване правни последици (в този смисъл е и решение № 198/18.01.2019 г., постановено по т.д. № 193/2018 г. на ВКС).