Решение № 481 от 06.03.2025, Районен съд - Бургас

РЕШЕНИЕ

№ 481 гр. Бургас, 06.03.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, VIII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и четвърти февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Д. П. Стоянов при участието на секретаря АНЕЛИЯ ИВ. ТАКОВА като разгледа докладваното от Д. П. Стоянов Гражданско дело № 20242120103932 по описа за 2024 година

За да се произнесе, взе предвид следното:

Предявени са искове с правно основание чл.422 от ГПК, вр. чл.79, ал.1, пр.1 ЗЗД и чл.86 ЗЗД.

Производството е образувано по постъпила искова молба от „Водоснабдяване и канализация“ ЕАД, ЕИК 812115210, със седалище и адрес на управление: град Бургас, кв. Победа, ул. „Ген. Владимир Вазов“ №3, сграда „Метални панели и конструкции“, ет.4, представлявано от Цветан Василев Мирчев, пълномощник Десислава Бонева Златева - юрисконсулт, против Д. С.

Й., ЕГН **********, с адрес: общ. Камено, с. ***

В исковата молба се твърди, че ответникът е клиент на ищцовото дружество и страна по валидно възникнало облигационно правоотношение с предмет предоставяне на ВиК услуги по отношение на имот с административен адрес гр. Бургас, *** със заведена партида в базата данни с аб. № 964862.

В съответствие с разпоредбите на Наредба № 4 от 2004г. за условията и реда за присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителни и канализационни системи, ответникът притежавал качеството „потребител“ във възникналото облигационно отношение, като собственик на водоснабдявания обект от момента на придобиването му по силата на наследствено правоприемство. Предоставянето на услугите на ВиК се извършвало по силата на Общи условия за предоставяне на ВиК услуги от ВиК оператор, одобрени от Комисията за енергийно и водно регулиране, които са публично известни и публикуни на интернет- страницата на водния 1 оператор.

Отчитането на водомера на абоната за процесния период се осъществявало по електронен път, посредством използването на мобилно устройство. При осъществяване на електронно отчитане инкасаторът сканирал баркод, поставен в близост до самия водомер. Съществувала възможност за „самоотчет“, когато клиента сам предоставял на ВиК оператора данните по водомерните си устройства. Когато имало записване „без водомер“ количеството консумирана вода била изчислявана по реда на чл.39, ал.5, т.1 от Наредба № 4 от 2004г. за условията и реда за присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителни и канализационни системи.

Ищецът претендира, че след всяко отчитане били издавани данъчни фактури, съдържащи съответните реквизити. Твърди се, че били издадени фактури за периода от 26.04.2021 г. до 25.10.2021 г. , с отчетен период по тях от 23.10.2020 г. до 22.10.2021 г., на обща стойност в размер на 75, 70 лв., които не са били заплатени в срок 30 дни от издаването на всяка една от тях, от които ответникът дължи 25, 23 лв. Върху тези суми се дължало и обезщетение за забавено плащане в размер на законната лихва върху стойността на издадените фактури от момента на падежа до датата на предявяване на исковата претенция в общ размер на 23, 96 лв., считано от 26.05.2021 г. до 13.03.2024 г., от която сума ответникът дължи 7, 99 лв., както и законната лихва от датата на подаване на исковата молба до окончателното изплащане на задължението.

Моли да бъде прието за установено, че ответникът дължи на ищеца сумата от 25, 23 лева /двадесет и пет лева и двадесет и три стотинки/, съответстваща на квотата му в съсобствеността от цялата дължима сума – 75, 70 лв., представляваща главница, дължима за доставена, отведена и пречистена вода по издадени фактури за периода от 26.04.2021г. до 25.10.2021г., с отчетен период по фактури от 23.10.2020г. до 22.10.2021г., сумата от 7, 99 лева /седем лева и деветдесет и девет стотинки/, съответстваща на квотата му в съсобствеността от цялата дължима сума – 23, 96 лв., представляваща мораторна лихва за периода от 26.05.2021г. до 13.03.2024г., ведно със законната лихва върху главницата, начиная от подаване на заявлението – 18.03.2024г. до изплащане на вземането, както и сторените в заповедното и исковото производство разноски, за които вземания е издадена Заповед №892 от 19.03.2024 г. за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.410 от ГПК по ч.гр.д. №1723/2024 г. по описа на Районен съд – Бургас. Претендират се разноските. Представя писмени доказателства.

В срокът по чл. 131 от ГПК, по делото е постъпил писмен отговор от особения представител на ответника, с който искът се оспорва като неоснователен.

Посочва, че за основателността на заявената главна искова претенция на ищцовото дружество, то твърди, че е възникнало облигационно правоотношение с ответника, както и че същият имал качеството на 2 потребител по смисъла на общите условия. Това твърдения не се установявало от представените по делото доказателства. В представените от дружеството – ищец фактури бил вписан С.А Й., като с оглед неизпълнение на задълженията си за актуализиране на данните по партидата за услуги, съгласно чл.62, ал.1 от ОУ на ВиК оператора и при липса на нотариално заверено споразумение между наследниците, той откривал партида на всички наследници, които отговаряли пропорционално на дела си, съответно следвало да се издадат отделни фактури за всеки един потребител, респ. наследник. С оглед неизпълнение на това задължение на оператора, наследникът бил лишен от възможността да възрази срещу начислените му суми за ползваните услуги от ВиК оператора.

Сочи, че от събраните по делото писмени данни било видно, че ответникът е с адрес в с. ***, което се потвърждавало от извършената справка по почин на съда в регистър НБД, предвид което същият не ползвал услугите на дружеството – ищец по отношение на водоснабдения обект.

Моли за отхвърляне на предявените искове като неоснователни и недоказани. Претендират се разноските.

Съдът, като взе предвид събраните по делото доказателства и становищата на страните, приема за установено от фактическа страна следното:

По делото е представена справка – извлечение за отчетени с мобилно устройство с адрес на водомера гр. Бургас, ж.к. „Меден рудник“, ***, с титуляр на партида С.А Й., клиентски номер 964862 за водомер 1318/63 за периода 23.10.2020 г. – 22.10.2021 г.

По делото са представени фактура с №0041749542 от 26.04.2021 г. за сумата от 15, 78 лв., фактура с №********** от 25.05.2021 г. за сумата от 14, 98 лв., фактура с №0042327954 от 25.08.2021 г. за сумата от 14, 98 лв., фактура с №0042482717 от 27.09.2021 г. за сумата от 14, 98 лв., както и фактура с №0042633808 от 25.10.2021 г. за сумата от 14, 98 лв.

За процесните периоди за представени към исковата молба копия от Решение на КЕВР № Ц-37/23.12.2019г., Решение на КЕВР № Ц46/30.12.2020г. за одобряване на цените за предоставяне на водоснабдителни и канализационни услуги.

По делото е представено удостоверение за наследници, видно от което ответникът Д. С. Й. е наследник на С.А Й.. Представено е удостоверение от Община Бургас, видно от което С.А Й. и Д. С. Й. нямат декларирано движимо и недвижимо имущество в рамките на територията на Общ. Бургас.

Представена е и справка за данни за регистрирани в общ. Бургас собственици на данъчен обект, находящ се на адрес гр. Бургас, ***. В посочената справка са посочени лицата, подали и декларирали за свой процесния имот на основание чл.14 от ЗМДТ. Сред лицата, посочени в справката не фигурира ответника, нито неговия наследодател.

Въз основа на приетата за установена фактическа обстановка, изхождайки от закона, съдът установи от правна страна следното:

3

По предявения иск с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД в тежест на ищеца е да докаже наличието на облигационна връзка с другата страна, основанието и размера на вземането си. В конкретния случай той трябва да установи, че за процесния период до процесния адрес, на който се намира собствен на ответника имот, е извършено водоподаване във фактурираните количества. Ищецът следва да докаже изискуемостта и размера на претенцията си. При установяване на горните обстоятелства в тежест на ответницата е да докаже погасяване на дълга, както и другите си правоизключващи и правопрекратяващи възражения.

По делото е безспорно, че ищцовото дружество е „ВиК оператор“ по смисъла на чл. 198о, ал. 1 от Закона за водите и предоставя ВиК услуги на потребителите срещу заплащане.

Съгласно чл. 3, ал. 1, т. 1 от Наредба № 4/14.09.2004 г. за условията и реда за присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителните и канализационните системи, потребители на ВиК услуги са собствениците и лицата, на които е учредено вещно право на строеж или право на ползване на водоснабдявани имоти. Така и според § 1, ал. 1, т. 2 от Закона за регулиране на водоснабдителните и канализационните услуги и чл. 2, ал. 1, т. 1 от ОУ на ищцовото дружество, потребители на ВиК услуги са юридически или физически лица – собственици или ползватели на имоти, за които се предоставят ВиК услуги. С така посочените разпоредби са нормативно определени лицата, с които се счита сключен неформалният договор за доставка на ВиК услуги, който има съдържанието, определено в чл. 8 от цитираната Наредба и установено в утвърдените от ДКЕВР общи условия на доставчика на ВиК услуги. Според разпоредбата на чл. 8, ал. 1 от Наредба № 4/14.09.2004 г., получаването на услугите В и К се осъществява при публично известни общи условия, предложени от оператора и одобрени от собственика (собствениците) на водоснабдителните и канализационните системи или от оправомощени от него (тях) лица и от съответния регулаторен орган. С общите условия за получаване на услугата В и К, наричани за краткост „общи условия“, се определят правата и задълженията на оператора и на потребителите. В случая общите условия на ВиК оператора са били надлежно разгласени – в два вестника, съобразно предвиденото в нормативната уредба и следователно имат действие за всички абонати на дружеството.

Цитираните по - горе разпоредби разкриват кои лица могат да имат качеството на „потребител“ на водоснабдителни услуги. В Решение № 152 от 6.11.2019 г. на ВКС по гр. д. № 4379/2018 г., III г. о., ГК също е посочено, че потребители на услугите на ВиК са лицата, посочени в пар. 1, ал. 1, т. 2, б. „а“ от Закон за регулиране на водоснабдителните и канализационни услуги и чл.

3 от Наредба № 4/14.09.2004 г. за условията и реда за присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителните и канализационните системи/ наредбата/, а именно: 1. собствениците и лицата, на които е учредено вещно право на строеж или право на ползване, включително чрез концесия, на водоснабдявани имоти и/или имоти, от които се отвеждат отпадъчни и/или 4 дъждовни води; 2. собствениците и лицата, на които е учредено вещно право на строеж или право на ползване на жилища и нежилищни имоти в сгради етажна собственост; 3. собствениците и лицата, на които е учредено вещно право на строеж или право на ползване на водоснабдяваните обекти, разположени на територията на един поземлен имот и присъединени към едно водопроводно отклонение. В този смисъл е и трайната практика на съдилищата, включително на Окръжен съд – Бургас.

Видно е, че нормативната уредба, както и съдебната практика, еднозначно приемат, че за да може едно лице да има качеството на „потребител“, последното следва да бъде собственик на водоснабдения имот, или да има учредено вещно право – на ползване или на строеж. Именно предвид изложеното, се налага изводът, че за да възникне специфичното облигационно отношение по повод на предоствяне на водоснабдителни услуги между „Водоснабдяване и канализация” ЕАД и Д. С. Й., последният следва да е собственик или да има съответно вещно право на ползване върху водоснабден имот с адрес гр. Бургас, ***.

В настоящия случай по делото не е установено съществуването на валидно облигационно правоотношение между страните с предмет доставка на ВиК услуги за процесния период по отношение на описания в исковата молба обект. Качеството на ответника Д. С. Й. на потребител на ВиК услуги по смисъла на пар. 1, т. 2 от ДР на ЗРВИКУ и чл. 3, ал. 1 от Наредба № 4/14.09.2004 г. за условията и реда за присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителните и канализационните системи, за процесния обект на потребление, находящ се в гр. Бургас и за процесния отчетен период, не се установява от представените по делото доказателства.