Определение № 145 от 10.01.2025, Окръжен съд - Варна

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 145 гр. Варна, 10.01.2025 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, II СЪСТАВ ГО, в закрито заседание на девети януари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Ирена Н. Петкова

Членове:

Ивелина Владова мл.с. Елица Н. Желязкова като разгледа докладваното от Ивелина Владова Въззивно частно гражданско дело № 20243100502575 по описа за 2024 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 274, ал. 1, т. 1 от ГПК.

Образувано е по повод частна жалба, вх.№ 91722/14.11.2024г. на К. Г. Т., чрез процесуалния й представител срещу определение № 12485/04.11.2024г. постановено по гр.д.

№ 2889/2024г. по описа на ВРС, с което е прекратено производството по делото в частта по предявените от жалбоподателката против Етажната собственост с адм. адрес: гр.Варна, кв.............. искове за прогласяване нищожността на решенията на общото събрание на ЕС – ответник, проведени на 09.01.2024г. и на 10.02.2024г.

В частната жалба се съдържат оплаквания за неправилност и незаконосъобразност на обжалваното определение. Жалбоподателката твърди, че за нея е налице правен интерес да оспорва действителността на взетите решения на ЕС на ул.“К*** П****“ № 8А от 09.01.2024г. и от 10.02.2024г. поради това, че същите засягат нейно самостоятелно право на собственост. Посочва, че в ПИ с ид.********* по Кадастралната карта - нейна собственост са изградени две сгради – сграда № 1 – също нейна собственост и сграда № 5, която е в режим на етажна собственост и в която тя не притежава самостоятелен обект. Твърди, че етажната собственост е взела нищожни решения, с които е приела как да се ползва дворното място, по отношение на което етажните собственици не разполагат с права. Моли обжалваното определение да бъде отменено и делото да се върне за продължаване на съдопроизводствените действия.

СЪДЪТ, след служебна проверка констатира, че частната жалба е подадена в срока по чл. 275, ал. 1 от ГПК срещу обжалваем акт – определение, което попада в хипотезата на чл.

274, ал. 1, т. 1 от ГПК, от страна с правен интерес от обжалване и удовлетворява изискванията за съдържание по чл. 275, ал. 2 от ГПК, поради което е процесуално допустима. Процедура по чл.276 от ГПК не е провеждана, тъй като прекратителното 1 определение е постановено преди размяната на книжа с насрещната страна по реда на чл.131 от ГПК. Разгледана по същество жалбата е неоснователна по следните съображения:

Производството по гр.д.№ 2889/2024г. по описа на ВРС е образувано по предявени от ищцата К. Т. множество обективно и пасивно субективно кумулативно съединени искове срещу различни ответници, сред които и искове против Етажната собственост с адм. адрес: гр.Варна, кв.............. за прогласяване нищожността на решенията на общото събрание на ЕС – ответник, проведени на 09.01.2024г. и на 10.02.2024г. Исковете са обосновани с твърдения, че със същите е създадена привидност за взето решение на етажната собственост, поради това че редът на ЗУЕС е неприложим; поради това че събранието е било председателствано от лице, което няма право да председателства и да подписва протокола и др. Въз основа на фактическите твърдения е формулиран петитум за прогласяване нищожността на взетите решения на проведените на 09.01.2024г. и на 10.02.2024г. общи събрания на етажната собственост /л.22 и л.33 от исковата молба/.

В исковата и в уточняващата молба от 13.06.2024г. /л.173/ ищцата е уточнила, че е собственик на ПИ с ид. ********* по Кадастралната карта и на построената в него сграда с ид. *********.1, но не е етажен собственик в сградата с ид. *********.5 по Кадастралната карта, която етажна собственост е взела решенията предмет на предявените искове.

С обжалваното определение е прекратено производството в частта по предявените от ищцата К. Т. искове за прогласяване нищожността на взетите решения на проведените на 09.01.2024г. и на 10.02.2024г. общи събрания на етажната собственост /л.22 и л.33 от исковата молба/, поради недопустимостта им.

За да се произнесе, ВОС съобрази следното:

Правният въпрос, който е обусловил извода на първоинстанционния съд за недопустимост на предявените от ищцата К. Т. искове за прогласяване нищожността на решения на общото събраните на етажна собственост, е разрешен в съответствие с трайно установената практика на ВКС по този въпрос.

Решенията на етажната собственост, за разлика от правните сделки не формират насрещни права и задължения, като след влизането им в сила, те стават задължителни за етажните собственици, включително за тези, които са гласували против. По същността си те са особен вид многостранни актове, които са взети от неперсонифицирана група лица, насочени към постигане на обща цел. За тяхното приемане е предвидена специална процедура – начин на свикване, представителна власт, гласуване, компетентност, нарушаването на които води до недействителност и/или незаконосъобразност на решението.

ЗУЕС не определя кои евентуални пороци на взетото решение водят до нищожност и кои до незаконосъобразност, като е допустимо страната да въведе както твърдения за порок на решенията водеща до незаконосъобразност, така и такива за нищожност на взетото решение на общото събрание на ЕС. Независимо от вида им, преценката за тежестта на порока зависи от съда, който разглежда исковете в рамките на съдебното производство по отмяната им по реда на чл.40 от ЗУЕС. Т.е на отмяна по реда на чл.40 от ЗУЕС подлежат както нищожните, 2 така и незаконосъобразните решения. В този смисъл е Решение № 659/20.11.2009г. по гр.д.№ 4357/2008г. на ВКС, II г.о.; Решение № 39/19.02.2013г. постановено по гр.д.№ 657/2012г. на ВКС, I г.о.; Определение № 6/13.01.2022г. по гр.д.№ 2953/2021г. на ВКС, II г.о.

Поради спецификата на решенията на общото събрание на ЕС, тяхната законосъобразност/валидност се определя от правилата на ЗУЕС и за разлика от нищожността на сделките, на която може да се позове всяка страна, контролът върху действителността и законосъобразността на решенията на етажната собственост е ограничен със срок /чл.40, ал.2 от ЗУЕС/. На това основание е неприложим принципа, че нищожност може да се установява без срок. В този смисъл е и Определение № 482/17.10.2017г. по гр.д.

№ 11/2017г. на ВКС, I г.о., с което изрично е прието, че правилата на чл.26 от ЗЗД не са приложими към решенията на общото събрание на ЕС.

Освен предвидения преклузивен срок за осъществяване на съдебен контрол на решенията на общото събрание на ЕС, ограничена е и активната и пасивна легитимация на страните по тези искове. Ищец по иска за отмяна на решение на общото събрание на ЕС може да бъде само собственик на обект в ЕС /чл.40, ал.1 от ЗУЕС/, а ответник е самата ЕС.

В случая ищцата Т. не твърди да е етажен собственик в ЕС с адм. адрес: гр.Варна, кв.............., чиито решения, взети от проведените на 09.01.2024г. и на 10.02.2024г. общи събрания, оспорва като нищожни. Като несобственик на обект в етажната собственост, решенията на общото събрание не засягат ищцата К. Т. по никакъв начин. Това е така, тъй като влезлите в сила решения на общото събрание са задължителни и пораждат действие само по отношение на собствениците, ползвателите и обитателите в сградата. Както правилно е посочил първоинстанционния съд в прекратителното определение, в случай че такова решение засяга трето лице за етажната собственост, каквато в случая се явява ищцата, то разполага с възможност за защита на застрашеното или нарушено свое право чрез предявяване на съответния иск /владелчески, иск за собственост, негаторен иск, иск за обезвреда и др./ В този смисъл е и Определение № 210/28.11.2019г. на ВКС по ч.гр.д.№ 3670/2019г. на ВКС, I г.о.

С оглед изложеното, правилен се явява изводът, че ищцата не е легитимирана да оспорва взетите на 09.01.2024г. и на 10.02.2024г. решения на общото събрание на ЕС с адм. адрес: гр.Варна, кв.............., което прави предявените от нея искове за отмяната им /поради нищожност/ процесуално недопустими. Това е основание за потвърждаване на обжалвания съдебен акт изцяло.

Мотивиран от така изложените съображения, Варненски окръжен съд ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА Определение № 12485/04.11.2024г. постановено по гр.д. № 2889/2024г. по описа на ВРС, с което е прекратено производството по делото в частта по предявените от К. Г. Т. против Етажната собственост с адм. адрес: гр.Варна, кв.............. искове за прогласяване нищожността на решенията на общото събрание на ЕС – ответник, 3 проведени на 09.01.2024г. и на 10.02.2024г.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване, на основание чл. 274, ал. 4, вр.чл.280, ал.3, т.2 от ГПК.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4