Акт № 14043 от 30.10.2026, Административен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 14043

Варна, 30.10.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административният съд - Варна - VII състав, в съдебно заседание на седми октомври две хиляди двадесет и шеста година в състав:

СЪДИЯ:

СТАНИСЛАВА СТОЕВА

При секретар ДЕНИЦА КРЪСТЕВА като разгледа докладваното от съдия СТАНИСЛАВА СТОЕВА административно дело № 20267050702367 / 2026 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 86 - чл. 92 от Закона за убежището и бежанците (ЗУБ) вр. чл. 145 и сл. от Административно-процесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по жалбата на О. Е. С., роден на [дата]., [ЛНЧ], срещу Решение № 1167/29.06.2026 г., издадено от Председателят на Държавната агенция за бежанците при Министерския съвет (ДАБ - МС), с което на основание чл. 75 ал. 1 т. 2 и т. 4 от ЗУБ му е отказано предоставяне на статут на бежанец и хуманитарен статут.

В жалбата се твърди, че решението е незаконосъобразно, тъй като е постановено при пълно несъобразяване с дадените от ВАС указания в Решение № 1138/03.02.2026г. по адм. д. № 1127/2025г. указания по тълкуване и прилагане на закона. Жалбоподателят сочи, че органът не е обсъдил всички правно релевантни факти и обстоятелства, които установяват обективната истина и които имат съществено значение за личното положение и бежанска история, което представлява нарушение на чл. 75 от ЗУБ, като информацията от интервюто му е използвана избирателно с цел квалифицирането му като икономически мигрант. В допълнение оспорва изводът, че не е преследван в родината си, което представлява несъобразяване с § 83 от Наръчника по процедури и критерии за определяне на статут на бежанец, издаден от Службата на Върховния комисар на ООН. Твърди, че при разглеждане на молбата му за международна закрила не са спазени разпоредбите на Директива 2011/95/ЕС на Европейския парламент и Съюза от 13.12.2011 г. за оценка на относимите факти и обстоятелства в молбата за международна закрила. Твърди, че следва да бъде определен като лице, за което са налице основателни опасения от преследване, основани на изразявано политическо мнение, като действията по преследване са от категорията на чл. 8 ал. 1 от ЗУБ. На изложените основания моли за отмяна на решението и да се постанови друго, с което да се дадат указания на административния орган за ново произнасяне за предоставяне на статут на бежанец и на хуманитарен статут.

В съдебно заседание жалбоподателят се явява лично, както и с адв. Д. О., като жалбата се поддържа. В хода на съдебното производство участието на жалбоподателя е осигурено чрез назначения му от съда преводач.

Ответникът - Председателят на ДАБ при МС, в писмени бележки чрез юриск. З. Т., оспорва жалбата с подробно развити доводи за неоснователност на същата. Твърди се, че решението е постановено от компетентен орган при спазване на административно-производствените правила и при правилно приложение на материалния закон. Административният орган е обсъдил предпоставките за предоставяне на хуманитарен статут и на статут на бежанец и с оглед събраните доказателства правилно е достигнал до извод, че не са налице условия за предоставянето им. Моли се на основания, изложени в писмените бележки, решението да бъде потвърдено, като жалбата бъде оставена без уважение.

Настоящият съдебен състав на Административен съд-Варна, като се запозна с доводите на страните, прецени събраните доказателства в тяхната съвкупност, приема за установено от фактическа страна:

Подадена е молба за предоставяне на международна закрила с вх. № 130/30.05.2023 г. до ДАБ - МС, на която дата е регистриран като О. С., от мъжки пол, роден на [дата]. в Б., гражданство - Б., народност – други, семейно положение - [семейно положение], религиозна принадлежност – православен християнин.

С Решение № 2561/14.02.2024г. на председателя на ДАБ при МС е отказано да се предостави международна закрила на С.. Решението е обжалвано като с Решение № 11305/04.11.2024г. по адм. д. № 535/2024г. Административен съд Варна отхвърля жалбата. С Решение № 1138/03.02.2026г. по адм. д. № 1127/2025г. на ВАС е отменено Решение № 11305/04.11.2024г. и преписката е върната на председателя на ДАБ при МС за ново произнасяне съобразно задължителните указания.

С търсещия закрила са проведени две интервюта – на 14.09.2023г. и на 12.03.2026г. с цел изясняване на причините, поради които е напуснал страната си и е подал молба за закрила в Република България. В интервюто на 14.09.2023г., по време на което му е осигурен преводач, е заявил, че е напуснал Беларус през 2009г. легално за Руска федерация. Там останал до 2014 г., след това отишъл в Украйна, където пребивал до 2020 г. През 2020г. отишъл в Турция и живял там до 02.02.2023 г., навсякъде бил легално, за Турция имал работна виза. На 02.02.2023г., влезнал в Република България, легално. Мотивира молбата си за закрила с опасност, че можел да влезе в затвора ако се завърне в страната си на произход. Чужденецът твърди, че е завършил висше образование - медицина в Мински държавен университет и в Московска открита юридическа академия. След като завършил института разбрал, че медицината не била неговото признание и през 2001 г., заедно с негови приятели създали собствена компания „Гранд Ком". Бизнеса им се състоял от това да изкупуват стара техника, която подготвяли за изпращане към вторични суровини, всичко било легално и си плащали данъците. Споделя, че бил член на партия „Беларуски народен фронт", която била опозиция на президента Л., от 1996 г. - 2007 г., и като редови член участвал в акции за протести и финансова поддръжка - например плащане за озвучаването на протеста. Посочва, че е имал партийна книжка, но в момента вече не е член, а партията не е била регистрирана. Негов съученик на име Б. О., който работил в КГБ, получил анонимен сигнал за него, че участвал в политическа дейност, като в доноса било описано подробно за него и неговата работа. Предполага, че доносът бил направен от конкурент в бизнеса, но казва, че нямал врагове. Неговият приятел го посъветвал да не се занимава повече с политика и да не участва в политическия живот в страната. Послушал съвета на съученика си и се опитал да прехвърли бизнеса си в Русия. Така неговата политическа активност приключила до 2020 г. и повече не е участвал в протести, защото се бил изплашил. След този анонимен сигнал не си изказвал повече мнението, не бил публична личност, защото баща му бил на ръководна длъжност, не афиширал възгледите си. Неговите възгледи били, че искал децата му да живеят в нормална демократична страна, където да има свобода на словото и журналистиката. Беларус била полицейска държава, където не работили законите, конституцията и съдилищата. Чуждият гражданин споделя, че имал около 10 административни ареста от 2000 г. до 2007 г., заради участието му в протести с партията против Л.. През 2010 г. също участвал в протест против избора на Л.. Също така споделя, че бил арестуван през 2007 г. за изфабрикувано дело. Конфискували му имуществото и го осъдили на 4 г. затвор. Съгласно делото, той бил дал подкуп на длъжностно лице и ощетявал държавата. От 2007 г. до 2009 г. бил в затвора в гр. Гомел и с. Видба в Беларус. Първо имал замяна на наказанието с по-леко, но после изтекъл срокът на присъдата и го пуснали. В затвора се запознал с братовчед на В. Ш., а после се запознал лично с него в Украйна. Той бил ръководител на „Беларуски дом в Украйна", като тази организация се занимавала със заплащане на глоби за протестите, търсене и плащане на адвокати. Бил се свързал с В. Ш., за да окаже финансова помощ на организацията, като дал повече от 20 хиляди долара. През 2021г. В. Ш. бил убит в Киев, като разследването още не било приключило, но се говорило, че са го убили беларуските тайни служби. Две, три седмици преди това чуждият гражданин се е срещнал с него в Киев, като просто са си говорили. По негови думи, много беларуси оказвали помощ на украинци. От медиите разбрал, че на В. Ш. са му изчезнали личният компютър, флаш паметта и носителя на информация. Чуждият гражданин споделя, че си е мислил тази година да отиде да посети родителите си в Беларус, но негов приятел, който бил в Германия му казал, че неговия бивш тъст - пенсионер, бил на високо ниво в службите в Беларус, и му казал, че имало база данни за протестиращите. Посочва, че се съмнява данните за финансирането на организацията на В. Ш. да са попаднали в службите, но той бил финансирал тази организация и неговите данни също са били там. Твърди, че имало член 342 за екстремистка дейност, по който можело да получи до 15 г. затвор в Беларус. В началото на войната бил подал онлайн документи за приемане в беларуски полк, който воювал в Украйна против Русия, а това също било наказуемо. Одобрили го от украинските специални служби, но неговият приятел М. Б. му взел документите, за да не отиде да воюва, взел му паспорта и му казал, че няма да му го върне докато не се откажел от това да отиде да воюва и след два месеца му го върнал. Чужденецът заявява, че не разговарял с родителите си по телефона, защото се подслушвало. Сътрудници на КГБ ходили до дома на родителите му, като ги заплашвали, че като се върне в Беларус, щели да го вкарат в затвора. През 2020 г. имало избори за президент, които спечелила С. Т., която в момента също била извън страната, защото Л. отказал да признае победата й и фалшифицирал изборите въпреки масовите протести. В този момент чуждият гражданин се намирал в Украйна и неговият съученик в КГБ му казал, че ако се върне в Беларус отново ще го вкарат в затвора. Посочва, че от 3 години не комуникира с него, защото не иска и той да отиде в затвора. Твърди, че през последните две години имало заплахи към жена му и родителите му след периодични посещения от службите в дома на родителите му и в неговото лично жилище, което давал под наем. Казвали им, че ако не се върне, щели да имат проблеми. Чуждият гражданин споделя, че по време на регистрацията бил [семейно положение], но после се развел, като развода с жена му бил фиктивен и по документи, защото през юни 2023 г. жена му и децата му отишли на гости при родителите им в Беларус за лятната ваканция, но докато били там при неговите родители отишли сътрудници от разузнаването в Беларус, които се интересували от него, във връзка с оказаната от него и приятелите му помощ на Украйна. Затова, за да нямала проблеми, съпругата му им казала, че не знае къде се намира той, защото били [семейно положение]. И така решили да се разведат за безопасност на семейството им. Заявява, че в първите месеци от войната между Русия и Украйна дошли много бежанци от Украйна в гр. Анталия, Турция, и той ги настанявал в хотели, плащал им сметките и им купувал всичко необходимо. От легални пазари в гр. Истанбул, в промишлени количества купувал военна екипировка, като бронежилетки и оптика и ги изпращал в Украйна по автобуси или по някой негов познат. Това всичко го е правил заедно с неговия приятел Б. М., който също е регистриран в ДАБ с отделна молба за закрила. Неговият приятел е бил задържан на границата от Интерпол за 4 месеца. Чуждият гражданин допълва, че бил дал интервю пред „Флагман", по повод задържането на Б. М. и политическите дела в Русия. Посочва, че се е чувствал добре в Турция, но един негов познат бил екстрадиран от там, заради участие в протести, тъй като в Турция не било проблем да екстрадират, когото си поискали. Страхувал се да се върне в Турция, България му харесвала като държава. Бил разговарял с юристи и счетоводители, че можел да прави бизнес в България.

По време на второто интервю, проведено на 12.03.2026г., с осигурен преводач, търсещият закрила повтаря фактите за това, че напуснал Беларус през 2009 г за Русия, където работил в голяма компания и пребивавал до 2014 г. От 2014 г. до 2020 г. живял в Украйна. От 2020 до 02.- 03.02.2023 г. бил в Турция, като тогава пристигнал легално с виза в Република България. В Турция не било безопасно, в края на 2022 г. турската страна започнала да връща на Русия и Беларус хора, живеещи там по политически причини. Мотивира молбата си с опасението, че щял да влезе в затвора. Мислил, че за това което бил правил в Беларус и, че само помагал, щял да бъде наказан със затвор. Не бил млад човек, на [възраст] възраст бил и ако попаднел в беларуски затвор без необходимата медицинска помощ и лекарства щял да умре. В беларуските затвори медицинска помощ не се оказвала и спирали лекарствата на политическите затворници. Искал да живее в нормална и демократична страна. В Беларус и в Русия се опитвали да вербуват затворници за войната с Украйна, в замяна на свободата им. Той не искал да убива украинци, защото наполовина бил такъв. Можело да се върне в Беларус само при смяна на режима на Л..

Разпечатката съдържа 18 от 71 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/9ca3d37d-8ab9-4d43-a311-8ca56ffd0533