Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Определение № 103 от 16.05.2022, Апелативен съд - Варна

Съд
Апелативен съд - Варна
Дело
Въззивно частно наказателно дело 133/2022
Вид
Определение № 103
Подписан
16.05.2022
В сила
16.05.2022
Състав
Янко Димитров Янков, Даниела Петрова Костова, Светослава Николаева Колева

Цитирани разпоредби

  • чл.70 · Наказателен кодекс
  • чл.70 ал.1 · Наказателен кодекс
  • чл.341 ал.2 · Наказателно-процесуален кодекс
  • чл.440 ал.2 · Наказателно-процесуален кодекс

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 103 гр. Варна, 16.05.2022 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ, в закрито заседание на шестнадесети май през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Янко Д. Янков

Членове:

Даниела П. Костова

Светослава Н. Колева като разгледа докладваното от Даниела П. Костова Въззивно частно наказателно дело № 20223000600133 по описа за 2022 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.440 ал.2 във вр. с чл.341 ал.2 от НПК.

Постъпила е частна жалба от осъденият ОГН. В. ХР. чрез адв.С.С., с която се оспорва правилността и законосъобразността на протоколно определение № 338 на състав на Окръжен съд Варна, постановено на 27.04.2022г. по ЧНД № 387/2022г. по описа на същия съд, с което по отношение на осъдения ОГН. В. ХР. с ЕГН **********, не е било допуснато условно предсрочно освобождаване от изтърпяване на остатъка от наложеното му общо наказание в размер на една година и шест месеца „лишаване от свобода“, наложено му по НОХД №1025/2021г. на ОС - Варна.

В частната жалба са изтъкнати следните съображения: риск към средно ниво, както и наличието на доказателства за положителна промяна – участие в специализирана програма и участие в дейности от режимно-възпитателен характер. Посочен е и малкият остатък за изтърпяване.

Варненският апелативен съд, като се запозна със съдържащите се в делото материали и мотивите на атакуваното определение, намери следното:

Подадената частна жалба, повод за образуваното въззивно производство, е процесуално допустима, с оглед процесуална легитимация и спазване на срок. Разгледана по същество се преценява като неоснователна.

Съображения:

1

С решение по № ЧНД 387/2022г. на ОС - Варна е отказано условно предсрочно освобождаване на жалбоподателя. Към датата на постановяване на атакуваното определение осъденият е изтърпял фактически 10 месеца и 4 дни. Тоест към датата на постановяване на определението на решаващия съд, Х. е изтърпял срок на лишаване от свобода в размер на повече от 2/3 от наложеното му наказание, с което е изпълнено едно от условията за допускане на предсрочното му освобождаване.

ОС - Варна, за да отхвърли молбата, преценил, че не са налице всички изискуеми предпоставки на чл.70 от НК, като е посочил, че няма доказателства за поправяне. Позовал се е и на отрицателното становище на затворническа администрация, както и на новопредставените пред него доказателства за нарушение, което се третира като дисциплинарно, производството по което не е приключило.

Видно от приложеното досие на осъденото лице първоначалната оценка на риска от рецидив към март 2022г. е бил към средна стойност (49 точки) и се е запазил в тази норма, с незначително намаляване на 47т.

Към датата на постъпване на молбата за УПО е изготвено становище от инспектор Танев от ИСДВР на ОЗ - Варна, в което рискът като стойност е посочен на 47 т. и са очертани дефицитни зони - отношение към правонарушението и умения за мислене. Рискът от вреди е посочен в средно ниво, както за обществото, така и за по отношение на лишените от свобода.

Посочено е нарушение, свързано с вербална агресия към друг лишен от свобода, а според представените пред ВОС документи – наличие на проверка за физическа агресия срещу друг лишен от свобода.

Съдът не е пропуснал твърдяното от защитата участие на Х. в специализирана програма за „Първоначална адаптация", при постъпването му в ОЗ – Варна, както и в дейности от режимно-възпитателен характер, за които е съдействал при организирането и провеждането им. Със Заповед № Д287/16.11.2021г., на Началника на Затвора - Варна бил назначен да полага доброволен труд като „Хигиенист в 8-ма група". След преразпределението му в 9-та група, продължил да изпълнява същата длъжност. Без поощрения и наказания. Същевременно съдът констатирал предходно агресивно поведение в MJIC, потвърдено от представените пред ОС писмени доказателства, сочещи на конфликт с друг лишен от свобода на 09.04.2022г.

2

Въз основа на горното и ОС - Варна стигнал до извод за липсата на втората, изискуема от закона предпоставка за УПО – съзнателно и положително отношение към режимните изисквания, вътрешния ред и дисциплина. Т.е. установил неприключен процеса на промяна в нагласите и възприетия начин на живот, поради което и липса на категоричната готовност на осъдения в насока спазване на законите.

Изводите на ОС – Варна се споделят и от тази инстанция. Според становището на инспектор Танев осъденият на моменти създава напрежение и предпоставки за възникване на конфликтни ситуации. При условия на незачитане на авторитета и накърняване на правата му е предразположен към първосигналност, деструктивни реакции и негативни преживявания.

Безкритичен е към причинно-следствените връзки в тези си постъпки, като фокусира и приписва вината извън себе си. Не осъзнава в цялост причините, довели до извършване на противоправното деяние. Все още не е променил нагласите и ценностите си, водещи до намаляване на вероятността от извършване на нови престъпления. Липсва ясно дефинирана и устойчива мотивация за преодоляване дефицитите в поведението. Т.е. твърденията на защитата за наличието на доказателства за участие в специализирана програма и участие в дейности от режимно-възпитателен характер, макар и верни, не могат да доведат до положителен извод относно втората предпоставка на чл.70 ал.1 от НК. Тези обстоятелства са изолирани от останалите данни по делото, от общия анализ на които ОС – Варна достигнал до обратен изовд.

Горното изложение и съдържащите се в становищата констатации във връзка с поправянето на лицето навежда съда на заключение, че категорично не може да се направи извод за поправяне, изискуем по смисъла на чл.70 ал.1 от НК, както и в установената съдебна практика – ПВС № 7/75г., изм. с ПВС№ 8/87г.

По изложените съображения въззивната инстанция намира частната жалба за неоснователна, а определението на ОС – Варна за правилно и законосъобразно, поради което и

О П Р Е Д Е Л И:

3

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА протоколно определение № 338 на състав на Окръжен съд Варна, постановено на 27.04.2022г. по ЧНД № 387/2022г. по описа на същия съд, с което по отношение на осъдения ОГН. В. ХР. с ЕГН **********, не е било допуснато условно предсрочно освобождаване от изтърпяване на остатъка от наложеното му общо наказание в размер на една година и шест месеца „лишаване от свобода“, наложено му по НОХД №1025/2021г. на ОС - Варна.

Определението е окончателно.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4