Решение № 150 от 12.03.2026, Окръжен съд - Бургас

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 150 гр. Бургас, 12.03.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, VI ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и втори януари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Мариана Г. Карастанчева

Членове:

Таня Д. Евтимова

Радостина П. Иванова при участието на секретаря Жана Авр. Кметска като разгледа докладваното от Таня Д. Евтимова Въззивно гражданско дело № 20252100502046 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.

Предмет на въззивна проверка е решение № 2302/20.10.2025г., постановено от Районен съд – Бургас по гр. д. № 837/2024г. С това решение съдът отхвърля исковете на Й. П. К., ЕГН: ********** със съдебен адрес в гр.

Бургас, ***, ет.2 – адвокат Живко Бойчев против

„Водоснабдяване и канализация“ ЕАД, ЕИК: 812115210 със седалище и адрес на управление в гр.Бургас, ж.к. „Победа“, ***, представлявано от изпълнителния директор инж. Цветан Василев Мирчев за отмяна на акт № 920000000086/13.12.2023г., с който е прекратен трудовият договор на ищцата; за възстановяването й на предишната работа, заемана преди уволнението; за присъждане на обезщетение в размер на 3 900 лева за времето, през което е останала без работа поради уволнението й на основание чл.225 от КТ за период от 6 месеца, считано от датата на освобождаването й от заеманата длъжност – 14.12.2023г. до 14.06.2024г., ведно със законната лихва върху тази сума от завеждането на делото до окончателното изплащане и искането й за присъждане на съдебни разноски.

Подадена е въззивна жалба от Й. П. К. чрез адвокат Живко Бойчев от БАК против решение № 2302/10.10.2025г., постановено от Районен съд – Бургас по гр. д. № 837/2024г. Жалбоподателят твърди, че решението е неправилно, тъй като е постановено в нарушение на процесуалния и на материалния закон.

Жалбоподателят оспорва извода на районния съд, че са осъществени 1 предпоставките на чл.328, ал.2 от КТ и по-конкретно, че се касае за ръководна длъжност, че е сключен договор за управление с изпълнителен член на съвета на директорите на „Водоснабдяване и канализация“ ЕАД и че уволнението е извършено в 9-месечен срок, считано от началото на изпълнението на договора за управление.

Жалбоподателят твърди, че въпреки правилно разпределената доказателствена тежест, ответникът не е представил договор за управление в срока за отговор. Договорът, на който се позовава ответника в акта за прекратяване на трудовото правоотношение с № ЧР-02-110/18.08.2023г., не е приложен по фирменото дело на ответника в Търговския регистър, а е представен по делото едва на 07.02.2025г. в шесто поред съдебно заседание.

Така, договорът е приет като доказателство по делото в нарушение на преклузията по чл.133 от ГПК. В резултат на това нарушение, съдът е достигнал до неправилния извод, че е осъществен фактическият състав на чл.328, ал.2 от КТ.

Според жалбоподателя, дори да се приеме, че договорът е представен своевременно, този договор не е за възлагане на управление на дружеството на изпълнителния директор, който е издал акта за уволнение, а е договор за управление на член на съвета на директорите на дружеството – работодател.

Това е видно, както от съдържанието му, така и от правното основание, което е посочено в договора – чл.244 от ТЗ и от пояснението, че същият се сключва във връзка с проведен конкурс за избор на членове на съвета на директорите.

Основанието за уволнение по чл.328, ал.2 от КТ е приложимо при наличие на изрично посочената в тази норма предпоставка – поради сключването на договор за управление на предприятието и по отношение на ограничен кръг от лица – служители от ръководството на предприятието. Следователно, с правото по чл.328, ал.2 от КТ разполага само изпълнителния директор, с който е сключен договор за възлагане на управлението.

Жалбоподателят се позовава на чл.244, ал.7 от ТЗ и твърди, че за да е законосъобразно уволнението, трябва да има изрично решение на съвета на директорите за избор на изпълнителен директор, който да управлява и да представлява дружеството. Жалбоподателят анализира нормата на чл.24, ал.1 от Закона за публичните предприятия, в която са разписани предпоставките за предсрочно прекратяване на договора за управление и твърди, че в конкретния случай ответникът не е представил бизнес – програма /план/ за управление на предприятието. По делото не е установена и другата предпоставка от фактическия състав на чл.328, ал.2 от КТ, а именно, че ищцата заема ръководна длъжност. Този факт е оспорен в хода на първоинстанционното производство и не е установен от ответника, който носи доказателствената тежест за това.

В подкрепа на възраженията и аргументите, изложени във въззивната жалба, жалбоподателят се позовава на съдебна практика, формирана по аналогични казуси.

Въззивната страна иска от съда да отмени решението на районния съд и да постанови друго, с което да уважи предявените искове.

2

Жалбоподателят се представлява в съдебно заседание от адвокат Живко Бойчев от БАК, който пледира за отмяна на решението и за уважаване на предявените искове.

Ответната страна представя писмен отговор, в който изразява становище за неоснователност на въззивната жалба. Дружеството - ответник твърди, че в конкретния случай са изпълнени всички предпоставки от фактическия състав на чл.328, ал.2 от КТ, тъй като ищцата заема ръководна длъжност - ръководител на отдел „Обществени поръчки“ в район „Управление“ и договорът за управление е вписан в ТРРЮЛНЦ. Ответникът намира, че възражението за липса на бизнес – план е неоснователно и цитира съдебна практика в подкрепа на това становище – решение по гр.д. № 2285/2021г. на ВКС, 4 ГО и решение № 262/26.04.2024г. на ВКС по гр. д. № 966/2023г., 4 ГО.

Ответникът твърди, че ищцата е назначена на работа по друго правоотношение, поради което не е бил налице правен интерес от предявяването на иск за възстановяване на работа и такъв за обезщетение.

„Водоснабдяване и канализация“ ЕАД иска от въззивната инстанция да потвърди решението на районния съд.

Ответникът се представлява в съдебно заседание от юрисконсулт Алексиева, която пледира за отхвърляне на жалбата и за потвърждаване на първоинстанционното решение.

Като взе предвид твърденията на страните и събраните по делото доказателства, съдът намира за установено следното:

Производството пред Районен съд – Бургас е образувано по искова молба на Й. П. К. против „Водоснабдяване и канализация“ ЕАД с правно основание чл.344 от КТ.

Ищцата твърди, а от представените по делото доказателства се установява, че трудовото й правоотношение с ответното дружество е прекратено с акт за прекратяване № 9200000086/13.12.2023г. поради сключване на договор за управление № ЧР-02-110/18.08.2023г. Според ищцата, прекратяването на трудовото правоотношение е незаконосъобразно, тъй като не са налице предпоставките, разписани в чл.328, ал.2 от КТ.

Цитираният в акта за прекратяване договор за управление, не е договор за управление на предприятието по смисъла на цитираната правна норма и директорът е с временен /срочен/ договор. Ищцата се позовава на §21 от ПЗР към ПМС № 16/30.01.2023г. за изменение и допълнение на ППЗПП, според който действащите временни договори за управление и контрол, сключени без провеждането на конкурсна процедура, се считат сключени за срок, не подълъг от 6 месеца от влизането в сила на постановлението. Поради това, целта на временния договор не е да се възложи управление и изпълнение на управленска програма, а да се възложи временно на едно лице да ръководи предприятието докато се избере управляващ със съответната програма и цели.

Според ищцата, изборът на изпълнителен директор е извършен в нарушение на закона, а договорът за управление не е одобрен от членовете на Съвета на 3 директорите. Договорът за управление на ответното дружество се подчинява на Закона за публичните предприятия и може да бъде прекратен при условията на чл.24, ал.1 и ал.2 от този закон, които в конкретния случай не са изпълнени. Ищцата твърди, че към датата, на която е избран изпълнителния директор и към датата, на която е издаден акта за прекратяване на трудовото правоотношение, не съществува приет и одобрен „бизнес план“.

Й. К. заявява, че длъжността, която заема, не е ръководна и е уволнена едновременно от две длъжности, с две заповеди с посочено едно и също правно основание като заемаща ръководни длъжности. Според нея, не е възможно да заема две ръководни длъжности едновременно. Ищцата въвежда и твърдение за злоупотреба с право.

Ищцата иска от съда да отмени акт за прекратяване №

9200000086/13.12.2023г., издаден от изпълнителния директор на „ВиК“ ЕАД – Бургас, да я възстанови на заеманата преди уволнението длъжност и да осъди ответното дружество да й заплати обезщетение за времето, през което е останала без работа поради уволнението за период от 6 месеца, считано от 14.12.2023г. до 14.06.2024г. в размер на 23 400 лева /по 3 900 лева месечно/, ведно със законната лихва върху тази сума от завеждане на делото до окончателното й изплащане, както и да й присъди извършените по делото съдебни разноски.

Ответната страна – „Водоснабдяване и канализация“ ЕАД не представя писмен отговор.

По делото е депозирано писмено становище, с което ответникът оспорва основателността на исковата молба, твърди, че ищцата е заемала ръководна длъжност и подчертава, че договорите за управление винаги са срочни, особено когато се отнасят до предприятия със специфичен предмет на дейност и управление. Дружеството посочва, че изпълнителният директор е вписан в Търговския регистър на 17.08.2023г., а на 21.02.2024г. е преизбран и назначен отново след конкурс.

Ответникът оспорва твърдението в исковата молба за липса на бизнес план и подчертава, че не съществува пречка да се използва предишен такъв.

С определение № 2186/08.04.2024г., съдът указва на ответника, че не сочи като доказателство договора за управление, посочен в исковата молба.

Като доказателства по делото са приети акт за прекратяване на трудово правоотношение № 9200000086/13.12.2023г., издаден от изпълнителния директор на „ВиК“ ЕАД, длъжностна характеристика за длъжността „ръководител на отдел „Обществени поръчки“ и документ за изплатено трудово възнаграждение за месец ноември 2023г. и месец декември 2023г., копие от регистрационна карта на ищцата в Бюро по труда с дата на регистрацията 19.12.2023г. и 6 броя публикации в електронни сайтове.

По делото са събрани показанията на свидетеля Д. Б. З. - Т. и Ивелина Желева Стоянова.

Свидетелят З. - Т., която е работила като юрисконсулт в ответното дружество до месец декември 2023г., твърди, че всички служители, заемащи 4 ръководни длъжности в предприятието, включително и ищцата, са били свидетели в наказателно производство, образувано против М. за „злоупотреби с обществените поръчки“. Според свидетеля, ищцата е дала показания по делото в края на месец ноември, и е била уволнена на 13.12.2023г.

Свидетелят Стоянова също твърди, че ищцата е дала показания, „свързани с изпълнителния директор“ в наказателното производство, след което е била уволнена.

По делото е извършено и прието заключение на съдебно-счетоводна експертиза, според което обезщетението, което трябва да се присъди на ищцата за времето през което е останала без работа за периода от 14.12.2023г. до 14.06.2024г. е в размер на 25 184,10 лева.

С определение № 2695/05.08.2024г., съдът приема изменение на иска по чл.344, ал.3 от КТ в размер на 4 197,35 лева месечно.

С определение № 738/03.02.2025г. съдът изисква справка от Агенцията по вписванията за вписването на договор за управление № ЧР-02110/18.08.2023г. в Търговския регистър. В резултат на това, ответникът представя договор за възлагане на управление на ЕАД с държавно участие в капитала „Водоснабдяване и канализация“ № ЧР-02-110/18.08.2023г., който е приет като доказателство по делото.

С решение от 20.10.2025г. Районен съд – Бургас отхвърля исковете на Й.

П. К.. За да постанови това решение, съдът приема за безспорно установено, че са изпълнени предпоставките от фактическия състав на чл.328, ал.2 от КТ, а именно: ищцата е заемала ръководна длъжност в предприятието ръководител на отдел „Обществени поръчки“; между предприятието и изпълнителния директор е сключен договор за управление № ЧР-02110/18.08.2023г. и правото на едностранно прекратяване на трудовото правоотношение е упражнено в 9-месечен срок, считано от началото на изпълнението на договора за управление.