Решение № 51 от 22.04.2024, Софийски окръжен съд

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 51 гр. С., 22.04.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, III ПЪРВОИНСТАНЦИОНЕН

ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и втори март през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Георги Д. Чолаков при участието на секретаря Велислава Ем. Карамихова като разгледа докладваното от Георги Д. Чолаков Търговско дело № 20231800900143 по описа за 2023 година

Н. В. Д. от гр. Ботевград, ***, вх.Б, ап.3, с ЕГН, е предявил срещу С "НББАЗ", ЕИК (НББАЗ) обективно съединени искове с правно основание чл.511, ал.3 във вр. с ал.1, т.2 от КЗ :

1. за заплащане на обезщетение в размер на 40 000 лева за причинени на ищеца неимуществени вреди – физически болки и страдания и изживян стрес вследствие нанесено му телесно увреждане – счупване на дясната ключица, закрито, причинено в резултат на ПТП, настъпило на 14.05.2023 год. около 10.10 часа на път I – 1 /Е79/, в района на км.181 , по вина на М.М.Г. /M.M.G./, ирански гражданин – водач на товарен автомобил марка „Волво“, модел „FH РС24“, с peг. № 29АВ477, със застраховка „Гражданска отговорност” на автомобилистите, сключена с ирански застраховател – Bimeh Iran /Iran Insurance Company/, без кореспондент за територията на Република България, с полица № IR11/1402/284/284/98, валидна до 25.05.2023 год., ведно със законната лихва върху сумата, считано от 30.06.2023 год. до окончателното й заплащане и

2. за заплащане на обезщетение в размер на 1 906.09 лева за причинени му имуществени вреди – направени от ищеца разходи за лечение на причиненото му при горното ПТП телесно увреждане, изразили се в заплатена потребителска такса и закупени медикаменти, плака и винтове по фактури № 1000185339/17.05.2023 год., № 2084/17.05.2023 год. и № 1000185338/17.05.2023 год., ведно със законната лихва върху сумата, считано от 30.06.2023 год. до окончателното й заплащане.

Претендират се направените по делото разноски и заплащане на адвокатско 1 възнаграждение на осн. чл.38, ал.2 от ЗА за предоставена на осн. чл.38, ал.1, т.2 от ЗА безплатна адвокатска помощ за процесуално представителство по делото.

С исковата молба се твърди, че на 14.05.2023 год. ищецът пътувал по път I – 1 /Е79/ като пътник в лек автомобил марка „Фолксваген“, модел „Голф“, с ДК № СО 3354 АР, управляван от В. Д. М. с ЕГН **********, когато около 10.10 часа в района на км.181 насрещно движещ се товарен автомобил марка „Волво“, модел „FH РС24“, с peг. № 29АВ477, управляван от иранския гражданин М.М.Г., внезапно навлязъл в лентата за насрещно движение и реализирал ПТП с автомобила „Фолксваген“, при което на ищеца било причинено телесно увреждане.

Твърди се, че виновен за инцидента бил водачът на товарния автомобил, който нарушил разпоредбите на чл.5, ал.1, чл.15, ал.1, чл.16, ал.1, чл.20, ал.1 и ал.2 от ЗДвП. Във връзка с причиненото ПТП било образувано досъдебно производство № 154/2023 год. на РУ – Б., пр.пр. № 780/2023 год. на Районна прокуратура – Ботевград.

Твърди се, че непосредствено след инцидента ищецът бил откаран и в УМБАЛ „Св.

А.“ АД – гр. С., където бил приет със силни болки в областта на гръдния кош. След извършени прегледи и консултации му била поставена диагноза счупване на дясната ключица, закрито. Ищецът бил хоспитализиран от 14.05.2023 год. до 17.05.2023 год., като на 16.05.2023 год. била извършена оперативна интервенция – открито наместване на фрактурата с вътрешна фиксация със заключваща плака и винтове. Ищецът бил изписан за продължаващо домашно лечение с препоръки за прием на лекарствени средства и му бил издаден болничен лист № Е20231624853 за временна нетрудоспособност за периода от 14.05.2023 год. до 16.06.2023 год. /общо 34 календарни дни/.

Твърди се, че болките от получената при инцидента травма били особено интензивни през първия месец от възстановителния период, който продължава и към днешна дата.

Травматичните увреждания в областта на дясната ключица са причинили на ищеца трайни затруднения при движенията на десния горен крайник, съпроводени със силни и остри болки, както и ограничени движения в същия. При така създалата се ситуация пострадалият не е могъл да посреща самостоятелно ежедневните си потребности като хранене, обличане и тоалет, като за последните е получавал помощ от близките си, които са били негова емоционална и физическа подкрепа. Цялата ситуация го е накарало да се чувства непълноценен и в тежест на хората, които се грижат за него. Ищецът изпитва страх и уплаха от случилото се, като споменът за инцидента е непрекъснато в съзнанието му.

Твърди се, че във връзка с лечението на причиненото му при горното ПТП телесно увреждане ищецът е направил и разходи в размер на 1 906.09 лева, изразили се в заплатени потребителска такса и закупени медикаменти, плака и винтове по фактури № 1000185339/17.05.2023 год., № 2084/17.05.2023 год. и № 1000185338/17.05.2023 год.

Твърди се, че за товарния автомобил марка „Волво“, модел „FH РС24“, с peг. № 29АВ477, при управлението на който виновно било причинено ПТП, има сключена застраховка „Гражданска отговорност” на автомобилистите с ирански застраховател – 2

Bimeh Iran /Iran Insurance Company/, б е з кореспондент за територията на Република България, с полица № IR11/1402/284/284/98, валидна до 25.05.2023 год., поради което ищецът предявил претенцията си за заплащане на застрахователно обезщетение пред ответника – вх. № 20573/30.06.2023 год. по описа на НББАЗ. Във връзка със същата била образувана преписка по щета № БГ-23-IR-00338, като с писмо изх. № 1-0780/10.07.2023 год.

НББАЗ го уведомил, че отказва да изплати обезщетение по същата.

Преписи от и.м. и приложенията към нея са връчени на ответника с указанията по чл.367-370 от ГПК, като в срока по чл.367, ал.1 от ГПК същият е подал писмен отговор, с който е оспорил исковете по основание и размер, взел е становище по обстоятелствата, на които се основават и е направил възражения срещу тях.

С отговора се оспорват твърденията по и.м. за отговорността на водача на товарния автомобил марка „Волво“, модел „FH РС24“, с peг. № 29АВ477 за реализирането на ПТП и последиците от него, механизма на реализиране, причинната връзка между процесните вреди и пътния инцидент. Сочи се, че към настоящия момент отговорността за реализирането на ПТП не е установена по надлежния ред с влязла в законна сила присъда на наказателния съд.

При условията на евентуалност се навежда възражение за съпричиняване на вредоносните последици от действията и бездействията на ищеца, като се сочи, че същият като пътник в автомобила при в ПТП е съпричинил вредоносния резултат : 1/ тъй като не е ползвал обезопасителен колан, с което е способствал причиняването на травмата и 2/ че е удължил възстановителния си период, като не е предприел предписани контролни прегледи, лечение и оздравителен режим, включително рехабилитация.

Оспорват се и твърденията за претърпените неимуществените вреди от ищеца, както и претендирания размер на обезщетението, за което се сочи, че не е съответно на претърпените вреди, като не отговаря на принципа за справедливост, заложен в чл.52 от ЗЗД и не съответства на трайната съдебна практика при определяне на размер на обезщетение за неимуществени вреди по сходни случаи.

Оспорва се и изцяло иска за законна лихва, доколкото същият се явява акцесорен на главния; оспорва се и началната дата на претенцията за лихва.

Ответникът също претендира направените по делото разноски.

Софийски окръжен съд, като прецени събраните по делото доказателства и ги обсъди във връзка с доводите на страните, приема за установено следното :

Видно от изисканото от съда и приложено към настоящото дело НОХД № 629/2023 год. на РС – Б., с одобрено в о.с.з. на 27.09.2023 год. споразумение подсъдимият М.М.Г.

/M.M.G./ – деликвентът, сочен в настоящата искова молба, е бил признат за виновен в това, че на 14.05.2023 год., около 10.15 часа, на главен път I – 1, в района на 181+800 км, в местността „Копяновец“, землище на община Ботевград, при управление на моторно превозно средство – товарна композиция, състояща се от влекач марка „Волво“, модел „FH 3

РС24“, с peг. № 29АВ477 и ремарке марка „Мамут“ с peг. № 29АВ778, с посока на движение от гр. М. към гр. Б., нарушил правилата за движение по пътищата, регламентирани в чл.21, ал.2, чл.16, ал.1, т.1 от ЗДвП и чл.63, ал.2, т.1, изр.1-во от ППЗДвП, в резултат на което по непредпазливост причинил телесна повреда на повече от едно лице, а именно:

- средна телесна повреда на В. Д. М. от гр., Б.;

- средна телесна повреда на Н. В. Д. от гр. Б. – настоящия ищец, изразяваща се в счупване в средната трета на дясната ключица, причинило трайно затруднение в движението на десния горен крайник за срок по -голям от 30 дни и

- средна телесна повреда на Д.В.А. от гр. Б., поради което и на осн. чл.343, ал.3, б.„а“ във вр. с ал.1, б.„б“ във вр. с чл.342, ал.1 и чл.55 ал.1, т.1 от НК е бил осъден на лишаване от свобода за срок от десет месеца, изпълнението на което е било отложено на осн. чл.66, ал.1 от НК с изпитателен срок от три години.

От показанията на свидетеля В. Д. М., баща на ищеца, се установява, че на 14.05.2023 год. управлявал автомобил „Фолксваген“, в който на предна дясна седалка пътувал синът му Н. Д. – с поставен обезопасителен колан. Произшествието станало на пътя от гр. Б. в посока с. Р., времето било мъгливо, ръмяло, трафикът бил много натоварен – имало много тирове.

Внезапно от насрещната лента тир навлязъл в тяхната, като свидетелят го забелязал 10 метра преди да настъпи удара; задействал спирачната система, но между двете МПС настъпил челен удар. В резултат на ПТП пострадали двамата с ищеца, който едва успял да отвори вратата на автомобила с крак.

От показанията на свидетелката Ц. П. А., племенница на ищеца, се установява следното :

Свидетелката посетила на 14.05.2023 год. в УМБАЛ „Св.А.“ АД – София дядо си В.

М. и вуйчо си Н. Д., които били транспортирани там след катастрофа същия ден. Заварила вуйчо си в тежко състояние, с травма в областта на ръката, която наложила операция, при която му поставили пластика. След изписването му от болницата му било много трудно, тъй като ръката му била почти неподвижна и племенницата му трябвало да му помага с обслужването. Не можел да извършва физическа дейност; преди катастрофата работил като охрана в гр. Ботевград, но се наложило да ползва шест месеца болнични. И в момента трудно си движи дясната ръка, не може да вдига тежки предмети, наложило се да смени работата си.

От заключението по назначената по делото комплексна съдебно-медицинска и автотехническа експертиза, неоспорено от страните, се установява, че ищецът е бил приет за лечение в УМБАЛ „Св.А.“ АД – С. в Клиниката по ортопедия и травматология на 14.05.2023 год. след като пострадал при ПТП като пасажер в автомобил. Видно от представената с и.м. епикриза ИЗ № 11079 на УМБАЛ „Св.А.“ АД – София, при извършената рентгенография на дясна раменна става била установена фрактура на дясната ключица в средната й трета.

Ищецът бил подложен на оперативно лечение, при което била извършена кръвна репозиция 4 и метална остеосинтеза на фрактурата. След подобряване на състоянието му бил изписан на 17.05.2023 год. с диагноза счупване на дясната ключица.

КСМАТЕ сочи, че в резултат на причинените увреждания пострадалият е изпитвал силни болки и страдания с намаляващ интензитет в рамките на 1.5 – 2 месеца. След този период е имало болезненост и ограничение в движението на крайника, които са документирани с медицинска документация с последна дата от месец октомври 2023 год.

Сочи се, че този тип увреждания се възстановяват напълно без да останат трайни или постоянни последици за здравето и живота на пострадалия. Като късна проява на травмата ще се наблюдава болезненост, провокирана от физическо натоварване на крайника или промяна на времето, като е възможно да се наблюдава доживот.

Сочи се, че представените с и.м. счетоводни документи, описани горе, са били във връзка с проведеното лечение на уврежданията на ищеца.

Експертизата е категорична, че при конкретния механизъм на произшествието се налага изводът, че фрактурата на ключицата съответства да е получена от поставения от ищеца обезопасителен колан.

Видно от представените с исковата молба фактури № 1000185339/17.05.2023 год., № 2084/17.05.2023 год. и № 1000185338/17.05.2023 год., във връзка с причиненото му при горното ПТП телесно увреждане ищецът е направил и разходи в размер на 1 906.09 лева – заплатена потребителска такса и закупени медикаменти, плака и винтове.