Решение № 1926 от 30.12.2010, Районен съд - Бургас

Р Е Ш Е Н И Е

№ 2116 30.12.2010 г. гр. Бургас

В ИМЕТО НА НАРОДА

Бургаският районен съд ХХ граждански състав на двадесети декември две хиляди и десета година в публично заседание в следния състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИВАН ДЕЧЕВ при участието на секретаря И.Г. като разгледа докладваното от съдията Иван Дечев гражданско дело № 5258 по описа на БРС за 2010 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е образувано по искова молба, предявена от Л.С.С., ЕГН **********,*** против И.В.Г., родена на ***г., гражданка на Украйна, без регистриран постоянен адрес на територията на страната, с която ищецът моли да бъде прекратен сключеният с ответницата на 10.07.2002г. в гр. Бургас граждански брак поради неговото дълбоко и непоправимо разстройство по вина на Г.. Като основания за разстройството на брака ищецът сочи следните обстоятелства: бракът между страните бил сключен след кратко запознанство, като само 2 дни след сключването му ответницата, с която не живели и един ден заедно в наследственото на ищеца жилище, напуснала съпруга си и никога повече и до настоящия момент не му се е обаждала, нито пък я е виждал. Ищецът знае от слухове, че Г. не е в страната, а пребивава в чужбина. Твърди, че де факто живеят във фактическа раздяла вече 8 години, през което време са нямали никакъв контакт помежду си. Счита, че по тази причина бракът им е дълбоко и непоправимо разстроен, тъй като напълно отсъства каквото и да е физическо, духовно или имуществено отношение между съпрузите. С тези мотиви моли искът му да се уважи и да се разтрогне бракът по вина на ответницата. Претендира разноски.

В исковата молба е изложено още, че страните нямат семейно жилище по смисъла на закона, понеже Г. никога не е обитавала апартамента на С.. Въпреки това, ако съдът счете, че жилището е семейно, ищецът моли да му се предостави за ползване с решението.

Искът е с правно основание чл. 49, ал. 1 СК.

Ответницата, уведомена по реда на чл.48, ал.1 ГПК чрез публикация в Държавен вестник, не се явява в съдебно заседание. Назначеният й особен представител в писмения си отговор счита иска за допустим, но не взема становище по основателността му. Моли да се отхвърли претенцията за допускане на развода по вина на ответницата, както и за присъждане на разноските по делото. В съдебно заседание заявява, че предоставя на съда преценката за вината на ответницата.

Бургаският районен съд, след като взе предвид исковата молба и изложените в нея доводи, становището на ответната страна, събраните по делото доказателства и като съобрази закона, намира за установено от фактическа страна следното:

Видно от представеното по делото удостоверение, страните са сключили граждански брак на 10.07.2002г. в гр. Бургас, община Бургас, за което е съставен акт № 0091/10.07.2002г., като съпругата е запазила предбрачното си име Г.. Установява се също от удостоверение за семейно положение № 1901/17.06.2010г., че Г. е единствен член на семейството на С., т.е. от брака си страните нямат деца, както е и твърдението в исковата молба.

Според удостоверение от 10.07.2010г. на ОД на МВР – Бургас, сектор ”Миграция”, И.В.Г. е имала регистрирани настоящи адреси в гр. Бургас през 2000г. и 2002г.

По делото е разпитана св. Добринка Ангелова, съседка на ищеца. Същата познава Любо Стойков от 25-26 години, тъй като живеят в един вход. Познава го като добро момче. През лятото на 2002г. ищецът се похвалил на съседите, че ще се жени и ще доведе в скоро време булка. Бил много радостен и във възторг. Минали се няколко дни и Ангелова запитала ищеца какво става с булката. Той й отговорил, че тя ще дойде, но не знае защо я няма. Свидетелката заявява, че съседите така и не видели булката. Не е виждала съпругата му, нито е живяла в неговото жилище.

Според свидетелката Любо бил много радостен, че се е оженил и че ще живеят заедно с ответницата. След това се разочаровал много, че тя не дошла да живее при него.

Въз основа на така установените факти, релевантни за решаването на делото, съдът намира от правна страна следното:

По иска с правна квалификация чл. 49, ал. 1 СК: Съгласно цитираната разпоредба всеки от съпрузите може да иска развод, когато бракът е дълбоко и непоправимо разстроен.

От показанията на св. Ангелова се установява по категоричен начин, че брачната връзка на съпрузите съществува само формално, същата е лишена от каквото и да е емоционално и духовно съдържание и е безсмислена. Наистина, показанията на свидетелката не са достатъчно пълни, но казаното от нея кореспондира с твърденията в исковата молба. Доказа се, че след сключването на брака ответницата е напуснала съпруга си и оттогава не го е търсила и не е осъществявала какъвто и да е контакт с него. Никога не е идвала да живее в жилището му и никога съпрузите не са живели съвместно и не са имали семеен живот. От сключване на брака и от заминаването на Г. е изминало значително време – над 8 години, през които съпрузите не са се виждали, като дори не е проведен телефонен разговор между тях. Повече от явно е, че бракът им е дълбоко и непоправимо разстроен, като разстройството датира още от сключването му. От самото си начало брачната им връзка е изключително формална и в нея отсъстват всякакви прояви на обич, внимание и привързаност и то по причина, че страните никога не са живели заедно, не се виждат и са прекъснали отдавна какъвто и да било контакт един с друг. Ето защо е налице основанието за разтрогване на брачната връзка и следва да се постанови решение, с което да се допусне исканият развод.

За настоящия съдебен състав се налага извод, че вина за провала на брачната връзка има ответницата Г.. Ясно е от свидетелските показания, че ищецът е възнамерявал да доведе съпругата си в наследствения си апартамент, където да живеят заедно.

Следователно трябва да бъде прието, че такава е била и уговорката между съпрузите. Ясно е също, че ответницата след сключване на брака не дошла да живее в жилището, а е напуснала ищеца, след което не само не го е виждала, но и не е търсила никакъв контакт с него. Ето защо съдът намира, че Г. е нарушила семейните си задължения, тъй като напускайки съпруга си дни след сватбата, фактически се е отказала да полага каквито и да е усилия за даване живот и смисъл на брачната им връзка. От друга страна не се установява ищецът да е извършвал някакви противобрачни прояви. По тези съображения следва да се приеме, че вина за дълбокото и непоправимо разстройство на брака има съпругата.

По отношение на фамилното име на ответницата след развода:

Съдът не дължи произнасяне по въпроса за фамилното име на ответницата, тъй като при сключване на брака тя е запазила предбрачната си фамилия.

По отношение на родителските права, режима на лични отношения и издръжката:

Съдът не се произнася относно тези последици на развода, тъй като от брака на страните не са родени деца.

По отношение ползването на семейното жилище:

Видно е от доказателствата по делото, че ищецът живее в апартамент с площ 81.43 кв.м., състоящ се от две спални, дневна, кухня, баня – тоалетна и антре, находящ се в гр. Бургас, жк.”Братя Миладинови” 46, вх.4, ет.4. Апартаментът е наследствен от починалите му родители, като собствеността върху него се доказва от нот. акт № 16/23.08.1985г., том IV, дело № 1729/1985г. Съдът споделя гледището на ищеца, че наследствения му апартамент няма статут на семейно жилище по смисъла на § 1 от ДР на СК. Според тази разпоредба ”семейно жилище” по смисъла на този кодекс е жилището, което е обитавано от двамата съпрузи и техните ненавършили пълнолетие деца. В случая няма данни съпрузите да са живели заедно след сключване на брака, поради което апартаментът на ищеца не е семейно жилище. След като няма статута на семейно жилище, съдът намира, че не следва да се произнася относно предоставяне на ползването му.

В съответствие с разпоредбата на чл. 329, ал.1 ГПК, тъй като ответницата е виновна за развода, следва да бъде осъдена да заплати на ищеца направените от него разноски, които възлизат общо на 350 лева.

На основание чл. 6, т. 2 от Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК, съдът определя държавна такса са разглеждане на делото в размер на 40 лева. С оглед изхода на делото същата следва да бъде възложена върху ответницата.

Мотивиран от горното, Бургаският районен съд

Р Е Ш И:

ДОПУСКА

РАЗВОД И ПРЕКРАТЯВА БРАКА, сключен на 10.07.2002г. в гр. Бургас, община Бургас, за което е съставен акт № 0091/10.07.2002г., между Л.С.С., ЕГН **********,*** и И.В.Г., родена на ***г., гражданка на Украйна, без регистриран постоянен адрес в Република България, поради настъпило дълбоко и непоправимо разстройство.

ПРИЕМА, че вина за разстройството на брака има съпругата И.В.Г., родена на ***г.

ОСЪЖДА И.В.Г., родена на ***г., гражданка на Украйна, без регистриран постоянен адрес в Република България да заплати на Л.С.С., ЕГН **********,*** сумата от 350 лева /триста и петдесет лева/, представляваща направени от него разноски по делото.

ОСЪЖДА И.В.Г., родена на ***г., гражданка на Украйна, без регистриран постоянен адрес в Република България, да заплати по сметка на Бургаския районен съд държавна такса в размер на 40 лева /четиридесет лева/ за разглеждане на делото.

Решението подлежи на обжалване пред Бургаския окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

РАЙОНЕН СЪДИЯ:………………………