Определение № 4070 от 06.08.2026, Окръжен съд - Варна

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 4070 гр. Варна, 06.08.2026 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, V СЪСТАВ ТО, в закрито заседание на шести август през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Галина Чавдарова

Членове:

Тони Кръстев

Ралица Ц. Райкова като разгледа докладваното от Галина Чавдарова Въззивно частно гражданско дело № 20263100501745 по описа за 2026 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.278 във вр. чл.413, ал. 2 и чл.418, ал.4 от ГПК.

Образувано е по частна жалба, подадена от ТИ БИ АЙ Банк ЕАД, ЕИК 131134023, със седалище и адрес на управление гр.София, р-н Лозенец, ул. Димитър Хаджикоцев № 52-54, срещу разпореждане №2356/10.07.26г., постановено по ч.гр.д.№1745 по описа за 2026 година на ПРС, в частта, в която е отхвърлено подадено заявление на жалбоподателя за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417 от ГПК и изп.лист срещу длъжника В. Д. А. от с.Ковачево за сумата над 3885,82 евро до 5042,29 евро главница по договор за потр.кредит от 17.11.25г., сумата от 1005,33 евро- договорна лихва за периода 25.12.25г. - 01.06.26г. и сумата от 85,30 евро- лихва за забава от 25.12.25г. до 25.06.26г.

В частната жалба се твърди, че разпореждането е неправилно и незаконосъобразно. Оспорва извода на ВРС за неспазване на изискванията на чл.11, ал.1, т.10 ЗПК досежно ГПР, излагайки аргументи за характера на застр.премия. Сочи, че сключването на застраховката не е задължително условие за получаването на кредита, а кредитополучателят сам е пожелал ползването на тази допълн.услуга. Излага доводи, че застр.премия не е част от общите разходи по кредита, тъй като сключването на застр.договор не е задълж.условие за получаване на кредита. Сочи, че банката е финансирала застр.премия и я е платила от името и за сметка на кредитополучателя, поради което и сумата за застр.премия съставлява част от общия размер на кредита и е взет предвид като главница в изчислението на ГПР. Излага, че потребителят в процеса на кандидатстване е имал право на избор дали да сключи или не застраховка, като при отказ от застраховката застр.премия се възстановявала на потребителя и той можел да се разпорежда с нея, но условията по договора за кредит оставали непроменени. Оспорва извода на ВРС за неяснота относно начина на формиране на ГПР и неговите компоненти. С оглед целта на заповедното производство излага доводи, че макар и съдът да следи за действието на повелителни норми от общ интерес, то не следва допълнително 1 исканите от съда предпоставки и съдържание да се разглеждат в заповедното производство, а следва да се установят евентуално в исков процес. Моли да бъде отменено разпореждането и да се постанови издаването на претендираните заповед за изпълнение и изпълнителен лист.

Съдът намира, че жалбата е подадена от легитимирана страна, чрез надлежния й пълномощник, срещу акт, който подлежи на обжалване и в законовия срок за това, поради което и същата се явява процесуално допустима.

Разгледана по същество съдът намира жалбата за неоснователна по следните съображения:

Производството по ч.гр.д.№664/2026г. на Районен съд Провадия, е образувано по заявление на ТИ БИ АЙ Банк ЕАД, ЕИК 131134023, за издаване на заповед за изпълнение по чл.417 от ГПК и изпълнителен лист срещу длъжника В. Д. А. от с.Ковачево за следните суми: 5042,29 евро главница по договор за потр.кредит от 17.11.25г.; 1005,33 евро- договорна лихва за периода 25.12.25г. - 01.06.26г., 85,30 евро- лихва за забава от 25.12.25г. до 25.06.26г., ведно със законната лихва върху главницата от подаване на заявлението до изплащане на вземането.

За да откаже издаване на заповед за незабавно изпълнение в обжалваната част районният съд е приел, че уговореният ГПР от 58,25% не отговаря на действителния, тъй като при формирането му не е включена застр.премия, поради което договорът е недействителен на осн. чл.22 ЗПК.

Преценявайки основателността на подаденото заявление съдът на първо място прави проверка за неговата редовност от външна страна, ръководейки се както от положителните предпоставки, визирани в чл.410, ал.1 ГПК, така и следи за липсата на отрицателните такива, предвидени в чл.411, ал.2 ГПК, като такава преценка се прави и когато е подадено заявление за издаване заповед за изпълнение за вземане, основаващо се на документ, предвиден в чл.417 ГПК. Тъй като се касае за договор за потребителски кредит, то приложение следва да намерят правилата на ЗПК, доколкото не са налице изключенията по смисъла на чл.4 от същия закон.

Разпоредбата на чл.411, ал.2, т.2 и т.3 ГПК изрично вменява на съда задължение да извърши проверка дали искането на заявителя не е в противоречие със закона или с добрите нрави, съотв. дали не се основава на неравноправна клауза в договор, сключен с потребител или е налице обоснована вероятност за това.

Съгласно нормата на чл.11, ал.1, т.10 от ЗПК договорът за потребителски кредит съдържа годишния процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит, като се посочат взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на годишния процент на разходите по определения в приложение №1 начин. В процесния договор за кредит е посочен размер на ГПР от 58,25%. Същевременно от чл.7.1 от договора е видно, че в общия размер на кредита /9956,92лв/ освен предоставения кредит от 7600лв е включена и сумата от 2356,92лв застрахователна премия по застраховка „Защита на сметките“ и „Защита на кредит“.

В чл. 10 изрично е посочено, че при изчисляването на ГПР като пряко свързан с кредита разход е включен единствено годишният лихвен процент, а застрахователните премии не са включени като разход, тъй като 2 според договора застраховките не са задължително условие за получаване на кредита при предлаганите условия.

Съдебната практика, обективирана в решение №84/19.03.2026г. по т.д.№1533/2025г. на ВКС приема, че разходът за застрахователна премия се третира като общ разход по кредита и участва при формирането на годишния процент на разходите по договора за потребителски кредит винаги, когато при преценка на условията на договора за кредит се установи, че сключването на договора за застраховка е задължително условие за получаване на кредита или за получаването му при конкретно предлаганите с договора условия.

В съответствие с така даденото от ВКС разрешение и извършвайки преценка на действителното съдържание на сделката, в т.ч. че кредитът и застр.програма са договорени едновременно; срокът на покритието съвпада със срока на кредита; размерът на дължимите суми се определя непосредствено от размера и срока на кредита; премиите са финансирани изцяло от кредитора, включени са в главницата, олихвяват се с договорната лихва и се погасяват чрез единния погасителен план; банката е едновременно кредитор, застраховащ, ползващо се лице по част от рисковете и застрахователен посредник, получаващ комисионна от премията, съдът формира извода, че присъединяването към застрахователната програма е било част от конкретно предложената на потребителя пакетна сделка, независимо от декларативното обозначаване на услугата като доброволна.

След като в процесния случай застрахователният продукт е част от конкретно предложената пакетна сделка, разходите за него е следвало да участват при изчисляването на ГПР. В чл.10 от договора обаче изрично е посочено, че тези суми са изключени от общия разход и при изчисляването на ГПР е отчетен единствено годишният лихвен процент. Същевременно с включването на застрахователната премия като част от главницата, а оттам в месечните погасителни вноски, кредиторът получава и възнаграждение под формата на договорна лихва върху застраховката, което води до допълнително оскъпяване на кредита. Тъй като застраховката не е включена в ГПР като разход, то това създава невярна представа у потребителя за точната стойност на разходите по кредита и има за последица скрито оскъпяване на кредита, като по този начин се заобикаля нормата на чл.19, ал.4 ЗПК. Невключването в ГПР на всички действителни разходи обосновава извод за противоречие с императивната разпоредба на чл.11, ал.1, т.10 ЗПК, което влече недействителност на сключения договор за потребителски кредит съгласно чл.22 ЗПК. В този случай потребителят дължи само чистата стойност на кредита на осн. чл.23 ЗПК.

По тези съображения съставът на въззивния съд приема, че разпореждането на ПРС в обжалваната му част е законосъобразно и правилно и следва да бъде потвърдено.

Въз основа на изложените мотиви, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА разпореждане №2356/10.07.26г., постановено по ч.гр.д.№664 по описа за 2026 година на ПРС, в частта, в която е отхвърлено заявление, подадено от ТИ БИ АЙ Банк ЕАД, ЕИК 131134023, със седалище и адрес на управление гр.София, р-н Лозенец, ул.Димитър Хаджикоцев №523 54, за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417 от ГПК и изп.лист срещу длъжника В. Д. А. от с.Ковачево за сумата над 3885,82 евро до 5042,29 евро главница по договор за потр.кредит от 17.11.25г., сумата от 1005,33 евро- договорна лихва за периода 25.12.25г. - 01.06.26г. и сумата от 85,30 евро- лихва за забава от 25.12.25г. до 25.06.26г.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4