Определение № 615 от 20.10.2026, Апелативен съд - Варна

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 615 гр. Варна, 20.10.2026 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, II СЪСТАВ, в закрито заседание на деветнадесети октомври през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Анета Н. Братанова

Членове:

Ванухи Б. Аракелян

Дарина Ст. Маркова като разгледа докладваното от Дарина Ст. Маркова Въззивно частно търговско дело № 20263001000428 по описа за 2026 година И за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е образувано по частна жалба на Г. Д. Г. от гр.***** срещу определение № 260 от 21.05.2026г. по търг.дело № 60/25г. по описа на Окръжен съд – *****, с което молбата му по чл.248 от ГПК за изменение на решението в частта му за разноските с искане за намаляване на присъденото на насрещната страна адвокатско възнаграждение поради прекомерност е оставена без уважение.

В частната жалба се твърди, че обжалваното определение е неправилно, незаконосъобразно и необосновано.

Оспорва приетото от окръжния съд, че направеното от него в съдебно заседание на 13.01.2026г. възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на процесуалния представител на ответното дружество не е мотивирано. Твърди, че анализът на нормата на чл.75 ал.5 от ГПК налага извод, че за да се намали присъдено възнаграждение следва да са налице кумулативно определени предпоставки: прекомерност на заплатеното/определеното адвокатско възнаграждение съобразно действителната правна и фактическа сложност на делото /материална предпоставка/ и искане на насрещната страна /процесуална предпоставка/.

Твърди, че на ответната страна е било предоставено копие от молбата по чл.248 от ГПК и ответникът е взел становище по нея. Твърди, че след като 1 възражението за прекомерност по чл.78 ал.5 от ГГПК е направено своевременно в съдебно заседание преди приключване на устните състезания то не е преклудирано. Последващото му детайлно мотивиране в молбата за изменение на разноските по чл.248 от ГПК отговаря на изискванията на закона и следва да бъде разгледано по същество.

Оспорва и евентуалния извод на съда, че не са на лице основания за намаляване на адвокатското възнаграждение на пълномощника на ответното дружество, тъй като делото не може да се определи като такова с ниска фактическа и правна сложност, както и че Наредба № 1 за минималните размери на адвокатските възнаграждения има само ориентировъчен характер и съдът не е задължен винаги да определя размер съобразен с нея.

Сочи, че в случая с оглед своевременно направеното възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на процесуалния представител на ответника същото е следвало да бъде редуцирано до предвидения в Наредбата минимален размер, върху който след следва да му бъде определено възнаграждението съобразно отхвърлената част от иска. Излага, че адвокатското възнаграждение на процесуалния представител на ищеца е определено само и единствено на базата на Наредба № 1, а не по преценка на съда с оглед фактическата и правна сложност на делото. Твърди, че съдът от една страна е обосновал присъждането на по-високо адвокатско възнаграждение на ответната страна с аргумент за висока фактическа и правна сложност на делото, а от друга е определил възнаграждението на процесуалния представител на ищеца единствено на база Наредба № 1 без да отчете същата сложност за двете страни в процеса. Твърди, че това представлява директно нарушение на принципа за равенство на страните и правото на справедлив процес. Сочи, че и за ответната страна възнаграждението следва да бъде определено съгласно Наредба № 1.

След изчисления сочи, че размерът който следва да бъде присъден на ответника за адвокатско възнаграждение е 790.58 евро /1 546.22лв./, вместо присъдените 1 279.46 евро /2 502.40лв./

Моли съда да отмени обжалваното определение и вместо него да постанови друго, с което да уважи молбата му по чл.248 от ГПК и да намали размера на присъденото адвокатско възнаграждение на процесуалния представител на ответното дружество до размера на сумата 790.58 евро.

2

В по чл.276 ал.1 от ГПК от насрещната страна по частната жалба ЗАД „ОЗК - Застраховане“ АД със седалище гр.София, е депозиран писмен отговор, в който изразява становище за неоснователност на частната жалба и моли съда да я остави без уважение.

Частната жалба е подадена от надлежна страна в срока по чл.275 от ГПК и е допустима.

По жалбата съдът намира следното:

Производството по търг.дело №65/25г. по описа на ДОС е образувано по предявени осъдителни искове от Г. Д. Г. срещу ЗАД „ОЗК Застраховане“ АД за обезщетение за неимуществени вреди в размер на 120 000лв. и за обезщетение за имуществени вреди в размер на 5 346.60лв. С влязлото в сила към момента решение № 11 от 10.02.2026г. искът за обезщетение за неимуществени вреди е уважен до размера на сумата 100 000лв., а искът за обезщетение за имуществени вреди е уважен изцяло.

В последното по делото съдебно заседание на 13.01.2026г. от процесуалния представител на ищеца е направено възражение по чл.78 ал.5 от ГПК за прекомерност на адвокатското възнаграждение на процесуалния представител на застрахователното дружество.

С решението в полза на застрахователното дружество е присъдена сумата 1 276.46 евро или 2 502.40лв., представляваща направени по делото разноски, съразмерно отхвърлената част от исковете, като възражение за прекомерност не е разгледано. По молба на Г. по чл.248 от ГПК е постановено обжалваното в настоящето производство определение, с което молбата му за изменение на решението, в частта му досежно присъденото в полза застрахователя адвокатско възнаграждение е оставена без уважение.

На първо място въззивният съд намира за необходимо да отбележе, че пред първа инстанция последното по делото съдебно заседание е проведено на 13.01.2026г. Изменената разпоредба на чл.78 ал.5 от ГПК е в сила от 17.02.2026., поради което и тези изменения за неприложими в настоящия случай. Отношенията между страните по повод направеното възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение следва да бъде разгледано в редакцията на нормата, действала към датата на последното съдебно заседание. Поради което и предвид нормата на чл.75 ал.5 изр.първо от ГПК към онзи момент не се изисква възражението за прекомерност да бъде 3 мотивирано, а е достатъчно същото да бъде направено своевременно.

От присъдената сума за разноски общо 2 502.40лв. следва да бъде извадена сумата 197.85лв., представляваща присъдени по съразмерност разноски за възнаграждения за вещи лица, държавна такса и депозит за разпит на свидетел /от направените разноски в размер на 1 240лв./ Представени са доказателства за договорено и заплатено адвокатско възнаграждение на процесуалния представител на застрахователя в размер на сумата 14 400лв., като в този размер е включен ДДС. Съразмерно отхвърлената част от исковете, възнаграждението, изчислено от въззивния съд, което следва да е възложено на насрещната страна е 2 297.62лв. като се констатира малка разлика с изчисленията на първата инстанция, възложила сумата от 2 304.55лв.

Минималният размер на адвокатското възнаграждение съобразно чл.7 ал.2 т.5 от Наредба № 1 за възнаграждения за адвокатска работа, изчислен от въззивния съд е в размер на сумата 9 663.86лв., с ДДС – 11 596.63лв. Този размер съвпада с изчисления от страната в молбата по чл.248 от ГПК, но на основание §2а от Наредбата и предвид включването на ДДС в представената по делото фактура, дължимото адвокатско възнаграждение следва да бъде с ДДС. Изчислено от съда на база минимално адвокатско възнаграждение с ДДС съобразно отхвърлената част исковете същото е в размер на сумата 1 850.32лв.

Чл.78 ал.5 от ГПК дава възможност по възражение на насрещната страна заплатеното от страната възнаграждение за адвокат да бъде намалено ако размерът му е прекомерен съобразно действителната фактическа и правна сложност на делото. За да извърши преценка за съотношението на цената на адвокатската услуга и фактическата и правна сложност на настоящето производство, въззивният съд съобрази следното: Предявени са обективно съединени искове за заплащане на обезщетения за неимуществени вреди и имуществени вреди срещу застраховател по задължителна застраховка „гражданска отговорност на автомобилистите“. От ответника са депозирани отговор и допълнителен отговор на исковата молба. По делото са проведени три открити съдебни заседания, като процесуален представител на ответника е взел участие по две от тях, както и в срок от него са депозирани писмени бележки. От ответното дружество е оспорен размера на предявените претенции, направено е възражение за съпричиняване. По делото са допуснати, изслушани и приети САТЕ и СМЕ, събрани са гласни 4 доказателства двама - свидетели за установяване на търпените болки и страдания по искане на ищеца и един свидетел по искане на ответника за доказване на възражението за съпричиняване. По делото е било безспорно единствено съществуването на валидно застрахователно правоотношение. Не се е налагало събиране на доказателства и за вината на водача поради наличието на влязло в сила одобрено от съда споразумение, имащо задължителна за съда сила. Въззивният съд намира, че при така очертана фактическа и правна сложност на делото пред първата инстанция минималният размер на адвокатското възнаграждение в размер на сумата 11 596.63лв. е напълно адекватно. Договореният и заплатен от страната повисок размер, а именно сумата 14 400лв. въззивният съд намира за прекомерен тъй като е налице несъответствие между размера на възнаграждението и усилията за защита при упражняване на процесуалните права. Поради което и направеното възражение по чл.75 ал.2 от ГПК е основателно и присъденото адвокатско възнаграждение следва да бъде определено от въззивния съд на база минималното адвокатско възнаграждение.

С оглед на така изложеното, въззивният съд намира, че дължимата в полза на застрахователното дружество сума за разноски, съразмерно отхвърлената част от исковете е в размер на 2 048.17лв., от които 197.85лв., други разноски, извън адвокатското възнаграждение и 1 850.32лв. – адвокатско възнаграждение. Предвид на това и молбата за изменение на решението в частта му за присъденото адвокатско възнаграждение е основателна за присъдения над тази сума размер, съответно в евро над 1 047.20 евро до 1 279.46 евро. Поради което и над размера 1 047.20 евро следва да бъде отменено обжалваното определение и намалено присъденото от първата инстанция възнаграждение.

Водим от горното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯВА определение № 260 от 21.05.2026г. по търг. дело № 65/25г. по описа на ОС – ***** и вместо него ПОСТАНОВЯВА:

ИЗМЕНЯ на основание чл.248 от ГПК решение № 11 от 10.02.2026г. по търг.дело № 65/25г. по описа на ОС – ***** в частта му за разноските като ОТМЕНЯВА решението в частта му, с която Г. Д. Г. от гр.***** е осъден 5 да заплати на „ОЗК Застраховане“ АД със седалище гр.София, направени по делото разноски, пропорционално на отхвърлената част от иска за разликата над 1 047.20 евро /2 048.17лв./ до 1 279.46 евро /2 502.40лв./.

ПОТВЪРЖДАВА определение № 260 от 21.05.2026г. по търг. дело № 65/25г. по описа на ОС – *****, в частта му, с която молбата на Г. за изменение на основание чл.248 от ГПК на решение № 11 от 10.02.2026г. по търг.дело № 65/25г. по описа на ОС – ***** в частта му за разноските за разликата от 790.58 евро /1 546.22лв./ до 1 047.20 евро /2 048.17лв./.

Определението подлежи на касационно обжалване на основание чл.274 ал.3 т.2 от ГПК при предпоставките на чл.280 ал.1 от ГПК с частна жалба в едноседмичен срок от връчване на препис от настоящето определение.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

6