Определение № 195 от 18.02.2020, Окръжен съд - Стара Загора

О

П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ /

18.02. 2020 година гр. С.З.

СТАРОЗАГОРСКИ

ОКРЪЖЕН СЪД ТЪРГОВСКО

ОТДЕЛЕНИЕ

На

18.02. 2020 година

В закрито заседание в следния състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

АННА ТРИФОНОВА

СЕКРЕТАР: като разгледа докладваното от съдията ТРИФОНОВА т.д. № 36 по описа за 2019година, за да се произнесе, съобрази:

Производството е образувано по подадена искова молба от Р. АД, с ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр. С., ул. *** против М.И.Д., ЕГН **********, с пост. адрес: ***, с която се иска съдът да постанови решение, с което да приеме за установено, че ответникът М.И.Д. дължи на “Р.” АД сумите както следва: главница в размер на 50 000 лв.

/петдесет хиляди лева/; договорна лихва в размер на 28 805.56 лева /двадесет и осем хиляди осемстотин и пет лева и 56 ст./ за периода 30.04.2013г. – 31.01.2019г., както и законна лихва, считано от подаване на заявлението до окончателното изплащане на сумата присъдена със заповедта.

В исковата молба ищецът твърди, че във връзка с подадено възражение от длъжника и спряно принудително изпълнение на основание чл. 422 ал. 1 във вр. с чл. 417 т. 9 от ГПК и съгласно разпореждане от 11.12.2018г. по ч. гр. д. № 3879/2018г. по описа на Районен съд С.З., в указания срок подава настоящата искова молба.

Ищецът – търговско дружество “Р.” АД твърди, че на 29.04.2013 г. е сключил с ответника М.И.Д. договор за паричен заем. Съгласно клаузите на горецитирания Договор, в качеството на Заемодател му предоставил заем в размер на 50 000 /петдесет хиляди лева/ - чл. 1, ал. 1 от Договора, като сумата е преведена, както следва: на 30.04.2013 г. по банков път от сметка на „Р." АД на сметка, която Д. е посочил в счетоводството на Дружеството.

Посочва, че съгласно чл. 1, ал. 2 от Договора за заем,

Заемополучателят се съгласил да върне заемната сума, ведно с уговорената лихва в срок до 29.04.2014г. съгласно чл. 4, ал.1 от Договора за заем, лихвата е в размер на 10% /десет процента/.

Посочва, че съгласно чл. 5, ал. 1 от Договора за заем,

Заемополучателят се задължил да заплати и неустойка в двойния размер на договорената лихва по чл. 4, ал. 1, която се изчислява върху невърнатата сума.

Твърди, че на 29.04.2014г. е подписан Анекс № 1 към Договора за заем, с което е удължен срока за връщане на заемната сума, а именно до 22.11.2015 г. Останалите клаузи по Договора останали непроменени.

На 22.11.2015г. е подписан Анекс № 2 към Договора за заем, с който отново е удължен срока за връщане на заемната сума, а именно до 25.04.2018 г.

Останалите клаузи по Договора останали непроменени.

На 06.03.2017г. е подписан Анекс № 3 към Договора за заем, с което е запазен срока за връщане на заемната сума, а именно до 25.04.2018 г., като е уговорено и че при неизпълнение на всяко едно от задълженията на заемателя по договора и/или при неплащане на което и да е парично задължение по ползвания кредит, ведно с лихвите за просрочие по преценка на заемодателя стават предсрочно изискуеми. При неизпълнение, заемодателят има право да обяви едностранно, без предизвестие част или целия дълг за предсрочно изискуем и да се удовлетвори от обезпечението по настоящия договор.

Посочва, че съгласно, клаузата на чл. 5, от Договора за заем при невръщане на заемната сума Заемателят дължи и неустойка в двойния размер на договорената лихва, която е 10% от сумата и възлиза на 28 805.56 лева /двадесет и осем хиляди осемстотин и пет лева и 56 ст./.

Ищецът твърди, че въпреки многократните покани за връщане на сумата на части, както е удобно за него, ответникът до момента не е направил никакви вноски по този заем.

Поради това ищецът твърди, че за него възниква правен интерес да претендира сумите, както следва: главница в размер на 50 000 лева /петдесет хиляди лева/, договорна лихва в размер на 28 805.56 лева /двадесет и осем хиляди осемстотин и пет лева и 56 ст./ за периода 30.04.2013 г. - 31.01.2019г.

Посочва, че правното основание за уважаване на иска с оглед реалния характер на договора за заем изисква да се представят доказателства относно предоставянето на заемната сума, която представлява съществен елемент на договора. В тази връзка, освен Договора за заем от 29.04.2013г., прилага и извлечения от счетоводството, от които е видно, че на 30.04.2014г. по банков път е преведена сума в размер на 50 000 лева /петдесет хиляди/, Анекс №1 към Договора за заем(подписан на 29.04.2014 г.), Анекс № 2 към Договора за заем (Подписан на 22.11.2015 г.), Анекс №3 към договора. Твърди, че от представените доказателства, е видно, че сумата, в размер на 50 000 лв. по заема е преведена на М.И.Д. и същият я е получил на посочена от него банкова сметка.

***, че като обезпечение по Договора за заем от 29.04.2013г., лицето М.И.Д. е издал в полза на „Р." АД, запис на заповед за сумата от 50 000 (хиляди лева), на дата 09.05.2013 г. Еквивалентността на сумата по Записа на заповед със сумата по Договора за заем, нееднозначно показвало, че действително заемателят е получил сумата и издава Записа на заповед, като обезпечение по заема, тъй като това му задължение произтича от клаузата на чл.

7, ал. 1 от Договора за заем от 29.04.2013 г.

На следващо място ищецът посочва, че предоставя кореспонденция разменена с юрисконсулта на дружеството, в които е-майли М.И.Д. иска отсрочване за погасяване на главницата, но до настоящия момент същият не е превел нито една вноска, нито по главницата, нито по погасяване на лихва и неустойки.

С оглед на горното, моли съда след като установи основателността на предявената претенция да постанови Решение, с което да се приеме за установено, че ответникът М.И.Д., ЕГН **********, с пост. адрес: ***, дължи на ищеца сумите, както следва: главница в размер на 50 000 лева /петдесет хиляди лева/, договорна лихва в размер на 28 805.56 лева /двадесет и осем хиляди осемстотин и пет лева и 56 ст./ за периода 30.04.2013 г. - 31.01.2019г., както и законна лихва, считано от подаване на заявлението до окончателното изплащане на сумата присъдена със Заповедта. Претендира разноски.

В законоустановения срок е постъпил отговор на исковата молба от ответника. С отговора ответникът взема становище, че предявеният иск е недопустим тъй като със Заповед № 2593/05.09.2018 г., за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 от ГПК, съдът е разпоредил ответникът да заплати на ищеца, сумата в размер на 50 000 лева, представляваща незаплатено задължение по Запис на заповед от 09.05.2013 г., ведно със законната лихва, считано от 30.07.2018 г., до изплащане на вземането, както и сумата в размер на 1 000 лева, представляваща заплатена държавна такса.

Счита, че с депозираната искова молба се иска да бъде установено, че ответникът дължи на ищеца сумата в размер на 50 000 лева, представляваща дължима сума по Договор за заем от 29.04.2014 г. и сумата в размер на 28 805,56 лева, представляваща договорена лихва за периода от 30.04.2013 г. до 31.01.2019 г., както и законната лихва, считано от подаване на заявлението до окончателното заплащане на сумата. Счита, че така твърдяното от ищеца основание на вземането не представлява основание за издаване на заповед за изпълнение по чл. 417 от ГПК, тъй като се твърди вземане по писмен договор за заем, който обаче не е нотариално заверен. Същевременно, заповедта за изпълнение и изпълнителния лист са издадени както за други от претендираните с исковата молба суми, така и на друго основание - запис на заповед.

Посочва, че предпоставка за допустимостта на установителния иск по чл. 422 от ГПК е вземането, за което е издадена заповедта за изпълнение, да е идентично с вземането, предмет на предявения установителен иск, по страни, съдържание и основание. В случаят такава идентичност не е налице, тъй като в издадената заповед за изпълнение по чл. 417 от ГПК е посочено, че вземането произтича от „Запис на заповед от 09.05.2013 г,", а в исковата молба се претендира сума на съвсем различно основание, а именно като дължима сума по „Договор за заем от 29.04.2013г.".

Твърди, че наред с това с исковата молба се претендират и суми, които въобще не са били предмет на разглеждане в заповедното производство, респективно, за тях заповед за изпълнение не е била издавана, нито е била заплащана такса за тях в заповедното производство. Така с исковата молба се иска да бъде установено, че ответникът дължи на ищеца сумата в размер на 28 805,56 лева, представляваща договорена лихва за периода от 30.04.2013 г. до 31.01.2019 г.

Счита, че липсва съвпадение между основанието на предявения иск и основанието, на което е издадена заповедта за изпълнение и изпълнителния лист по чл. 417 от ГПК. При липса на идентичност на вземането по заповедта за изпълнение и вземането, предмет на установителния иск, предявеният иск се явява недопустим.

Ако съдът евентуално, въпреки изложените възражения относно недопустимостта на исковата претенция, приеме същата за допустима, изразява следното становище по редовността, основателността и обстоятелствата, на които се основава претенцията:

Твърди, че исковата молба, въз основа на която е образувано горецитираното дело е нередовна, поради което производството по делото следва да се остави без движение. Посочва, че в обстоятелствената част на исковата молба, ищецът твърди, че на основание чл. 5 от процесния договор, ответникът дължи неустойка в двойния размер на договорената лихва, която неустойка възлиза в размер на 28 805,56 лева, В същото време в петитума на иска се претендира сумата в размер на 28 805,56 лева, като представляваща дължима договорна лихва.

Тоест, не става ясно претендираната сумата в размер на 28 805,56 лева, дължима неустойка или договорна лихва представлява. Не става ясен и периодът, за който е изчислена дължимата сума (неустойка или договорна лихва), както и начинът на изчисляването й.

Посочва, че на следващо място исковата молба е нередована, тъй като ищецът не е посочил ясно петитума на иска си - отново не става ясно правоотношението, от което произтича претендираната сума за главница.

В допълнение, счита, че ищецът следва да довнесе и държавна такса за така предявените искове, тъй като видно от издадената заповед за изпълнение, сумата от 28 805.56 лв. не е била предмет на заповедното производство (независимо от основанието, на което се претендира), съответно, върху нея следва да бъде заплатена държавна такса от 4 %.

Счита, че всички тези неясноти представляват съществено нарушение на правото на защита на ответника, поради което исковата молба като нередовна следва да бъде оставена без движение.

В случай, че предявените искове бъдат разгледани излага съображения относно тяхната неоснователност и обстоятелствата, на които се основава исковата претенция.

Моли съдът, след като се убеди в основателността на изложеното в отговора, да остави без разглеждане като недопустими предявените от „Р." АД искове, евентуално да отхвърли същите като изцяло неоснователни и недоказани, и да отмени издадените заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист. Претендира разноски.

В законоустановения срок е постъпила допълнителна искова молба от ищеца.

Счита, че изложените доводи в отговора на исковата молба са неоснователни и превратно тълкуващи закона и събраните доказателства.

Посочва, че заповедта за изпълнение и изпълнителният лист са издадени на база документ по чл. 417

ГПК, а именно запис на заповед. Счита, че записът на заповед няма самостоятелно съществуване и то е неразривно свързано с друго предшестващо го действие, а в случая това предшестващо го действие е именно сключването на договора за заем, по който записа на заповед е обезпечение, съгласно чл. 7, ал. 1 от Договора за заем между страните.

Съответно в случая договора за заем и обезпечаващата го запис на заповед са неразривно свързани. Сумата посочена в записа на заповед трябва да е ясно и точно и определена - (арг. От ТР № 1/2004 г. на ВКС, ОС на ТК) и съответно в нея няма как да се опише лихва, което не лишава страната в случая да си я търси на база договора за заем, по който записа на заповед е обезпечението. На следващо място, записа на заповед е издаден на каузално основание Договор за заем.

По отношение на направените възражения относно неяснотата за ответника претендираната сума от 28 805.56 лв., какво представлява неустойка или законна лихва, ищецът прави следното уточнение, визираното в обстоятелствената част на исковата молба основание, а именно чл. 5 от Договора, а именно: неустойката представлява двойния размер на дължимата договорна лихва, както и периода е уточнен в петитума на исковата молба 30.04.2013 г. - 31.01.2019 г.