Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Определение № 3342 от 28.11.2024, Окръжен съд - Пловдив

Съд
Окръжен съд - Пловдив
Дело
Въззивно частно гражданско дело 2906/2024
Вид
Определение № 3342
Подписан
28.11.2024
В сила
28.11.2024
Състав
Николинка Георгиева Цветкова, Радослав Христов Георгиев, Фаня Теофилова Рабчева Калчишкова

Други актове по делото

Цитирани разпоредби

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 3342 гр. Пловдив, 28.11.2024 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, IX СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и осми ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Николинка Г. Цветкова

Членове:

Фаня Т. Рабчева Калчишкова

Радослав Хр. Георгиев като разгледа докладваното от Радослав Хр. Георгиев Въззивно частно гражданско дело № 20245300502906 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл. 274 и сл. от ГПК.

Постъпила е частна жалба от Л. И. В., ЕГН **********, чрез пълномощника адв.

А. А. А. от АК-Пловдив, против Определение № 11944 от 01.10.2024г., постановено по гр.д.№9084/2024г. по описа на Районен съд – Пловдив, I гр.състав, с което е оставен БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ, като недопустим, предявеният от Л. И. В., ЕГН **********, против УМБАЛ “ПЪЛМЕД” ООД с ЕИК 112596309 иск с правна квалификация чл.

344, ал. 1, т. 4 КТ за поправка на основанието за прекратяване на трудовия договор, като вместо чл. 325 ал. 1 т. 1 във вр. с чл. 327 ал. 1 т. 1, да бъде вписано като основание за прекратяване чл. 325 ал. 1 т. 9.

Жалбата е постъпила в срока по чл. 275 от ГПК; подадена е от легитимирана страна с правен интерес против подлежащ на обжалване съдебен акт. Приложен е документ за внесена държавна такса. Предвид това, жалбата е редовна и допустима.

Жалбоподателката счита постановеното определение за неправилно, постановено в противоречие с материалния и процесуалния закон. Сочи, че по допустимостта на иска по чл. 344, ал.1, т.4 КТ вече имало произнасяне от ОС-Пловдив по повод предходна частна жалба по същото производство, в резултат на което делото било върнато на Районен съд- Пловдив за продължаване на съдопризводствените действия и произнасяне по иска с правна квалификация чл.344, ал.1, т.4 КТ. Счита, че евентуално изложените противоречия във фактите, съдържащи се в исковата молба и уточнителната молба на ищцата следвало да бъдат отстранени по реда на чл. 129 ГПК, чрез оставянето на исковата молба без движение, а не чрез оставянето на иска без разглеждане като недопустим. Жалбоподателят навежда, че спорът между страните в производството бил именно относно основанието, на което бил прекратен трудовия договор. Сочи, че предметът на иска по чл. 344, ал.1,т.4 КТ включвал и момента на прекратяване на трудовия договор. Дължимото на ищцата обезщетение по чл. 222 КТ било зависимо именно от основанието, на което бил прекратен трудовия договор.

Въпросът за датата на прекратяване на договора се обхващал от предмета на иска по чл. 344, ал.1, т.4 КТ, защото бил налице спор кое прекратително основание се 1 породило първо и кога. Искането е за отмяна на обжалваното определение и връщане делото на Районния съд за продължаване съдопроизводствените действия по предявения иск по чл. 344, ал.1, т.4 КТ.

За да постанови обжалваното определение Районният съд е приел, че в условията на обективно съединяване били предявени искове за отмяна на уволнението на ищцата В., извършено със заповед, издадена на правно основание чл. 325, ал.1, т.1 и чл. 327, ал.1, т.1 КТ, както и иск за поправка на основанието за прекратяване на трудовия договор, като вместо чл. 325, ал.1,т.1, вр. с чл. 327, ал.1, т.1 КТ, да бъде вписано основанието по чл. 325, ал.1, т.9 КТ. Сочи се в атакувания съдебен акт, че твърденията на ищцата в исковата молба и в уточнителната молба били противоречиви, тъй като от една страна се твърдяло, че било извършено незаконно прекратяване на трудовото правоотношение, с оглед на което се искало и неговата отмяна, а от друга страна се твърдяло, че трудовото правоотношение между страните било прекратено, но на различно правно основание. Спорът досежно точния момент на прекратяване на правоотношението не бил спор за основанието на уволнението.

Кодексът на труда съдържал изрична разпоредба по отношение на момента на прекратяване на трудовото правоотношение – чл. 335, ал.2 КТ. Интерес от предявяването на иска съществувал само при наличие на спор между страните досежно това кое от двете насрещни основания за прекратяване на трудовото правоотношение се пораждало по-рано в правната действителност.

Съдът, след като разгледа така подадената частна жалба и като съобрази материалите по делото, намира същата за ОСНОВАТЕЛНА, като мотивите за този извод са следните:

На първо място, настоящият състав счита, че искове по чл. 344, ал.1, т.1 КТ и чл. 344, ал.1, т.4 КТ могат да бъдат предявени за разглеждане в едно производство в условията на обективно кумулативно съединяване, като предявените искове са взаимно обусловени. Това е така, тъй като резултатът от единия иск рефлектира върху резултата по втория иск. В случай, че се установи, че уволнението е незаконно, то следва да бъде отменено, като в този случай съдът следва да установи действителното основание за прекратяването на правоотношението, а също и от кой момент това основание е породило действие, за да се извърши поправка на отбелязването в трудовата книжка.

Именно тези обстоятелства са и предмет на установяване по иска с правно основание чл. 344, ал.1, т.4 КТ. Възприетото от настоящата инстанция кореспондира и с Решение № 110/23.07.2020 г. по гр. д. № 3144/2019 г., на ВКС, ІV г. о., в което се прие, че исковете по чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ и чл. 344, ал. 1, т. 4 КТ са обективно кумулативно съединени, а съдът дължи произнасяне и по двата иска.

Изложеното води и до извода за наличие на правен интерес от предявяване на иск по чл. 344, ал.1, т.4 КТ, когато в исковата молба са наведени твърдения за незаконност на извършено уволнение, респ. направено е искането за отмяната на незаконното уволнение, от една страна, а от друга страна се претендира поправка на уволнителното основание, вписано в трудовата книжка на работника/служителя.

Предвид изложеното, като е приел, че искът по чл. 344, ал.1, т.4 КТ е лишен от правен интерес, доколкото твърденията на ищцата били противоречиви, респ. същият се явявал и недопустим, Районният съд е постановил неправилно определение. С оглед изложеното определението следва да бъде отменено, а делото следва да бъде върнато на Районен съд- Пловдив за продължаване на съдопроизводствените действия по предявения иск с правно основание чл. 344, ал.1, т.4 КТ.

2

Воден от горното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

О Т М Е Н Я определение № 11944/01.10.2024 г., постановено по гр.д. № 9084/2024 г. по описа на Районен съд – гр. Пловдив, I гр. състав.

ВРЪЩА делото на Районен съд – гр. Пловдив за продължаване на съдопроизводствените действия.

Определението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3