Решение № 52 от 30.07.2025, Районен съд - Дряново
- Съд
- Районен съд - Дряново
- Дело
- Гражданско дело 38/2025
- Вид
- Решение № 52
- Подписан
- 30.07.2025
- В сила
- 29.08.2025
- Състав
- Мариета Спасова
Цитирани разпоредби
- чл. 195, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 235 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 415 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 415, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 417 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 418, ал. 5 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 422 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 422, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 47, ал. 5 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 8 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 7, ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 80 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 26, ал. 4 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 10 · Закон за потребителския кредит
- чл. 10, ал. 1 · Закон за потребителския кредит
- чл. 10а · Закон за потребителския кредит
- чл. 11 · Закон за потребителския кредит
- чл. 11, ал. 1, т. 7 - 12 и 20 и ал. 2 · Закон за потребителския кредит
- чл. 11, ал. 1, т. 7 - 12 и 20 и ал. 2 · Закон за потребителския кредит
- чл. 11, ал. 1, т. 7 - 12 и 20 и ал. 2 · Закон за потребителския кредит
- чл. 11, ал. 1, т. 7 - 12 и 20 и ал. 2 · Закон за потребителския кредит
- чл. 11, ал. 1, т. 5, 6, 7, 9 и 10 · Закон за потребителския кредит
- чл. 11, ал. 1, т. 5, 6, 7, 9 и 10 · Закон за потребителския кредит
- чл. 11, ал. 1, т. 7 - 12 и 20 и ал. 2 · Закон за потребителския кредит
- чл. 11, ал. 1, т. 7 - 12 и 20 и ал. 2 · Закон за потребителския кредит
- чл. 11, ал. 1, т. 7 - 12 и 20 и ал. 2 · Закон за потребителския кредит
- чл. 11, ал. 1, т. 7 - 12 и 20 и ал. 2 · Закон за потребителския кредит
- чл. 22 · Закон за потребителския кредит
- чл. 23 · Закон за потребителския кредит
- чл. 24 · Закон за потребителския кредит
- чл. 5, ал. 1, ал. 2, ал. 4 и ал. 5 · Закон за потребителския кредит
- чл. 5, ал. 1, ал. 2, ал. 4 и ал. 5 · Закон за потребителския кредит
- чл. 5, ал. 1, ал. 2, ал. 4 и ал. 5 · Закон за потребителския кредит
- чл. 5, ал. 1, ал. 2, ал. 4 и ал. 5 · Закон за потребителския кредит
- чл. 37 · Закон за правната помощ
РЕШЕНИЕ
№ 52 гр. Дряново, 30.07.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ДРЯНОВО в публично заседание на седми юли през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател: Мариета Спасова при участието на секретаря Гергана Генева като разгледа докладваното от Мариета Спасова Гражданско дело № 20254220100038 по описа за 2025 година за да се произнесе взе предвид следното :
Предявен е иск по реда на чл. 422, ал. 1, вр. чл. 415, ал. 1, т. 2 и т. 3 и ал. 3 от ГПК.
Ищецът “Банка ДСК” АД основава исковата си претенция на обстоятелството, че на 29.06.2020г. между банката, като кредитор и ответника С. Р. С., като кредитополучател, бил сключен договор за кредит за текущо потребление по реда и условията на програма на „Българска банка за развитие" АД за гарантиране на безлихвени кредити в защита на хора, лишени от възможността да полагат труд поради пандемията от COVID-19, с разрешен и усвоен размер на потребителския кредит 4 500 лева, със срок на издължаване 60 месеца и краен срок на договора 29.06.2025г.
Посочват, че предоставеният кредит бил отпуснат на кредитополучателя в качеството му на правоимащо лице по създадената от „Българска Банка за развитие" АД Програма за гарантиране на безлихвени кредити в защита на хора, лишени от възможността да полагат труд поради пандемията от COVTD-19 и при условията на Програмата.
Годишният процент на разходите по кредита бил в размер на 1,02 %. Твърдят, че договорът за кредит, общите условия, посочени в него, и погасителният план, който бил неразделна част от договора за кредит, били получени и приети от кредитополучателя с подписването на договор за кредит на 29.06.2020г.
На 17.10.2023г. настъпила предсрочна изискуемост на кредита в размер на целия му неизплатен остатък. Съгласно чл. 13.2. от Общите условия, неразделна част от 1 договора за кредит, при допусната забава в плащанията на главница над 90 дни, целият непогасен остатък от главницата ставал предсрочно изискуем. Поради липса на погасяване на задължението по сключения договор за кредит и при наличие на предпоставките по т. 13.2, т. 13.3 и т. 14 от Общите условия, кредиторът „Банка ДСК" АД обявила кредита за предсрочно изискуем, след което подала заявление по реда на чл. 417 от ГПК пред Софийски районен съд, като производството било изпратено по подсъдност на Pайонен съд Дряново съгласно установения адрес на длъжника.
Обявяването на предсрочната изискуемост по отношение на кредитополучателя било извършено лично на 17.10.2023г. чрез ЧСИ С. Я., per. № 844 на КЧСИ. Въз основа на подаденото на 31.05.2024 г. от „Банка ДСК" ЕАД заявление за издаване на заповед за незабавно изпълнение по реда на чл. 417 от ГПК било образувано ч. гр. дело № 286/2024г. по описа на Pайонен съд Дряново. По посоченото дело били издадени заповед от за изпълнение на парично задължение и изпълнителен лист от 26.07.2024г. в полза на заявителя „Банка ДСК" АД срещу кредитополучателя С. Р. С..
На основание издадените по ч. гр. дело № 286/2024г. по описа на Pайонен съд Дряново изпълнителни титули, по молба на "Банка ДСК" АД срещу ответника на 07.08.2024г. било образувано изпълнително дело № 1063/2024 г., по описа на ЧСИ З. С.
П. - В., с per. № на КЧСИ 734. На основание чл. 47, ал. 5 от ГПК поканата за доброволно изпълнение, ведно със заповедта за незабавно изпълнение, била връчена на кредитополучателя чрез залепване на уведомление. Копие от съобщенията, заедно с връчените документи с отбелязване на връчването им били приложени по ч. гр. дело № 286/2024 г. от ЧСИ С. Я., per. № 844 на КЧСИ в изпълнение на задължението на ЧСИ по чл. 418, ал. 5 от ГПК.
Молят съда да постанови решение, с което да установи със сила на присъдено нещо по отношение на ответника С. Р. С. съществуването на вземания на "Банка ДСК" АД, за които били издадени заповед за изпълнение на парично задължение и изпълнителен лист от 26.07.2024г. по ч. гр. дело № 286/2024г. по описа на Районен съд Дряново, произтичащи от договор за предоставяне на кредит за текущо потребление по реда и условията на програма на „Българска банка за развитие" АД за гарантиране на безлихвени кредити в защита на хора, лишени от възможността да полагат труд поради пандемията от COVTD-19, включващи : 3 775 лв. – главница, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 03.06.2024г. до окончателното изплащане на вземането, 86,47 лв. – лихва за забава за периода от 05.12.2022г. до 16.10.2023г. и 322,91 лв. – законна лихва за периода 17.10.2023г. до 30.05.2024г.
Претендират разноски.
В дадения от съда срок е постъпил отговор от особения представител на ответника адв. Е. П. от АК – Габрово. В същия се твърди, че установителните искове са допустими, но недоказани и неоснователни, поради което моли да бъдат отхвърлени изцяло или частично.
2
Посочва, че процесният договор за банков кредит между ищеца и ответника бил потребителски по своя характер и разкривал типичните характеристики на правоотношение търговец - потребител по смисъла на ЗЗП и ЗПК. Смята, че по отношение на него са приложими разпоредбите на ЗПК и по-конкретно чл. 5, ал. 1, ал.
2, ал. 4 и ал. 5 ЗПК, както и чл. 10, чл. 10а и чл. 11 от ЗПК относно изискванията спрямо формата и съдържанието на договора за кредит. Поради това била налице хипотезата на чл. 7, ал. 3 от ГПК и съда следва да извърши проверка за неравноправни клаузи в договора с потребителя. В случай, че се установи наличие на нищожни клаузи, това можело да доведе до извод за цялостна недействителност на договора чл. 26, ал. 4 ЗЗД.
Счита, че представените с исковата молба документи не доказвали изпълнението на задължението на банката да предостави информацията по чл. 5, ал. 1 ЗПК във формата на стандартен европейски формуляр, указана в чл. 5, ал. 2 ЗПК. Към исковата молба липсвали изцяло доказателства за начина и изобщо дали кредита бил усвоен от страна на ответника. Съгласно чл. 10, ал. 1 ЗПК договорът за потребителски кредит се сключвал в писмена форма, на хартиен или друг траен носител, по ясен и разбираем начин, като всички елементи на договора се представяли с еднакъв по вид, формат и размер шрифт - не по-малък от 12, в два екземпляра – по един за всяка от страните по договора. Видно от договора и от представените към исковата молба документи - ОУ уведомление за обработка на лични данни, погасителен план, допълнителна информация били изпълнени в различен по вид шрифт и размер. От това обстоятелство предвид разпоредбата на чл. 22 ЗПК можело да се направи извод за недействителност на процесния договор за кредит, евентуално до прилагането на чл.
23 ЗПК. По всички изложени съображения счита, че искът бил неоснователен и недоказан и следвало да бъде отхвърлен. При неоснователност и недоказаност на главния иск следвало да бъде отхвърлен и акцесорния иск за заплащане на лихви.
Съдът, след преценка на събраните по делото доказателства с оглед разпоредбата на чл. 235 от ГПК, приема за установено от фактическа страна следното:
От приложеното ч. гр. дело № 286/ 2024г. по описа на съда се установява, че по заявление на „Банка ДСК” АД, гр. София против длъжника С. Р. С. е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 ГПК № 93/ 26.07.2024 г., като е разпоредено да заплати сумата 3775,00 лв. – главница по Договор за кредит за текущо потребление по реда на Програма на "Българска Банка за Развитие" АД за гарантиране на безлихвени кредити в защита на хора, лишени от възможността да полагат труд поради пандемията от COVID-19, сключен на 29.06.2020 г. между “Банка ДСК” ЕАД и С. Р. С., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 03.06.2024 г. до окончателното изплащане на вземането, сумата 86,47 лв. – обезщетение за забава за периода от 05.12.2022 г. до 16.10.2023 г. вкл., 3 сумата 322,91 лв. – законна лихва за периода от 17.10.2023г. до 30.5.2024г., както и сумата 83,69 лв. – разноски по делото за държавна такса и сумата 50 лв. – юрисконсултско възнаграждение на основание чл. 78, ал. 8 от ГПК (изм. ДВ бр.
8/2017г.) във вр. с чл. 37 от ЗПП и чл. 26 от Наредба за заплащането на правната помощ.
С определение от 06.01.2025г. съдът е констатирал, че заповедта е връчена на ответника по реда на чл. 47, ал. 5 от ГПК, поради което на основание чл. 415, ал. 2, т.
2 от ГПК е дал указания на заявителя да предяви иск за установяване на вземанията си.
В срока по чл. 415, ал. 1 ГПК ищецът е предявил срещу ответника С. Р. С. настоящия иск за установяване на вземането му по заповедта за изпълнение.
От представения по делото договор за кредит за текущо потребление от 29.06.2020г. се установява, че същият бил сключен между “Банка ДСК” АД и С. Р. С., като кредитополучател, като дружеството отпуснало на кредитополучателя кредит за текущо потребление в размер на 4 500 лв. за срок от 60 месеца, считано от датата на неговото усвояване.
С покана уведомление от 20.07.2023г. банката уведомила ответника, че поради забава в погасяване на задълженията по сключен Договор за банков кредит от 29.06.2020г., отпуснат в размер на 4 500 лв. и на предвидените в него условия, банката обявява кредита за предсрочно изискуем. От датата на получаване на писмото цялата непогасена главница по договора ставала дължима и върху нея се начислявала законна лихва. Адм. секретар на ЧСИ С. Я., рег. № 844 на КЧСИ е отбелязал, че адресатът е получил поканата в кантората на ЧСИ на 17.10.2023г.
От заключението на изслушаната по делото съдебно – счетоводна експертиза се установява, че процесният кредитът е усвоен по банкова сметка с номер
BG31STSA93000024237121 с титуляр С. Р. С., посредством три банкови транзации на 01.07.2020г. в размер на 1 500 лв., на 02.07.2020г. в размер на 1 500 лв. и на 03.07.2020г. в размер на 1 500 лв. За погасяване на кредита ответникът е внесъл на 23.08.2022г. 250 лв.,, на 21.10.2022г. – 125 лв. и на 05.12.2022г. – 350 лв. Направените от страна на ответника плащания по процесният договор погасили главница в общ размер 725 лв.
След 05.12.2022г. не са правени погасявания по договора. Общият размер на задълженията към 03.06.2024г. е 4 188,72 лв. и включва : главница в размер на 3775 лв., обезщетение за забава за периода от 05.12.2022г. до 16.10.2023г. включително в размер на 86,47 лв., обезщетение за забава за периода от 17.10.2023г. до 30.05.2024г. включително в размер на 322,91 лв. и обезщетение за забава за периода от 31.05.2024г. до 02.06.2024г. включително в размер на 4,34 лв. Към 04.07.2025г. обезщетението за забава за периода от 03.06.2024г. до 03.07.2025г. включително възлиза на 566,46 лв.
При така установената фактическа обстановка съдът приема следното от 4 правна страна:
Предявени са обективно кумулативно съединени искове по реда на чл. 422 във вр. с чл. 415 ГПК.
От събраните по делото доказателства безспорно се установи, а и по същество не се оспорва от особения представител на ответника, че на 29.06.2020г. между банката и ответника С. Р. С. бил сключен договор за кредит за текущо потребление по реда и условията на програма на „Българска банка за развитие" АД за гарантиране на безлихвени кредити в защита на хора, лишени от възможността да полагат труд поради пандемията от COVID-19, по силата на който последният получил по банковата си сметка сумата 4 500 лв. За погасяване на дадената парична сума бил договорен срок на кредита 60 месеца и размер на вноската по кредита от 125 лв., считано от 05.06.2022г. съгласно погасителен план Доколкото по делото се установи безспорно от заключението на вещото лице получаването на сумата от 4 500 лв. по банкова сметка на ответника, за него възниква задължение да я върне.
Ищцовото дружество представя покана - уведомление от 20.07.2023г., с което длъжникът е информиран, че поради забавата в погасяване на задълженията по сключен договор за банков кредит от 29.06.2020г. и на основание предвидените в него условия, банката обявява кредита за предсрочно изискуем. От датата на получаване на това писмо цялата непогасена главница по договора ставала дължима и върху нея се начислявала законна лихва. Поканата била редовно връчена на 17.10.2023г. лично на ответника от ЧСИ С. Я., рег. № 844, с район на действие СГС, видно от направеното отбелязване от административния съд върху поканата - уведомление. Поради което съдът приема, че към датата на подаване на заявлението по чл. 417 от ГПК в съда (03.06.2024г.) вземането за главницата е било изискуемо.
Разпечатката съдържа 36 от 55 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/9ca1e980-d952-4d5d-b08b-a9462029d46b