Решение № 106 от 06.02.2025, Районен съд - Стара Загора

РЕШЕНИЕ

№ 106 гр. Стара Загора, 06.02.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – СТАРА ЗАГОРА, XI-ТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на петнадесети януари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Неделина Минчева при участието на секретаря Е.Ат. Д.а като разгледа докладваното от Неделина Минчева Гражданско дело № 20245530104082 по описа за 2024 година

Предявени са обективно съединени искове с правно основание чл.55, ал.1 ЗЗД за сумата в общ размер на 300,00 лв., от които: 100,00лв., представляваща платена без основание сума по Договор за потребителски кредит № .......г. и договор за поръчителство към него, 100,00лв., представляваща платена без основание сума по Договор за потребителски кредит № ......г. и договор за поръчителство към него и 100,00лв., представляваща платена без основание сума по Договор за потребителски кредит №.......г. и договор за поръчителство към него.

Искът е предявен от А. С. Х. от гр........ срещу „Кредисимо“ ЕАД гр.София. С исковата молба се твърди, че между страните били сключени три договора по реда на Закона за електронния документи електронните удостоверителни услуги, а именно: Договор за потребителски кредит с №......., за сумата 2829,64лв., Договор за потребителски кредит с №.......г. за сумата 1599,18лв. и Договор за потребителски кредит с №.....г. за сумата 6223.44лв. По трите договора страните уговорили годишен лихвен процент - 40 % и годишен процент на разходите - 48.21 %. Във връзка с посочените договори ищцата сключила и три договора за поръчителство с „Ай Тръст” ЕООД, като възнаграждението по тях се заплащало ежемесечно, заедно с първоначално уговорените погасителни вноски по кредитите на кредитора. Ищцата изплатила доброволно посочените три заема по сметка на ответника, включително платила по тях без основание сума, представляваща сбор от възнаградителна лихва, такса за поръчител и други такси по договора. Процесните договори за кредит били недействителни на основание чл.19, ал.1 и ал.4 ЗПК, във връзка с чл.10, ал.2 1 и чл.10а, ал.4 ЗПК. Ответникът не бил пояснил по ясен и разбираем начин какви били компонентите на ГПР и в договорите не били включени такси, комисионни и други видове плащания, освен договорения лихвен процент. Това нарушение имало за правна последица недействителност на договорите за заем и дължимост единствено на чистата стойност по кредитите, в съответствие на разпоредбата на чл.22 ЗПК, Ако сумата за поръчителство по трите договора за кредит е била включена в годишния процент на разходите по правоотношенията, то същите трябвало да бъдат многократно над допустимия максимум по закон. Предвидените суми в договорите за поръчителство били скрити разходи по заемите и като такива е следвало да бъдат включени в годишния процент на разходите, съгласно чл.19, ал.1 ЗПК. Бил направен опит за заобикаляне на разпоредбата на чл.19, ал.4 ЗПК, като чрез нарушаване на добрите нрави и заобикаляне на закона се калкулирала допълнителна печалба към договорената възнаградителна лихва. Този факт се потвърждавал и от приложената справка от Търговския регистър, видно от която едноличен собственик на капитала на поръчителя „Ай Тръст” ЕООД бил ответника. С цел заблуда на потребителя никъде в основните договори за заем не се посочвало, че исканото поръчителство се предоставяло от свързано на ответника лице и че поръчителството ще бъде възмездно. Основната причина за сключването на акцесорния договор бил чрез нелоялна търговска практика да се направи опит за заобикаляне ограниченията на чл.19, ал.4 ЗПК и да се постигне свръхпечалба за ответника, което от своя страна водело и до недействителност на договорите за кредит.

Клаузата за поръчителство прехвърляла риска от неизпълнение на задълженията на финансовата институция за предварителна оценка на платежоспособността на длъжника върху самия длъжник и водела до допълнително увеличаване на размера на задълженията.

Поръчителството било предварително предвиден разход по заема и следвало да бъде калкулирано в годишния процент на разходите по заема. Счита, че кредитните сделки не били произвели правен ефект и уговорките за заплащане на възнаграждения на гаранта „Ай Тръст” също били нищожни. Сключените договори за поръчителство с длъжника, а не с кредитора на практика ги лишавало от основание и ги правело недействителни и на самостоятелно основание. Посочва, че приложената по трите договора възнаградителна лихва в размер на 40 % била нищожна поради противоречие с добрите нрави. Тъй като основните договори били недействителни, то също нищожни били и акцесорните договори за поръчителство и всички пари платени във връзка с трите договора за поръчителство подлежали на възстановяване. Относно размера на платената възнаградителна лихва и възнаграждение на поръчител сумите не били посочени с точност, тъй като ищцата нямала точна информация за размера им, поради което претендирала по всеки от договорите само сумата от 100,00лв., като допълнително след събиране на доказателства, ще посочи точният размер на претенциите си.

Ищецът моли съда да осъди ответника да му заплати следните суми: 100,00лв., представляваща платена без основание недължима сума по Договор за потребителски кредит №.......г. и Договор за поръчителство към Договор за потребителски кредит с №........г., 100,00лв., представляваща платена без основание недължима сума по Договор за потребителски кредит №.......г. и Договор за поръчителство към Договор за потребителски 2 кредит с №......г. и 100,00лв., представляваща платена без основание недължима сума по Договор за потребителски кредит №......г. и Договор за поръчителство към Договор за потребителски кредит с №.......г. Претендира сторените по делото разноски.

В законоустановения срок ответникът е подал писмен отговор, с който заявява, че исковата молба била нередовна, тъй като не е посочена банкова сметка съгласно чл.127, ал.4 ГПК, както и в нарушение на чл.128, т.3, във връзка с чл.129, ал.2 ГПК не му било връчено Удостоверение №.....г. Не оспорва сключването на Договор за потребителски кредит №.......г. и на Договор за предоставяне на поръчителство от ......г. с поръчител „Ай Тръст“ ЕООД, като 2500.00лв. от главницата били усвоени от ищеца, а със сумата от 329.64лв. била заплатена дължима застрахователна премия. В частта за сумата от 329.64лв. кредитът имал характеристиките на стоково финансиране. Уговорен бил срок от 24 месеца, ГЛП - 40,00 % и ГПР - 48,21 %. Общият размер на дължимите по кредита суми при спазване на погасителния план възлизал на 4189,14лв. Същият бил погасен доброволно предсрочно от ищеца, поради което той не заплатил в цялост уговорената възнаградителна лихва и възнаграждение за предоставяне на поръчителство.

Не оспорва твърдението на ищеца, че е заплатил по сметка на „Кредисимо“ ЕАД сума в размер на 100,00лв., която била разпределена за погасяването на дължими суми, различни от вземането за главница по кредитното правоотношение. Моли това обстоятелство да бъде изведено като безспорно и ненуждаещо се от доказване. Не оспорва и сключването на Договор за потребителски кредит №...г. и на Договор за предоставяне на поръчителство от ......г. с поръчител „Ай Тръст“ ЕООД, като 1500.00лв. от главницата били усвоени от ищеца за потребителски цели, а със сумата от 99.18лв. била заплатена дължима застрахователна премия. В частта за сумата от 99.18лв. кредитът имал характеристиките на стоково финансиране. Уговорен бил срок от 12 месеца, ГЛП - 34.29% и ГПР - 40.23%, различни от твърдени от ищеца. Общият размер на дължимите по кредита суми възлизал на 1916.26лв.

Същият бил погасен доброволно предсрочно от ищеца, поради което не е заплатил в цялост уговорената възнаградителна лихва и възнаграждение за предоставяне на поръчителство.

Не оспорва твърдението на ищеца, че е заплатил по сметка на „Кредисимо“ ЕАД сума в размер на 100,00лв., която е разпределена за погасяването на дължими суми, различни от вземането за главница по кредитното правоотношение. Моли това обстоятелство да бъде изведено като безспорно и ненуждаещо се от доказване. Не оспорва и сключването на Договор за потребителски кредит №....... и на Договор за предоставяне на поръчителство от .....г. с поръчител „Ай Тръст“ ЕООД, като 5500.00лв. от главницата били усвоени от кредитополучателя за потребителски цели, а със сумата от 723.44лв. била заплатена застрахователна премия. В частта за сумата от 723.44лв. кредитът имал характеристиките на стоково финансиране. Уговорен бил срок от 24 месеца, ГЛП - 20.00% и ГПР - 21.94%, различни от твърдени от ищеца. Общият размер на дължимите по кредита суми възлизал на 7639.21лв. Същият бил погасен доброволно предсрочно от ищеца, поради което не е заплатил в цялост уговорената възнаградителна лихва и уговореното възнаграждение за предоставяне на поръчителство. Не оспорва твърдението на ищеца, че е заплатил по сметка 3 на „Кредисимо“ ЕАД сума в размер на 100,00лв., която е разпределена за погасяването на дължими суми, различни от вземането за главница по кредитното правоотношение. Моли това обстоятелство да бъде изведено като безспорно и ненуждаещо се от доказване.

Процесните договори за потребителски кредит не били нищожен и съдържанието им отговаряло на изискванията на чл.11, ал.1, т.10 ЗПК, тъй като в Приложение №1 по ясен и разбираем начин били посочени ГПР и общата дължима сума, като е било упоменато, че допусканията, използвани при изчисляване на ГПР, били посочени в Общите условия - т.11 от Раздел VII. Не оспорва, че при изчисляване на ГПР възнаграждението за предоставяне на поръчителство, дължимо и платимо на „Ай Тръст“ ЕООД, не било включено като разход по смисъла на чл.19 ЗПК.

Оспорва, че за ищеца било задължително да сключи договор за предоставяне на поръчителство с „Ай Тръст“ ЕООД, тъй като той имал право, но не и задължение да предостави едно от изброените обезпечения на кредита. Договорите за кредит предвиждали потребителят да реши дали иска отпускането на обезпечен и необезпечен кредит. Отделно е имал право да се откаже от кандидатстването за кредит, обезпечен с поръчителство. Към датата на сключване на договора за кредит и формирането на ГПР ответникът не е имал информация относно размера на дължимото възнаграждение по договора за предоставяне на поръчителство. Действително „Кредисимо“ ЕАД бил едноличен собственик на капитала на „Ай Тръст“ ЕАД, но двете дружества били самостоятелни юридически лица, със собствен предмет на дейност, служители, информационни системи и правила на дейност. Ответникът нямал достъп до договора за предоставяне на поръчителство и данни за размера на паричните задължения на кредитополучателя по същия. Договорът за предоставяне на поръчителство между ищеца и „Ай Тръст“ ЕООД бил договор за поръчка по смисъла на чл.280 и сл. ЗЗД и уговореното по него възнаграждение не попадало в обхвата на общи разходи по кредита. Доводите за свързаност на двете дружества и наличие на скрито обогатяване на ответника не влечало недействителност на договора за кредит и договора за предоставяне на поръчителство, а единствено недействителност на клаузата в договора за предоставяне на поръчителство, съгласно която ищецът дължи възнаграждение на „Ай Тръст“ ЕООД. Евентуалната недействителност на договорите би довела единствено до отпадане на задължението на ищеца да заплати на поръчителя възнаграждение за предоставената услуга, но не и до недействителност на самите договори за потребителски кредит и договори за поръчителство. Оспорва, че Договор за потребителски кредит №........г. бил нищожен, предвид това, че договорната лихва надхвърляла трикратния размер на законната лихва, тъй като никъде в българското законодателство не било нормативно закрепен максимален размер на допустимата договорна възнаградителна лихва. Горната граница на ГЛП била фиксирана в ЗПК и бил 5 пъти размерът на законната лихва за съответния период, а уговорената договорна възнаградителна лихва по договора за кредит бил под този размер.

Моли съда да отхвърли предявените искове. Претендира разноски. Прави възражение, че не е приложим чл.38, ал.2 от ЗАдв., като в условията на евентуалност моли да бъде 4 определено възнаграждение под минималния размер по Наредба №1/2004г.