Решение № 260040 от 05.08.2022, Окръжен съд - Пазарджик

РЕШЕНИЕ

№ 260040/

5.08.2022г. град Пазарджик

В И М

Е Т О НА Н А

Р О Д А

ПАЗАРДЖИШКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД граждански състав

На пети юли две хиляди двадесет и втора година

В публично заседание в следния състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:ДЕСИСЛАВА

РАЛИНОВА

СЕКРЕТАР:Катя Кентова

Като разгледа докладваното от съдия Ралинова

Т.д. №53 по описа за 2017 година

Производството е по реда на чл.415 ал.1 във вр. с чл.422 от ГПК във връзка с чл.430 ал.1 от ТЗ, чл.79 ал.1 от ЗЗД и чл.86 от ЗЗД.

Депозирана е искова молба от „КОРПОРАТИВНА

ТЪРГОВСКА БАНКА“ АД - в несъстоятелност /„КТБ" АД - /н./, със седалище и адрес на управление гр.София, район Средец, ул.„Граф Игнатиев“ №10, с ЕИК *********, представлявано от А.Н.Д. и К.Х.М., двамата заедно изпълняващи правомощията на синдик, чрез пълномощника юрисконсулт К.Б., срещу С.Л.Т., с ЕГН**********,***, с която е предявен иск с правно основание чл.422 ал.1 от ГПК, във връзка с чл.415 ал.1 от ГПК.

В исковата молба се твърди, че на 14.06.2011 г. между „КТБ" АД (н.) и С.Л.Т., в качеството й на кредитополучател, бил сключен договор за банков кредит, с който Банката била отпуснала на кредитополучателя кредит в размер на 152

000 евро, при условия на усвояване, ползване и погасяване, определени в посочения договор.Съгласно чл.2 от договора сумата по кредита била предназначена да бъде използвана за заплащане на покупната цена на подробно изброени недвижими имоти.

В чл. 5 от Раздел III „Лихви и комисиони.

Погасяване" от Договора било предвидено кредитополучателят да заплаща на Банката годишна лихва върху фактически усвоените средства от кредита в размер на 8 %. Лихвата се начислявала ежедневно върху дебитното салдо по заемната сметка на кредитополучателя и била платима ежемесечно на 25-то число на съответния месец. При изчисляване на лихвата, годината се брои за 360 дни, като съобразно уговореното се формира един лихвен период от реалния брой, считано от датата на усвояване на кредита до датата на лихвеното плащане. Лихвите се начислявали върху непогасената част от кредита до пълното му издължаване.

В чл.7.1. било договорено, че крайният срок за погасяване на всички дължими от кредитополучателя суми по договора е 25.06.2026 г. и кредитополучателят следвало да погаси главницата по кредита на 117 погасителни вноски, първата от които в размер на 816 евро, дължима на 25.10.2011г., а следващите 176 равни погасителни вноски, всяка от които в размер на 859 евро, били дължими на всяко 25-то число от месеца, считано от 25.11.2011 г. до 25.06.2026 година.

Сочи се, съгл. чл.8 от договора, при нарушаване сроковете за погасяване на вноските по главницата или при предсрочна изискуемост на кредита на основанията, посочени в договора,

Банката, освен договорената лихва начислявала и събирала от кредитополучателя и наказателна надбавка в размер на 10 пункта годишно върху просрочената главница.В чл.9 от договора страните са се договорили, че начислените, но неплатени в срок лихви се отнасят за отчитане по отделна сметка, като в този случай Кредитополучателят дължи на Банката неустойка в размер на 10% годишно върху начислената, но неплатена лихва до окончателното й издължаване.Ищецът твърди, че КТБ АД изпълнила своето задължение, като предоставила на ответницата договорените средства в размер на 152 000 евро. Кредитополучателят бил в забава относно изпълнението на свои изискуеми и парични задължения, считано от 25.01.2012 г. година, тоест почти от началото на договорните отношения. Последното направено плащане по кредитното задължение е извършено на 25.11.2013 година.

Сочи се, че с писмо изх.№2905 от 08.06.2015 г.,

„КТБ" АД (н.) поканили С.Л.Т. да погаси просрочените и неплатени задължения, което същата не била извършила и към настоящия момент.Липсата на плащане се удостоверявало и от приложеното с настоящата искова молба извлечение от счетоводните книги на „КТБ" АД (н.) С нотариална покана изх.№ 1874/07.04.2016 г. ищецът бил обявил кредита за предсрочно изискуем и след дадения и неизпълнен срок за доброволно изпълнение, депозирали до Районен съд град Пазарджик заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.417 от ГПК на 11.11.2016 година.Във връзка с подаденото заявление било образувано ч.гр.д. №3970 по описа за 2016 г. на Районен съд град Пазарджик,а на 21.11.2016г. били издадени Заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417 от ГПК и изпълнителен лист от 21.11.2016 г., въз основа на които ответникът е бил осъден да заплати на „КТБ"

АД (н.) следните суми: 103 080 евро - просрочена главница от 25.07.2016г. до 11.11.2016г.;1873,38 евро - просрочена лихва върху редовна главница за периода от 25.07.2016г. до 25.10.2016г.; 734,21 евро - просрочена лихва върху просрочена главница за периода от 27.07.2012г. до

25.10.2016г.; 824,64 евро - текуща лихва върху просрочена главница за периода от 25.10.2016г.до11.11.2016г.;

87,32 евро

- неустойка върху просрочена лихва за периода от 25.07.2016г. до11.11.2016г.;

1821,64 евро - разноски по кредита за периода

12.02.2016 г. до 08.11.2016г., ведно със законната лихва върху главницата от подаване на заявлението в съда -11.11.2016г., до изплащане на вземането и 6892,00 лв. - юрисконсултско възнаграждение.

Твърди ищецът, че било постъпило възражение от ответницата С.Л.Т., а съдът е констатирал, че са налице предпоставките по чл.415, ал.1 от ГПК и бил дал указание за завеждане на иск в законния срок, което твърди ищецът обусловило правният им интерес.

Разпореждането било съобщено на заявителя-ищец на 22.02.2017 г. и исковата молба съответно депозирана в срок -23.03.2017г..

Претендират да им бъдат присъдени и направените по делото съдебни-деловодни разноски и за двете производства.

В срока по чл.367 от ГПК от ответницата С.Л.Т.,*** офис 30-32 е депозирала писмен отговор, в който оспорва иска, с твърдението, че цялата сума била погасена.

Изложени са следните обстоятелства, че на 05.2014г. между С.Л.Т., в качеството й на длъжник на „КТБ" АД (н.) и В. Б. М., в качеството му на нов длъжник, са сключили договор за встъпване в дълг, по силата на който новият длъжник встъпил като солидарен съдлъжник в задължението на С.Л.Т. към „КТБ" АД, възникнало на основание договор за банков кредит от 14.06.2011г. за сумата от 152 000 лева. Новият длъжник В. М. се задължил да отговаря за задълженията, в които е встъпил до размера на сумата от 80 000 лева от кредита на първоначалния длъжник.

В отговора са посочени обстоятелства за сключени договори с още 4 физически лица за встъпване в дълг, като съдът счита, че тези обстоятелства от отговора, не следва да се поставят на обсъждане, тъй като по отношение на тях има формирана сила на пресъдено нещо.

Съобразно влязлото в сила решение по т.д.№8493/16г. на СГС, са обявени по отношение на кредиторите на несъстоятелността на КТБ АД, извършените прихващания с посочените в отговора на ответницата - 5 лица, обстоятелствата с които се оспорват тези факти, не следва да бъдат обсъждани.

В депозираният отговор са развити и подробни възражения:Заявява се, че ответницата не дължи претендираните суми, тъй като „извлечението от счетоводните книги“ не съдържало конкретни и подробни данни за просрочено задължение и липсвали реквизити. Представеното

„извлечение" не представлявало такова по смисъла на Закона за счетоводството и било изготвено в нарушение на чл.6 от ЗСч и не би могъл да се направи извода, че са спазени разпоредбите на чл.2 от ЗСч, съгласно който "предприя­тията осъществяват счетоводно записване на стопанските операции в хронологичен ред, съответстващ на извършването им". От представения документ не било възможно да се установи, че отразяват част от счетоводството на банката. В случай, че приложената справка отразявала счетоводните книги на кредитора, то следвал изво­да, че същите са водени в нарушение на изискванията на ТЗ и ЗСч. На основание чл.55 от ТЗ представеният от банката документ не би могъл да служи като доказателство в полза на ищеца и не удостоверявал наличието на посоченото вземане.

Посочено е, че начисляването на лихви, неустойки, разноски и др. по кредитите било недопустимо след отнемане лиценза на банката, което станало с решение №138 т.3 от дневния ред по протокол №27 от заседанието на управителния съвет на БНБ, проведено на 6.11.2014 година.

Сочи се, че в представеното извлечение от счетоводни книги липсвала индивидуализация на съответните периоди и основания на претендиралите вземания, не можело да се направи извод кога същите са възникнали - преди или след отнемане на лиценза на банката. Не можело да се прецени каква сума се претендира от ищеца до момента на отнемане на лиценза му за всеки един от видовете лихва/неустойка/, разноски и каква сума се претендира след този момент, поради което се оспорва претенцията, като неоснователна и недоказана.

Прави се възражение за изтекла погасителна давност на основание чл. 111б.“в“ предл. второ от ЗЗД, по отношение на претенцията на ищеца за просрочена лихва върху просрочена главница, заявява се, че същата е погасена по давност за периода от 27.07.2012г. до 26.07.2013година.Давностният срок следвало да се брои от датата на падеж на всяка вноска за лихва. Ставало въпрос за изпълнение на повтарящи се задължения с предмет парична сума, имащи единен правопораждащ факт, чийто падеж настъпвал през предварително определени интервали от време, като размерите на плащанията били изначално определени или определяеми, а давността за всяка престация настъпвала поотделно.

Сочи се, че съотнесена към договорната лихва и сама по себе си, регламентираната санкционна лихва по чл.8 от процесния договор, т. нар. наказателната надбавка - представлявала „необосновано високо обезщетение“ по смисъла на чл.143 т.5 от ЗПП и се прави възражение, че цитираната клауза е нищожна по смисъла на чл.146 ал.1 от ЗПП и чл.26 ал.1 от ЗЗД, тъй като нарушавала основните принципи за равнопоставеност на страните в договорното правоотношение и за защита на интересите на потребителите. Затова претенцията за наказателна надбавка не следвало да бъде уважавана, а искът да бъде отхвърлен в тази му част, тъй като не било налице изискуемо вземане произтичащо от валидно правоотношение.

Прави се и възражение за обстоятелството, че ответницата Т. е била надлежно уведомена, за предсрочната изискуемост.Развити са подробни доводи, че с исковата молба ищецът е представил нотариална покана с рег. №1332/2016г. том І №61 на помощник-нотариус Ц. К. при нотариус М.

М., с рег. №571, в която било посочено единствено, че на 14.10.2016г. нотариалната покана е връчена на С.Т. на основание чл.47 ал.5 от ГПК.

За да се извършела преценка за настъпилата предсрочна изискуемост по договора за кредит, следвало да се прецени преди всичко редовността на връчването на изпратената до кредитополучателя нотариална покана, т.е. следвало да бъдат установени конкретните обстоятелства, обусловили прилагането на връчване по чл.47 от ГПК. А това не било сторено, тъй като в представената нотариална покана било отбелязано единствено, че връчването на поканата е на основание чл.47 ал.5 от ГПК, без да е отразено, че връчването е станало чрез залепване на уведомление по чл.47 от ГПК, поради това, че адресатът не е намерен на посочения адрес и няма лице, съгласно да получи съобщението. Не било удостоверено по никакъв начин дали са били налице предпоставките за приложението на чл.47 от ГПК - „ненамиране" на адресата на адреса, търсени и намерени ли са лица по чл.46 от ГПК на които да бъде връчена поканата, залепено ли е уведомлението по чл.47 от ГПК, в което на страната да са дадени конкретни указания за явяване в 14-дневен срок в кантората на нотариуса за получаване на нотариална покана.

Сочи се съдебна практика по приложението на чл.47 от ГПК.

Твърди се още, че представената от Банката нотариална покана удостоверявала единствено отправяне на уведомление до С.Т., че банката обявявала задълженията по кредита за предсрочно изискуеми, но не и достигане на това волеизявление до длъжницата. При установяване на редовността на извършеното от нотариуса връчване на нотариална покана, чрез залепване на уведомление на преценка от съда подлежало дали са били налице предпоставките за залепване на уведомление, както и спазен ли е редът за залепването на уведомленията предвидени в чл.

Разпечатката съдържа 50 от 167 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/9ca113da-a51f-4384-8d3e-0dab21a65353