Присъда № 279 от 16.10.2025, Районен съд - Варна

Мотиви към присъда № 279/16.10.2025 г. по НОХД № 3233 по описа за 2025 г. на Районен съд гр. Варна, 45-и наказателен състав

Варненска районна прокуратура е внесла обвинителен акт по ДП № 125/2025 г. по описа на 01 РУП – Варна срещу подсъдимия Р.Д.К. с ЕГН **********, затова, че на 17.12.2024 г., в гр. Варна, при условията на опасен рецидив, отнел чужди движими вещи - велосипед марка „Canyon”, модел „Ultimate CF SL“ с монтирани на него два броя стойки за бутилки, звънец за велосипед и пластмасова приставка с обла форма и велосипед марка „Specialized“, модел „Allez Comp“ с монтирани на него два броя стойки за бутилки, пластмасова приствака с обла форма с надпис „Sram“ и проволка, всичко на обща стойност 2 229.35 лв. /две хиляди двеста двадесет и девет лева и тридесет и пет стотинки/, от владението на К.Д.Ф., без негово съгласие с намерение противозаконно да ги присвои - престъпление по чл. 196, ал. 1, т. 1, във вр. с чл. 194, ал. 1 от НК.

В разпоредително съдебно заседание при обсъждане на въпросите по чл.248,ал.1 от НПК,подсъдимия лично и чрез защитника си адв.И., ВАК прави искане да се възползва от диференцираната процедура уредена в глава 27 по НПК / съкратено съдебно следствие /, поради което след влизане в сила на определението по чл.248,ал.6, вр. ал.1,т.3 и 6 от НПК съдебното заседание продължи по реда на глава ХХVII от НПК.

В съдебно заседание представителят на Варненска районна прокуратура поддържа обвинението, като сочи, че с оглед на събраните доказателства подсъдимия К. е осъществил от обективна и субективна страна състава на престъпление по чл.196,ал.1,т.1,вр.чл.194,ал.1 от НК . Поддържа се становището, че деянието е извършено от субективна страна при форма на вината - пряк умисъл, уредена в чл.11, ал.2 от НК. Представителят на обвинението е поискал подсъдимият да бъде признат за виновен в извършване на престъплението, за което му е повдигнато обвинение, като при индивидуализацията на наказанието съдът да му наложи наказание лишаване от свобода в размер на две години,намалено с една трета, което да бъде изтърпяно при строг режим.

Прави се и искане разноските по делото да бъдат възложени в тежест на подсъдимия, а приложените по делото веществени доказателства да бъдат оставени към делото по реда на чл.112,ал.4 от НПК.

В съдебно заседание защитникът на подсъдимия,адв. И., ВАК заявява, че подзащитният и се признава за виновен в извършване на престъплението, за което му е повдигнато обвинение и признава изложените факти в обстоятелствената част на обвинителния акт, като е съгласен да не се събират доказателства за тези факти с оглед разпоредбата на чл.371, т.2 от НПК.В хода по същество е поискала от съда да наложи на подзащитния и наказание към минимума определен в НК, което да бъде редуцирано по реда на чл.58а от НК.

Съдът, след като прецени събраните по делото гласни и писмени доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено следното от фактическа страна:

Пострадалият К.Д.Ф. В. притежавал жилище в град Варна, ***. В. бил гражданин на Нидерландия, но бил женен за българка. Предимно живеел в Нидерландия, но когато бил в България обитавал апартамента на гореописания адрес. На адреса имало подземен гараж, където В. съхранявал двата си велосипеда - велосипед марка „Canyon”, модел „Ultimate CF SL“ с монтирани на него два броя стойки за бутилки, звънец за велосипед и пластмасова приставка с обла форма и велосипед марка „Specialized“, модел „Allez Comp“ с монтирани на него два броя стойки за бутилки, пластмасова приствака с обла форма с надпис „Sram“ и проволка. Велосипедите били вързани с проволката за водопроводната тръба. Последно пострадалият видял двата си велосипеда в периода 10-15 декември 2024 година.

1

На 17.12.2024, около 03.20 часа подсъдимият се намирал в град Варна заедно със свидетелката Л.Д.Г. в района около бул. „Мария Луиза“. Двамата се разхождали. Когато приближили жилищната кооперация, намираща се на ***, подс. К. решил да влезе, като казал на Г. да го изчака. Подсъдимия влязъл в жилищната кооперация и се насочил към подземния гараж. Там видял двата велосипеда, собственост на В. В.. К. по неустановен начин освободил велосипедите от водопроводната тръба и напуснал кооперацията тикайки двата велосипеда, ведно с всички монтирани на тях приспособления, като със себе си взел и проволката. Подсъдимият не казал на свидетелката Г. чии са велосипедите. Двамата се насочили към бензиностанция „ОМВ“,намираща се на улица „Дунав“, № 1А. По пътя подсъдимият тикал велосипедите. Там, около 04.00 часа, подсъдимият опитал да напомпа гумите на двата велосипеда. След като не успял свалил гумите на двата велосипеда и се придвижил в посока спирка на градския транспорт „Нептун“. Там подпрял гумите и двата велосипеда до стена. Около 05.10 часа свидетелят С.Т.В., който работил в ОД МВР Варна видял К. да стои до двата велосипеда със свалени гуми. В. разпознал подсъдимия като лице от активния криминален контингент и решил веднага да подаде сигнал в Първо РУ ОД МВР Варна. На място пристигнал полицейски екип, който задържал К.. Последният предал с протокол за доброволно предаване двата велосипеда и четирите гуми.

Във връзка с горното било образувано настоящото досъдебно производство. В хода на разследването е изготвена СОЕ, според която стойността на предмета на престъплението била следната: велосипед марка „Canyon”, модел „Ultimate CF SL“ - 1 720.35 лева; два броя стойки за бутилки - 30.00 лева; звънец за велосипед - 4.00 лева; пластмасова приставка с обла форма - 15.00 лева; велосипед марка „Specialized“, модел „Ailez Comp“ - 400,00 лева; два броя стойки за бутилки - 30 лева; пластмасова приствака с обла форма с надпис „Sram“ - 15.00 лева; проволка - 15.00 лева.

Обащата стойност на предмета на престъплнието била в размер на 2 229.35 лева.

От назначената в хода на досъдебното производство видео-техническа и лицевоидентификационна експертиза се установява, че на записите от видеофайловете на камерите от външното пространство на търговски обект-бензиностанция ОМВ е заснето едно и също лице - подс.Р.Д.К., както и че са заснети велосипеди с марка „Canyon”, модел „Ultimate CF SL“ и „Specialized“, модел „Allez Comp“.

В конкретния случай наказателното производство е приключило при условията на диференцираната процедура, предвидена в чл.371, т.2 от НПК. В хода на съдебното следствие подсъдимия е направил самопризнания и е заявил, че признава фактите в обстоятелствената част на обвинителния акт, като е дал съгласието си съдът да не събира доказателства относно тези факти. Съдът е разяснил и разпоредбата на чл.372, ал.4 от НПК на подсъдимия, извършил е проверка дали събраните в хода на досъдебното производство доказателства подкрепят самопризнанията на подсъдимия и дали тези доказателства са събрани по реда, предвиден в НПК. След като е констатирал, че доказателствата са събрани по законоустановения ред и е приобщил събраните в хода на досъдебното производство доказателства, доказващи самопризнанията на подсъдимия,като ги е прочел в съдебно заседание. На основание чл.372, ал.4 от НПК съдът е постановил протоколно определение, с което е обявил, че при постановяване на присъдата ще се ползва от самопризнанието на подсъдимия К., събраните в хода на досъдебното производство и приобщени доказателства, без да събира доказателства за фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт.

2

Предвид изложеното , както и във връзка с направеното от подсъдимия самопризнание на фактите и обстоятелствата по обвинителния акт, и с оглед предварително извършената служебна проверка , че събраните по ДП доказателства подкрепят направените самопризнания, съдът намира, че по безспорен начин е установена описаната в обстоятелствената част на обвинителния акт фактическа и правна обстановка, която се подкрепя изцяло от събраните в хода на ДП писмени доказателства – привличане и разпит на обвиняем, протокол за доброволно предаване, протоколи за разпити на свидетели, съдебно видео-техническа и лицево идентификационна и съдебно оценъчна експертизи, свидетелство за съдимост, приобщени по време на съкратеното съдебно следствие по реда на чл.283 от НПК .

Горепосочените доказателства са събрани по съответния процесуален ред и не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила при тяхното събиране.

Съдът кредитира изцяло гласните и писмените доказателства, както и заключението по назначените експертизи. Същите са събрани и приобщени към делото по предвидения в НПК процесуален ред и подкрепят направените самопризнания от подсъдимия.

Предвид изложеното и от така изяснената фактическа обстановка, съобразявайки с разпоредбите на чл.301 от НПК съдът приема за установено от правна страна :

С деянието си от обективна и субективна страна подс. К. е осъществил състава на престъпление по чл.196,ал.1,т.1,вр.чл.194,ал.1 от НК.

Авторството на деянието е доказано по несъмнен начин от обясненията на подсъдимия и заключението на съдебно видео-техническа и лицево идентификационна .

Изпълнителното деяние е осъществено чрез действие и се изразява в отнемане на чужди движими вещи от владението на друго лице без неговото съгласие, с намерение противозаконно да се присвоят.

В случая обекта на престъплението са обществените отношения свързани със собствеността на гражданите. Подсъдимия е отнел чужди движими вещи – велосипед марка „Canyon”, модел „Ultimate CF SL“, два броя стойки за бутилки,звънец за велосипед,пластмасова приставка с обла форма,велосипед марка „Specialized“, модел „Ailez Comp“,два броя стойки за бутилки,пластмасова приствака с обла форма с надпис „Sram“ и проволка на обща стойност 2 229,35 л. от владението на собственика им К.Д.Ф., без негово съгласие и е установил своя фактическа власт.

Субект на престъплението е всяко наказателно отговорно лице - случая подсъдимия Р.Д.К. , роден на *** г. в град Добрич, адрес ***, българин, български гражданин, осъждан, ЕГН **********.

От субективна страна престъплението е извършено от подсъдимия с пряк умисъл – съзнавал е, че с действията си ще лиши от фактическа власт владелеца на чуждите движими вещи, предвиждал е преминаването им в своя фактическа власт и е целял да установи тази власт върху предмета на престъплението. Съзнавал е обществено опасния характер на деянието и е целял настъпването на обществено-опасните последици. Подсъдимия е действал с престъпен умисъл и характерните за него престъпна последователност и целенасоченост.

За да е налице престъплението „ кражба” следва да има следните обективни признаци: деецът да е отнел чужда движима вещ от владението на другиго без негово съгласие с намерение противозаконно да я присвои, а от субективна страна – това престъпление да е извършено умишлено, тоест деецът да съзнава, че тази вещ е чужда, както и че този който отнема вещта има намерението противозаконно да я присвои. Формата и видът на вината са пряк умисъл. Предвидена е и специална цел – своене на отнетата вещ. За да е предмет на кражба, чуждата движима вещ трябва да разкрива три особености дадени едновременно: 1.

3 да е чужда; 2. тя да се намира в нечие чуждо владение и 3. вещта трябва да има стойност.

Изпълнителното деяние се изразява в отнемане на чуждата движима вещ от владението на другиго без негово съгласие. Отнемането представлява прекъсване на досегашното владение и установяване на ново владение. Вещта може да бъде открадната от всеки владелец, без значение дали е собственик или не, но отнемането трябва да стане във всички случаи без съгласието на нейния владелец. Кражбата е резултатно престъпление – изразява се в завладяването на движимата вещ.

Извършената “кражба” от подс. К. се квалифицира като извършена в условията “на опасен рецидив” по смисъла на чл.29, ал.1, б.“б” от НК, след като последният е осъждан многократно с 21 бр.влезли в сила присъди за други извършени от него престъпления против собствеността – предимно кражби и грабежи, за които са му налагани наказания “лишаване от свобода” с ефективно изтърпяване, и от изпълнение на последните му наложени наказания по НОХД 2025/2024 по описа на PC Варна, за престъпление по чл. 196, ал. 1, т. 1, чл. 194, ал. 1 от НК, със споразумение, влязло в сила на 05.11.2024 на лишаване от свобода за срок от шест месеца и по НОХД 3522/2024 по описа на PC Варна, за престъпление по чл. 196, ал. 1, т. 1, чл. 194, ал. 1, вр. чл. 18, ал. 1 от НК със споразумение, влязло в сила на 30.10.2024 на наказание лишаване от свобода за срок от шест месеца, както и от наложеното му с Определение № 3433/09.07.2024, на PC Варна, влязло в сила на 25.07.2024 му е наложено общо наказание по НОХД 2467/2022 по описа на PC Варна и НОХД 5251/2023 по описа на PC Варна общо най-тежка наказание „ лишаване от свобода“ за срок от една година и шест месеца не е изтекъл предвидения в разпоредбата на чл.30 от НК пет годишен срок.