Определение № 360 от 20.06.2024, Апелативен съд - Велико Търново

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 360 гр. Велико Търново, 20.06.2024 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, ТРЕТИ ГРАЖДАНСКИ

И ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесети юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: ГАЛЯ МАРИНОВА

Членове:

МАЯ ПЕЕВА

ИРЕНА КОЛЕВА като разгледа докладваното от ГАЛЯ МАРИНОВА Въззивно частно гражданско дело № 20244000500285 по описа за 2024 година и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 274, ал. 1, точка 2, във връзка с чл. 278 от ГПК.

С Определение № 270/22.04.2024 година по гр. д. № 407/2022 година на Окръжен съд Ловеч е отхвърлена молба на Г. В. В. за предоставяне на правна помощ във връзка с подадена от него молба по чл. 303 от ГПК (Искане с вх. № 12987/19.10.2023 година на Върховния касационен съд) за отмяна на влязъл в сила съдебен акт (Определение № 64/9.02.2023 година по в. ч. гр. д. № 458/2022 година на Апелативен съд Велико Търново).

Със същото определение е отхвърлена молбата на Г. В. В. за освобождаването му от задължение за заплащане на държавна такса (в размер на пет лева), дължима за подадената от него молба по чл. 303 от ГПК (Искане с вх. № 12987/19.10.2023 година на Върховния касационен съд) за отмяна на влязъл в сила съдебен акт (Определение № 64/9.02.2023 година по в. ч. гр. д. № 458/2022 година на Апелативен съд Велико Търново).

В законния срок е постъпила частна жалба от Г. В. В. против Определение № 270/22.04.2024 година по гр. д. № 407/2022 година на Окръжен съд Ловеч. В частната жалба се излагат съображения за неправилност на извода на администриращия съд за липса на предпоставките, визирани в чл. 83, ал. 2 от ГПК за освобождаване на жалбоподателя от внасяне на държавна такса.

Направено е искане да се отмени Определение № 270/22.04.2024 година по гр. д.

№ 407/2022 година на Окръжен съд Ловеч.

Апелативен съд

Велико

Търново,

1 като взе предвид доводите на жалбоподателя и данните по делото, провери обжалваното определение, съобразно правомощията си на въззивен съд, приема за установено следното:

Частната жалба е допустима – подадена е в срока по чл. 275, ал. 1 от ГПК; от страна, която има право и интерес от обжалване; срещу съдебен акт, който подлежи на обжалване с частна жалба.

Г. В. В. е депозирал молба за отмяна на Определение № 64/9.02.2023 година по в. ч. гр. д. № 458/2022 година на Апелативен съд Велико Търново.

С Определение № 270/22.04.2024 година по гр. д. № 407/2022 година на Окръжен съд Ловеч е отхвърлена молба на Г. В. В. за предоставяне на правна помощ във връзка с подадена от него молба по чл. 303 от ГПК (Искане с вх. № 12987/19.10.2023 година на Върховния касационен съд) за отмяна на влязъл в сила съдебен акт (Определение № 64/9.02.2023 година по в. ч. гр. д. № 458/2022 година на Апелативен съд Велико Търново).

Със същото определение е отхвърлена молбата на Г. В. В. за освобождаването му от задължение за заплащане на държавна такса (в размер на пет лева), дължима за подадената от него молба по чл. 303 от ГПК (Искане с вх. № 12987/19.10.2023 година на Върховния касационен съд) за отмяна на влязъл в сила съдебен акт (Определение № 64/9.02.2023 година по в. ч. гр. д. № 458/2022 година на Апелативен съд Велико Търново). Съдът, администриращ молбата за отмяна, е направил извод, че Г. В. В. и неговата съпруга притежават значително имущество, от което могат да реализират доходи. Събраните данни опровергават декларираната от Г. В. В. липса на имущество. Не може да се формира извод, че молителят не разполага със средства да заплати дължимата държавна такса в размер на пет лева и възнаграждението за адвокат (чл. 95, ал. 1 от ГПК и чл. 83, ал. 2 от ГПК).

Същевременно предвид естеството на съдебния акт, чиято отмяна по реда на Глава двадесет и четвърта от ГПК се претендира от Г. В. В., съизмеримостта на евентуалните ползи при благоприятен резултат по молбата за отмяна и разходите за адвокатска защита поисканата правна помощ не следва да се предоставя на молителя и с оглед чл. 24 от Закона за правната помощ.

Определение № 270/22.04.2024 година по гр. д. № 407/2022 година на Окръжен съд Ловеч е валидно и допустимо.

Съгласно чл. 83, ал. 2 от ГПК такси и разноски по производството не се внасят от физически лица, за които е признато от съда, че нямат достатъчно средства да ги заплатят, т.е. не разполагат с необходимия финансов ресурс в наличност, както и с възможност за набавяне на такъв от притежавано имущество и получавани доходи. По молбата за освобождаване съдът взема предвид доказателствата за: доходите на лицето и неговото семейство; имущественото състояние, удостоверено с декларация; семейното положение; здравословното състояние; трудовата заетост; възрастта; други констатирани обстоятелства.

Преценката за наличието или липсата на средства за заплащане на дължимите такси и разноски се извършва към момента на депозиране на молбата по чл. 83, ал. 2 от ГПК и въз основа на конкретно установените към релевантната дата правно значими 2 обстоятелства.

От представената декларация е видно, че Г. В. В. от четиринадесет години изтърпява наказание „лишаване от свобода“; не получава месечни доходи; няма информация за доходите на своята съпруга; не притежава дялове и акции в търговски дружества, както и парични влогове; той и съпругата му са собственици на недвижими имоти, възбранени по искане на Комисията за отнемане на незаконно придобитото имущество, от които не може да извлича доходи, тъй като е в Затвора Ловеч.

Въз основа на изложеното, настоящият състав намира, че Г. В. В. не разполага с достатъчно средства да заплати държавна такса в размер на пет лева за молбата по чл. 303 от ГПК (Искане с вх. № 12987/19.10.2023 година на Върховния касационен съд) за отмяна на влязъл в сила съдебен акт (Определение № 64/9.02.2023 година по в. ч. гр. д. № 458/2022 година на Апелативен съд Велико Търново) на основание чл. 83, ал. 2 от ГПК.

Съгласно точка 6 от Тълкувателно решение № 7 от 31.07.2017 година по тълкувателно дело № 7/2014 година на ОСГТК преграждащите определения, с изключение на определенията за прекратяване на производството поради отказ от иск, не се включват в обхвата на влезлите в сила съдебни актове, подлежащи на отмяна по реда на Глава двадесет и четвърта от ГПК. В последната като предмет на производството за отмяна изрично са посочени решенията. Подлежат на отмяна решенията или съдебни актове със същите характеристики. Отмяната е извънредно процесуално средство за съдебен контрол на неправилни решения, които се ползват със сила на пресъдено нещо, и не се прилага по отношение на други съдебни актове. По допустимостта на молбата за отмяна Върховният касационен съд се произнася в закрито заседание (чл. 307, ал. 1 от ГПК).

Независимо от изложеното Г. В. В. е депозирал молба с вх. № 2970/2.05.2024 година по описа на Окръжен съд Ловеч, в която сочи основанията, въз основа на които претендира отмяна на Определение № 64/9.02.2023 година по в. ч. гр. д. № 458/2022 година на Апелативен съд Велико Търново.

По изложените съображения, съдът смята, че не следва да се предоставя правна помощ на Г. В. В. във връзка с подадена от него молба по чл. 303 от ГПК (Искане с вх. № 12987/19.10.2023 година на Върховния касационен съд) за отмяна на влязъл в сила съдебен акт (Определение № 64/9.02.2023 година по в. ч. гр. д. № 458/2022 година на Апелативен съд Велико Търново) – предоставянето на такава не е оправдано от гледна точка на ползата, която тя би донесла на жалбоподателя (чл. 24, точка 1 от Закона за правната помощ).

Интересите на правосъдието не изискват предоставяне на правна помощ в случая (чл. 23, ал.

2 от Закона за правната помощ).

Крайните изводи на въззивната инстанция не съвпадат изцяло с с тези на първостепенния съд. Определение № 270/22.04.2024 година по гр. д. № 407/2022 година на Окръжен съд Ловеч в частта, с която е отхвърлена молбата на Г. В. В. за освобождаването му от задължение за заплащане на държавна такса (в размер на пет лева), дължима за подадената от него молба по чл. 303 от ГПК (Искане с вх. № 12987/19.10.2023 година на 3

Върховния касационен съд) за отмяна на влязъл в сила съдебен акт (Определение № 64/9.02.2023 година по в. ч. гр. д. № 458/2022 година на Апелативен съд Велико Търново), е неправилно, следва да се отмени и да се постанови друго такова, с което да се признае, че Г.

В. В. не разполага с достатъчно средства да заплати държавна такса в размер на пет лева, дължима за подадената от него молба по чл. 303 от ГПК (Искане с вх. № 12987/19.10.2023 година на Върховния касационен съд) за отмяна на влязъл в сила съдебен акт (Определение № 64/9.02.2023 година по в. ч. гр. д. № 458/2022 година на Апелативен съд Велико Търново), на основание чл. 83, ал. 2 от ГПК. Определение № 270/22.04.2024 година по гр. д. № 407/2022 година на Окръжен съд Ловеч в частта, с която е отхвърлена молба на Г. В. В. за предоставяне на правна помощ във връзка с подадена от него молба по чл. 303 от ГПК (Искане с вх. № 12987/19.10.2023 година на Върховния касационен съд) за отмяна на влязъл в сила съдебен акт (Определение № 64/9.02.2023 година по в. ч. гр. д. № 458/2022 година на Апелативен съд Велико Търново), е правилно и подлежи на потвърждаване.

С оглед на изложеното, Апелативен съд Велико Търново

ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ Определение № 270/22.04.2024 година по гр. д. № 407/2022 година на Окръжен съд Ловеч В ЧАСТТА , с която е отхвърлена молбата на Г. В. В. за освобождаването му от задължение за заплащане на държавна такса (в размер на пет лева), дължима за подадената от него молба по чл. 303 от ГПК (Искане с вх. № 12987/19.10.2023 година на Върховния касационен съд) за отмяна на влязъл в сила съдебен акт (Определение № 64/9.02.2023 година по в. ч. гр. д. № 458/2022 година на Апелативен съд Велико Търново), вместо което

ПОСТАНОВИ:

ПРИЗНАВА, че Г. В. В., с ЕГН **********, понастоящем в Затвора Ловеч, НЕ РАЗПОЛАГА С ДОСТАТЪЧНО СРЕДСТВА да заплати държавна такса в размер на пет лева, дължима за подадената от него молба по чл. 303 от ГПК (Искане с вх. № 12987/19.10.2023 година на Върховния касационен съд) за отмяна на влязъл в сила съдебен акт (Определение № 64/9.02.2023 година по в. ч. гр. д. № 458/2022 година на Апелативен съд Велико Търново), на основание чл. 83, ал. 2 от ГПК.

ПОТВЪРЖДАВА Определение № 270/22.04.2024 година по гр. д. № 407/2022 година на Окръжен съд Ловеч В ЧАСТТА , с която е отхвърлена молба на Г. В. В. за предоставяне на правна помощ във връзка с подадена от него молба по чл. 303 от ГПК (Искане с вх. № 12987/19.10.2023 година на Върховния касационен съд) за отмяна на влязъл в сила съдебен акт (Определение № 64/9.02.2023 година по в. ч. гр. д. № 458/2022 година на Апелативен съд Велико Търново).

4

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5