Решение № 956 от 20.09.2024, Окръжен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 956 гр. Варна, 17.09.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, IV А СЪСТАВ ГО, в закрито заседание на седемнадесети септември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Златина Ив. Кавърджикова

Членове:

Николай Св. Стоянов мл.с. Станислав М. Ангелов като разгледа докладваното от мл.с. Станислав М. Ангелов Въззивно гражданско дело № 20243100501766 по описа за 2024 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 435, ал. 2, т. 7 от ГПК.

Образувано е по жалба входящ № 18352/20.08.2024г. по описа на ЧСИ Станимира Костова - Данова, рег. № 718 в КЧСИ, с район на действие ОС-Варна, подадена от К. С. Д. – длъжник по изпълнителното дело, чрез процесуален представител адвокат Й. М., срещу постановление на ЧСИ Станимира Данова, обективирано в уведомление изходящ № 19585/13.08.2024 г. по изпълнително дело № 606/2024 г. по описа на ЧСИ Станимира Костова - Данова, рег. № 718 в КЧСИ, с което ЧСИ е отказал да намали размера на адвокатското възнаграждение на адвоката на взискателя.

Жалбоподателят - К. С. Д. счита обжалваното постановление за неправилно и незаконосъобразно. Счита, че не са налице предпоставките за приемане за събиране от ЧСИ на посочения адвокатски хонорар в размер на 600 лева. Счита, че изпълнителното дело не се отличава нито с фактическа, нито с правна сложност, поради което адвокатско възнаграждение в посочения размер, се явява прекомерно завишено, поради което моли същото да бъде намалено. Заявява, че в настоящия случай представителството на адвоката на взискателя по делото се изразява само до подаване на бланкетна молба за образуване на производството и посочване на изпълнителен способ. Счита, че при определяне на размера на адвокатското възнаграждение на процесуалния представител на взискателя следва да бъде приложена разпоредбата на чл. 27, ал. 2 от Наредбата за заплащането на правната помощ и адвокатското възнаграждение на адвоката на взискателя да бъде намалено от 600 лева на 150 лева.

Жалбоподателят моли съда да постанови решение, с което да отмени постановление, обективирано в уведомление изходящ № 19585/13.08.2024 г. по изпълнително дело № 606/2024 г. по описа на ЧСИ Станимира Костова - Данова, рег. № 718 в КЧСИ, с което ЧСИ е отказал да намали размера на адвокатското възнаграждение на 1 адвоката на взискателя и да редуцира адвокатското възнаграждение до размер от 150 лева.

Претендират се разноски.

В срока по чл. 436, ал. 3 от ГПК, взискателят – „Стик-Кредит“ АД, ЕИК:

202557159, чрез процесуален представител адв. Х. Н., е подал писмени възражения срещу жалбата, с които изразява становище за недопустимост, в условията на евентуалност, за неоснователност на подадената жалба.

По делото са депозирани мотиви от ЧСИ Станимира Костова - Данова, рег. № 718 в КЧСИ, с район на действие ОС-Варна. Същият счита, че жалбата на длъжника е неоснователна.

Съдът, след като взе предвид разпоредбите на закона и събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:

Изпълнително дело № 606/2024г. по описа на ЧСИ Станимира Костова - Данова, рег.

№ 718 в КЧСИ, с район на действие ОС-Варна, е образувано на 09.07.2024 г. по молба подадена „Стик Кредит“ АД, ЕИК: 202557159, чрез процесуален представител адв. Х. Н., въз основа на изпълнителен лист № 885/17.04.2024 г. издаден от РС – Варна, на основание чл.

404, т. 1 и чл. 405, ал. 1 от ГПК, въз основа на влязло в сила Решение № 902/18.03.2024 г. постановено по гр. дело № 7820/2023 г. по описа на РС-Варна.

Въз основа на посочения изпълнителен лист, издаден в полза на „Стик Кредит“ АД, ЕИК: 202557159, съдът е осъдил К. С. Д. да заплати на „Стик Кредит“ АД, ЕИК: 202557159, сумата в размер на 359,32 лева, представляваща сторени разноски по делото, съразмерно уважената част от насрещния иск, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК.

С молбата за образуване на изпълнителното дело е поискано от ЧСИ да направи справки относно активните банкови сметки на длъжника и да наложи запор на същите до размера на задължението на длъжника; да извърши справки в НАП относно регистрираните трудови договори на длъжника и да наложи запор на получаваното от него трудово възнаграждение, както и да наложи възбрана върху притежаваните от длъжника недвижими имоти.

Към молбата за образуване на изпълнителното дело е представено пълномощно и договор за правна помощ и съдействие, сключен между „Стик Кредит“ АД, ЕИК: 202557159 и адвокат Х. М. Н., с основание и предмет – оказване на правна защита и процесуално представителство, изразяващи се в образуване на изпълнително дело срещу К. С. Д. и посочване на способ за принудително изпълнение и предприемане на действия за удовлетворяване на взискателя. Договореното възнаграждение между страните е в размер на 600 лева /200 лева за образуване на изпълнителното дело и 400 лева за предприемане на изпълнителни действия/, като е посочено, че сумата от 600 лева е платена в брой на адвоката.

Изпратена е покана за доброволно изпълнение, която е получена от К. Д. на 07.08.2024 г. В същата е посочено, че задължението й по изпълнителното дело възлиза на 1357,24 лева, от които 359,32 лева неолихваеми вземания, 600 лева разноски по изпълнителното дело – адвокатско възнаграждение и 397,92 лева – такси по ТТРЗЧСИ, дължими към 07.08.2024 г., като таксите по ТТРЗЧСИ са подробно описани. В поканата за доброволно изпълнение до К. Д. е посочено, че са наложени запори върху банковите й сметки в: банка „ДСК“ АД; „Изипей“ АД; „Ти Би Ай Банк“ АД; „Юробанк България“ АД;

„ПИБ“ АД; „ОББ“ АД; както и върху трудовото й възнаграждение, получавано от „Май Чикън“ ЕООД.

На 06.08.2024 г. в срока за доброволно изпълнение К. С. Д. е подала молба /преждевременна/, с която е направила възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на адвоката на взискателя по изпълнителното дело и е депозирала искане за редуциране на претендираното от взискателя адвокатско възнаграждение по делото.

Молбата е изпратена за становище до взискателя, като същият е заявил, че в случай на погасяване на цялото задължение на длъжника по делото в срока за доброволно 2 изпълнение, той е съгласен да редуцира адвокатския хонорар до 200 лева, на основание чл.

10, ал. 1 от Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.

Към настоящия момент длъжникът не е погасил задължението си.

С постановление, обективирано в уведомление изходящ № 19585/13.08.2024 г. по изпълнително дело № 606/2024 г. по описа на ЧСИ Станимира Костова - Данова, рег. № 718 в КЧСИ, ЧСИ е отказал да намали размера на адвокатското възнаграждение на адвоката на взискателя.

При така изложеното от фактическа страна, съдът намира от правна страна следното:

Съгласно чл. 435, ал. 2, т. 7 от ГПК, длъжникът е легитимиран да обжалва разноските по изпълнението. На основание чл. 436, ал. 2 от ГПК жалбата следва да бъде подадена в двуседмичен срок от деня на съобщението.

Жалбата е подадена от процесуално легитимирана страна-длъжник по изпълнителното дело, в двуседмичния срок за обжалване по чл. 436, ал. 1 от ГПК, срещу подлежащ на обжалване акт по чл. 435, ал. 2, т. 7 от ГПК – постановление, обективирано в уведомление изходящ № 19585/13.08.2024 г. по изпълнително дело № 606/2024 г. по описа на ЧСИ Станимира Костова - Данова, рег. № 718 в КЧСИ, с което ЧСИ е отказал да намали размера на адвокатското възнаграждение на адвоката на взискателя, поради което жалбата е процесуално допустима. Разгледана по същество същата е неоснователна.

На основание чл. 435, ал. 2, т. 7 от ГПК, длъжникът може да обжалва разноските по изпълнението. В точка 2 от тълкувателно решение № 3/2017 по тълкувателно дело № 3/2015 г. на ВКС е посочено, че на обжалване по реда на чл. 435, ал. 2 от ГПК подлежи всеки акт на съдебния изпълнител, в който се определя размерът на задължението на длъжника за разноските по изпълнението.

По силата на чл. 79, ал. 1 от ГПК, всички такси и разноски в рамките на образуваното изпълнително дело, с изключение на изрично изброените случаи, са за сметка на длъжника, с изключение на случаите, когато делото се прекрати, (освен поради плащане в изпълнителното производство), както и ако изпълнителните действия бъдат изоставени от взискателя или бъдат отменени от съда.

Съгласно разпоредбата на чл. 78, ал. 5 от ГПК, ако заплатеното от страната възнаграждение за адвокат е прекомерно съобразно действителната правна и фактическа сложност на делото, съдът може по искане на насрещната страна да присъди по-нисък размер на разноските в тази им част, но не по-малко от минимално определения размер съобразно чл. 36 от Закона за адвокатурата.

По силата на чл. 10 от Наредба № 1/2004 г. за минималните адвокатски възнаграждения, за образуване на изпълнително дело, възнаграждението е в размер на 200 лв.; за процесуално представителство, защита и съдействие на страните по изпълнително дело и извършване на действия с цел удовлетворяване на парични вземания възнаграждението е 1/2 от съответното възнаграждение по чл. 7, ал. 2 от наредбата.

Съгласно разпоредбата на чл. 7, ал. 2, т. 1 от Наредба № 1/2004 г. за минималните адвокатски възнаграждения, за процесуално представителство, защита и съдействие по дела с определен интерес възнагражденията са следните: при интерес до 1000 лева, какъвто е настоящият случай – 400 лв.

Възраженията на жалбоподателя за прекомерност на адвокатското възнаграждение на взискателя са неоснователни. Процесуалните действия, извършени от процесуалния представител на взискателя действително се изразяват в подаване на молба за образуване на изпълнителното производство, както и искане, на основание чл. 426, ал. 2 от ГПК, за налагане на запор на банковите сметки на длъжника и трудовото му възнаграждение и възбрана на притежаваните от него недвижими имоти, което искане е заявено, с молбата за образуване на изпълнителното производство, но изпълнителното дело все още не е приключило. В срока за доброволно изпълнение не е извършено плащане на задължението 3 от страна на длъжника. Към настоящия момент изпълнителното дело е висящо и изпълнение на задължението от страна на длъжника не е извършено. Съответно изпълнението по договора за правна защита и съдействие не е приключило.

Съобразявайки гореизложеното, съдът приема, че подадената жалба е неоснователна и следва да бъде оставена без уважение.

Настоящият състав намира, че в производството по оспорване дължимостта и размера на разноските, разноски не следва да бъдат присъждани, доколкото се касае за разноски в процес, досежно разноските. В този смисъл по аналогия намира приложение съдебната практика, касаеща разноските в производството по чл. 248 от ГПК /така Определение № 683/21.12.2015 г. по ч.гр.д. № 5089/2015 г. на III ГО; Определение № 296/15.08.2017 г. по ч.гр.д. № 1758/2017 г. на III ГО; Определение № 114/20.05.2016 г. по ч.гр.д. № 1847/2016 г. на II ГО/.

Съдът констатира, че внесената държавна такса от страна на жалбоподателя по сметката на ОС-Варна е в размер на 15 лева. На основание чл. 16 от ТДТССГПК, във всички случаи извън тези по чл. 1 - 15, когато се образува дело от граждански характер, какъвто е и настоящият случай, се събира такса в размер на 25 лева. Следователно, на основание чл. 77 от ГПК, К. С. Д. следва да бъде осъдена да заплати сумата в размер на 10 лева, представляваща остатък от незаплатена държавна такса за образуване на гражданско дело пред ОС-Варна, по банкова сметка на ОС-Варна.

РЕШИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ жалба входящ № 18352/20.08.2024г. по описа на ЧСИ Станимира Костова - Данова, рег. № 718 в КЧСИ, с район на действие ОС-Варна, подадена от К. С. Д. – длъжник по изпълнителното дело, чрез процесуален представител адвокат Й.

М., срещу постановление, обективирано в уведомление изходящ № 19585/13.08.2024 г. по изпълнително дело № 606/2024 г. по описа на ЧСИ Станимира Костова - Данова, рег. № 718 в КЧСИ, с което ЧСИ е отказал да намали размера на адвокатското възнаграждение на адвоката на взискателя.

ОСЪЖДА, на основание чл. 77 от ГПК, К. С. Д., ЕГН: **********, с адрес в град Аксаково, ул. "***" № 2, да заплати по банкова сметка на ОС-Варна сумата в размер на 10 лева /десет лева/, представляваща дължим остатък от държавна такса по чл. 16 от ТДТССГПК.