Решение № 151 от 28.05.2024, Районен съд - Девня

РЕШЕНИЕ

№ 151 гр. Девня, 28.05.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ДЕВНЯ, ІV НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и пети март през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: ДАНИЕЛА ВЪЛЕВА при участието на секретаря И. В. като разгледа докладваното от ДАНИЕЛА ВЪЛЕВА Административно наказателно дело № 20233120200374 по описа за 2023 година Производството е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН и е образувано по жалба на „Н.“АД, ЕИК: ***, срещу наказателно постановление № 31, издадено на 20.05.2021 г. от Директора на ТД“Северна морска“ /сега ТД“Митница Варна“, с което на въззивника за нарушение по чл. 234 ал. 1 т. 1 от Закона за митниците /ЗМ/ на основание чл. 234 ал. 2 т. 1 вр. ал. 1 т. 1 от ЗМ е наложено административно наказание - имуществена санкция в размер на 11 615, 97 лева, представляващи 100 % от размера на избегнатите публични държавни вземания.

Развива се след отмяна на постановено по делото решение от друг състав на ДРС и връщане на делото за ново разглеждане от друг съдебен състав – с Решение № 1366/20.10.2023 г. на Административе съд – Варна.

Въззивникът намира издаденото наказателно постановление за неправилно и незаконосъобразно, поради което иска неговата отмяна. В жалбата си навежда твърдения за допуснати съществени нарушения на процесуалните правила при съставянето на акта за установяване на митническо нарушение /АУМН/. На първо място сочи, че акта е съставен в нарушение на императивната разпоредба на чл. 42 ал. 2 от ЗАНН, като твърди, че упълномощен представител на въззивното дружество се е явил пред митническите органи за съставянето на акта, но същият е бил отпратен, а вместо това акта е бил съставен в отсъствие на нарушителя. Счита, че АУМН е съставен извън преклузивните срокове, визирани в чл. 34 ал. 1 пр. 1 от ЗАНН. Твърди, че нарушението, за което е санкциониран не е доказано по 1 безспорен начин, тъй като от стоките, предмет на конкретния внос не е вземана проба, а извода на митническите органи, че същите са претърпели допълнителна обработка за модифициране – т. н. текстуриране е хипотетичен.

Излага, че наказващия орган неправилно е променил тарифната позиция на внесените стоки, като се е позовал на отменена разпоредба и при неправилно и разширително тълкуване на правилата за тарифно класиране на стоките. На тези и други основания моли за цялостна отмяна на обжалваното наказателно постановление. Претендира разноски.

В с.з., въззивникът се представлява от редовно упълномощени процесуални представители, които поддържат жалбата и исканията, изложени в нея. В становището си по същество същите молят за отмяна на обжалваното наказателно постановление, поради допуснат при съставянето на АУМН съществено процесуално нарушение и на останалите основания, изложени в жалбата.

Въззиваемата страна – ТД „Митница Варна”, чрез процесуалния си представител оспорва жалбата като неоснователна. Последният счита, че от събрания в хода на съдебното следствие доказателствен материал безспорно се установява извършването на митническо нарушение, че административнонаказателната отговорност на въззивника е ангажирана правилно, поради което моли съда да потвърди издаденото наказателно постановление, като правилно и законосъобразно и да присъди в тяхна полза юрисконсултско възнаграждение.

Районна прокуратура – Варна, редовно уведомени не изпращат представител за участие в делото.

Въз основа всички събрани по делото доказателства, съдът установи от фактическа страна следното:

На 19.02.2020 г. на Пристанище „Варна – Запад“ с м/к “CLAIREA“ от Турция пристигат 4 бр. контейнери , натоварени с общо 4 200 колета, бруто тегло 87 570 кг., декларирани като „палмова мазнина МР 36-39 in СА20, 4200 картонени кутии по 20 кг. нето“. На същата дата за стоките в Митнически пункт „Варна – Запад“ е подадена митническа декларация за поставяне под режим „допускане за свободно обръщение“ № 20 BG 002002025391R8 с получател въззивното дружество - „Н.” АД, ЕИК ***, износител Louis Dreyfus Company Asia Pte. Ltd., Индонезия. Стоката е декларирана като „палмова мазнина МР 36 – 39“, с код по Тарик 1511909900, със ставка на митото по отношение на трети страни в размер на 9 %, произход Ивдонезия, въз основа на което били заплатени публични държавни вземания в о б щ размер на 42 850, 04 лева, от които 12 445, 68 лева мито и 30 404, 36 лева ДДС.

Няколко месеца по – късно - на 28. 09. 2020 г. от служител на „Б.“ ООД, в присъствието на митнически служител и представител на декларатора, от стоката в контейнер BEAU2762893 отново с получател въззивното дружество - „Н.” АД, ЕИК ***, износител Louis Dreyfus Company Asia Pte. Ltd., Индонезия и производител PT. WAHANA CITRA NABATI, 2

JAKARTA, INDONESIA била взета проба с цел уточняване на тарифното й класиране, за което били съставени Акт № 13161 за вземане и разработване на проба, издаден на 28.09.2020 г. от „Б.“ ООД и Протокол за вземане на проба № 90/28.09.2020 г, съставен от митнически служител на МП „Варна Запад”.

На 30.09.2020 г. до Централна митническа лаборатория /ЦМЛ/ били изпратени два бр. от взетите проби, ведно със Заявка за анализ/експертиза, регистрирана в ЦМЛ с вх. № 05_02.10.2020 г.

По постъпилата заявка в ЦМЛ е изготвена Митническа лабораторна експертиза /МЛЕ/ № 05 02.10.2020/07.01.2021 г. за анализ на проби от стока, описана като „палмова мазнина МР 36-39“, съгласно което анализираната проба с лаб. код № 6490_2002_20 представлява пластична до твърда маслена маса, при стайна температура 25°С, с хомогенна структура и гладка кремообразна текстура, термично стабилна, без разслояване. Въз основа на получените резултати и експертна оценка, в съответствие с термините на глава 15 на КН, в МЛЕ е направено заключението, че изпитваната проба представлява „палмов шортънинг - препарат, съставен само от палмово масло или негови фракции, химически непроменени и получен чрез текстуриране“.

На 08.01.2021 г. е изготвено становище на Дирекция „Митническа дейност и методология“ към ЦМУ, според което въз основа правила 1 и 6 от Общите правила за тълкуване на КН на ЕС и предвид Обяснителните бележки към Хармонизираната система за описание и кодиране на стоките /ОБХС/ за позиция 1517, стоката с гореописаните обективни характеристики се класира в код 1517 90 99 на КН, различен от декларирания. Предвид състава, приложимият ТАРИК код е 1517 90 99 90 с дължимо мито в размер на 16 %.

Декларираният в митническата декларация код от позиция 1511 на КН не е коректен, тъй като тази позиция обхваща единствено палмовото масло и неговите фракции, сурови, дори рафинирани и химически непроменени.

Анализираната стока, обаче, представлява продукт, съставен от палмово масло или негови фракции, които освен рафиниране са претърпели допълнителна необратима обработка, с цел модификация на кристалната структура, а именно текстуриране, който процес е специфично и единствено упоменат в ОБХС за позиция 1517, като допустим именно за стоките от позиция 1517 на КН.

Митническите власти позовавайки се на чл. 190 § 1 от РЕГЛАМЕНТ /ЕС/ № 952/2013 на Европейския парламент и на Съвета от 9 октомври 2013 година за създаване на Митнически кодекс на Съюза и Решение на СЕС по дело N С-571/2012 г. приели, че стоките по митнически декларации за поставяне под режим „допускане за свободно о б р а щ е н и е“ MRN № 20 BG 002002025391R8/19.02.2020 г. и тези от контейнер BEAU2762893 /проби от които са изсбедвани в ЦМЛ/ са с доказана идентичност - еднакви наименование, износител, производител, както и състав съгласно приложените сертификати и резултатите от МЛЕ № 05_02.10.2020/07.01.2021 3 г. са валидни и за процесната стока. Така въз основа на заключението на МЛЕ и даденото становище на Дирекция „Митническа дейност и методология“ към ЦМУ бил достигнат извод за осъществено на 19.02.2020 г. от въззивника митническо нарушение, покриващо признаците на състава по чл. 234 ал. 1 т. 1 от Закона за митниците, изразяващо се в невярно деклариране на тарифния код на стоките, довело до частично избягване на заплащането на дължимите публични държавни вземания в общ размер на 11 615, 97 лева.

На 20.01.2021 г. била изпратена покана до управляващите дружеството - въззивник да се явят в 3 дневен срок в МП”Варна Запад” за съставяне на АУМН, която била получена и от двамата управители на дружество - на 21.01.2021 г. от К.Б. и на 22.01.2021 г. от М. Д.. На 25.01.2021 г. упълномощен представител на въззивното дружество - свид. Н. В. Д. се явил в МП”Варна Запад” лично пред началника на пункта, като представил нотариално заверено пълномощно да представлява дружеството, вкл. и да дава обяснения, да подписва АУАН и да прави възражения по тях. Въпреки представеното пълномощно свид. Д. бил отпратен от Началника на пункта, който няколко дни по – късно – на 30.01.2021 г. разпоредил на свид. К. К. Д. да състави АУМН в отсъствие на нарушителя . Така акта бил съставен в отсъствие на нарушителя или негов представител и на 18.02.2021 г. бил връчен на единият от управителите на дружеството. В законоустановения срок пред наказващия орган постъпило възражение срещу акта, в който въззивникът изложил своите аргументи, аналогични на изложените в жалбата. Възражението било обсъдено от наказващия орган, който приемайки го за неоснователно издал атакуваното пред настоящата съдебна инстанция наказателно постановление.

В с.з. по искане на жалбоподателя са изискани и приети по делото доказателства за метода, приложен при изследването на процесните стоки работно аналитична процедура, доказване на текстурирани мазнини чрез пенетрация и за калибриране на уреда, използван при изследването – пенетрометър. Представени са и доказателства, установяващи, че ЦМЛ не е акредитирана да извършва това изследване по този метод и с този уред.

Относно естеството на стоката е представено становище от производителя й според което същата е чиста рафинирана, обезцветена и обезмирисена палмова мазнина, която не е хидрогенерирана и не е химически изменяна.

Прието като доказателство по делото е представено от въззивника пълномощно, носещо нотариална заверка от 25.01.2021 г., рег №1239/2021 г. от нотариус с район на действие СРС В. А., рег. №032 на Нотариалната камара. Приети чрез прочитане по реда на чл. 283 от НПК са и писмените доказателства, приложени към АНП, а в с.з. и легализирани преводи на български език на документите, находящи с нея на чужд език.

Така описаната фактическа обстановка съдът приема за безспорно установена въз основа на всички гласни и писмените доказателства, събрани по делото, които анализирани поотделно и в своята съвкупност не налагат различни изводи относно фактологията на събитията, довели до издаването на 4 обжалваното наказателно постановление. Обстоятелството, че свид. Н. Д. се е явил на 25.01.2021 г. в МП „Варна Запад” съдът приема за безспорно установено въз основа на показанията му, дадени пред друг съдебен състав и приобщени по реда на чл. 281 ал. 1 т. 5 от НПК, както и от приобщената докладна записка от Началника на пункта, в която този факт също е отразен.

Факта, че към тази дата свид. Д. е бил надлежно упълномощен да представлява дружеството, вкл. и пред този МП се доказва от представеното в с.з. пълномощно. Документът носи подпис и печат на нотариуса, пред когото е заверено, не е оспорено от ответната страна, поради което съдът няма основание да го дискредитира. Обстоятелството, че началникът на МП е разпоредил на свид. Д. да състави АУАН в отсъствие на нарушителя се потвърждава и от самата нея в показанията й, дадени при предходното разглеждане на делото, приобщени по същият процесуален ред.

Противоречия в твърденията на двамата свидетели съдът не констатира, поради което и не намери основания за съпоставянето им в очна ставка.

Останалите фактически обстоятелства по делото не са спорни между страните, поради което и не се нуждаят от специален анализ.

При така установената фактическа обстановка съдът приема от правна страна следното:

Относно допустимостта на жалбата:

Жалбата е подадена в законоустановения 7 дневен срок /НП връчено на 31.05.2021 г., жалбата подадена на 04.06.2021 г./ от легитимирано чрез правния си интерес лице, поради което е приета от съда за разглеждане като допустима.