Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 4557 от 12.10.2023, Софийски районен съд

Съд
Софийски районен съд
Дело
Административно наказателно дело 10472/2023
Вид
Решение № 4557
Подписан
12.10.2023
В сила
13.03.2024
Състав
ЯНА ЦВЕТАНОВА ДИМИТРОВА

Цитирани разпоредби

  • чл. 28 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 84 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 185, ал. 5 · Закон за данък върху добавената стойност

РЕШЕНИЕ

№ 4557 гр. София, 12.10.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 12-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание на четвърти октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: ЯНА ЦВ. ДИМИТРОВА при участието на секретаря ХЕЛИЯ СЛ. СИМЕОНОВА като разгледа докладваното от ЯНА ЦВ. ДИМИТРОВА Административно наказателно дело № 20231110210472 по описа за 2023 година

Производството е по реда на раздел V от ЗАНН.

Образувано е по жалба вх.№ 26-Н-110 от 18.07.2023г. по описа НАП-София от „НИКИ ИЛИ” ЕООД с ЕИК седалище и адрес на управление: гр. С, ж.к. М, бл., вх., ет., ап. , представлявано от Н И Т — управител, чрез адв. И М с адрес в гр. С, ул. „А Б“ № , вх. срещу Наказателно постановление N 707249-F699389 от 14.06.2023г. , издадено от Началник отдел „Оперативни дейности“, в главна дирекция „Фискален контрол“ при ЦУ на НАП, с което на жалбоподателя е наложена на основание чл. 185, ал. 5 от ЗДДС , имуществена санкция в размер на 6000 за нарушение на чл. 33, ал. 1 от Наредба Н-18 от 13.12.2006г. на МФ.

В съдебно заседание жалбоподателят редовно уведомен се представлява от адв. М. с пълномощно по делото. В хода на съдебните прения, последният от името на доверителя си иска отмяна на процесното НП, като поддържа възраженията, изложени в жалбата.

Допълнително посочва, че не е съобразено обстоятелството, че може да се вземе парична сума от едната каса в другата за връщане на ресто на клиенти в обекта.

Адв.М. заявява още , че ангажирането на отговорност не трябва бъде по текстът, който води до неотразяване на приходите в двете каси, като в НП не се споменава за извършена покупка.

На следващо място се сочи, че НАП е ангажирала наказателна отговорност с четири 1

НП за едно и също нарушение.

По тези съображения, адв. М. иска НП да бъде отменено и претендира разноски, съгласно представен документ за платено адвокатско възнаграждение.

В съдебно заседание административнонаказващият, редовно уведомен не се явява.Представлява се от юрисконсулт Николаева с пълномощно по делото.

В хода на съдебните прения , последната от името на доверителя си изразява мнение за неоснователност на жалбата. Сочи , че издаденото НП е паравилно и законосъобразно и като такова, следва да бъде потвърдено.

В подкрепа на становището си юрк.Николаева посочва, че видно от съставените протоколи , при проверката са установени четири нарушения, за които са издадени четири отделни акта, като настоящото производство касае нарушение допуснато от дружеството по чл.33, ал. 1 от Наредба № Н-18/13.12.2006г. на МФ.

Счита за безспорно установено , че дружеството е допуснало отрицателна разлика между описа на парите в касата - фактическата наличност и тази , отразена в съответното фискално устройство. Сочи , че се касае за разлика от над 1800.00лв. , която няма как да се формира от взети пари от друга каса и то от излишно ресто.

По отношение на възраженията, че дружеството не е имало възможност да възрази, посочва , че такава възможност е имало, както в хода на проверката, така и в 7 дневен срок от връчване на АУАН, но дружеството не се е възползвало.

По отношение наложената санкцията, юрк. Н посочва, че същата е в минимален размер за нарушение , извършено в условията на повторност , каквото е процесното.

С оглед изхода от спора, юрк.Н претендира юрисконсултско възнаграждение.

От събраните гласни и писмени доказателства съдът прие за установена следната фактическа обстановка:

Жалбата на „НИКИ ИЛИ” ЕООД с ЕИК срещу Наказателно постановление N 707249-F699389 от 14.06.2023г. , издадено от Началник отдел „Оперативни дейности“, в главна дирекция „Фискален контрол“ при ЦУ на НАП, е подадена в законоустановения срок и от лице, което има право на жалба поради, което е допустима.

Разгледана по същество е неоснователна.

На 03.03.2023 г., в 12:50 часа св.Ч и А З – инспектори по приходите в ГД ''ФК''на НАП София извършили проверка в търговски обект – магазин „Евразия", находящ се в гр. С, ж.к. Д, ул. А № -до Борсата, стопанисван от дружеството жалбоподател.

Свидетелите се легитимирали и извършили проверка на въведените в експолоатация 2 бр. фискални устройства, едното марка Датекс, модел „DP-150" с индивидуален номер на фискалното устройство (ИН на ФУ) DT744645 и индивидуален номер на фискалната памет (ИН на ФП) 02744645. Установено било, че в обекта е въведено в експлоатация и второ ФУ с ИН DT744646 и ИН на ФП 02744646.

2

Била изброена касовата наличност в касата на ФУ с ИН DT744645, за което се съставил опис и сравнена с дневния финансов отчет от посоченото ФУ и касовата книга.

Констатирано било , че има разлика в касовата наличност на ИН на ФУ DT744645 и ИН на ФП 02744645 в размер на 1884,10, като в касата била служебно изведена посочената сума без да е отразена тази операция, във фискалното устройство.

В хода на проверката били установени и други факти, и в резултат от направените, от контролния орган констатации бил съставен протокол за извършена проверка № 0082277 от 03.03.2023г.

Проверката била извършена в присъствието на управителя Темелков и продавачконсултант в обекта – Е Т.

Управителят Т отказал да подпише протокола от извършена проверка, което обстоятелство било удостоверено с подписите на двама свидетели – Т К и Т М.

На 14.03.2023г. в ЦУ на НАП София се явил Н Т и в негово присъствие, и в присъствието на А З, св. Ч съставила АУАН № F699389/14.03.2023г. срещу дружествотожалбоподател.

АУАН бил връчен на Т, който го подписал без да изложи възражения.

Такива не постъпили и в законустановения срок.

Въз основа на посочения АУАН на 30.10.2019г. било издадено Наказателно постановление N 707249-F699389 от 14.06.2023г. , издадено от Началник отдел „Оперативни дейности“, в главна дирекция „Фискален контрол“ при ЦУ на НАП, с което на жалбоподателя е наложена на основание чл. 185, ал. 5 от ЗДДС , имуществена санкция в размер на 6000 за нарушение на чл. 33, ал. 1 от Наредба Н-18 от 13.12.2006г. на МФ.

От така изложената и приета фактическа обстановка, за да постанови Решението си съдът следва да обсъди наличието на административно нарушение, доказателствата относно субекта на административното нарушение, административното наказание и реда, по който то е наложено. Процедурата по установяването на административно нарушение, издаването на наказателно постановление и неговото обжалване е уредена в ЗАНН. За неуредените в посочения нормативен акт случаи , чл. 84 от ЗАНН, препраща към субсидиарно приложение на разпоредбите на НПК. В производството по обжалване на наказателно постановление, административно-наказващия орган е този, който поддържа административно-наказателното обвинение, съответно тежестта на доказване е за него. Отразените в Акт за установяване на административно нарушение фактически констатации нямат доказателствена стойност по презумпция . Същите не се считат за установени , до доказване на противното, със способите за събиране на доказателствата в наказателния процес.

В настоящия случай съдът счита, че в хода на съдебното производство се събраха достатъчно доказателства , за това, че констатираното с атакуваното Наказателно постановление административно нарушение на чл. 33, ал. 1 от Наредба Н/18 от 13.12.2006г. за регистриране и отчитане на продажби в търговските обекти чрез фискални устройства на 3

МФ е било извършено.

Съдът кредитира показанията на св.Чакалска , относно извършената проверка и резултатите от нея.

Показанията на свидетеля кореспондират в описанот в КП(л.9-10 от делото), опис на касовата наличност(л.18 от делото) – съставен от Е Т, като продавач-консултант в обекта(л.11 от делото) и дневен финансоч отчет от паметта на ФУ(л.14 от делото).

Жалбоподателят в жалбата си сочи, че е установена разлика от 1052 лева, от което съдът прави извод, че същият не се е запознал със собствените си документи – касова книга, опис на наличността в касата и финансовия отчет на ФУ с ИН на ФП 02744645. Ако беше сторил това, щеше да установи , че касовата наличност е била в размер на 1052 лева, а разликата е отрицателна и в размер на 1884,10 лева така , като е установил и контролният орган.

Не са допуснати , твърдените в жалбата процесуални нарушения и съдът намира възраженията за неоснователни.

АУАН и НП са издадени от компетентни лица в кръга на правомощията им, като съдържат всички изискуеми реквизити.

Нарушението е описано конкретно и ясно , като е посочена и съответната на установените факти правна квалификация.

Не е нарушен и принципът non bis in idem. Обстоятелството, че при проверката са установени и други нарушения , за които контролният орган е ангажирал административнонаказателната отговорност , като на дружеството-жалбоподател, така и на две физически лица е ирелевантно. Не се касае за нарушения с идентичен на настоящето фактически състав, респективно не е допуснато нарушение.

Неоснователни са възраженията и за неправилно приложение на материалния закон.

Административнонаказателната отговорност на жалбоподателя е ангажирана за нарушение на чл. 33, ал. 1 от Наредба Н-18 от 13.12.2006г. на МФ , според който извън случаите на продажби/сторно операции всяка промяна на касовата наличност (начална сума, въвеждане и извеждане на пари във и извън касата) на ФУ се регистрира във ФУ чрез операциите "служебно въведени" или "служебно изведени" суми.

В случая, процесното ФУ има притежава конструктивно операциите "служебно въведени" и "служебно изведени" суми, което се установява от съдържанието на дневния финансов отчет.

От същият е видно , че в началото на работния ден на 03.03.2023г. служебно е въведена във ФП на устройството, сумата в размер на 749,80 лева и е отбелязано, че служебно изведени суми няма. При така установеното по запис от ФП на ФУ в касата е следвало да има налична сума в размер на 2936,10 лева, а е установена сума в размер от 1052 лева. Посочените факти водят на недвусмислен извод, че от касата е била изведена сумата от 1884,10 лева, без това действие да е отразено във ФУ.

4

Правилно е приложена и санкционната правна норма, като е наложено наказание по чл.

185, ал. 5 от ЗДДС.

От приложените писмени доказателства (л.37-л.44 от делото) се установява, че с Наказателно постановление № F552665/16.10.2020 г., влязло в сила на 27.05.2022 г. и НП № F549292/13.08.2020 г., влязло в сила на 27.05.2022 г. дружеството-жалбоподател е било санкционирано за извършени нарушения чл.ЗЗ, ал. 1 от Наредба Н-18/2006 г. на МФ.

Като се вземе предвид датата на извършване на настоящето нарушение, следва извод, че същото е извършено в едногодишен срок от налагане на наказанията за предходните нарушения на същата разпоредба.

Неоснователни са аргументите за маловажност на случая.

Касае се за формално нарушение, с осъществяването, на което се поставят в опасност , охраняваните обществени отношения без да е необходимо , настъпването на резултат.

Преценката за маловажност следва да се извърши по законосъобразност. Извън оперативната самостоятелност на АНО е по целесъбразност да решава кога да приложи института на чл. 28 от ЗАНН, а е негово задължение, винаги когато са налице предпоставките, да стори това.

В случая, според съда, тези предпоставки не са налице, като обществената опасност на нарушението и наруштеля не е по-ниска от обичайната при този вид нарушения.

Съдът обаче констатира, че прилагайки правилно санкционната разпоредба на чл.

185, ал. 5 от ЗДДС, АНО е допуснал нарушение при определяне на конкретния размер на санкцията.