Решение № 311 от 27.04.2026, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 311 гр. София, 27.04.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО XVII ВЪЗЗ. СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и трети януари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Снежина Колева

Членове:

М. Д. Кавракова Аршева

Петър В.. Сантиров при участието на секретаря Снежана Н. Колева Маринова в присъствието на прокурора А. В. К. като разгледа докладваното от Снежина Колева Въззивно наказателно дело от общ характер № 20241100603864 по описа за 2024 година

Производството е по реда на глава XXI от НПК.

Предмет на въззивна проверка е присъда от 20.03.2024 г., постановена по н.о.х.д. № 12654/2023 г. по описа на Софийски районен съд, Наказателно отделение, 99-ти състав, с която всеки от подсъдимитe Д. Г. Т. и С. Е. Галев е признат за виновен в извършване на престъпление по 129, ал. 2, вр. ал. 1, вр. чл. 20, ал. 2, вр. ал. 1, вр. чл. 54 от НК и осъден на лишаване от свобода за срок от 1 /една/ година, с отложено, на основание чл. 66, ал. 1 от НК, изтърпяване на наказанието за изпитателен срок от 3 /три/ години.

Подсъдимите Д. Г. Т. и С. Е. Г. са осъдени да заплатят солидарно на гражданския ищец Г. Л. Л., сума в размер на 5000 /пет хиляди/ лева, представляваща обезщетение за претърпени от престъплението неимуществени вреди, ведно със законната лихва от датата на деянието 30.09.2022 г. до окончателното изплащане на задължението, като гражданския иск в останалата му част до пълния предявен размер от 10 000 /десет хиляди/ лева е отхвърлен.

В подадена въззивна жалба от адв. В., в качеството на защитник на подс. С. Г., възразява че присъдата е неправилна, постановена при допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, свързани с допускането, събирането и оценката на доказателствата. Прави искане за отмяна на съдебния акт и постановяване на оправдателен такъв за подсъдимото лице. В допълнително изложение към жалбата са посочени конкретни доводи във връзка с твърдените нарушения и алтернативни искания за отмяна на присъдата и връщане на делото за ново разглеждане или изменението чрез намаляване на наложеното наказание.

В подадена въззивна жалба от адв. В. М., защитник на подс. Д. Г. Т., моли да се отмени присъдата и постанови нова, с която да се оправдае изцяло подс. Т.. Настоява се, че акта е неправилен, постановен при допуснати съществени нарушения на процесуалните 1 правила, свързани със събиране и оценката на доказателствата; твърди явна несправедливост на наложеното наказание по см. на чл. 348, ал. 5 НПК. В допълнително изложение са посочени конкретни доводи във връзка с твърдените нарушения.

Гражданският ищец Л., чрез повереника адвокат Н. К., обжалва гражданскоотхвърлителната част на присъдата и моли предявеният от него граждански иск в размер от 10 000,00 лева да се уважи изцяло.

В съдебните прения пред настоящата инстанция, прокурорът от СГП счита, че от събраните по делото доказателства се установява, че подсъдимите са извършили престъплението, за което са били предадени на съд. Намира, че показанията на гр. ищец Л. се потвърждават относно механизма на нанесените телесни увреждания, както са установени и лицата, които са ги осъществили, при което обосновава, че жалбите на подсъдимите са неоснователни. По отношение на подадената жалба от гр. ищец, касаеща размера на определения граждански иск, намира че е неоснователна, т.к. като съдът определил един справедлив размер на обезщетение. Предлага съдът да отхвърли жалбите и да потвърди първоинстанционната присъда като правилна и законосъобразна.

Повереникът на гражданският ищец адв. К. моли да се потвърди присъдата в наказателно-осъдителната й част и да се уважи жалбата на гражданския ищец като се увеличи исканото обезщетение. Счита, че неправилно първоинстанционния съд е определил размер на обезщетението, тъй като не е оценил в пълнота установените по делото факти и най-вече не отчел, че пострадалият е в млада възраст, понесъл е значителни болки и страдания, вкл. трайна загуба на здрав естествен зъб. Увреждането е дълготрайно физически и емоционално като последица. Претендират се разноски за това производство за правна защита - 1000 (хиляда) лева.

Защитникът на подсъдимия Т. – адв. М. настоява въззивният съд да отмени присъдата на СРС и да постанови нова, с която да оправдае подзащитния му. Твърди допуснато нарушение на чл. 303, ал.2 от НПК, т.к. осъдителната присъда почива на предположение, а свидетелските показания на пострадалия Л., П. и Л.а се определят като неконкретни, косвени и заинтересовани от изхода на делото. Посочва, че в тези показания не се сочи конкретното участие на Т. в инкриминирания инцидент. Акцентира, че свидетелят Л. и пред СГС заявил, че е имало и други участници в инкриминирания инцидент, от което прави извод, че вероятно някой от другите участници му е нанесъл инкриминираната телесна повреда. Оспорва достоверността на показанията на св. М.П.. Позовава се на съобщеното от вещи лица К. и Д. пред СРС, че констатираното травматично увреждане при пострадалия може да бъде получено при падане от собствен ръст върху твърд терен.

Позовава се и на отсъствието на травматичното увреждане при подсъдимия Т.. Приема, че районният съд е разместил доказателствената тежест в нарушение на чл. 103, ал.2 от НПК.

Обръща внимание на обясненията на Т., че той се е опитвал да разтърве участниците в инцидента; че тези обяснения не са опровергани по никакъв начин, при което и следва да бъдат кредитирани.

Настоява да се съобрази, че пострадалият с агресивното си поведение, предприел самоуправни действия и чрез използването на автомобил застрашил живота на седналите и намиращите се около тези маси хора, вкл. деца и жени.

Подсъдимият Т. в лична защита поддържа заявеното от адв. М..

Защитникът на подс. Г. - адв.В. настоява за отмяна на първоинстанционния съдебен акт и постановяване на нов – оправдателен. Посочва явна несправедливост на наложеното наказание. Излага съображения за отмяна на гражданския иск, респ. оставяне на въззивната жалба на гражданския ищец - без уважение. Поддържа, че от събраните пред СРС и от СГС доказателства фактическата обстановка по обвинението не се установява и приетото от СРС почива на предположения. Изтъква избирателност при оценката на свидетелските показания и доверие в тези, подкрепящи обвинителната теза, без да се съобразяват с останалите факти и обстоятелства, имащи отношение към правния спор.

Счита,че показанията на свидетеля Л., следва да бъдат проверени внимателно и във 2 връзка с всички останали събрани по делото доказателства. А именно всички разпитани лица по делото твърдят, че нанесените телесни увреждания са били от пет или шест човека, но нито един от тях не посочил подс Г. като човекът, който е нанесъл ударите, от които биха могли да бъдат получени твърдените от Л. телесни увреждания – има предвид свидетелите С., А., П., К..

Изтъква наличие на кореспонденция между обясненията на страната и заключението на съдебномедицинската експертиза, което дава основание да се твърди, че обясненията, дадени пред първоинстанционния съд са истинни, подкрепящи се от всички други събрани по делото доказателства.

Имайки предвид приетата съдебномедицинска експертиза, счита че е изключено подс.

Г. да е нанесъл удара/удари от което биха могли да бъдат нанесени телесни увреждания.

Обосновава наличие на многобройни смекчаващи вината обстоятелства и всички и приложението на чл. 55 НК на наказанието.

Не на последно място пледира за връщане на делото на друг състав с оглед неразкриването на обективната истина по делото, което е довело до ограничаване правото на защита.

Намира присъденото обезщетение за прекалено голямо с оглед цялостното поведение на пострадалия, който предизвикал всичко, което му се е случило, но не от подсъдимите, а от другите лица, поради това, моли да се уважи жалбата.

Подсъдимият Г. поддържа заявеното от защитника адв.В..

В право на последна дума подсъдимите Г. и Т. настояват да бъдат оправдани.

Във въззивната инстанция се проведе съдебно следствие – извърши се разпит на св.

Л. и назначи СМЕ за подс. Г..

След като прецени събраните от двете инстанции доказателства, въззивният съд извърши цялостна проверка, съгласно чл. 314 от НПК на постановената от първата съдебна инстанция присъда, при която установи, че депозираните жалба са допустими, но разгледани по същество – неоснователни.

По повод възраженията срещу фактическата установеност и доказателствения анализ, сторени от първия съд, тази инстанция извърши самостоятелна проверка на източниците, в резултат на която изведе фактическа обстановка, която напълно съвпада с тази на първия съд, а именно:

На 30.09.2022 г. около 19:46 часа подсъдимите Д. Г. Т. и С. Е. Г. се намирали в гр.

София, кв. „Симеоново“ на ул. „********. Двамата подсъдими, заедно с други съседи от улицата, празнували и се били събрали на самата улица (на платното за движение), на която разположили маси и столове, върху масите имало храна и напитки. Децата на съседите бягали и играели по улицата. Улицата била асфалтирана и предназначена за преминаване на автомобили, но била рядко използвана, особено в по-късните часове на денонощието и понеже повечето съседи били на мястото на веселието, масите и столовете били така разположени по платното за движение, че препятствали преминаването на автомобили. По същото време пострадалият Г. Л. Л. управлявал лек автомобил марка „Опел“, модел „Инсигния“ с рег. № ********, като заедно с него в автомобила на предната дясна седалка била неговата приятелка свидетелката Е. П.. Пострадалият Л. искал да премине с автомобила си по ул. „********, където били разположени масите и столовете на празнуващите, сред които и двамата подсъдими. Понеже поставените маси и столове пречели на движението му, свидетелят Г. Л. спрял, отворил прозореца и поискал да му направят път, като преместят масите и столовете, за да може да премине. Празнуващите предложили на свидетеля Л. да се върне назад, да обърне и да мине по някоя друга улица в квартала. Първоначално св.Л. тръгнал назад, но понеже улицата била тъмна и тясна, не успял да направи маневрата, поради което отново се придвижил напред и пак поискал да бъдат преместени масите и столовете, за да премине, но отново му било отказано. По адрес на пострадалия Л. започнали да се отправят обиди от празнуващите, а той с ниска скорост потеглил, за да премине покрай масите и столовете на улицата. При преминаването бутнал с 3 автомобила една от масите, тя паднала. Това подразнило празнуващите, които започнали да замерят автомобила с храна и напитки, като дори бил хвърлен тежък предмет, който счупил задното панорамно стъкло на автомобила. Пострадалият Л. спрял превозното средство и излязъл от него. В този момент към Л. се насочили пет, шест човека от празнуващата компания, като най-отпред в групичката били подсъдимите С. Г. и Д. Т., които започнали да му нанасят удари с юмруци в областта на лицето, носа, устата и главата. Пострадалият Л. паднал на земята, след което ударите продължили, като нападателите започнали да го ритат и с крака. В един момент някой извикал да спрат и тогава побоят бил преустановен. Двамата подсъдими и останалите нападатели се върнали на масите. Пострадалият Л. се намирал на земята, като цялото му лице било в кръв и изпитвал силни болки. Свидетелката Е. П. се обадила на майката и сестрата на пострадалия Л., които живеели на същата улица в другия й край и те веднага пристигнали на мястото. След като свидетелката Р. Л.а – майка на пострадалия видяла състоянието на сина си, поискала обяснение от празнуващите, а те й отговорили, че синът й трябвало да мине по друга улица. Тя разговаряла и с подсъдимия Т., който й казал, че не е пребил сина й, а той сам се е ударил в него. Тогава свидетелката се обадила на Бърза помощ и в полицията, за да подаде сигнал за случая. Малко по-късно дошли полицейски служители и линейка. Пострадалият Л. посочил на полицаите двама от своите нападатели, които видял добре, а именно подсъдимите С. Г. и Д. Т., като не могъл да посочи кои други лица от присъстващите са му нанасяли удари. Бил извършен оглед на местопроизшествието, а полицаите задържали двамата подсъдими и ги отвели в 06 РУ СДВР, където били задържани за срок до 24 часа. Пострадалият Л. бил откаран с линейка в УМБАЛ „Света Анна“, където при извършените прегледи било установено, че вследствие на побоя същият е получил: оток, охлузвания и кръвонасядания по главата; оток, охлузвания и кръвонасядания по гърба на носа; счупване на носните кости; разкъсно-контузна рана под дясната ноздра; оток на устните; охлузвания, кръвонасядания и разкъсно-контузни рани по лигавицата на устните; счупване на първи горен зъб в дясно на ниво венец с отворен съдовонервен канал; счупване на коронката на първи горен зъб в ляво и счупване на коронката на втори долен зъб в ляво. След случая пострадалият Л. се хранел със сламка, не можел да си издуха носа, изпитвал силни болки, събирали му се храчки и бил постоянно на болкоуспокояващи. Бил с тампони в носа, не можел да диша нормално, трудно се хранел, а главата го боляла постоянно. Около два месеца бил само на течна храна и не можел да диша през носа.