Определение № 1184 от 11.08.2026, Окръжен съд - Велико Търново

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1184 гр. Велико Търново, 11.08.2026 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО в закрито заседание на единадесети август през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Теодорина Димитрова

Членове:

Симона Миланези

Еманоел Вардаров като разгледа докладваното от Теодорина Димитрова Въззивно частно гражданско дело № 20264100500818 по описа за 2026 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производство по чл. 274, ал.1 вр. чл. 248 от ГПК.

С определение № 272 от 01.06.2026 год., постановено по гр. дело № 690/2025 година по описа на Районен съд – Свищов по реда на чл. 248, ал. 1 от ГПК, е оставена без уважение като неоснователна молбата на „КРЕДИСИМО“ ЕАД за изменение решение № 43 от 12.03.2026 год. в частта за разноските с искане за намаляване на присъденото по реда на чл.

38 от ЗАдв. на адв. С. С. С. адвокатско възнаграждение от 204,52 евро на 150 евро.

Против това определение е подадена частна жалба от ответника по иска „КРЕДИСИМО“ ЕАД чрез пълномощник юрисконсулт В. Т. като навеждат оплаквания за неправилност. Излагат се аргументи относно неправилното определяне на възнаграждението по чл. 38, ал. 2 от ЗАдв. в размер на 204,52 евро – съдът не бил съобразил, че делото правният спор не се отличава с особена фактическа и правна сложност, произтичащо от това, че по тези казуси имало изобилна съдебна практика, че няма спор между страните относно сключването на двата договора – за кредит и поръчителство; възраженията на ищеца се съсредоточили основно в твърдения, че ГПР по договора за кредит не отговаря на изискванията на чл. 19, ал. 4 от ЗПК, а освен това съдът служебно следи и за неравноправните клаузи. Допълнителен аргумент се сочи и обстоятелството, че делото е проведено и разгледано само в едно съдебно заседание, в което процесуалния представител на ищеца не бил присъствал лично. Отправено е искане към въззивния съд да постанови определение, с което да отмени това на районния съд и да постанови ново, с което да измени присъдените с решението разноски от 204,52 евро на 150 евро.

Ответникът по частната жалба – ищецът И. С. И., представляван от пълномощник адв. С. С., е подала писмен отговор. Оспорва частната жалба като неоснователна. Изразява становище, че съдът при постановяване на определението по чл. 248 ГПК и определяне на адвокатско възнаграждение се е съобразил със степента на фактическа и правна сложност на 1 делото. Оспорва възраженията в жалбата в тази насока. Моли съда да остави без уважение частната жалба, а определението на първоинстанционния съд да бъде потвърдено като правилно.

Съдът, след като разгледа частната жалба и изложените в нея аргументи, взе предвид отговора по нея и като се запозна с данните по делото, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Производството по гр.д. № 690/2025 г. по описа на РС – Свищов е образувано въз основа на предявен от ищеца И. С. И., представляван от адв. С. С. против ответника „КРЕДИСИМО“ ЕАД иск чрез който се иска да бъде прогласена нищожността на Договор за потребителски кредит № 3133898 от 22.02.2025 г., сключен с „Кредисимо“ ЕАД, , поради противоречието им със закона /ЗПК, ЗЗД и ЗЗП/. Ответникът в отговора на исковата молба е оспорил предявения иск. Проведено е открито съдебно заседание, в което представители на страните не се явява. Представени са писмени становища по доклада и по доказателствата, взето е становище по разноските. Делото е разгледано в едно съдебно заседание и на 12.03.2026г. е постановено решение № 43/12.03.2026г. с което искът е уважен и е прогласена нищожността на договора за потребителски кредит на основание чл. 26, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 22 вр. чл. 11, ал.1, т. 10, т. 12 и т. 20 от ЗПК. С решението ответникът „Кредисимо“ ЕАД е осъден да заплати на основание чл. 38, ал. 2 от ЗАдв. на адв. С. С. възнаграждение за оказаната правна защита и съдействие в размер на 204,52 евро/400 лв./. При определяне размерът на възнаграждение по чл. 38, ал. 2 от Закона за адвокатурата съдът е изложил подробни мотиви – относно конкретната фактическа и правна сложност на делото, предмета на делото и формираната трайна съдебна практика; това, че делото е разгледано в едно заседание, без явяване на представители на страните и представяне на писмени становища; признанието на факти от ответника и представяне на писмени доказателства. Същевременно е използвана Наредба № 1 от 09.2004г. като ориентир относно размера на възнагражденията на адвокатите в светлината на даденото тълкуване с решение на СЕС по дело С-438/2022г. и е достигнал до извод, че адекватния еквивалент на положения от адвоката труд е в размер на 204,52 евро.

В срока по чл. 248, ал. 1 от ГПК ответникът е подал искане решението в частта относно разноските да бъде изменено, като на основание чл. 78, ал. 5 от ГПК се прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение и отправя искане към съда да измени решението в тази част и да намали разноските за адвокатско възнаграждение на 150 евро позовавайки се на липсата на особена фактическа и правна сложност на делото; провеждането му в едно съдебно заседание, неявяването на процесуалния представител на ищеца; извършено признание на факти и обилна съдебна практи.

Съдът с определение № 272 от 01.06.2026г. е оставил без уважение искането на ищеца за изменение на решението в частта му относно разноските относно определеното по реда на чл. 38, ал.2 Задв. възнаграждение за адвоката, осъществил безплатна правна помощ.

Изложени са подробни мотиви, които се повтарят с тези, изложени в решението и допълнени с аргументи относно възмездността на адвокатския труд и това, че адвокатската 2 защита не се изчерпва с формално изготвяне и подаване на процесуални документи, а обхваща цялостна професионална дейност по изясняване на фактическата обстановка, правен анализ на представените документи, преценка на приложимите правни норми, основания; проведени консултации на ищеца относно възможностите за защита и процесуалните рискове, както и предприемане на необходимите действия за упражняване правата пред съда.

Предвид гореустановените факти, съдът е мотивиран да приеме от правна страна следното:

Частната жалба е подадена в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК от легитимирана страна, която има интерес да обжалва определението на първоинстанционния съд по чл. 248 ГПК, поради което се явява процесуално допустима.

Разгледана по същество частната жалба се явява неоснователна.

Въззивната инстанция изцяло споделя мотивите на районния съд относно неоснователността на направеното искане за изменение на решение № 43 от 12.03.2026г. в частта му относно разноските и по точно определеното по реда на чл. 38, ал. 2 от закона за адвокатурата адвокатско възнаграждение, което ответникът следва да заплати на адв. С. за оказаната правна защита на ищеца. Изложените във частната жалба доводи са идентични с тези, наведени в молбата по чл. 248, ал. 1 от ГПК. При произнасянето по това искане първоинстанционният съд е извършил анализ на на фактическата и правна сложност на делото, съобразил е не само конкретно извършените в хода на съдебното производство процесуални действия при оказване на правната помощ и защита по делото, но и дейността, която адвокатът извършва при подготовката на делото, изясняване на фактите по него и адекватната правна защита, която следва да бъде предприета, за да се защитят правата и законните интереси на неговия довереник като ищец по делото. Всички наведени от доводи относно това са обсъдени и обсъждайки ги в настоящото производство въззивният съд достига до идентични изводи с тези на първоинстанционния съд. Определеното възнаграждение в размер на 204,52 евро е в минимален размер и съответства както на фактическата и правна сложност на делото, така и на положения от адвоката труд при подготовката и разглеждането на делото. Неоснователни са наведените от жалбоподателя доводи, че обилната съдебна практика, неявяването на представителя в съдебно заседание и липсата на множество основания за нищожност, обосновават ниска степен на фактическа и правна сложност, която съответства на труд оценяван като стойност 150 евро. Както и първоинстанционният съд е приел адвокатската защита не се изчерпва с формалното изготвяне и подаване на процесуален документ, а обхваща цялостна професионална дейност по изясняване на фактическата обстановка, правен анализ на представените документи, преценка на приложимите основания, консултиране на ищеца относно възможностите за защита и процесуалните рискове, както и предприемане на необходимите действия за надлежно упражняване на правата му пред съда, което предполага юридически знания, практически опит, време и професионална отговорност.

Имайки предвид изложените по-горе мотиви, Великотърновският окръжен съд като 3 въззивна инстанция, намира, че определение № 272 от 01.06.2026 год., постановено по гр. дело № 690/2025 година по описа на Районен съд - Свищов, с което е оставена без уважение молбата по чл. 248, ал. 1 от ГПК на „КРЕДИСИМО“ ЕАД, е правилно и законосъобразно.

Частната жалба против това определение се явява неоснователна и следва да бъде оставена без уважение.

Водим от изложените съображения, Великотърновският окръжен съд, ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА ОПРЕДЕЛЕНИЕ № 272 от 01.06.2026 год., постановено по гр. дело № 690/2025 година по описа на Районен съд – Свищов.

Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4