Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Определение № 289 от 30.01.2026, Апелативен съд - София

Съд
Апелативен съд - София
Дело
Въззивно частно гражданско дело 3418/2025
Вид
Определение № 289
Подписан
30.01.2026
Състав
Теодора Кръстева, Снежана Бакалова, Рени Ковачка

Цитирани разпоредби

  • чл. 126, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 235, ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 274 и сл. · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 280 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 51 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 52 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.24, т.2 · Закон за правната помощ

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 289 гр. София, 30.01.2026 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 3-ТИ ТЪРГОВСКИ, в закрито заседание на тридесети януари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Теодора Кръстева

Членове:

Снежана Бакалова

Рени Ковачка като разгледа докладваното от Снежана Бакалова Въззивно частно гражданско дело № 20251000503418 по описа за 2025 година Производството се движи по реда на чл. 274 и сл. от ГПК.

Образувано е по частната жалба на Е. Д. М. срещу определение № 2211/10.11.2025г. по гр.д. № 10194/2025г. по описа на СГС, I – 26 ти състав.

В жалбата си твърди, че постановеното определение е незаконно и в нарушение на чл. 6,47,53 и 54 от ХОПЕС и моли да бъде отменено, като бъде разпоредено делото да се гледа от СГС. Твърди, че СГС го лишава от правосъдие. Твърди, че ПРБ е отказала да го освободи и от този момент му вреди, като го отвлича и го държи в затвор по непредявено обвинение. Иска от САС да се разпореди да му се назначи адвокат Е. И. Я. от САК. Твърди, че делото няма връзка с други дела, защото ПРБ не го освобождава и делото е за различен период.

Препис от частната жалба не следва да се изпраща за отговор.

Частната жалба е допустима, подадена в срок от лице, легитимирано да обжалва и срещу подлежащ на обжалване акт. От изложеното в нея следва да се направи извод, че се обжалва посоченото определение, както в частта, в която е оставено без уважение искането за правна помощ, така и в частта, в която производството е прекратено. Разгледана по същество, същата е неоснователна.

Производството по гр.д. № 10194/25 по описа на СГС е образувано по предявен осъдителен иск от Е. Д. М. срещу Прокуратурата на Република 1

България с искане ответникът да бъде осъден да заплати на ищеца сумата 1 000 000 лв. - обезщетение за неимуществени вреди от противоправно деяние, изразяващо се в отказ Прокуратурата на Република България, ответникът да изпълни задълженията си да го освободи незабавно като произволно лишен от свобода чрез осъждане по непредявени обвинения по дело № 1018/ 2019 година на Върховен касационен съд и дело № 102/2018 година на Апелативен специализиран съд. В исковата молба се посочва, че ответникът, въпреки че разполага с предвидените в законите на страната правомощия, не е предприел незабавно необходимите действия за освобождаване на ищеца. Ищецът поддържа, че отказът на Прокуратурата да го освободи, въпреки че са налице безспорни доказателства за незаконността на присъдата и задържането, представлява самостоятелно и продължаващо нарушение на Член 5, § 1 от КЗПЧОС и Член 6 от ХОПЕС, извършено от Прокуратурата. Прокуратурата, чрез своето бездействие, пряко допринася за поддържането на произволно лишаване от свобода, което се намира извън всякаква законова рамка, и нарушава както националното право, така и международните стандарти за правосъдие и свобода. Иска обезщетение в посочения по-горе размер /1 000 000 лева/ при период на увреждане 10.02.2024г. до 11.09.2025г.

Като е установил твърденията на ищеца от фактическа страна и е извършил служебни справки в ЕИСС, СГС е констатирал, че в периода от 31.05.2021г. до 09.07.2025г. ищецът е подавал жалби/искания до различни звена на прокуратурата – СГП, ВКП, Главния прокурор, с искане незабавно да бъде освободен като произволно лишен от свобода чрез осъждане по непредявени обвинения по дело № 1018/ 2019 година на Върховен касационен съд и дело № 102/2018 година на Апелативен специализиран съд, по които са постановявани откази. След произнасянето/непроизнасянето на прокурора, ищецът е предявявал иск пред СРС/СГС за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди от бездействие на Прокуратурата. По този начин са образувани напр. гр.д.№ 7056 от 2025г., 7636 от 2025г., 8219 от 2025г., 10087 от 2025г., 10088 от 2025г., 10089 от 2025г. и други, всички по описа на СГС Първото дело, образувано по искова молба на ищеца с твърдения, че Прокуратурата отказва да го освободи незабавно като произволно лишен от свобода чрез осъждане по непредявени обвинения по дело № 1018/ 2019 година на Върховен касационен съд и дело № 102/2018 година на Апелативен специализиран съд по подадена жалба до Главния прокурор, е гр.д.№ 37874 от 2

2024г. на СРС, което към датата на подаване на настоящата искова молба все още е висящо, а първото, дело, образувано по идентична искова молба в СГС е 6732 от 2025г. по описа на СГС, което също не е приключило.

Като е констатирал тези обстоятелства (видни и от приложени служебно към делото справки), СГС е приел, че идентичността на предмета на тези дела с предмета на настоящото се извежда от обстоятелствената част на исковите молби по цитираните на дела – в образуваните производства ищецът желае да получи обезщетение предвид отказа на Прокуратурата да бъде незабавно освободен като произволно лишен от свобода по едни и същи наказателни дела. Тъй като исканията до Прокуратурата са очертани с една и съща правна рамка в подадените от ищеца жалби, отказът на бъдат предприети действия по всяка от тези жалби на практика накърнява един и същ правен интерес.

Единствената разлика между всички производства, е формална – номерът на документа (жалбата), подаден от ищеца, като с всички тях се прави едно и също искане – да бъде незабавно освободен като противозаконно лишен от свобода по едни и същи наказателни дела. Въпросът с коя жалба, респективно колко пъти Прокуратурата е била сезирана с това искане, както и колко пъти е отказано освобождаване, е относим към размера на дължимото обезщетение, не и към правопораждащите го факти /така и определение № 2128 от 13.07.2023 г. постановено по гр. д. 2471/2023 г. по описа на ВКС, III ГО/.

Отделно от това, по идентични искови молби, подадени на 10.09.2025г., преди настоящата молба, са образувани гр.д.№ 10087 от 2025г., 10088 от 2025г. и 10089 от 2025г., всички по описа на СГС, които все още не са приключили.

Единствената разлика с настоящата искова молба е периодът на увреда и размерът на претендираното обезщетение. Обстоятелството,че ищецът сочи различни периоди, следва да се цени при съобразяване, че доколкото защитимият правен интерес на ищеца е един и същ, той има право на едно, глобално определено, обезщетение за неимуществени вреди.

Прието е, че доколкото е налице обективен и субективен идентитет между сочените дела и настоящото, съдът приема, че е налице абсолютна процесуална пречка по чл. 126, ал. 1 ГПК за започване и за провеждане на настоящото производство, което налага неговото прекратяване като по-късно образувано.

Предвид извода за недопустимост на исковата претенция на основание 3 чл.24, т.2 ЗПП, СГС е приел и, че правна помощ не следва да се предоставя.

Настоящата инстанция споделя изцяло изводите на СГС, както относно недопустимостта на предявения иск, поради наличието на абсолютна процесуална пречка – наличие на предходно заведено дело, което е висящо, така и относно липсата на предпоставките за предоставяне на правна помощ, паради недопустимост на исковата претенция.

Единственият довод в частната жалба относно неправилност на определението е този, че претенцията е за различен период от време спрямо предходно предявените. По отношение на този довод в частната жалба, следва да се вземе предвид, че разпоредбите на чл. 51 и чл. 52 от ЗЗД като общи норми относно начина на определяне на обезщетението за вреди са основани на принципа на пълно еднократно обезщетяване на неимуществени вреди от деликт. В този смисъл при първоначално предявен иск за вреди от деликт периодът на претърпяване на вредите не е елемент от основанието на иска, тъй като принципът на еднократност на обезщетяването и пълното поправяне на вредите го изключва. При определяне на обезщетението за неимуществени вреди съдът следва да съобрази всички вреди от момента, когато действието е било дължимо до момента на устните състезания на последната инстанция по същество (арг. от чл. 235, ал. 3 от ГПК ). Нов иск е допустим, но само при изрично посочени нови факти (в този смисъл ППВС № 4 от 30.10.1975 г. ), които няма да бъдат обхванати от силата на присъдено нещо по предявените преди това искове на същото основание. В конкретния случай, ищецът не сочи нови обстоятелства, довели до претърпяване на различни вреди (ексцес), които да не са предмет на вече предявените от него искове. Преди образуване на настоящото дело са образувани редица искови производства за неимуществени вреди от същото твърдяно увреждащо действие, поради което е недопустимо в различни производства да се претендира обезщетение за неимуществени вреди за отделни, вече изтекли към момента на подаване на предходната искова молба, респективно последните и устни състезания, периоди.

По отношение на отказа за предоставяне на правна помощ, правилно е приложен чл. чл.24, т.2 ЗПП, тъй като след като съдът е констатирал, че липсва защитимо право по образуваното дело, не следва да се предоставя и правна помощ за защита на такова право.

4

С оглед изложеното и тъй като правните изводи относно основателността на молбата съвпадат с тези на СГС, следва да бъде потвърдено обжалваното определение.

Ръководен от изложеното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА определение № 2211/10.11.2025г. по гр.д. № 10194/2025г. по описа на СГС, I – 26 ти състав.

Определението подлежи на обжалване с частна жалба в едноседмичен срок от съобщаването пред ВКС при условията на чл. 280 от ГПК.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5

----- следващ документ -----

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 289 гр. София, 30.01.2026 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 3-ТИ ТЪРГОВСКИ, в закрито заседание на тридесети януари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Теодора Кръстева

Членове:

Снежана Бакалова

Рени Ковачка като разгледа докладваното от Снежана Бакалова Въззивно частно гражданско дело № 20251000503418 по описа за 2025 година Производството се движи по реда на чл. 274 и сл. от ГПК.

Образувано е по частната жалба на Е. Д. М. срещу определение № 2211/10.11.2025г. по гр.д. № 10194/2025г. по описа на СГС, I – 26 ти състав.

В жалбата си твърди, че постановеното определение е незаконно и в нарушение на чл. 6,47,53 и 54 от ХОПЕС и моли да бъде отменено, като бъде разпоредено делото да се гледа от СГС. Твърди, че СГС го лишава от правосъдие. Твърди, че ПРБ е отказала да го освободи и от този момент му вреди, като го отвлича и го държи в затвор по непредявено обвинение. Иска от САС да се разпореди да му се назначи адвокат Е. И. Я. от САК. Твърди, че делото няма връзка с други дела, защото ПРБ не го освобождава и делото е за различен период.

Препис от частната жалба не следва да се изпраща за отговор.

Частната жалба е допустима, подадена в срок от лице, легитимирано да обжалва и срещу подлежащ на обжалване акт. От изложеното в нея следва да се направи извод, че се обжалва посоченото определение, както в частта, в която е оставено без уважение искането за правна помощ, така и в частта, в която производството е прекратено. Разгледана по същество, същата е неоснователна.

Производството по гр.д. № 10194/25 по описа на СГС е образувано по предявен осъдителен иск от Е. Д. М. срещу Прокуратурата на Република 1

България с искане ответникът да бъде осъден да заплати на ищеца сумата 1 000 000 лв. - обезщетение за неимуществени вреди от противоправно деяние, изразяващо се в отказ Прокуратурата на Република България, ответникът да изпълни задълженията си да го освободи незабавно като произволно лишен от свобода чрез осъждане по непредявени обвинения по дело № 1018/ 2019 година на Върховен касационен съд и дело № 102/2018 година на Апелативен специализиран съд. В исковата молба се посочва, че ответникът, въпреки че разполага с предвидените в законите на страната правомощия, не е предприел незабавно необходимите действия за освобождаване на ищеца. Ищецът поддържа, че отказът на Прокуратурата да го освободи, въпреки че са налице безспорни доказателства за незаконността на присъдата и задържането, представлява самостоятелно и продължаващо нарушение на Член 5, § 1 от КЗПЧОС и Член 6 от ХОПЕС, извършено от Прокуратурата. Прокуратурата, чрез своето бездействие, пряко допринася за поддържането на произволно лишаване от свобода, което се намира извън всякаква законова рамка, и нарушава както националното право, така и международните стандарти за правосъдие и свобода. Иска обезщетение в посочения по-горе размер /1 000 000 лева/ при период на увреждане 10.02.2024г. до 11.09.2025г.