Решение № 170 от 06.12.2024, Районен съд - Горна Оряховица

РЕШЕНИЕ

№ 170 гр. Горна Оряховица, 06.12.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ГОРНА ОРЯХОВИЦА, IV СЪСТАВ, в публично заседание на четиринадесети ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Пламен Анг. Станчев при участието на секретаря Анита Ем. Личева като разгледа докладваното от Пламен Анг. Станчев Административно наказателно дело № 20244120200297 по описа за 2024 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производство по реда на чл. 58д и сл. от ЗАНН

ЖАЛБОПОДАТЕЛЯТ Й. К. Й. обжалва наказателно постановление № 23-0268-001195/03.10.2023 г., издадено от началника на сектор „Охранителна полиция“ в РУ – Горна Оряховица при ОД на МВР – Велико Търново, с което му е наложено административно наказание глоба в размер на 200 лв. и лишаване от право да управлява моторно превозно средство за срок от шест месеца на основание чл. 175, ал. 3, предл. 1 от ЗДвП за нарушаване на разпоредбата на чл. 140, ал. 1 от същия закон. Поддържа, че наказателното постановление е незаконосъобразно, тъй като не било посочено конкретното място на нарушението, не ставало ясно дали е управлявал мотопеда по път, който е отворен за обществено ползване, а освен това не знаел, че процесното моторно превозно средство подлежало на задължителна регистрация. Моли съда да отмени обжалваното наказателно постановление.

НАЧАЛНИКЪТ НА РАЙОННО УПРАВЛЕНИЕ – ГОРНА

ОРЯХОВИЦА при ОБЛАСТНА ДИРЕКЦИЯ НА МИНИСТЕРСТВОТО НА ВЪТРЕШНИТЕ РАБОТИ – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, редовно призован, не се явява, не изпраща представител и не изразява становище по съществото на 1 делото.

ТЕРИТОРИАЛНО ОТДЕЛЕНИЕ – ГОРНА ОРЯХОВИЦА при

РАЙОННА ПРОКУРАТУРА – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, редовно призовано, не изпраща представител и не изразява становище по жалбата.

СЪДЪТ, след като прецени събраните доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено от фактическа страна следното:

На 13.09.2023 г. жалбоподателят Й. управлявал мотопед K. с посочен в постановлението номер на рама по улица „С.“ в с. Ц.. На посочената улица управляваният от жалбоподателя мотопед бил спрян за проверка от свидетелите С. Т. К. и С. Р. С. – младши автоконтрольори в РУ – Горна Оряховица, Участък С., които изпълнявали служебните си задължения като органи за контрол на движението и забелязали, че приближаващият към тях мотопед е без табела с регистрационен номер. При проверката жалбоподателят представил свидетелство за регистрация на мотопеда, издадено от властите в Нидерландия. След направена справка чрез служебния таблет и чрез дежурния в управлението контролните органи установили, че управляваният от жалбоподателя мотопед не е регистриран в България.

Свидетелят С. Т. К. съставил против жалбоподателя акт за установяване на административно нарушение за това, че управлява моторно превозно средство, което не е регистрирано по надлежния ред, с което нарушава разпоредбата на чл. 140, ал. 1, предл. 1 от ЗДвП.

С оглед установените данни за престъпление по чл. 345 от НК с мотивирана резолюция № 23-0268-М000115/18.09.2023 г. (л. 9 и л. 14 от делото) административнонаказателното производство, образувано с цитирания по-горе акт за установяване на административно нарушение, било прекратено, а материалите по преписката били изпратени на прокурора. С постановление от 28.09.2023 г. прокурор от ТО – Горна Оряховица при РП – Велико Търново приел, че обществената опасност на деянието не е достатъчно висока, за да се приеме, че то е престъпление. Поради това отказал да образува досъдебно наказателно производство и изпратил преписката по компетентност на началника на РУ – Горна Оряховица с оглед данните за извършено административно нарушение управление на нерегистрирано по надлежния ред моторно превозно средство по чл. 175, ал. 3, предл. 1 от ЗДвП.

2

На 03.10.2023 г., след като разгледал административнонаказателната преписка, образувана по постъпилото постановление на прокурора, началникът на сектор „Охранителна полиция“ в РУ – Горна Оряховица при ОД на МВР – Велико Търново издал обжалваното наказателно постановление, с което наложил на жалбоподателя Й. К. Й. административно наказание глоба в размер на 200 лв. и лишаване от право да управлява моторно превозно средство за срок от шест месеца на основание чл. 175, ал. 3, предл. 1 от ЗДвП за нарушаване на разпоредбата на чл. 140, ал. 1 от същия закон.

Препис от постановлението бил връчен на жалбоподателя на 16.05.2024 г. На същата дата жалбата на Й. против постановлението била заведена във възстановеното към този момент РУ – С..

Фактическата обстановка по делото съдът установи, след като прецени поотделно и в тяхната съвкупност показанията на свидетелите С. Т. К. и С. Р.

С. и приетите писмени доказателства, описани подробно в протоколите за проведените съдебни заседания, включително писмените материали от прокурорската преписка, приключила с постановлението за отказ да се образува досъдебно производство.

Въз основа на така установените факти по делото съдът достига до следните правни изводи:

Жалбата е подадена в срока по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН от лице, което има право да обжалва наказателното постановление, поради което е процесуално допустима.

Разгледана по същество, жалбата е основателна, но не по изложените в нея доводи.

В хода на административнонаказателното производство не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила. Първоначално образуваното против жалбоподателя административнонаказателно производство със съставения на 13.09.2023 г. акт за установяване на административно нарушение е било прекратено на основанията и по реда, предвидени в чл. 33, ал. 2 от ЗАНН – с цитираната по-горе мотивирана резолюция от 18.09.2023 г. за изпращане на материалите на прокурора поради наличие на признаци на извършено престъпление. Обжалваното наказателно постановление е издадено в рамките на второто по ред

3 административнонаказателно производство, образувано при условията на чл.

36, ал. 2 от ЗАНН въз основа на постановлението на прокурора от 28.09.2023 г., с което е постановен отказ да се образува досъдебно производство, а материалите са изпратени на административнонаказващия орган. Видно от приложеното на л. 7 от делото писмено сведение, на жалбоподателя е била осигурена възможност да изложи възраженията си против фактическите констатации, на които се основава административнонаказателното обвинение.

От резолюцията върху преписа от постановлението на прокурора (на л. 5 от делото) се установява, че второто по ред административнонаказателно производство е образувано преди изтичането на давностните срокове по чл.

34, ал. 1 от ЗАНН. Наказателното постановление е издадено от компетентен орган (т. 3.9 от заповедта на л. 12 – 13 и заповедта на л. 16 за временно преназначаване на длъжност началник на сектор „Охранителна полиция“ към РУ – Горна Оряховица при ОД на МВР – Велико Търново) преди изтичането на давностния срок по чл. 34, ал. 3 от ЗАНН и съдържа предвидените в разпоредбата на чл. 57 от ЗАНН реквизити.

Неоснователен е доводът за допуснато процесуално нарушение при посочване на мястото на нарушението. В наказателното постановление е посочено, че жалбоподателят е управлявал мотопеда „в с. Ц. на ул. „С.“. Така използваният от наказващия орган израз определя еднозначно и с изискуемата от закона степен на конкретност мястото на нарушението.

Неоснователно е и оплакването, че от описанието на мястото на нарушението не ставало ясно дали пътят, по който жалбоподателят е управлявал мотопеда, е бил отворен за обществено ползване, или не. В постановлението е посочена конкретната улица в с. Ц., по която жалбоподателят е управлявал мотопеда. Съгласно § 6, т. 1, изр. 2 от ДР на ЗДвП посочената улица е път по смисъла на този закон. От друга страна, в постановлението не са посочени данни за въведени ограничения или специални условия за ползване на улицата или за обозначаване на улицата като неотворена за обществено ползване. При това положение и с оглед разпоредбите на чл. 2, ал. 1, изр. 1 и 2 от ЗДвП следва да се приеме, че описанието на мястото на нарушението чрез посочване на наименованието на улицата не поражда каквото и да е съмнение, че деянието е извършено по смисъла на чл. 140, ал. 1, изр. 1 от ЗДвП на път, отворен за обществено 4 ползване.

Предвид изложеното по-горе съдът приема, че няма основания за отмяна на наказателното постановление, произтичащи от допуснати съществени нарушения на процесуалните правила в административнонаказателното производство.

В крайна сметка обаче жалбата е основателна поради допуснато от наказващия орган неправилно прилагане на материалния закон.

От показанията на свидетеля С. Т. К. се установява, че в хода на извършената проверка жалбоподателят е представил на контролните органи издадено от властите в Нидерландия свидетелство за регистрация на мотопеда, който е управлявал. Копие от такова свидетелство, в което е вписан установеният при проверката от контролните органи номер на рамата на мотопеда, е приложено и към материалите на прокурорската преписка. При това положение съдът приема, че управляваният от жалбоподателя мотопед е регистриран в посочената държава членка на ЕС.

От събраните доказателства не се установяват основания, по силата на които за собственика или за ползвателя на регистрирания в Нидерландия процесен мотопед да е възникнало задължение да го регистрира пред съответната служба за регистрация в България. Ето защо не може да се приеме, че като е управлявал процесния мотопед, който не е регистриран в България, но е регистриран в друга държава членка на ЕС, жалбоподателят е нарушил разпоредбата на чл. 140, ал. 1, изр. 1, предл. 1 от ЗДвП и е осъществил състава на административното нарушение по чл. 175, ал. 3, предл.

1 от същия закон. Следователно обжалваното наказателно постановление, с което на жалбоподателя е наложено административно наказание за такова нарушение, е издадено при неправилно приложение на материалния закон.

От показанията на разпитаните като свидетели полицейски служители се установява, че върху управлявания от жалбоподателя мотопед не е имало поставена табела с регистрационен номер и че това обстоятелство е било поводът той да бъде спрян за проверка. Така установеното от доказателствата обстоятелство сочи на извършено нарушение по чл. 175, ал. 3, предл. 2 от ЗДвП, което е еднакво наказуемо с нарушението по чл. 175, ал. 3, предл. 1 от същия закон, за което жалбоподателят е наказан. От друга страна, в постановлението на прокурора, с което е отказано образуване на наказателно 5 производство и материалите са изпратени на административнонаказващия орган, са изложени само факти и обстоятелства за управление на моторно превозно средство, което не е регистрирано по надлежния ред, без да е посочено обстоятелството, че на управлявания от жалбоподателя мотопед не е била поставена табела с регистрационен номер. Обжалваното наказателно постановление е издадено в рамките на фактическите констатации на това постановление на прокурора, като наказващият орган е посочил изрично, че извършеното от жалбоподателя нарушение се изразява в управление на моторно превозно средство, което не е регистрирано по надлежния ред (т. 1 от обстоятелствената част на постановлението). При това положение не е възможно съдът да отстрани констатираното по-горе неправилно прилагане на материалния закон, като измени наказателното постановление чрез преквалифициране на деянието от нарушение по чл. 175, ал. 3, предл. 1 в нарушение по чл. 175, ал. 3, предл. 2 от ЗДвП, тъй като съгласно чл. 63, ал. 7, т.

1 от ЗАНН предпоставка за такова изменение чрез прилагане на закон за еднаква наказуемо нарушение е то да не налага съществено изменение на обстоятелствата на обвинението. Обсъжданото преквалифициране изисква точно такова съществено изменение на обстоятелствата на нарушението – от управление на нерегистрирано по надлежния ред моторно превозно средство в управление на регистрирано моторно превозно средство без табели с регистрационен номер.

Предвид изложеното по-горе отстраняването на констатираното погоре неправилно прилагане на материалния закон може да бъде постигнато само чрез отмяна на обжалваното наказателно постановление на основание чл.