Решение № 702 от 18.02.2026, Административен съд - Хасково

РЕШЕНИЕ

№ 702

Хасково, 18.02.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административният съд - Хасково - VIII състав, в съдебно заседание на пети февруари две хиляди двадесет и шеста година в състав:

Съдия:

АНТОАНЕТА МИТРУШЕВА

При секретар ВЕСЕЛЕНА КАРАСЛАВОВА като разгледа докладваното от съдия АНТОАНЕТА МИТРУШЕВА административно дело № 20257260700233 / 2025 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по жалба на С. Н. П. от [населено място], подадена чрез процесуален представител, против Уведомително писмо изх.№ 01-6500/3228 от 28.08.2024 г. на Заместник-изпълнителния директор на Държавен фонд "Земеделие" за неодобрение за участие по Мярка 11 „Биологично земеделие“ от Програмата за развитие на селските райони 2014 – 2020 г. за кампания 2020.

Жалбоподателят твърди, че оспореният административен акт е незаконосъобразен, немотивиран и постановен в противоречие с административнопроизводствените правила. Поддържа, че актът е издаден при съществени процесуални нарушения и в противоречие с материалния закон. Според писмото, получено от жалбоподателя, неговото участие по мярка 11 „Биологично земеделие“ не било одобрено на основание § 19 от Преходните и заключителни разпоредби на Наредба № 4 от 24.02.2015 г. за прилагане на мярка 11 от Програмата за развитие на селските райони (ПРСР) за периода 2014 – 2020 г. Жалбоподателят счита за неправилно приетото от административния орган, че с подаденото заявление е направено искане за поемане на нов ангажимент по мярката. Твърди, че е представил валидни сертификати както за кампания 2021, така и за кампания 2022, поради което изводът на органа, че не разполага с такива, бил неверен и необоснован. В оспореното уведомително писмо били изложени мотиви, че земеделският производител бил одобрен за участие по мярка 11 „Биологично земеделие“ през кампания 2015 г. с Уведомително писмо № 02-020-2600/6355 от 24.02.2016 г., но поетият ангажимент бил прекратен през 2019 г. с административен акт № 01-6500/2405 от 18.02.2022 г. Въз основа на това било прието, че заявените за подпомагане площи с УИН 26/150520/99069 вече са участвали в ангажимент по мярката и не подлежат на одобрение на основание § 19 от Наредбата. Жалбоподателят счита, че макар актът формално да бил издаден в писмена форма, същият не съдържал необходимите фактически и правни основания по смисъла на чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК. Изложените мотиви били неясни до степен, че адресатът не можел да разбере волята на административния орган. Последният се позовал на § 19 от ПЗР на Наредбата, без да посочи коя нейна редакция прилага и без да конкретизира коя от двете хипотези на тази разпоредба е налице – дали става дума за забрана площите, по които е изпълняван ангажимент, да бъдат включени в нов ангажимент, или за забрана да бъдат добавяни към съществуващ ангажимент по чл. 6. Всяка от тези хипотези произтичала от различен юридически факт, но нито един от тях не бил изяснен и доказан. В жалбата се сочи още, че изброените основания за отказа не били подкрепени с доказателства, а в уведомителното писмо липсвало препращане към документи от преписката, които можело да обосноват мотивите. Поради това било невъзможно да се установи фактическото и правното основание за отказа, както и фактическият състав на твърдяното нарушение. Неяснотата във фактите и правните основания лишила жалбоподателя от възможност да разбере волята на административния орган и да организира защитата си. Липсата на ясни мотиви водела до неяснота на волята на органа, която не можела да се запълва впоследствие в съдебното производство чрез нови факти и аргументи, извън съдържанието на акта и административната преписка, поради ограничението на чл. 170, ал. 1 от АПК. Освен това жалбоподателят поддържа, че при издаването на оспорения акт са допуснати съществени процесуални нарушения по чл. 35 и чл. 36 от АПК, тъй като административният орган не изпълнил задължението си да изясни всички факти и обстоятелства от значение за случая. Жалбоподателят се позовава и на чл. 6 от Наредба № 4/24.02.2015 г., уреждащ изпълнението на биологичните дейности в срок от пет последователни години, започващи от годината на подаване и одобрение на заявлението за подпомагане. Съгласно ал. 3 на същия член, ангажиментът можело да бъде удължаван ежегодно след изтичане на петгодишния срок, но не по-късно от кампания 2022 г. В жалбата се твърди, че жалбоподателят бил одобрен за участие по мярката през 2015 г. с уведомително писмо от 24.02.2016 г., като подновил ангажимента си през 2016 г. Следователно петгодишният срок изтекъл през 2020 г., а със заявлението за кампания 2020 г. той подал заявление за плащане в рамките на удължен ангажимент, а не заявление за нова първа година. Независимо от това, административният орган неправилно приел заявлението като такова за първа година по направление „Биологично растениевъдство“, без да изложи фактически и правни основания за прекратяването на ангажимента за 2020 г. В жалбата се изтъква, че § 19 от ПЗР на Наредбата (в редакцията от 24.04.2020 г.) забранявал площите, по които е изпълняван ангажимент по мярката, да бъдат включвани в нов ангажимент или добавяни към съществуващ такъв, но в конкретния случай не било изяснено дали не става дума именно за удължаване на вече изтекъл петгодишен ангажимент. Административният орган не обсъдил своевременно подадените възражения и доводи на жалбоподателя, поради което постановил акта си при неизяснена фактическа обстановка, като разгледал заявлението неправилно – като заявление за първа година, вместо като заявление в условията на продължен ангажимент. Жалбоподателят поддържа, че органът е бил длъжен да разгледа подаденото заявление така, както е подадено, а не да му приписва различен характер, позовавайки се на това, че ангажиментът от 2015 г. е бил прекратен през 2019 г. с акт, издаден едва през 2022 г. С оглед на така изложеното, жалбоподателят моли съдa да отмени обжалваното уведомително писмо като незаконосъобразно и да му присъди направените по делото разноски.

В хода на съдебното производство жалбоподателят, чрез процесуалния си представител, поддържа жалбата по изложените в нея съображения. В депозирано писмено становище посочва отново, че е подал заявка за плащане в рамките на вече поет и удължен ангажимент по мярка 11, а не заявление за поемане на нов ангажимент. Заявява, че към момента на подаване на заявлението през кампания 2020 г. ангажиментът на жалбоподателя не е бил прекратен с влязъл в сила административен акт, като прекратяването настъпило едва през 2022 г., поради което не бил налице нов правен факт, който да обоснове приложението на § 19 от ПЗР на Наредба № 4/2015 г. Жалбоподателят развива и довод, че административният орган е изменил заявената от него воля, като е придал на подаденото заявление характер, различен от този, който то обективно има, вместо да разгледа заявлението в рамките на неговото действително съдържание. В писменото становище се изтъква още, че нормативната уредба изрично допуска възможност за коригиране на заявления за подпомагане или плащане при наличие на очевидна грешка, установима въз основа на информацията, съдържаща се в представените документи, при условие, че земеделският стопанин е действал добросъвестно. В тази връзка поддържа, че административният орган е бил длъжен, след извършване на съответните проверки и визуализиране на резултатите от тях, да укаже на кандидата необходимото съдействие за отстраняване на нередовностите, вместо да формира извод за поемане на нов ангажимент.

Ответникът – Заместник - изпълнителен директор на Държавен фонд „Земеделие“, чрез процесуалния си представител в съдебно заседание, оспорва жалбата като неоснователна и недоказана. Пледира, че основанията, изложени в уведомителното писмо, се потвърждават по безспорен начин от събраните по делото доказателства. Поддържа изложените съображения в Молба с вх. № 3663/17.03.2025 г. Моли за присъждане на разноските по делото. В случай, че съдът счете жалбата за основателна, прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение, платено от насрещната страна.

В цитираната молба ответникът заявява, че оспореният акт е издаден от компетентен орган, като съдържа изискуемите по чл. 59, ал. 2 от АПК реквизити, включително фактически и правни основания. Като правно основание били посочени разпоредбите на чл. 43, ал. 1 и ал. 2 от Наредба № 4 от 24.02.2015 г., предвиждащи изпращане на уведомителни писма относно одобрените и неодобрените за участие площи и животни по мярка 11 „Биологично земеделие“. От фактическа страна актът бил мотивиран с резултатите от извършени административни проверки и автоматично географско сравнение в ИСАК между референтните парцели по мярката за кампания 2016 г. и заявените площи за кампания 2020 г., при което било установено припокриване, довело до неблагоприятен резултат за кандидата на основание § 19 от ПЗР на Наредба № 4. Непосочването на конкретната редакция на тази разпоредба представлявало несъществен пропуск, тъй като от съдържанието ѝ било ясно, че се прилага единствено за кампания 2020 г. и въвежда забрана площи, по които вече е изпълняван ангажимент по мярката, да бъдат включвани в нов или добавяни към удължен ангажимент. От доказателствата се установявало, че земеделският производител поел ангажимент по мярка 11 за периода 2015–2019 г., който не бил изпълнен и бил прекратен с влязъл в сила акт за прекратяване на биологичен ангажимент. При наличието на прекратен, а не изпълнен ангажимент по мярка 11, заявлението за кампания 2020 г. не можело да се третира нито като искане за плащане по съществуващ ангажимент, нито като заявление за неговото удължаване.

Административен съд – Хасково, като прецени доказателствата по делото, приема за установено от фактическа страна следното:

По делото е безспорно, че жалбоподателят С. Н. П. е регистриран като земеделски производител в интегрираната система за административен контрол (ИСАК) с уникален регистрационен номер (УРН) 572654.

За кампания 2015 година жалбоподателят е заявил участие по схемите и мерките за директни плащания, като е подал заявление с УИН: 26/060715/43372, декларирайки за подпомагане парцели по мярка 11 „Биологично земеделие” от ПРСР 2014 - 2020 г. по направление „Биологично растениевъдство”.

С Уведомително писмо за одобрение и неодобрение за участие по мярка 11 „Биологично земеделие“ от Програмата за развитие на селските райони за периода 2014-2020 г. с изх. № 02-260-6500/6355 от 24.02.2016 г. (л. 15), жалбоподателят е уведомен, че е одобрен за участие по направление „Биологично растениевъдство“ за кампания 2015.

Ангажиментът е подновен с Уведомително писмо за одобрение и неодобрение за участие по мярка 11 „Биологично земеделие“ от Програмата за развитие на селските райони за периода 2014-2020 г. с изх. № 02-260-6500/18715 от 15.12.2016 г. (л. 9).

С Акт за прекратяване на биологичен ангажимент по мярка 11 „Биологично земеделие“ от Програмата за развитие на селските райони за периода 2014-2020 г. за кампания 2019 изх.№ 01-6500/2405#2 от 18.02.2022 г., издаден от Заместник-изпълнителния директор на ДФЗ (л. 21), поетият от С. Н. П. ангажимент по мярка 11 „Биологично земеделие“, направление „Биологично растениевъдство“ е прекратен. Актът за прекратяване на биологичния ангажимент е обжалван от С. Н. П., като жалбата му е отхвърлена с Решение № 363 от 01.06.2022 г., постановено по адм. дело № 191/2022 г. по описа на Административен съд - Хасково, оставено в сила с Решение № 3700/06.04.2023 г. по адм. дело № 6800/2022 г. на Върховния административен съд, в законна сила от 06.04.2023 г.

На 11.05.2020 г. С. Н. П. е подал пред Държавен фонд „Земеделие“ Общо заявление за подпомагане за кампания 2020 г. (л. 34) с Уникален идентификационен номер (УИН) 26/150520/99069 и вх. № 19290396/11.05.2020 г., в това число и Заявление за подпомагане, форма за физически лица, с дата на обработка 14.05.2020 г. (л. 34).

Със Заявление за подпомагане, форма за физически лица, с дата на обработка 15.05.2020 г. (л. 70 - гръб) С. П. е извършил корекция на заявените за подпомагане мерки и схеми и добавил нови, сред които Биологично земеделие (Мярка 11). Попълнено е Приложение за кандидатстване по мярката с отбелязване в графата „Заявление за плащане“ и заявено за подпомагане направление: „Биологично растениевъдство“. Приложена е Таблица на използваните парцели 2020.