Решение № 275 от 14.08.2024, Районен съд - Разлог

РЕШЕНИЕ

№ 275 гр. Разлог, 14.08.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – РАЗЛОГ в публично заседание на девети юли през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Кристиян В. Стоилов при участието на секретаря Е. Г. Ч., разгледа докладваното от Кристиян Стоилов, Гр. дело № 20221240100827 по описа за 2022 година

Производството е образувано по ИМ, депозирана от „ЕП“АД (с предишно наименование „ЧЕЗЕБ“АД), с адрес в г.С., б.„Ц.ш.“№159, съд. адрес в г.К., у.„П.Н.“№2, с/у „П.к.“ООД, ЕИК*, с адрес в г.Б., у.„Г.“№5.

В ИМ се твърди, че „ЕП“АД (с предишно наименование „ЧЕЗЕБ“АД) представлява дружество, притежаващо Лицензия за търговия с ел. енергия №Л-229-15 от 17.05.2007 г., издадена от КЕВР. Същата е с удължен срок на действие съгласно Решение №И2-Л229/01.09.2016 г. на КЕВР.

Дружеството се намирало в облигационни правоотношения за процесния период от 01.02.2022 г. до 31.05.2022 г. с ответника „ПК“ООД, ЕИК*, по силата на сключен Комбиниран договор за покупко-продажба на ел. енергия №* от 06.01.2022 г., ведно със Споразумение №1 към него.

По силата на посочения договор, „ПК“ООД закупувало ел. енергия на свободно договорени цени но реда и условията на Правилата за търговия с ел. енергия /ПТЕЕ/, издадени на основание чл.91, ал.2 от ЗЕ и приети от ДКЕВР с решение по протокол №110 от 18.07.2013 г. по т. 1 и съгласно договорените условия за следния обект, посочен в Списък с обекти споразумение №1 към Комбиниран договор за покупко-продажба на ел. енергия №* от 06.01.2022 г., а именно oбектв г.Б., м. „Г.“, с рег. №*, заведен с клиентски №*, с предоставена мощност 275 кВт.

Ответното дружество се задължило да заплаща договорената цена за ел. енергия до точките на доставка, включително дължимите суми за мрежови услуги, такси и добавки, акциз и ДДС, както и каквито и да било други свои задължения, съгласно действащото законодателство и/или решение на съответния компетентен орган, независимо дали тази енергия е изразходвана от купувача или от трети лица. които са свързани към вътрешната мрежа на купувача след точките на доставка.

За процесния период от 01.02.2022 г. до 31.05.2022 г. ищцовото дружество изпълнило задължението си по договора за продажба на ел. енергия на посоченото място на потребление, за което издало данъчни фактури. Още с присъединяването на обекта и сключване на договор за доставка се договаряла предоставената мощност. Тя представлява максимална или „гранична“ мощност, за която операторът на мрежата - „ЕРПМЗ“АД се задължавало да резервира, т.е. да може да осигури предоставената мощност по обекти.

По данни на ищеца, стойността за изразходвана и неплатена ел. енергия за период от 1

01.02.2022 г. - 31.05.2022 г. била от 1`048,26 лв. - главница и сума от 21,44 лв. - лихва за забавено плащане за период от 22.03.2022 г. (датата следваща датата на падежа на найстарата неплатена фактура) до 12.07.2022 г.

Процесиите суми не били заплатени от ответното дружество на ищцовото дружество, което обосновавало правния интерес от предявяване на исковете.

В срока по чл.131, ал. 1 от ГПК, ответникът е упражнил правото си на отговор.

Според ответника, в депозираната молба по делото на основание чл.228 от ГПК, от страна на „Н“ЕООД, се съдържало фактическо твърдение, че съгласно Уведомление с вх. №33-211661-(1)/12.11.2021 г. управител на ЕС в к. „П.“ бил „Н“ЕООД, поради което и ответното дружество не било пасивно легитимирано да отговаря за претендираните от ищеца задължения за процесния период.

Искът бил недопустим и производството по делото следвало да бъде прекратено спрямо ответника „П.к.“ООД.

Алтернативно се оспорват изцяло всички фактически твърдения в ИМ, като се твърди, че новоизбраният управител на етажната собственост бил задължен да заплаща от името и за сметка на ЕС консумативните разходи за ток на к. „П.”.

С оглед неоснователността на исковете, неоснователно се явявало и искането за присъждане на сторените по делото разноски.

Претендира заплащането на направените разноски.

В хода на производството е постъпила молба от ищеца, с която декларира пред съда, че е настъпило погасяване на претендираното задължение в хода на процеса, но тъй като ответникът е дал повод да се образувано настоящото дело, същият дължал и направените разноски от ищеца в производството.

Съдът като взе предвид събрания доказателствен материал по делото и становищата на страните, установи следното:

По делото е безспорно, че въз основа на договор от 06.01.2022 г. страните са в договорни отношения за пренос на ел. енергия при ОУ за обект в г.Б., м. „Г.“, с клиентски №*, както и че за посочения обект ищецът е в договорни отношения при ОУ за доставка на ел. енергия.

Регламентацията на отношенията м/у страните, намиращи се в правоотношение по договор за продажба на ел. енергия се съдържа в ОУ на ПТЕЕ, издадени на основание чл.98а от ЗЕ, одобрени с решение на ДКЕВР, като съгласно цитираната разпоредба от ЗЕ, публикуваните ОУ влизат в сила за потребителите, които купуват ел. енергия от крайния снабдител, без изрично писмено приемане.

По делото са приложени издадени от ищцовото дружество фактури, в които са отразени дължимите и претендирани с настоящата ИМ суми.

Основното възражение на ответното дружество е, че не е пасивно легитимирано да участва по делото, тъй като управител на ЕС в к. „П.“ през процесния период е било друго дружество – „Н“ЕООД, като за това било налице решение на ОС на ЕС на секционна жил. сграда – к. „П.“ с обособени 4 самостоятелни сгради и което решение е обективирано в протокол от 16.10.2021 г. Няма данни решението да е атакувано по реда на чл.40 от ЗУЕС.

Съдът намира това възражение за неоснователно, тъй като договорът за за пренос на ел. енергия при ОУ за обект в г.Б., м. „Г.“, е сключен на 06.01.2022 г., т.е. след датата на избиране на новия управител на ЕС. По делото няма данни, че ел. енергията, чиято стойност се претендира, е потребена в полза на ЕС, както и че дружеството „Н“ЕООД е потребител по този договор, т.е. налице е материалноправна легимитация на ответника, в качеството му на дружество, обвързано от облигационното правоотношение по договор за предоставяне на ел. енергия.

Въпреки това, предвид изпълнението на претенцията в хода на процеса и разпоредбата на чл.235, ал.3 от ГПК, съдът намира, че предявения иск е неоснователен и следва да бъде отхвърлен.

По разноските:

2

Страните по делото са претендирали разноски. Разноски се дължат на ищеца независимо от отхвърлянето на предявения иск, тъй като с поведението си по неизпълнение на договорно задължение ответното дружество е станало причина за предявяване на иска. Освен това отхвърлянето на иска се дължи на погасяване на задължението на ответното дружество в хода на процеса. От ищеца се претендира юрисконсултско, което възнаграждение съдът определя дължимото юрисконсултско възнаграждение от 80,00 лева. Въпреки отхвърлянето на иска съдът намира, че ответника няма право на разноски, тъй като с поведението си по неизпълнение на договорно задължение е станал причина за завеждане на иска, който е отхвърлен поради изпълнение на това задължение в хода на процеса.

Мотивиран от изложеното, съдът

Р Е Ш И:

ОТХВЪРЛЯ предявения иск от „ЕП“АД (с предишно наименование „ЧЕЗЕБ“АД), с адрес в г.С., б.„Ц.ш.“№159, съд. адрес в г.К., у.„П.Н.“№2 с/у „П.к.“ООД, ЕИК*, с адрес в г.Б., у.

„Г.“№5, с искане да бъде осъден ответникът да изпълни договорното си задължение, като заплати на ищеца стойността за изразходвана и неплатена ел. енергия за период от 01.02.2022 г. - 31.05.2022 г. от 1`048,26 лв. - главница, и сума от 21,44 лв. - лихва за забавено плащане за период от 22.03.2022 г. (датата следваща датата на падежа на най-старата неплатена ф-ра) до 12.07.2022 г.

ОСЪЖДА „П.к.“ООД, ЕИК*, с адрес в г.Б., у.„Г.“№5, да заплати на „ЕП“АД (с предишно наименование „ЧЕЗЕБ“АД), с адрес в г.С., б.„Ц.ш.“№159, разноски по настоящото производство от 80,00 лева – юрисконсултско възнаграждение.

Решението подлежи на обжалване с ВЖ пред Бл.ОС в двуседмичен срок от връчването му на страните.

Съдия при Районен съд – Разлог: _______________________

3