Определение № 213 от 28.03.2024, Окръжен съд - Ловеч

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 213 гр. Ловеч, 28.03.2024 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ЛОВЕЧ, II СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и осми март през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: ТАТЯНА МИТЕВА

Членове:

ЕВГЕНИЯ ПАВЛОВА

ЗОРНИЦА АНГЕЛОВА като разгледа докладваното от ЕВГЕНИЯ ПАВЛОВА Въззивно частно гражданско дело № 20244300500115 по описа за 2024 година съдът за да се произнесе, взе предвид:

Производството е по реда на чл.418 ал.5 от ГПК.

Постановено е разпореждане №3/3.01.2024 г. по ч.гр.д.№884/23 г. от РСТетевен, с което е отхвърлена изцяло молбата на “ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ” АД, обективирна в заявление за издаване на заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист срещу длъжника С. Н. О. с настоящ адрес **** въз основа на което е образувано ч.гр.д №884/23 г. по описа на РС-Тетевен.

Подадена е частна жалба от “ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ” АД, седалище и адрес на управление: **** представлявано от П. Д. и Д. Ш. изпъл.директори чрез пълномощника си адв.М. И. Ц. от САК, против разпореждане № 3/3.01.2024 г. по ч.гр.дело № 884/2023 г. на РС-Тетевен, с което е отхвърлено заявлението на банката за издаване на заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист срещу С. Н. О..

Твърди, че обжалваното разпореждане е незаконосъобразно и неоснователно. Заявява, че всички факти, от значение за издаването на заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист са уточнени с допълнителната молба вх.№6783/19.12.2023 г, поради което съдът неправилно е отказал издаването им. Излага, че между заявителя и длъжника е сключен договор за издаване на кредитна карта, която си има своите 1 специфики. Излага, че в ОУ и приложенията към договора са уточнени всички условия, при които се издава такава физическа кредитна карта и тя е предоставена при подписване на договора №МК16****, като договореният кредитен лимит е 1000 лв. и неясно за него остава , защото съдът не приема, че посочената главница е 898,78 лв, а не кредитният лимит. Заявява, че самата концепция на използването на кредитната карта предполага усвояване на суми и съответно реципрочно задължение за възстановяването им според условията по прилените ОУ. Позовава се на действието на чл.7.1 че кредитополучателят има право да разполага със сумата, която му е предоставена като разрешен лимит, и да извършва трансакции с предоставената му физическа карта в рамките на същата сума, а съгласно чл.10. от ОУ той следва да изплати задължението си, възникнало като последица от направените трансакции до датата на издължаването, посочена в изпратените му месечни извлечения. Твърди, че към датата на заявлението той не е заплатил 25 дължими месечни вноски в срока и условията по договора за кредит, допуснал е просрочие и е изпаднал забава и съгласно ОУ при цялостна и предсрочна изискуемост на задължението, по договора, която е настъпила на 11.08.2023 г. с връчена на длъжника покана за предсрочна изискуемост, той а задължен да заплати обезщетение за забава на просрочените вноски по кредита. Направил е разбива на движението на кредитната карта и се позовава на разпоредбата на чл.60 ал.2 от ЗКИ. Счита, че сумите за наказателна лихва са уточнени и въз основа на коя разпоредба на ОУ се дължат, като моли съда да отмени като неправилно атакуваното разпореждане от 3.01.2024 г. и да постанови издаване на заповед за изпълнение и изпълнителен лист, по подаденото заявление, както и да бъде осъден длъжникът да заплати разноските.

Частната жалба е подадена в срока по чл. 418, ал. 4 от ГПК, но разгледана по същество е неоснователна.

Производството по чл.417 от ГПК за издаване на заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист е започнало по повод заявление, подадено до Ловешкия районен съд от “ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ” АД за парично вземане, основано на извлечение от счетоводни книги на основание чл. 60, ал. 2 от ЗКИ, във вр. с чл. 417, т. 2 от ГПК срещу С. Н. О. с настоящ адрес **** с ЕГН ********** за сумата 898,78 лева главница за периода от 3.09.2021 г. до 18.09.23 г., възнаградителна лихва 276,29 лв. дължими за периода от 3.09.21 г.

2 до 11.08.23 г., мораторна лихва 585,07 лв. дължима за периода от 3.09.21 г. до 18.09.23 г., по задължение, произтичащо от неплащането на главница и лихви по ползван от длъжника банков кредит в лева, съгласно договор за кредита с №МК16****, възлизащо към 17 09.2023 г. на 1760,14 лв., както и законната лихва от датата на подаване на заявлението до изплащане на вземането и съдебни разноски: ДТ в размер на 35,20 лв. и адв.хонорар 480 лв. с ДДС. Към заявлението банката е приложила документ по чл.417 ал.2 от ГПК-извлечение от счетоводни книги, договор за кредит , покана до длъжника ведно разписка и документи, доказващи връчването й, адвокатски пълномощни документ за внесена ДТ и за платен адв.хонорар и фактура .

По-подробно конкретизиране на вземането се съдържа в т.14 от заявлението, където заявителя сочи, че кредитополучателя е превишил кредитния си лимит с 106,08 лв, като е нарушил задължението си по чл.7 т.6 от ОУ, на 3.09.21 г. е преустановил плащането и е изпаднал в забава, като датата, на изпадане в забава е 3.09.21 г. Посочва, че банката е направила кредита изцяло предсрочно изискуем на 11.08.23 г. и е връчена покана за длъжника, но в дадения срок той не е изпълнил задълженията си по договора, като освен тях, той дължи и законна лихва за забава от подаване на заявлението до окончателно изпащане на сумите и направените съдебноделоводни разноски.

С разпореждане №2599/22.11.2023 г. РС-Тетевен е оставил без движение заявлението до внасяне на ДТ и конкретизиране в т.9 и т.14 защо при разрешен лимит 1000 лв. длъжникът е условил 1106,08 лв, каква част от задълженията са погасени и този факт да намери отражение в извлечението от счетоводните книги, като се посочи и начина на определяне на възнаградителната и мораторна лихви и начина на тяхното начисляване, както и върху какъв размер на главницата са били начислени и това да намери отражение в извлечението от счетоводните книги на банката.

Подадена е уточнителна молба с вх.№6783/19.12.2023 г., с която посочва, че на длъжника са предоставени 1000 лв. кредитен лимит и съгласно чл.7.1 от ОУ той има право да разполага със сумата, но в случая той е извършил трансакции с представената му кредитна карта в общ размер на 1106,08 лв, като нерегламентирано е превишил разрешения му лимит.

Позовава се на действието на чл.10.1 от ОУ, че той следва да изплати 3 задължението си, но към датата на заявлението не е сторил това, като е изпаднал в забава. Твърди, че му е изпратена покана за обявяване на кредита за предсрочно изискуем, която му е връчена лично на 11.08.2023 г. Твърди, че при цялостна изискуемост на вземането по договора длъжникът дължи и заплащане на обезщетение за просрочените вноски по кредита в размер на сумата 276,29 лв, която е начислена върху главницата от 1106,08 лв., като сумата, съгласно счетоводството на банката възлиза на 585,07 лв. Прилага и извлечение от извършените погашения по кредита, като моли да бъде осъден длъжникът да заплати задълженията си. Прилага и пл.нареждане за платена ДТ.

В Закона за кредитните институции – чл. 60, ал.2, е дадена възможност на банките да обявят вземането си за предсрочно изискуемо, както и да поискат издаване на заповед за незабавно изпълнение по реда на чл. 418 от ГПК, въз основа на извлечение от счетоводните си книги, когато кредитът или отделни вноски от него не бъдат издължени на договорените дати за плащане, или в случаите, когато кредитът бъде обявен за предсрочно изискуем, поради неплащане в срок на една или повече вноски по кредита. В случая обаче подаденото заявление не отговаря на изискванията на чл.127 ал.1 т.4 от ГПК към която препраща разпоредбата на чл.410 ал.2 от ГПК. В заявлението се констатира неяснота и неточност при описание на обстоятелствата, от които произтича вземането. В т.9 б.”г” от заявлението заявителят е посочил, че вземането произтича от договор за банков кредит с №МК 16****, като се претендира главница 898,78, възнаградителна лихва 276,29 и мораторна лихва 585,07, а в т.14 се посочва, че е предоставен кредитен лимит в размер на 1000 лв, а О. е надвишил кредитния лимит със сумата 106,08 лв. Дори и след оставяне без движение на заявлението, заявителят отново посочва същите факти и отново остава неуточнено в какъв размер са месечните вноски и върху коя точно сума са начислени дължимите лихви. След като не е посочено изрично в заявлението точно и ясно непогасените вноски по размер, падеж и основание, то и съдът не може да прецени настъпила ли е предсрочната изискуемост или не, а и длъжникът би се затруднил при упражняване на правото си на защита. Всички тези данни следва да се съдържат в самото заявление, а не да се препраща към други документи, отново с оглед осигуряване най-вече защитата на длъжника, от една страна, а от друга, за да може съдът да извърши проверката по чл.418 4 ал.2 от ГПК, тъй като производството е безспорно, формално и едностранно.

Съдът следва да сравни изложените в заявлението факти и обстоятелства с тези, които фигурират в извлечението от счетоводните книги и съответно с приложения договор за кредит. След като те липсват в заявлението, то няма как да извърши практически тази проверка и да установи наличие на подлежащо на изпълнение вземане срещу длъжника. ВКС е имал повод да се произнесе в редица свои актове във връзка с необходимостта заявлението да е редовно от външна страна, за да бъде уважено, т.е. да отговаря на изискванията на чл.127 ал.1 т.4 от ГПК. Разпоредбата на чл.418 ал.2 от ГПК задължава съда да провери дали документът е редовен от външна страна и удостоверява ли подлежащо на изпълнение вземане, от една страна, а от друга чл.410 ал.2 от ГПК категорично посочва, че заявлението трябва да отговаря на изискванията на чл.127 ал.1 и 3 и чл.128 т.1 и 2 от ГПК, т.е. в него да бъдат изложени всички обстоятелства, на които се основава искането. Следователно заявителя е длъжен да посочи в заявлението си не само размера на задължението, както в случая е постъпил „Юробанк България” АД-София, но и вида му-неплатени вноски, кои и колко, кога е настъпила предсрочна изискуемост и на какво точно основание от сключения между страните договор. Твърдението на заявителя, че в уточнителната си молба е посочил на какво основание и върху каква сума претендира лихвата е неоснователно, тъй като е посочена само сумата 585,07 лв, и периода 3.09.21 г. до 18.09.23 г, но не и върху какви вноски се дължи.

Не на последно място извлечението от счетоводните книги е подписано от двама пълномощници-И. С. и П. И., за които обаче към делото липсват надлежни пълномощни. Следователно този документ не е редовен от външна страна и само на това основание заявлението следва да бъде отхвърлено, защото не отговаря не изискванията на чл.418 ал.2 от ГПК.

С оглед изложеното молбата за издаване на заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист е неоснователна и следва да бъде отхвърлена.

Предвид съвпадане на правените изводи на настоящия състав с тези на Тетевенски районен съд обжалваното разпореждане следва да бъде потвърдено, поради това, че е правилно издадено.

Воден от изложените съображения, съдът

5

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА разпореждане №3/03.01.2024 година по ч.гр.дело № 884/ 23 година на Тетевенски районен съд.

Определението е окончателно.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

6