Решение № 835 от 09.03.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 835 гр. София, 09.03.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 110-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и трети февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: МАРГАРИТА Д. Д.А като разгледа докладваното от МАРГАРИТА Д. Д.А Административно наказателно дело № 20251110217302 по описа за 2025 година Производството е по реда на чл.59 и следващите от ЗАНН.

Образувано е по подадена жалба от Н. М. С., ЕГН **********, с адрес гр.***, чрез адв.А. Д. от АК-***, против електронен фиш, Серия К, №10489587, издаден от СДВР-МВР, с който на основание чл.189, ал.4, във вр. с чл.182, ал.1, т.2 от ЗДвП е наложено административно наказание глоба в размер на 50 лева /25,56 евро/, за нарушение на чл.21, ал.2, във вр. с ал.1 от ЗДвП.

Жалбоподателят оспорва процесния ел.фиш, като незаконосъобразно издаден, поради допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, с оглед на което се иска неговата отмяна. Като такива се сочат следните процесуални нарушения: в ел.фиш не е посочено точното място на извършване на нарушението, доколкото не става ясно дали се касае за мястото, на което е извършено нарушението или за мястото, на което е било позиционирано АТСС; в обстоятелствената част на ел.фиш са записани единствено нормите от закона, но не е посочено в какво точно се изразява нарушението – липсва описание на изпълнителното деяние; поставя под съмнение правилната експлоатация на използваното АТСС - дали същото е използвано със знаците, предвидени в ЗИ, и от оператор, преминал специализиран обучителен процес и периодичен инструктаж; поставя под 1 съмнение действието на пътен знак В-26 на мястото на нарушението към датата на нарушението и спазване на изискванията за минимално разстояние от 150 метра на поставяне при ограничение до 90 км/ч; в настоящия случай не е бил приспаднат 3% толеранс в полза на водача.

Жалбоподателят не се явява и не се представлява в съдебно заседание.

Своевременно по делото са постъпили писмени бележки от жалбоподателя, чрез надлежно упълномощения му процесуален представител – адв.А. Д. от АК-***, с които моли съда да отмени процесния ел.фиш на посочените в жалбата основания. Допълнително навежда доводи, че от събраните по делото доказателства се установява, че на посоченото място на извършване на нарушението в ел.фиш, не е съществувало въведено ограничение на скоростта с пътен знак В-26, като за този участък допустимата максимална скорост на движение е 140 км/ч, съгласно ЗДвП, а засечената скорост на жалбоподателя е значително по-ниска от максимално допустимата. Отчита съставения протокол за използване на АТСС, като негодно доказателствено средство за отразените в него обстоятелства, доколкото не е надлежно попълнен: има вписвания и задрасквания, които внасят объркване дали деянието е осъществено на участък от общинската пътна мрежа или на автомагистрала, в същото време се сочи, че АТСС е стационарно, но не са посочени номер на първото и последното статично изображение. Навежда доводи, че и представеното снимково изображение на МПС е видимо приближено и не отразява цялостната пътна обстановка, както и дали в обхвата на АТСС не са попаднали и други автомобили, които биха могли да повлияят на заснетата скорост. Отделно от горното сочи, че марката на описаното в ел.фиш МПС е изцяло неразпознаваема в изготвената снимка, поради което същата не следва да се кредитира като годно писмено доказателство.

Претендира присъждане на направените разноски, представляващи заплатен адвокатски хонорар, както е доказан според договора за правна защита и съдействие.

Ответната страна по делото в лицето на структурата, издала процесния ел.фиш: СДВР-МВР, не се представлява в съдебно заседание. В представени писмени бележки по делото, чрез надлежно упълномощен процесуален представител – юрк.С. К., моли съда да потвърди обжалвания ел.фиш, като правилно и законосъобразно издаден, кат излага аргументи в тази насока.

2

Претендира присъждане на разноски за юрисконсултско възнаграждение в полза на СДВР. Прави възражение за прекомерност на претендираното от жалбоподателя адвокатско възнаграждение.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства и становищата на страните, приема за установено следното от фактическа и правна страна:

Жалбата е подадена от активно легитимирано лице, при наличие на правен интерес да обжалва ел.фиш. Съгласно данните от приложената справка АИС-АНД, процесният ел.фиш е връчен на 01.04.2025 г., а жалбата е депозирана в съда на 15.04.2026 г., съгласно отразената дата на входящия номер, т.е. в законоустановения 14-дневен преклузивен срок по чл.189, ал.8 от ЗДвП, във вр. с чл.59, ал.2 от ЗАНН, поради което се явява процесуално допустима и следва да бъда разгледана по същество.

Разгледана по съществото, жалбата е основателна.

По първоначално депозираната жалба е образувано АНД №6514/2025 г. по описа на СРС, приключило с решение от 11.08.2025 г., с което обжалвания ел.фиш е потвърден, като правилен и незаконосъобразен, а жалбоподателят Салуа е осъден да заплати на СДВР направените разноски за процесуално представителство от юрисконсулт в размер на 100 лева /51,13 евро/.

С Решение №39427/26.11.2025 г., постановено по КАНД №9884/2025 г. по описа на АССГ, решението на първата инстанция е отменено и делото е върнато за ново разглеждане от друг състав на същия съд. При новото разглеждане на делото, указанията на касационната инстанция се свеждат до установяване по безспорен начин на обстоятелството дали процесния пътен участък е попадал в обхвата на пътен знак В-26, въвеждащ ограничение на скоростта на движение до 60 км/ч, в каквато насока са релевирани възражения в жалбата.

Издаден е електронен фиш за налагане на глоба за нарушение, установено с автоматизирано техническо средство или система - Серия К, №10489587, за това, че на 03.03.2025 г. в 18:42 часа, в обл.София, общ.Столична, на път Автомагистрала, номер А-1, на 0,8 км., с посока от гр.София към с.Лозен, при ограничение на скоростта от 60 км/ч, въведено с пътен знак В-26 в извън населено място, е установено нарушение за скорост с 3

МПС – лек автомобил „Мердецес Е 220 Д“, с рег.№***, установено и заснето с АТСС – CORDON M2, №MD1197, след приспаднат толеранс от -3%, като разрешената стойност на скоростта е 60 км/ч, установената стойност на скоростта е 72 км/ч, а превишената стойност на скоростта е 12 км/ч.

За посоченото нарушение, на жалбоподателя Н. Х. М. С., в качеството му на регистриран собственик на процесното МПС, на основание чл.189, ал.4, във вр. с чл.182, ал.1, т.2 от ЗДвП е наложено административно наказание глоба в размер на 50 лева, за извършено нарушение по чл.21, ал.2, във вр. с ал.1 от ЗДвП.

В изпълнение на дадените указания от касационната инстанция е изискана справка от А“ПИ“-ОПУ-София, ведно с приложен проект за изменение на Постоянна организация на движението /ПОД/ на АМ „Тракия“, в участъка от км.0+000 до км 6+000 – Чертеж 02 от ПОД, изпълнен в началото на 2020 г., съгласно която на АМ „Тракия“ при км.0+800, дясно платно – с посока от гр.София към с.Лозен, няма въведено ограничение на скоростта с пътни знаци, включително пътен знак В-26 за въвеждане на ограничение на скоростта на движение до 60 км/ч, и съгласно ЗДвП за магистрални участъци, допустимата максимална скорост на движение е 140 км/ч. При км.0+800 – дясно платно на АМ „Тракия“, за дата 03.03.2025 г. не е въвеждана временна организация и безопасност на движението, във връзка с дейности по поддържане на магистралата и важи Чертеж №2.

Описаната по-горе фактическа обстановка, съдът прие за установена от приобщените по делото писмени доказателства, а именно: процесният ел.фиш; клип със снимков материал; един брой снимков материал на позиционираното АТСС на процесния пътен участък и на поставен пътен знак В-26; Решение за одобрение типа средство за измерване на ДИМ на РХърватска, ведно с разпечатка от сайта на БИМ за вписан тип средство за измерване и протокол за проверка на БИМ; Протокол за използване на АТСС; ежедневна форма на отчет; Заповед №8121з-931/30.08.2016 г. на министъра на вътрешните работи, ведно с утвърден образец на ел.фиш; справка АИС-АНД; справка АИС „Промяна на регистрация на МПС и собственици“; справка картон на водача; сертификат за успешно завършен курс на обучение на длъжностно лице от СДВР за работа с АТСС от съответния тип; справка от А“ПИ“-ОПУ-София, ведно с Чертеж №2 от ПОД.

4

Съгласно разпоредбата на чл.189, ал.4 от ЗДвП при нарушение, установено и заснето с АТСС, в отсъствието на контролен орган и на нарушител, се издава ел.фиш за налагане на глоба в размер, определен за съответното нарушение.

Обжалваният ел.фиш е издаден от компетентната структура /СДВРМВР/, с оглед посоченото място на извършване на нарушението, като съдържа всички реквизити по чл.189, ал.4 от ЗДвП: налице е ясно описано нарушение, посочени са дата, час и място на извръшване на нарушението, посочена е установената скорост след приспаднат толеранс, разрешената скорост на движение и обстоятелството, че се касае за въведена с пътен знак В-26 в извън населено място, установеното превишение след приспаднат толеранс от 3% в полза на водача, което изрично е посочено в ел.фиш и се установява от действително засечената скорост на движение, посочена в текста на статичното изображение, индивидуализирани са МПС и санкциониранато лице, в качеството му на собственик на МПС, налице е описание на нарушението и обстоятелствата, при които е извършено, посочени са нарушените разпоредби и правното основание за налагане на административното наказание. С оглед на горното, съдът намира, че не са допуснати съществени процесуални нарушения при издаване на ел.фиш, които да са ограничили правото на защита на санкционираното лице и да водят до отмяната му на формално основание.

Налице е, обаче, неправилно приложение на материалния закон. С разпоредбата на чл.21, ал.1 от ЗДвП са посочени изрично ограниченията на скоростта в населено място, според категорията на ППС, а когато стойността на скоростта, коята не трябва да се превишава, е различна от посочената в таблицата към чл.21, ал.1 от ЗДвП, това се сигнализира с пътен знак, съгласно предвиденото в разпоредбата на чл.21, ал.2 от ЗДвП. В настоящия случай нарушението е установено на АМ „Тракия“ - на път Автомагистрала, номер А-1, на 0,8 км., с посока от гр.София към с.Лозен, на който пътен участък, съгласно справката от А“ПИ“-ОПУ-София, към датата на нарушението 03.03.2025 г., не е имало поставен пътен знак В-26, въвеждащ ограничение на скоростта на движение до 60 км/ч. Данните от справката категорично оборват отразените данни в ел.фиш, че на процесния пътен участък е било въведено с пътен знак В-26 ограничение на скоростта на движение до 60 км/ч в извън 5 населено място. На жалбоподателя е вменено нарушение на разпоредбата на чл.21, ал.2, във вр. с ал.1 от ЗДвП, което очевидно не е извършил на посочените в ел.фиш дата, час и място. Доколкото на процесния пътен участък - магистрален такъв, допустимата максимална скорост на движение е 140 км/ч, съгласно ЗДвП, жалбоподателят, движейки се дори с действително засечената скорост от 75 км/ч, посочена в текстовата част на статичното изображение, изцяло е съобразил поведението си с въведеното в закона ограничение на скоростта за магистрален път, поради което вмененото му нарушение се явява несъставомерно от обективна и субективна страна. Напълно основателни са релевираните в допълнителните писмени бележки възражения от процесуалния представител на жалбоподателя в горния смисъл.

Предвид гореизложеното, съдът намира, че процесният ел.фиш следва да бъде отменен, като неправилно и незаконосъобразно издаден.

По разноските:

На основание чл.63д от ЗАНН, страните имат право на разноски, които се присъждат по реда на АПК. С оглед изхода на делото, право на присъждане на съдебни разноски пред двете съдебни инстанции има жалбоподателя.

Такива се претендират своевременно от правоимащата страна и са ангажирани доказателства за направени разноски, както следва: във въззивното производство по АНД №6514/2025 по описа на СРС и за настоящото второ въззивно по ред производство се претендира заплатеното в брой адвокатско възнаграждение в размер на 400 лева /204,52 евро/, съгласно приложения по АНД №6514/2025 г. по описа на СРС договор за правна защита и съдействие; в касационното производство по КАНД №9884/2025 г. по описа на АССГ се претендира заплатеното адвокатско възнаграждение в размер на 400 лева /204,52 евро/, съгласно договора за правна помощ и съдействие, или разноски в общ размер на 800 лева /409,04 евро/. Ответната страна по жалбата следва да бъде осъдена да заплати на жалбоподателя общата стойност на разноските, направени пред съответните съдебни инстанции от жалбоподателя, във връзка с осъщественото процесуално представителство от адвокат, за които са ангажирани и доказателства за заплащане на адвокатско възнаграждение.