Определение № 2038 от 29.04.2025, Окръжен съд - Варна

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 2038 гр. Варна, 29.04.2025 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, IV СЪСТАВ ТО, в закрито заседание на двадесет и девети април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Мила Й. Колева

Членове:

Тони Кръстев

Десислава Г. Жекова като разгледа докладваното от Тони Кръстев Въззивно частно гражданско дело № 20253100500850 по описа за 2025 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.274 и сл. от ГПК.

Образувано е по частна жалба, подадена от „Вивус.БГ“ ЕООД срещу Определение № 3112/10.03.2025г., постановено по гр. д. № 5686/2024 г. по описа на ВРС, с което е оставена без уважение молбата на жалбоподателя за изменение на постановеното по делото решение в частта за разноските.

В частната жалба се твърди неправилност и незаконосъобразност на обжалваното определение. Жалбоподателят отправя искане да бъде намален размера на присъдения с решението по делото адвокатски хонорар под предвидения с НМРАВ минимум като се позовава на Решение по дело С-438/22 г. на СЕС. Поддържа, че делото не се отличава с правна и фактическа сложност, която да обосновава присъждането на разноски за адвокатско възнаграждение в присъдения размер от 400 лева. Излага подробни съображения, в т.ч. във връзка със закрепената в чл. 3 ГПК забрана за злоупотреба с процесуални права в смисъл, че разноските по делото не следва да бъдат източник на неоснователно обогатяване за страната, в чиято полза е крайният съдебен акт, а следва да възстановят сторен в разумни граници разход за защита правата на страните. Позовава се и на разликата в минималните възнаграждения за адвокат с договор по чл. 38 ЗА или такъв, за допусната правна помощ по ЗПП и мотивите, изложени в тази връзка в Определение № 50015/16.02.2024 г., постановено по т.д. № 1908/2022 г. на ВКС. Отправя искане за определяне на разумен, справедлив и пропорционален на реално осъществената процесуална защита адвокатски хонорар.

Жалбата е подадена от легитимирана страна, чрез надлежен пълномощник, срещу акт, който подлежи на обжалване и в законовия срок за това, поради което и същата се явява процесуално допустима.

Разгледана по същество, съдът намира жалбата за неоснователна по следните съображения:

Производството по делото е образувано по предявени от Е. Й. Р. срещу „Вивус.БГ“ ЕООД обективно съединени установителни искове за прогласяване нищожността на уговорката за заплащане на „такса разглеждане“ по Договор за кредит № 9798829006/22.04.2022 г. поради противоречие със закона, в условията на евентуалност – 1 поради заобикаляне на закона, в условията на евентуалност – поради накърняване на добрите нрави.

С постановеното по делото решение съдът е уважил така предявените искове.

Съобразно разпоредбата на чл. 78, ал. 1 ГПК съдът е присъдил разноски, изразяващи се в заплатена държавна такса в полза на ищеца, както и адвокатско възнаграждение по реда на 38, ал. 2 ЗА – в полза на процесуалния му представител.

С подадена в срока по чл. 248, ал. 1 ГПК молба ответникът „Вивус.БГ“ ЕООД е поискал изменение на постановеното по делото решение в частта за разноските като същият бъде определен под предвидения с Наредба № 1 от 09.07.2004 г. минимум с доводи за фактическата и правна сложност на делото, както и извършените от процесуалния представител на ищеца действия и позоваване на решението на СЕС по дело С-438/2022.

За да остави молбата без уважение, РС – Варна е приел че предявените искове не се отличават с правна сложност, поради което и определеният размер на възнаграждението е близо до минималния, предвиден в Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения.

Изложените от първоинстанционния съд мотиви се споделят изцяло от състава на въззивния съд.

С Решение на СЕС от 25.01.24г. по дело С-438/22 е прието, че чл.101, параграф 2 ДФЕС във връзка с чл.4, параграф 3 ДЕС трябва да се тълкува в смисъл, че ако установи, че наредба, която определя минималните размери на адвокатските възнаграждения и на която е придаден задължителен характер с национална правна уредба, нарушава забраната по чл.101, параграф 1 ДФЕС, националният съд е длъжен да откаже да приложи тази национална правна уредба, включително когато предвидените в тази наредба минимални размери отразяват реалните пазарни цени на адвокатските услуги. С оглед на цитираното решение на СЕС, което съобразно чл. 633 ГПК е задължително за всички съдилища, съдът не е императивно обвързан в преценката си за размера на подлежащите на възстановяване разноски за адвокатско възнаграждение на страната, в чиято полза е разрешен спорът, вкл. и в хипотезата на чл. 38 ЗАдв, с фиксираните в Наредба №1/09.07.04г. минимални размери на адв. възнаграждения, и може да определи възнаграждение и в по-нисък размер. В този смисъл и определение № 343/15.02.2024 г. по т. дело № 1990/2023 г. по описа на ВКС, II т. о.

Съгласно чл. 36, ал. 1 от ЗА адвокатът има право на възнаграждение за своя труд, а съгласно ал. 2 размерът на възнаграждението трябва да бъде справедлив и обоснован.

Материалният интерес е количествен показател, който няма пряка връзка с действителната правна и фактическа сложност на делото. Действителната правна и фактическа сложност на делото е качествен критерий, който кореспондира с изискването на чл. 36, ал. 2 от ЗА размерът на възнаграждението да бъде справедлив и обоснован.

Съдът отчита, че защитата на ищцовата страна по предявените искове се изразява в подаване на искова молба и осъществяване на процесуално представителство в проведено едно открито съдебно заседание с представено писмено становище без лично явяване и без събиране на други доказателства освен вече представените писмени такИ.. Действително, касае се за потребителски спор, който не се отличава с особена сложност с оглед типичните за подобни потребителски спорове възражения и наличието на многобройна и постоянна съдебна практика по идентични дела. Депозираният от ответника отговор е подробен и съдържа не малък брой възражения, по които е взето отношение в подаденото от ищеца писмено становище. В случая не са налице данни за влизане в договорното правоотношение единствено с цел последващо атакуване на същото посредством съдебен иск и генериране по този начин на съдебни разноски във вреда на насрещната страна, поради което не се установява злоупотреба с процесуални права.

Съобразно действителната правна и фактическа сложност на делото и извършените 2 от пълномощника на ищеца процесуални действия, съдът намира, че определеното от районния съд на основание чл. 38, ал. 2 ЗА на адв. М. М. възнаграждение е съобразено с обема и съдържанието на предоставената от адвоката правна защита и съдействие. Така определеният размер на адвокатското възнаграждение е справедлив, обоснован и съответства на достойнството на професията, макар и да е под установения с Наредба № 1 от 09.07.2004 г. минимален размер, който е 480 лева с включен ДДС. Определяне на по-ниско възнаграждение от определеното от ВРС не би изпълнило целта на закона за адекватно възмездяване на положения от адвоката труд.

За пълнота следва да се отбележи, че с цитираните от жалбоподателя Определение № 174/26.04.2021 г. по ч.гр.д. № 560/2021, III ГО на ВКС и Определение № 466/01.12.2020 г. по ч.гр.д. № 2980/2020г., III ГО на ВКС, съдът се е произнесъл по искания за присъждане на разноски за отговори по частни жалби срещу актове в производство по чл. 248 ГПК, като е посочил, че в това производство изобщо не се дължат разноски на страните и само като допълнителен аргумент е изложил аргументи относно злоупотреба с процесуални права.

Ето защо обжалваното определение следва да бъде потвърдено.

Воден от горното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА Определение № 3112/10.03.2025 г., постановено по гр. д. № 5686/2024 г. по описа на РС – Варна, с което е оставена без уважение молбата на „Вивус.БГ“ ЕООД изменение на Решение № 4588/18.12.2024 г., постановено по гр.д. № 5686/2024 г. по описа на ВРС, в частта за разноските относно определеното от съда по реда на чл. 38, ал. 2 от ЗА адвокатско възнаграждение на адв. М. М..

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3