Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 341 от 15.10.2026, Районен съд - Шумен

Съд
Районен съд - Шумен
Дело
Административно наказателно дело 1039/2026
Вид
Решение № 341
Подписан
15.10.2026
Състав
РОСТИСЛАВА ЯНКОВА ГЕОРГИЕВА

Цитирани разпоредби

  • чл.143, ал.3 · Административнопроцесуален кодекс
  • чл.28 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл.44, ал.1 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл.59 и сл. · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл.59, ал.2 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл.61, ал.1 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл.63, ал.1 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл.63д, ал.1 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл.63д, ал.3 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл.84 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл.175, ал.1, т.5 · Закон за движението по пътищата
  • чл.41, ал.1 · Закон за движението по пътищата
  • чл.9, ал.2 · Наказателен кодекс
  • чл.283 · Наказателно-процесуален кодекс
  • чл.320 · Наказателно-процесуален кодекс

РЕШЕНИЕ

№ 341 гр. Шумен, 15.10.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ШУМЕН, XI-И СЪСТАВ ( H ), в публично заседание на тридесети септември през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: РОСТИСЛАВА ЯНК.

ГЕОРГИЕВА при участието на секретаря И.Й.Д. като разгледа докладваното от РОСТИСЛАВА ЯНК. ГЕОРГИЕВА

Административно наказателно дело № 20263630201039 по описа за 2026 година

За да се произнесе взе предвид следното:

Настоящото производство е образувано на основание чл.59 и сл. от ЗАНН.

Обжалвано е наказателно постановление №26-0869-000322 от 24.03.2026 год. на Началник сектор към ОД на МВР Шумен, сектор Пътна полиция Шумен, с което на С. Ч., с ЕГН**********, с постоянен адрес: ************** е наложено административно наказание, “глоба” в размер на 102.26 евро /сто и две евро и двадесет и шест евро цента/ с равностойност 200 /двеста/ лева на основание чл.179, ал.1, т.5, предл.пето от ЗДвП.

Жалбоподателят моли съда да постанови решение, с което да отмени наказателното постановление, като излага конкретни съображения.

В съдебно заседание същият не се явява лично. За него се явява упълномощен представите, който поддържа жалбата на изложените в нея мотиви, като излага и допълнителни правни съображения.

Процесуалният представител на Началник сектор към ОД на МВР Шумен, сектор Пътна полиция Шумен - административно-наказващ орган, издал наказателното постановление, призован съгласно императивната разпоредба на чл.61, ал.1 от ЗАНН в съдебно заседание оспорва жалбата и моли наказателното постановление да бъде потвърдено изцяло.

Жалбата е подадена в срока по чл.59, ал.2 от ЗАНН, от надлежна страна, отговаря на 1 изискванията на чл.84 от ЗАНН, във вр. с чл.320 от НПК, поради което се явява процесуално допустима.

Разгледана по същество жалбата е неоснователна, поради следните правни съображения:

ШРС, след като взе в предвид събраните по делото доказателства и становища на страните, преценени поотделно и в тяхната съвкупност и като съобрази разпоредбите на закона, намира за установено от фактическа страна следното:

На 17.02.2026 год. около 23.10 часа жалбоподателят С. Ч. управлявал лек автомобил марка “БМВ М5 Компетишън” с рег.№ В2225ТН, собственост на „Кей Би Си Лизинг България“ ЕООД, клон Варна, с ЕИК1312061200103, с вписан ползвател в свидетелството за регистрация част две „ЕМСА ГРУП“ ЕООД, с ЕИК202177275, като се движел по Автомагистрала А-2 в посока от гр.Варна към гр.Шумен. По същото време по същата Автомагистрала А-2 се движел патрулен полицейски автомобил марка „Фолксваген Голф“ с рег.№Н6518КК, в който пътували свидетелите Р. В. Т. и И. Т. К., и двамата служители на РУНови Пазар. Поради влошената метеорологична обстановка – валеж от дъжд и намалена хоризонтална видимост, с оглед превантивен ефект, полицейският автомобил се движел в лявата лента с максимално разрешената за този участък скорост от 70 км/час и с включена светлинна сигнализация. В района на км.352 жалбоподателят предприел маневра изпреварване отдясно на посочения по-горе полицейски автомобил. След завършване на изпреварването автомобилът на жалбоподателя бил последван от полицейския автомобил и спрян за проверка. Бил извикан за съдействие екип от сектор Пътна полиция при ОД на МВР-Шумен – свидетелите А. Д. А. и А. С. С..

На жалбоподателя бил съставен акт за установяване на административно нарушение серия GA, №5025110, който бил връчен на нарушителя и подписан от него, без да изложи възражения. Актосъставителят е посочил, че с описаното деяние е била нарушена разпоредбата на чл.41, ал.1 от ЗДвП. Впоследствие от страна на жалбоподателя не са били депозирани допълнителни възражения в срока по чл.44, ал.1 от ЗАНН. Въз основа на така съставения акт и съобразявайки материалите в административно-наказателната преписка е издадено наказателно постановление №26-0869-000322 от 24.03.2026 год. на Началник сектор към ОД на МВР Шумен, сектор Пътна полиция Шумен, с което на С. Ч., с ЕГН**********, с постоянен адрес: ************** е наложено административно наказание, “глоба” в размер на 102.26 евро /сто и две евро и двадесет и шест евро цента/ с равностойност 200 /двеста/ лева на основание чл.179, ал.1, т.5, предл.пето от ЗДвП.

Така установената фактическа обстановка се потвърждава от събраните по делото писмени и гласни доказателства, и по-специално от разпита в съдебно заседание на актосъставителя А. Д. А. и на свидетелите Р. В. Т., И. Т. К. и А. С. С., както и от присъединените на основание чл.283 от НПК писмени доказателства.

Съдът намира, че напълно следва да бъдат кредитирани показанията на свидетелите А.

Д. А., Р. В. Т., И. Т. К. и А. С. С., доколкото всеки един от тях е участвал в извършената 2 проверка на жалбоподателя и пресъздава преките си впечатления от поведението на нарушителя. В същото време свидетелите Р. В. Т. и И. Т. К. са очевидци и на самото нарушение. Показанията им са непротиворечиви, еднопосочни, последователни и кореспондират както помежду си, така също и с останалия събран по делото доказателствен материал.

При така установената фактическа обстановка по отношение на нарушението, описано в пункт първи на наказателното постановление съдът приема, от правна страна следното:

Съгласно разпоредбата на чл.41, ал.1 от ЗДвП Пътните превозни средства се изпреварват от лявата им страна. От материалите по делото се установява по безспорен начин, че жалбоподателят при движението си по Автомагистрала А-2 „Хемус“ в посока от гр.Варна към гр.Шумен, в района на км.352 не е съобразил поведението си с правилата за изпреварване, като е извършил маневра изпреварване от дясната страна на движещия се в лявата лента полицейски автомобил. Както се установява от материалите по делото поради влошена метеорологична обстановка с оглед предотвратяване на произшествия посоченият полицейски автомобил се е движел в най-лявата лента с максимално разрешената за метеорологичната обстановка скорост от около 70 км./час, като автомобилът е бил ясно обозначен и с включена светлинна сигнализация. Въпреки изложеното, жалбоподателят е извършил маневрата, като е изпреварил полицейския автомобила от дясната му страна, след което е минал пред него и е продължил движението си. Това обстоятелство било пряко възприето от свидетелите Р. В. Т. и И. Т. К. – служители при РУ Нови пазар, които се намирали в полицейския автомобил. В показанията си в съдебно заседание двамата заявяват, че пряко са възприели поведението на водача и извършената от негова страна маневра.

Поради изложените по-горе съображения следва да се приеме, че именно жалбоподателят е осъществил от обективна и субективна страна нарушението, посочено в пункт първи на наказателното постановление, като е нарушил разпоредбата на чл.41, ал.1 от ЗДвП, съгласно която изпреварването на пътните превозни средства се извършва от лявата страна. Административно - наказващият орган правилно е издирил и приложил действащата за това нарушение санкционна разпоредба, а именно чл.175, ал.1, т.5 от ЗДвП, съгласно която се наказва с глоба в размер от 200 лв. водач, който не спазва предписанието на пътните знаци, пътната маркировка и другите средства за сигнализиране, правилата за предимство, за разминаване, за изпреварване или за заобикаляне, ако от това е създадена непосредствена опасност за движението. Безспорно от материалите по делото се установява, че от действията на Ч. е била създадена непосредствена опасност за движението, доколкото всяко едно изпреварване от дясната страна на автомобила крие сериозен риск от ПТП. Още повече, че както се установява от материалите по делото, полицейският автомобил се е движел с максимално разрешената и съобразена с метеорологичната обстановка скорост от 70 км./час. Следователно, за да извърши маневрата изпреварване, скоростта на движение на автомобилът на жалбоподателя е следвало да бъде по-висока от тази на изпреварваният автомобил, респективно над максимално разрешената. А движението със скорост над 3 разрешената в дъждовно време с намалена видимост само по себе си също създава опасност от възникване на ПТП, както между изпреварвания и изпреварващия автомобил, така и между други автомобили, движещи се в непосредствена близост с изпреварващия.

Съдът намира, че административно-наказващият орган е индивидуализирал правилно наказанието, като е наложил на жалбоподателя наказанието глоба в неговия абсолютен размер от 200 лева с равностойност 102.26 евро.

Съдът не кредитира твърдението на процесуалният представител на жалбоподателя за допуснато нарушение, изразяващо се в липса на посочено място на извършване на нарушението. В акта за установяване на административно нарушение и в издаденото въз основа на него наказателно постановление по ясен и категоричен начин е посочено, че нарушението е извършено на Автомагистрала А-2 „Хемус“ в района на км.352 в посока на движение от гр.Варна към гр.Шумен. В същата насока са и събраните в хода на производството гласни доказателства чрез разпита на свидетелите Р. В. Т. и И. Т. К..

Разпитан в съдебно заседание на 01.07.2026 год. свидетелят Т. изрично заявява, че нарушението е извършено на Автомагистрала „Хемус“, на територията на община Шумен, след Бензиностанция ОМВ, в близост до изхода за гр.Шумен. В подкрепа на изложеното са и показанията на свидетеля К., който в съдебно заседание на 13.09.2026 год. свидетелства, че изпреварването се е случило след Бензиностанция ОМВ, малко преди края на магистралата.

Обяснимо е с оглед изминалия период от време, свидетелите да не могат да си спомнят точния километър, на който е било извършено нарушението, но същият е бил ясно посочен от тях и вписан както в акта за установяване на административно нарушение, така и в издаденото въз основа на него наказателно постановление.

Съдът не кредитира и твърдението на процесуалният представител на жалбоподателя, че от материалите по делото не се установява наличието на лоши метеорологични условия към момента на извършване на деянието, които да са налагали описаното по-горе поведение на полицейските служители. Видно от изисканата и приета като писмено доказателство по делото справка от Националния институт по метеорология и хидрология, Филиал Варна изх.

№ОД-12-61-1/13.07.2026 год. на 17.02.2026 год. към 23.00 часа в района на метеорологична станция Шумен е преобладавало облачно време с валеж от дъжд и намалена хоризонтална видимост, като дъждът е бил придружен с умерена „димка“. Както става ясно от обяснението в справката явлението „димка“ представлява помътнение на въздуха при повърхността на земята, предизвикано от присъствието на твърде малки, неразличими с просто око капчици вода, без усещане за влага, при което относителната влажност е над 75%, а хоризонталната видимост е над 1 км, но по-малка от 10 км. Следователно от изложеното се налага извода, че видимостта е била намалена и поведението на полицейските служители, изразяващо се в движение на управлявания от тях автомобил с максимално разрешена за посочения участък скорост в лявата лента с включена светлинна сигнализация е било напълно оправдано и е имало за цел именно предотвратяване движение на останалите автомобили с несъобразена скорост и евентуално настъпване на ПТП.

Съдът намира, че правилно е бил посочен и часът на извършване на нарушението. В 4 обжалваното наказателно постановление категорично е посочено, че часът на нарушението е бил 23.10 ч. Това е часът, който е бил посочен и в акта за установяване на административно нарушение, което е било сторено непосредствено след извършване на деянието по сведение на двамата служители, които са преки очевидци на извършеното от жалбоподателя деяние.

Обясним е фактът, че в разпита си в съдебно заседание, свидетелите, с оглед изминалия период от време, не могат с категоричност да си спомнят точния час на нарушението, но твърдят, че същото е било около 23 часа.

С оглед на всичко изложеното съдът намира, че обжалваното наказателно постановление се явява правилно, доказано и законосъобразно и като такова следва да бъде потвърдено изцяло.

При съставянето му не са допуснати твърдените от жалбоподателя процесуални нарушения. От изложеното в него жалбоподателят е могъл да разбере какво нарушение се твърди, че е извършил, къде и кога го е извършил и да организира защитата си по един адекватен начин, поради което правото му на защита не е било нарушено по никакъв начин.