Решение № 5517 от 30.04.2026, Административен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 5517

Варна, 30.04.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административният съд - Варна - XXVIII състав, в съдебно заседание на първи април две хиляди двадесет и шеста година в състав:

Съдия:

ДАНИЕЛА СТАНЕВА

При секретар КАМЕЛИЯ АЛЕКСАНДРОВА като разгледа докладваното от съдия ДАНИЕЛА СТАНЕВА административно дело № 20257050701813 / 2025 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Образувано е жалба от В. И. С. от [населено място], срещу отказ на Директора на ОП „Общински паркинги и синя зона“, обективиран в писмо изх. № 1170/23.07.2025г. Жалбоподателят счита обжалвания отказ за неправилен и незаконосъобразен по съображения, изложени в жалбата; положената маркировка противоречи на изискванията на Наредба № РД-02-2—2/20.12.2017г. за планиране и проектиране на комуникационно-транспортната система на урбанизираните територии; счита, че начина, по който е изпълнена пътната маркировка е в пряко нарушение на чл.98 ал.2 от ЗДвП. Моли съда да отмени обжалвания отказ и върне преписката за ново произнасяне. В съдебно заседание и по съществото на спора, чрез пълномощника си поддържа жалбата. Претендира присъждане на разноски по делото.

Ответната страна, чрез процесуалния си представител оспорва жалбата като неоснователна. Претендира присъждане на ю.к.възнаграждение. Прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение.

Съобразявайки посочените от оспорващия основания, изразените становища на страните и фактите, които се извеждат от събраните по делото доказателства, Административният съд, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

От В. И. С. е подадено до Кмета на община Варна Заявление с рег.№ РД25016383ВН/27.06.2025г. с искане да бъдат предприети необходимите действия с цел осигуряване ползването на собствения му гараж. Към заявлението е приложен нот.акт № 123/21.11.1997г. Въз основа на подаденото заявление е постановен обжалвания в настоящото производство отказ от 23.07.2025г.В него е посочено, че няма законово основание за промяна на пътната маркировка на участъка от [улица]срещу входа/изхода на гаража на молителя В. С..

В представената по делото административна преписка не се съдържат данни за това кога е връчено на жалбоподателя обжалваното писмо.

При така установените обстоятелства ,съдът намира жалбата за процесуално допустима като подадена в срок от надлежна страна, при наличието на правен интерес от съдебно оспорване на подлежащ на съдебен контрол ИАА от категорията на визираните в нормата на чл.21, ал.3 от АПК.

По искане на жалбоподателя по делото е допусната съдебно-техническа експертиза. От заключението на вещото лице, неоспорено от страните и възприето от съда като компетентно и обективно дадено се установява следното: при така положената пътна маркировка, очертаваща паркоместата от „Синя зона“ непосредствено срещу процесния гараж и при наличие на паркирани ППС на тези паркоместа, не е налице необходимото разстояние за извършване на маневра свързана и с габаритите на личния автомобил на жалбоподателя с цел използване на гаража. В съдебно заседание вещото лице е допълнило, че пред вратата на гаража, между плочките има израсла растителност, което показва, че гаража не може да се ползва и не е ползван, тъй като растителността не е утъпкана; вратата на гаража не е отваряна и не е възможно да се ползва същия, защото автомобила на жалбоподателя не може да направи маневра, за да влезе в него.

Съгласно разпоредбата на чл.98 ал.2 т.2 от ЗДвП паркирането е забранено на платното за движение и на тротоара непосредствено пред входовете на жилищни сгради и гаражи, когато това затруднява достъпа до тях. Именно това е установено от вещото лице, което категорично заявява, че колата на жалбоподателя не може да направи необходимата маневра, при наличие на паркирани коли отсреща, за да влезе в гаража. От това следва, че на жалбоподателя е нарушено правото да се ползва спокойно от своята собственост – в случая гаража. Право, което му е гарантирано от нормата на чл. 17, ал. 3 от Конституцията на Република България и ЕКПЧОС/§ 1 от доп. Протокл към нея/. Решението на такъв вид проблем е чрез извършване на промяна на пътната маркировка на участъка от [улица]срещу входа/изхода на гаража на жалбоподателя В. С..

С оглед на изложеното жалбата се явява основателна и като такава следва да бъде уважена, като се отмени оспореното писмо. В случая естеството на спора не позволява разрешаването на въпроса по същество от страна на съда, поради което и на основание чл.173 ал.2 от АПК, делото като преписка следва да бъде върнато на административния орган за ново произнасяне, при спазване на предвидените от законодателя процесуалноправни и материалноправни изисквания.

Предвид изхода на делото искането на жалбоподателката за присъждане на направените разноски следва да бъде уважено. В полза на жалбоподателя следва да се присъдят направените от него разноски в размер на 5.11 евро. – внесена държавна такса и 150 евро – депозит за вещото лице. Жалбоподателят претендира и присъждане на адвокатско възнаграждение, но по делото не са представени доказателства за размера на реално платено, поради което такова не следва да се присъжда.

По изложените съображения и на основание чл. 172, ал. 2, предл. второ, чл. 173, ал. 2 и ал. 3 и чл. 174 от АПК, съдът

Р Е Ш И:

ОТМЕНЯ по жалба на В. И. С. от [населено място] отказ на Директора на ОП „Общински паркинги и синя зона“, обективиран в писмо изх. № 1170/23.07.2025г.

ВРЪЩА преписката на Кмета на Община Варна за произнасяне по заявление вх. № РД25016383ВН/27.06.2025г. на В. И. С., при съобразяване на дадените в мотивите на решението указания по тълкуването и прилагането на закона.

ОПРЕДЕЛЯ 1 - месечен срок за извършване на административната услуга по заявление вх. № РД25016383ВН/27.06.2025г. на В. И. С., считано от датата на влизане в сила на настоящото решение.

ОСЪЖДА Община Варна да заплати на В. И. С., [ЕГН] [населено място], кв.*бл.*вх.*ап.*сума в размер на 155.11 евро / сто петдесет и пет евро и 11 евро цента/, разноски по делото.

Решението подлежи на обжалване пред Върховния административен съд на Република България в 14-десет дневен срок от съобщаването му на страните.

Съдия: