Решение № 918 от 23.07.2025, Районен съд - Горна Оряховица

РЕШЕНИЕ

№ 918 гр. Горна Оряховица, 23.07.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ГОРНА ОРЯХОВИЦА, VIII СЪСТАВ, в публично заседание на първи юли през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Трифон П. Славков при участието на секретаря Силвия Д. Николова като разгледа докладваното от Трифон П. Славков Гражданско дело № 20254120100825 по описа за 2025 година

Предявени са обективно кумулативно съединени главни искове с правно основание чл. 33, ал. 4 Закон за защита на лицата, подаващи сигнали или публично оповестяване на информация за нарушения (ЗЗЛПСПОИН) и в условията на евентуалност искове с правно основание с правно основание чл.

357, ал. 1, вр. чл. 188, т. 1 от КТ.

Ищецът А. Д. А. извежда субективните си права при твърдения, че между страните съществува трудово правоотношение, възникнало въз основа на трудов договор, като работи при ответника на длъжност „началник влак, пътническо движение“. Твърди, че на 30.01.2025 г. е сезирал Дирекция “Инспекция по труда“ гр. В. Търново с жалба вх. № 25012828/30.01.2025 г., в която е посочил, че работодателят не спазва трудовите права на персонала, в частност правото на междусменни и седмични почивки, както и правото на установените графици на работа, че неправилно е въвел сумирано изчисление на работното време на тримесечни периоди, че графиците не са свеждани до знанието на работниците срещу подпис и др. Счита, че тази жалба представлява сигнал за нарушение по смисъла на чл. 3, ал. 2, т. 2 от ЗЗЛПСПОИН, а че той е сигнализиращо лице по смисъла на чл. 5, ал. 2 от 1 същия закон. Твърди, че на 07.02. 2025 г. Дирекция „Инспекция по труда“ гр.

Плевен е извършила проверка на ответното дружество, съответно е издала протокол, който прилага към исковата молба.

Ищецът поддържа, че в резултат на изготвения сигнал срещу него били предприети репресивни действия, като е бил подложен на системен тормоз на работното място, а именно изискани са му обяснения за неправилно изготвени документи, във връзка с осъществени на 05.02. и на 07. 02. 2025 г. повезки, във връзка с доклад на Началник ПС – Левски. Според него работодателят е създал враждебна и неблагоприятна среда спрямо него. Излага твърдения, че в резултат на подадения сигнал срещу него е било предприето ответно действие и със заповед № 22-02-359/10.03.2025 г. на Директора на ППП Горна Оряховица му било наложено наказание „забележка“, за това, че на 05.02.2025 г. допуснал грешка при съставяне на пътен лист за влак № 20102, като не бил попълнил началната и крайната гара на този влак, часът на тръгване и часът му на пристигане, че не отразил факта на неработещо отопление на вагон от състава на влака. Посочва, че на 28.03.2025 г. му била връчена и Заповед № 22-02-410/19.03.2025 г. на Директор на ППП Горна Оряховица, с което му било наложено второ дисциплинарно наказание „забележка“ за неправилно попълнен пътен лист, за това, че на 07. 02. 2025 г. не бил попълнил пътен лист за обслужените с автобус вместо с влак жп-спирки.

При изложените фактически твърдения ищецът иска от съда да постанови решение, с което да установи недействителността на заповед № 2202-359/10.03.2025 г. и Заповед № 22-02-410/19.03.2025 г. и двете за налагане на дисциплинарно наказание „забележка“, а в условията на евентуалност да отмени заповедите като незаконосъобразни, т.к. работодателят нарушил разпоредбата на чл. 193 КТ и не изслушал/приел обясненията на работника преди да наложи дисциплинарните наказания, наказан за заповед, която не му е сведена до знанието и двете представляват маловажен случай.

В срока и реда по чл. 131 ГПК е постъпил отговор от ответника Поделение за пътнически превози – Горна Оряховица, в който се изразява становище за неоснователност на исковете. В писмения отговор са релевирани твърдения, че ищецът не е лице, ползващо защита по ЗЗЛПСПОИН. В обобщение ответникът счита предявените искове за неоснователни и моли да бъде постановено решение, с което същите да бъдат отхвърлени.

2

Съдът намира за установено от фактическа и правна страна следното:

По главни искове с правно основание чл. 33, ал. 4 ЗЗЛПСПОИН за обявяване на недействителността на предприетите от работодателя срещу ищеца действия, изразяващи се в издаване на заповед № 22-02-359/10.03.2025 г. и Заповед № 22-02-410/19.03.2025 г. и двете за налагане на дисциплинарно наказание „забележка“.

Тежестта на доказване относно спазването на тези изисквания е за работодателя, т.е. ответникът следва да докаже, че увреждащата мярка, не е свързана по никакъв начин с подадения сигнал(арг, от чк. 40, ал. 2 от ЗЗЛПСПОИН).

Видно от приложения по делото документ – жалба с вх.

№25012828/30.01.2025 г.(стр. 7) е, че ищецът е сигнализирал Дирекция „Инспекция по труда“ гр. В. Търново, за това, че работодателят не спазва правилата за сумарно изчисляване на работното време, т.к. нямало нито тримесечни, нито месечни графици за работното време.

Видно от приложения документ – протокол за извършена проверка № ПР2505249/05.03.2025 г. е, че служители на Дирекция „Инспекция по труда“ гр. Плевен са извършили проверка за спазване на трудовото законодателство в „Превозна служба“ гр.Л..., стопанисвана от ППП към БДЖ ПП ЕООД гр.

Горна Оряховица, като на място на 07.02.2025 г. са констатирани нарушения на трудовото законодателство и са дадени съответните предписания, а именно: за запознаване на работниците с утвърдените графици за работа за периода, за който е установено сумарно работно време; работодателят да променя своевременно утвърдените промени в графиците, както и да осигурява на работника или служителя непрекъсната междудневна почивка, която не може да бъде по – малко от 12 часа, съгласно чл. 152 от КТ.

По предявените искове съдът намира следното:

Разпоредбите на чл. 3, ал. 1 и 2 от ЗЗЛПСПОИН посочват в кои области е приложима защита по отношение на лице, подаващо сигнали/жалби или публично оповестяване на информация. В случая, действително ищецът е подал жалба до Дирекция „Инспекция по труда“, свързана със сумарното изчисляване на работно време в службата, начина на изготвяне на графиците за работа, както и спазването на правилото за 12 часова междусменна 3 почивка, но в нея не са посочени конкретни нарушения на трудовото законодателство, засягащи обществения интерес. Касае се за личен конфликт между работник и негов пряк ръководител – свидетеля К. К., който работи при ответното дружество като Началник „Превозна служба“ гр.Л.... Видно от представените доказателства, например искане за обяснение (на основание чл.

193, ал. 1 от КТ) е, че срещу ищеца е образувано дисциплинарно производство за това, че не се е явил на работа на 20.12.2024 г., 21.12.2024 г., 22.12.2024 г. и за това, че не е представи документ за причината за неявяването му. От изходящия му номер се установява, че същото е изискано още на 31.12.2024 г., т.е. около месец преди ищецът да подаде сигнал срещу работодателя. Т. е. съдът намира, че дисциплинарните производства образувани срещу ищеца не са във връзка с подадения от него сигнал, а са свързани с поведението на ищеца, което затруднява работата в „Превозна служба“ гр.Л..., чрез което се нарушава трудовата дисциплина. Друг аргумент в тази насока са и представените от ответника преписи на заповед №147/22.08.2005г.; заповед №90/06.08.2015г.; заповед №61/13.11.2019г.; заповед №21/15.02.2022г.(стр.

149-152), от които се установява, че и преди са налагани дисциплинарни наказания „забележка“ на ищеца. На следващо място следва да се отбележи, че сигналът не е подаван по реда, предвиден в чл. 12 и сл. (за вътрешни сигнали), нито по реда на чл. 19 и сл. ( за външни сигнали)от ЗЗЛПСПОИН.

Ето защо, следва да се приеме, че в депозираната жалба по Инспекция по труда, не се търси защита на обществен интерес, а се цели разрешаване на частни интереси по трудов спор. Искането на А. Д. А., спрямо него да се приложи закрилата, предвидена в чл. 33 от ЗЗЛПСПОИН, се явява неоснователно. Да се приеме обратното, означава да се препятства възможността на работодателя да наложи дисциплинарно наказание на работник или служител, който е подал сигнал, съдържащ недоволство срещу график, изготвен според обстоятелства от пряк ръководител, като същевременно дисциплинарните нарушения, за които са му наложени наказания, са свързани с изготвянето на влакови документи, съответно нямащи връзка с графиците за работа. В настоящия случай, от съвкупния анализ на събраните по делото доказателства, се установява, че ищецът цели от собственото си неправомерно поведение, свързано с неправилно или непълно изготвяне на влакови документи, да черпи благоприятни за себе си последици, а именно препятстване възможността да бъде дисциплинарно 4 наказано, само поради факта, че е подал сигнал срещу прекия си ръководител и то не за защита на обществен интерес, а на частен такъв, свързан с начина на изготвяне на графиците в превозната служба. Ето защо съдът намира, че следва да отхвърли предявените искове за обявяване на недействителността на предприетите от работодателя срещу ищеца действия, изразяващи се в издаване на Заповед № 22-02-359/10.03.2025 г. и Заповед № 22-02410/19.03.2025 г. и двете за налагане на дисциплинарно наказание „забележка“.

По предявените евентуални искове за отмяна на наложено със Заповед № 22-02-359/10.03.2025 г. и Заповед № 22-02-410/19.03.2025 г., дисциплинарни наказания „забележка” – чл. 357, ал. 1, вр. чл. 358, ал. 1, т. 2, във вр чл. 188, т. 1 КТ:

Дисциплинарното наказание „забележка” се налага, когато е налице виновно неизпълнение на трудовите задължения и с оглед тежестта на нарушението, обстоятелствата, при които е извършено и поведението на служителя, наложеното наказание се явява съответно. Същевременно законът поставя изисквания към процедурата по налагане на дисциплинарни наказания, касаещи изслушването на служителя, мотивиране на заповедта, спазване на преклузивни срокове.

Тежестта на доказване относно спазването на тези изисквания е за работодателя.

При така разпределена доказателствена предявените искове за неоснователни. тежест съдът намира

Установено е, че ищецът А. работи при ответника по правоотношение, възникнало от трудов договор, като заема длъжността „Началник влак, пътническо движение”. На същия са наложени дисциплинарни наказания „забележка” със Заповед № 22-02-359/10.03.2025 г. и Заповед № 22-02410/19.03.2025 г., връчени съответно на 13.03.2025 г. и 28.03.2025 г. за нарушение, състоящо в неизпълнение на задълженията на „Началник влак, пътническо движение”, извършени на 05.02.2025 г. и на 07.02.2025 г.

Дисциплинарните наказания са оспорени при следните фактически твърдения: по отношение на Заповед № 22-02-359, посочва, че началната гара на влак 20102 била гара Горна Оряховица до крайна гара София, а той е обслужвал влака само в участъка гара Левски-гара Мездра, поради което счита, че на 5 основание чл. 10, т. 2 от Инструкцията за началника на пътническия влак има задължение да води пътен лист само за участъка който обслужва, т.к. няма как да има информация, кога е тръгнал влака от начална гара и кога ще пристигне на крайна гара. Оспорва също, че няма задължение да вписва в пътния лист обстоятелството за неработещо отопление във вагон от влака,т.к. такава информация вече е била подадена още в началната за влака гара. Твърди, че е съставил такъв протокол от 05.02.2025 г., т.к. такъв не му е бил предаден от бригадата, от която приема влака. Вписал и неработещото отопление в анализна книга на гр. Мездра. Оспорва също и датата на която са входирани обясненията му по реда на чл. 193 КТ, посочвайки, че Началник ПС Левски ги е забавил с повече от пет дни, съответно обясненията му не били взети предвид при налагане на наказанието му, с което работодателят нарушил разпоредбата на чл. 193 КТ. По отношение на Заповед № 22-02-410 счита, че е държал в течение началниците си във всеки един момент, къде се намира автобусът, който е извършвал трансбордиране на пътници. Посочва, че не е попълнил пътния лист, т.к. не бил запознат със Заповед № 249/10.06.2021 г.

Намира нарушението за малозначително.

Съдът намира, че наказанията е наложено в срока по чл.194 ал.1 КТ.

Съгласно установената по реда на чл.290 ГПК практика, двумесечният срок за налагането му тече от датата, на която субектът на дисциплинарна власт е узнал за извършеното нарушение (установено в съществените му признаци субектът на нарушението, времето и мястото на извършването му, както и индивидуализиращите признаци на деянието от обективна и субективна страна - решение № 231 от 13.06.2011 г. по гр. д. № 858/ 2010 г., IV г. о. и др.).