Решение № 517 от 18.09.2026, Районен съд - Разград

РЕШЕНИЕ

№ 517 гр. Разград, 18.09.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – РАЗГРАД в публично заседание на шестнадесети септември през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: НЕЛИ ГЕНЧЕВА при участието на секретаря ГАНКА АНГ. АТАНАСОВА като разгледа докладваното от НЕЛИ ГЕНЧЕВА Гражданско дело № 20263330101164 по описа за 2026 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Депозирана е искова молба от Г. Б. Ф., действаща чрез адв. Б. Й., с която са предявени искове срещу „Сити Кеш“ ООД за установяване недействителността на Договор за паричен заем Кредирект №858682, сключен на 08.05.2023 г. между страните по делото поради противоречие със закона за заплащане на сумата 8 184,30 лв., като платена при изначална липса на основание. Твърди, че в договора е уговорено задължение за представяне на обезпечение, както и това, че при непредоставяне на описаното обезпечение в тридневен срок, кредитополучателят ще дължи на кредитора неустойка в размер на 8 102,10 лв., поради което общата дължима сума е 762 лева по 12 вноски, което означава формално посочване ГПР, че ищецът е заплатил на ответника сума в общ размер на 12 184,30 лв., от които 8184,30 лв. над получената главница от 4000 лв.

Претендира за направените разноски.

В срока по чл.131 от ГПК ответникът е депозирал писмен отговор. Счита, че предявените искове са неоснователни. Счита, че неустоечната клауза не е част от съществените параметри на договора, поради което нейната недействителност не влече недействителност на целия договор; че при определяне на ГПР са спазени всички изисквания на ЗПК; че същият е под максималния, предвиден в чл.19, ал.4 от ЗПК; че неустоечната клауза не следва да се включва в ГПР, т.к. това е задължение, което възниква след сключването на договора; че при сключването на договора ищецът е бил уведомен за всички, дължими по договора суми. По отношение на неустойката сочи, че ищецът е имал възможност в 14-дневен срок да се откаже от договора; че кредиторът не е имал възможност да въздейства върху обстоятелствата, имащи значение за начисляването й. Твърди, че клаузите на договора са уговорени индивидуално с потребителя и са ясно и точно описани в договора, в стандартния европейски формуляр и в погасителния план; че 1 ищецът е сключил множество договори, които съдържат уговорка за подобна неустоечна клауза. Признава получаването на сумата, посочена в исковата молба.

Прави възражение за прекомерност на уговореното адмокатско възнаграждение за процесуалния представител на ищцата.

След преценка на събраните по делото доказателства, съдът приема за установено следното от фактическа страна:

На 08.05.2023 г. между страните по делото е сключен Договор за паричен заем Кредирект №858682 за сумата 4 000 лв. Като размер на погасителната вноска е запесина : 4 х 133,50 лв. и 14х362,20 лв., ГПР 47,95%, фиксиран годишен лихвен процент 40,05%, дата на първо плащане : 08.06.2023 г. и дата на последно плащане 08.11.2024 г. обща сума за плащане 5 613,90 лв.

В плана за погасяване е записано и задължение за заплащане на неустойка в размер на 8 109,80 лв., платима на вноски от 628,50 лв. за 4 месеца и от 399,70 лв. за 14 месеца ведно с вноските по кредита. В последната колонка на плана е записана обща сума за плащане 12 708,30 лв. Тази неустойка в размер на 8 102,10 лв. е вписана в стандартния европейски формуляр като друг разход, свързан с договора за кредит.

В чл.5 от договора е записано, че ГПР на заема не включва възможни разходи, които заемателят може да се наложи да заплати при неизпълнение на договорните си задължения, както и таксите, съгласно Тарифа за таксите на заемодателя, публикувана на неговата официална интернет страница.

В погасителния план е посочено, че неустойката се дължи при неизпълнение на т.6.1, без да са представени доказателства какво задължение е поето с този текст, респ. дали същото е изпълнено или не. И двете страни твърдят, че същата е уговорена за дължима при неизпълнение на задължение за предоставяне на обезпечение от страна на ищеца като кредитополучател.

Ответникът признава сключването на договора, уговарянето на неустойка, че неустойката не е включена при определяне размера на ГПР, както и че е получил сумата 12 184,30 лева.

При така установените факти, съдът намира от правна страна следното:

По иска за установяване недействителност на договора за кредит поради противоречие със закона:

Няма спор по делото, че с подписването на процесния договор между страните е възникнало правоотношение. В изпълнение на същото ответникът е предоставил на ищеца сумата 4000 лв.

Ответникът е небанкова финансова институция по смисъла на чл. 3 от ЗКИ, и като такова дружеството има правото да отпуска кредити със средства, които не са набрани чрез публично привличане на влогове или други възстановими средства. Ищецът е физическо лице, което при сключване на договора е действало именно като такова, т. е. страните имат качествата на потребител по смисъла на чл. 9, ал. 3 от ЗПК и на кредитор съгласно чл. 9, ал. 4 от ЗПК.

Сключените договори по своята правна характеристика и съдържание представляват такива за потребителски кредити, поради което за тяхната валидност и последици важат изискванията на специалния Закон за потребителския кредит, както и законът за защита на потребителите.

По иска за установяване недействителност на договора за кредит поради противоречие със закона: с правно основание чл. 26, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 11, ал. 1, т. 10, вр. с чл.19, ал.2 от ЗПК, вр. чл. 22 от ЗПК:

2

Няма спор по делото, че с подписването на процесния договор между страните е възникнало правоотношение. В изпълнение на същото ответникът е предоставил на ищеца сумата 4000 лв.

Съгласно чл. 22 от ЗПК (в приложимата редакция към датата на сключване на договора), когато не са спазени изискванията на чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. т.

7 - 12 и 20 и ал. 2 и чл. 12, ал. 1, т. т. 7 - 9 договорът за потребителски кредит е недействителен. Липсата на всяко едно от тези императивни изисквания води до настъпване на последиците по чл. 22 от ЗПК - изначална недействителност на договора за потребителски кредит.

При проверката относно действителността на договора, съдът намира, че същият формално отговарят от външна страна на установените в разпоредбата на чл. 10, ал. 1 от ЗПК изисквания за писмена форма, на хартиен носител, като всички елементи на договора са представени с еднакъв по вид, формат и размер шрифт. В съответствие с чл. 11, ал. 1, т. 7 от ЗПК в договорите е посочен общият размер на кредита като сбор от стойностите на предоставената заемна сума и дължимата за периода на съответния договор възнаградителна лихва. Отделно е посочено и общото задължение по договорите, включващо стойността на уговорените неустойки.

Съгласно чл. 11, ал. 1, т. 9 от ЗПК договорът за потребителски кредит следва да съдържа лихвения процент по кредита, условията за прилагането му и индекс или референтен лихвен процент, който е свързан с първоначалния лихвен процент, както и периодите, условията и процедурите за промяна на лихвения процент, ако при различни обстоятелства се прилагат различни лихвени проценти, тази информация се предоставя за всички лихвени проценти. За процесните договори лихвеният процент е уговорен като постоянен, поради което е достатъчно да бъде посочен неговият размер и това е сторено.

По отношение на годишния процент на разходите (ГПР), същият е фиксиран като абсолютна процентна стойност в договора.

Няма спор по делото, че неустойката по процесния договор за потребителски кредит не е включена при изчисляването на ГПР.

С оглед установените размери на ГПР и даденото разрешение в решение по дело С-714/22 на СЕС, съдът приема, че с уговорената неустойка за непредоставяне на обезпечение по договора, се заобикаля императивна правна норма, а именно чл. 10а от ЗПК и чл. 19 от ЗПК, което води до оскъпяване на кредита. Същевременно неустойката не е включена в ГПР по договорите, а представлява възнаграждение на кредитора. Всеки разход, който не е включен при изчисляване на ГПР, но представлява възнаграждение на кредитора, е нарушение на чл. 10а и чл. 19 от ЗПК, което води до невъзможност потребителят да разбере как е формиран ГПР, какво се включва в него, което следва да се приравни на липса на посочен ГПР - нарушение на чл. 11, ал. 1, т.

10 от ЗПК.

На основание изложеното съдът приема, че процесния договор за кредит е недействителен, а предявения иск с правно основание чл чл. 26, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 11, ал. 1, т. 10, вр. с чл.19, ал.2 от ЗПК, вр. чл. 22 от ЗПК за прогласяване на нищожност е изцяло основателен, с оглед констатираните противоречия и заобикаляне нормите на ЗПК и следва да бъдат уважен.

По отношение на наведените от ответника доводи, съдът счита, че по делото не са представени никакви доказателства за твърдението, че клаузата за 3 заплащане на неустойка е уговорена индивидуално с потребителя /по делото дори не бе установено точното й съдържание/, обстоятелствата, че ищецът е сключвал и други договори с подобна клауза /което също не бе доказано/, че същият е бил уведомен чрез СЕФ за допълнителното задължение и че не е упражнил правото си да се откаже от договора няма отношение, към изначалната нищожност на договора. Предвид липсата на доказателства за съдържанието на задължението, чието неизпълнение поражда задължение за заплащане на неустойка, съдът не може да прецени истинността на твърдението на ответника, че той като кредитор не е имал възможност да въздейства върху обстоятелствата, имащи значение за начисляването й.

Твърдението, че неустоечната клауза, не е част от съществените параметри на договора се опровергава от размера на същата – малко повече от два пъти заемната сума.

Твърдението, че неустоечната клауза не следва да се включва в ГПР, т.к. това е задължение, което възниква след сключването на договора се опровергава от представения погасителен план, в който са разписани отделните погасителни вноски, всяка от които включва главница, лихва и неустойка.

По предявения иск с правно основание чл. 55, ал. 1, пр. 1 от ЗЗД:

С оглед изхода на спора за недействителността на процесния договор за потребителски кредити и на основание нормата на чл. 23 от ЗПК, съдът приема, че предявения осъдителен иск за заплащане на сумата 8184,30 лв./ 4 184,57 евро, получени без основание по недействителен договор, е основателен.

Съобразно цитираната норма, когато договорът за потребителски кредит е обявен за недействителен, потребителят връща само чистата стойност на кредита и не дължи лихва или други разходи по кредита. Ответникът не оспорва, че е получил плащане по посочения договор в размер на 12184,30 лв.

След като договорът е недействителни, то на основание чл. 23 от ЗПК, ищецът, като потребител и заемополучател, следва да върне само чистата стойност на кредита. Следователно, заплатената от него сума по договора над 4000 лв., а именно 8 184,30 лв. е платена без основание и съгласно чл. 55, ал. 1, пр. 1 от ЗЗД следва да бъде върната на ищеца от ответника.

Следователно вторият от обективно съединените искове е основателен и процесната сума следва да бъде присъдена на ищеца ведно със законната лихва от подаване на исковата молба до окончателното изплащане. по претенцията за разноски:

На осн. чл.78, ал.1 от ГПК ответникът следва да заплати на ищеца направените по делото разноски в размер на 344,76 евро платена д.т. и 760 лв.

/388,58 евро платени като адвокатско възнаграждение /с преводно нареждане на л.10 от делото/. Така определения размер на адвокатското възнаграждение съответства на фактическата и правна сложност на делото, в т.ч. на видът и обемът на проверяваните документи и книжа, на необходимото време за срещи с клиента, на видът и обемът на приложимата правна уредба, на броя на исковете /два обективно съединени/ и на защитавания правен интерес.

С оглед гореизложеното, съдът

РЕШИ:

4

ПРОГЛАСЯВА ЗА НИЩОЖЕН договор за паричен заем Кредирект №858682, сключен на 08.05.2023 г. между „СИТИ КЕШ“ ООД с ЕИК 202531869 и Г. Б.

Ф., ЕГН ********** с постоянен адрес гр.Р.********* поради противоречие със закона.

ОСЪЖДА, на основание чл. 55, ал. 1, пр. 1 от ЗЗД във вр. с чл. 23 от ЗПК, „СИТИ КЕШ“ ООД с ЕИК 202531869 да заплати на Г. Б. Ф., ЕГН ********** с постоянен адрес гр.Р.********* сумата от 4 184,57 евро /четири хиляди сто осемдесет и четири евро и петдесет и седем евроцента/, представляваща получена без основание сума, ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на исковата молба - 01.06.2026 г. до окончателното изплащане.