Решение № 23375 от 19.12.2025, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 23375 гр. С., 19.12.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 28 СЪСТАВ, в публично заседание на девети юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: АНДРЕЙ КР. ГЕОРГИЕВ при участието на секретаря Диана Г. Димитрова като разгледа докладваното от АНДРЕЙ КР. ГЕОРГИЕВ Гражданско дело № 20231110159459 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл. 235 ГПК.

Делото е образувано по искова молба, уточнена с молба от 23.01.2024 г.

(на лист 33 от делото) на „Й.Б“ ЕАД срещу Л. И. А., с която са предявени претенции за признаване за установено по отношение на ответницата, че дължи на ищеца следните суми:

1604,55 лева – цена на ползвани мобилни телекомуникационни услуги за номер ********** за периода от 01.11.2019 г. до 31.12.2019 г.;

338,66 лева – неустойка за предсрочно прекратяване на договора за посочения по-горе мобилен телефонен номер;

272,79 лева – лизингови вноски, вкл. и предсрочно изискуеми по договор за лизинг на телефон „Самсунг Галакси А40“ за периода от 01.11.2019 г. до 11.08.2021 г.;

23,97 лева – цена на ползвани мобилни телекомуникационни услуги за номер ********* за периода от 01.11.2019 г. до 31.12.2019 г.;

135,43 лева – неустойка за предсрочно прекратяване на договора за посочения по-горе мобилен телефонен номер;

29,97 лева – цена на ползвани мобилни телекомуникационни услуги за номер *********** за периода от 01.11.2019 г. до 31.12.2019 г.;

48,79 лева – неустойка за предсрочно прекратяване на договора за посочения по-горе мобилен телефонен номер;

83,97 лева – лизингови вноски, вкл. и предсрочно изискуеми по договор за лизинг на дигитален часовник с мобилна връзка „MyKi junior blue“ за периода от 01.11.2019 г. до 11.08.2021 г.,

1 ведно със законната лихва върху всички горепосочени суми от датата на заявлението за издаване на заповед за изпълнение – 09.02.2022 г., до окончателното плащане – задължения по Заповед за изпълнение № 8971/30.03.2022 г. по частно гражданско дело № 12610/2022 г. на Софийския районен съд, 28. състав.

Ищецът твърди, че ответницата била сключила описаните по-горе договори, като била получила устройствата и ползвала мобилни телефонни услуги в посочения период по уговорени в договорите цени. Тъй като спряла да плаща през ноември 2019 г. договорите били развалени и ответницата следвало да заплати уговорената в тях неустойка в размер на три месечни абонаментни такси. Поради това и тъй като била платила частично задълженията по заповедта за изпълнение в размер на 924,44 лева, но възразила срещу останалата част, се подава искът. Поддържа се, че с тази сума са погасени само задълженията за цена на мобилна телефония и интернет за номер **********, като задължението било в общ размер 2599,74 лева. Иска се установяване на вземанията.

В законоустановения срок (започнал да тече на 19.08.2024 г.) не е подаден отговор от ответницата – Л. И. А., като в заповедното производство същата оспорва да има потребление за 2599,74 лева и поддържа, че е платила другите си задължения с платените 924,44 лева.

В съдебното заседание страните не изпращат представители, ищецът с писмена молба поддържа исковете и претендира разноски, като представя списък.

Като разгледа доказателствата по делото с оглед твърденията и възраженията на страните съдът намира за установена следната фактическа обстановка:

Съгласно представен на лист 11 от делото договор от 23.04.2012 г., неоспорен от страните, ответницата е сключила с ищеца договор за ползване за 12 месеца на мобилна телефония с номер ********** при месечен абонамент от 34,90 лева. Съгласно вписан в края на договора текст, при прекратяването му по вина на потребителя (ответницата) се дължи неустойка в размер на сбора от оставащите до края на срока на договора абонаменти по тарифа на ищеца без отстъпка.

На лист 20 е представен по-стар договор – от 11.09.2019 г. за същия номер **********, като като приложение към този договор на лист 22 е представен и договор за лизинг на мобилен телефон „Самсунг Галакси А40“ при лизнгова цена 298,77 лева, с последна вноска по лизинга от 12,99 лева с падеж на 11.08.2021 г.

Съгласно представен на лист 12 – 13 от делото договор от 23.04.2012 г., неоспорен от страните, ответницата е сключила с ищеца договор за ползване за 12 месеца на мобилна телефония с номер ********* при месечен абонамент от 11,99 лева. В края на договора са предвидени две неустойки при прекратяването му по вина на потребителя – в размер на оставащите абонаментни вноски до изтичане на срока на договора, но не повече от три, и 2 разликата между ползвана промоционална цена на устройство за мобилна телефония и пълната му цена по тарифа. На лист 15 – 16 е представена и тарифа за таксите, в която няма предвиден по-голям абонамент от описаните в договора 11,99 лева.

На лист 14 от делото като приложение към последния договор е представен и договор за лизинг от 11.09.2019 г. за устройство за мобилна телефония за деца „майки джуниър блу“ при лизингова цена от 91,77 лева.

Последната лизингова вноска в размер на 3,99 лева е с падеж на 11.09.2021 г.

Съгласно представен на лист 18 от делото договор от 23.04.2012 г., неоспорен от страните, ответницата е сключила с ищеца договор за ползване за 12 месеца на мобилна телефония с номер *********** при месечен абонамент от 12,99 лева. В края на договора са предвидени две неустойки при прекратяването му по вина на потребителя – в размер на оставащите абонаментни вноски до изтичане на срока на договора, но не повече от три, и разликата между ползвана промоционална цена на устройство за мобилна телефония и пълната му цена по тарифа.

По делото е признато многократно от ищеца, че ответницата му е платила 929 лева, отнесени към общите задължения по договорите, описани дотук.

Ищецът представя като доказателства за потребление на телекомуникационни услуги извън абонаментните цени от страна на ответницата фактури (на лист 24 – 26), които са подписани само от негови служители. Съдът намира, че съгласно чл. 182 ГПК счетоводните документи могат да се ползват като доказателство от страната, която ги представя. В случая те доказват наличието на договор между страните и предоставяне на услуги на ответницата. Същите обаче не могат да са пряко доказателство за изпълнение на договора, вкл. за количеството на потребление на ответницата, поради което, доколкото не са подкрепени с други доказателства (данни от компютърни системи, за които може да се провери как са програмирани да отчитат, например), съдът намира, че не доказват потребление отвъд абонаментните цени.

Въз основа на така установените факти съдът намира следното от правна страна:

Предявени са по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК искове за установяване на вземания за цена на телекомуникационни услуги, както и неустойка при разваляне на договора по вина на ответника с правна квалификация чл. 79, ал.

1, предл. първо ЗЗД във връзка с чл. 216 ЗЕС, чл. 92, ал. 1 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, както и за лизингови вноски по чл. 79, ал. 1, предл. първо ЗЗД във връзка с чл. 345, ал. 1 ТЗ и чл. 323, ал. 2 ЗЗД.

Исковете за цена на мобилна телефония се уважават, ако съдът установи, че е налице договор с ответника, по силата на който ищецът е предоставял телекомуникационни услуги, като ще се уважат за доказаната цена на потребените услуги (единична цена и доказан обем потребление).

Искът за неустойка се уважава, ако съдът установи, че ищецът е прекратил 3 договора с изявление до ответницата, освен ако последната не докаже изпълнение по договора. Исковете за лизингови вноски се уважават, ако се установи сключен договор с уговорена лизингова цена и предаване на вещите на ответницата.

От представените от ищеца доказателства (съдът не е необходимо да се занимава с това пораждат ли те правни задължения поради недействителност, тъй като не е необходимо, за да се реши делото с оглед на плащането от ответницата) се доказват според заявените в исковата молба периоди на претенциите абонаменти за три номера на стойност 34,90 лева; 11,99 лева, и 12,99 лева, или 59,88 лева месечно, а за два месеца – 109,76 лева – абонаментни такси по трите договора; пет абонамента неустойка по договора за номер ********** (от декември 2019 г. до април 2020 г.); по три абонамента неустойка за другите два номера, или за всеки от тях 35,97 лева, и 38,97, т.е. общо 184,70 лева неустойки, и лизингови вноски за 83,97 лева и 272,79 лева, или общо 356,76 лева. Така ищецът доказва вземания за целия процесен период при първоначално изчисляване по представените по делото писмени доказателства за 651,22 лева, като са му платени вече 929 лева.

Не се доказаха от ищеца размерите на неустойките за разликата между промоционална и пълна цена на устройства, като пълните цени не се срещат никъде в представените документи.

Както беше посочено, представените фактури не доказват потребление отвъд абонаментните такси, тъй като са издадени едностранно от ответника на база на непроверими по делото изчисления (технически записи за ползвана телефония), поради което потребление не се доказва.

Така ответницата е платила на ищеца повече от доказаните му вземания и искът следва да се отхвърли поради плащане. Доколкото има плащане съдът няма нужда да разсъждава правно дали и доколко са били дължими неустойките, посочени в исковата молба, като щом те са платени, този извод е без значение за съществуването на вземането към настоящия момент, който е от значение за преценката на съда – чл. 235, ал. 3 ГПК.

Относно разноските:

При този изход на спора право на разноски има ищцата съгласно чл. 78, ал. 1 ГПК. Плащането не е в хода на процеса, а дори и да беше, с оглед на оспорването от ответницата на действителността на части от договорите и твърдението, че са начислявани задължения без договорно основание, доколкото ответницата е потребител, който не е знаел действителния размер на задължението си, съгласно практиката на Съда на Европейския съюз – т. 69 – 70 от Решение от 13.09.2018 г. по дело C‑176/17 Profi Credit Polska, тя не следва да понася разноските само защото е оспорвала (основателно) размера на задълженията си и не ги е платила, преди сама да направи изчисления.

Ответницата не претендира разноски и такива не следва да се присъждат.

Така мотивиран, Софийският районен съд, 28. състав,

4

РЕШИ:

ОТХВЪРЛЯ предявените по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК от „Й.Б“ ЕАД искове с правна квалификация чл. 79, ал. 1, предл. първо ЗЗД във връзка с чл.

216 ЗЕС, чл. 92, ал. 1 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, както и чл. 79, ал. 1, предл. първо ЗЗД във връзка с чл. 345, ал. 1 ТЗ и чл. 323, ал. 2 ЗЗД, за признаване за установено по отношение на Л. И. А., с ЕГН: **********, и адрес по делото:

С., ул. „Й.С“, № *********, че дължи на „Й.Б“ ЕАД, с ЕИК:**********, и адрес на управление: С., ж.к. „М., Бизнес парк, *****, сумите от 1604,55 лева (хиляда шестстотин и четири лева и 55 стотинки) – цена на ползвани мобилни телекомуникационни услуги за номер ********** за периода от 01.11.2019 г. до 31.12.2019 г.;

338,66 лева (триста тридесет и осем лева и 66 стотинки)– неустойка за предсрочно прекратяване на договора за посочения по-горе мобилен телефонен номер;

272,79 лева (двеста седемдесет и два лева и 79 стотинки)– лизингови вноски, вкл. и предсрочно изискуеми по договор за лизинг на телефон „Самсунг Галакси А40“ за периода от 01.11.2019 г. до 11.08.2021 г.;

23,97 лева (двадесет и три лева и 97 стотинки) – цена на ползвани мобилни телекомуникационни услуги за номер ********* за периода от 01.11.2019 г. до 31.12.2019 г.;

135,43 лева (сто тридесет и пет лева и 43 стотинки) – неустойка за предсрочно прекратяване на договора за посочения по-горе мобилен телефонен номер;

29,97 лева (двадесет и девет лева и 97 стотинки) – цена на ползвани мобилни телекомуникационни услуги за номер *********** за периода от 01.11.2019 г. до 31.12.2019 г.;

48,79 лева (четиридесет и осем лева и 79 стотинки) – неустойка за предсрочно прекратяване на договора за посочения по-горе мобилен телефонен номер, и

83,97 лева (осемдесет и три лева и 97 стотинки) – лизингови вноски, вкл. и предсрочно изискуеми по договор за лизинг на дигитален часовник с мобилна връзка „MyKi junior blue“ за периода от 01.11.2019 г. до 11.08.2021 г. – задължения по Заповед за изпълнение № 8971/30.03.2022 г. по частно гражданско дело № 12610/2022 г. на Софийския районен съд, 28. състав.