Решение № 123 от 08.07.2022, Апелативен съд - Бургас

РЕШЕНИЕ

№ 123 гр. Бургас, 07.07.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – БУРГАС в публично заседание на двадесет и трети юни през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Илияна Т. Балтова

Членове:

Десислава Д. Щерева

Христина З. Марева при участието на секретаря Станка Ст. Ангелова като разгледа докладваното от Христина З. Марева Въззивно гражданско дело № 20222000500166 по описа за 2022 година

Производството е образувано по въззивна жалба на „ЗК Л. И." АД, подадена срещу решение № 40 от 14 януари 2022 г., постановено по гр. д. № 716/2021 г. на Бургаски окръжен съд, с което предявеният от застрахователя иск с правно основание по чл. 274, ал. 1, т. 2 КЗ и иска чл. 86, ал. 1 ЗЗД са отхвърлени като неоснователни.

Решението се обжалва като неправилно и незаконосъобразна.

Оспорва се решаващият извод на съда за внезапния характер на възникналата повреда на автобуса и при непредвидими за водача обстоятелства по време на движение. В тази връзка са изложени съображения, че съдът е обвързан от влязлата в сила присъда № 210 от 30 септември 2013 г. постановена по НОХД № 794 от 2012 г. на Бургаски окръжен съд, потвърдена с решение № 91 от 18 декември 2014 г. на Апелативен съд - Бургас по ВНОХД № 25/2014 г. и решение № 326 от 21 октомври 2015 г. на ВКС по н. д.

№ 746 от 2015 година. Така влязлата в сила присъда обвързвала съда относно наличието на виновното поведение на водача за настъпване на пътно транспортното произшествие, вкл. относно факта на възникналата техническа неизправност по време на движение на автобуса - скъсване на опората на напречната щанга на автобуса осигуряваща напречна устойчивост на МПС чрез механичната система „преден мост - каросерия“.

Поддържа се като релевантно твърдението, че водачът е имал техническа възможност да запази управлението на автобуса чрез задействане на спирачната уредба и да намали скоростта за да спре безопасно в зоната 1 около 127 м като отклонението било в зоната на платното за движение.

Вместо това водачът завил волана наляво и надясно, с което се поставил в невъзможност да контролира управлявания от него автобус, останал без напречна устойчивост.

Изложени са твърдения и съображения, че водачът е имал необходимият опит и квалификация да възприеме наличието на техническата неизправност, но вместо това неглижирал задълженията си, извършвайки множество курсове с автобуса без проведен ежедневен технически преглед.

Наведени са доводи относно наложени на водача наказания за други нарушения на правилата за движение по пътищата и неизпълнението на професионалните му задължения. Настоява се, че с влязлата в сила присъда било установено възникването на пътното транспортно произшествие вследствие на техническата неизправност на автобуса, която е станала причина и за възникването на пътното транспортно произшествие.

Поддържа се, че корозията по долната част на купето са били видими при външен оглед, като са били видими и описаните технически неизправности по автобуса с изключение на липсващата ос на долната задна дясна спирачна челюст. Техническата неизправност е могло да бъде установена при преглед на автобус от компетентно лице, какъвто е водачът въззиваемият Св. Д., което не е извършено. Развити са подробно съображения за това, че въззиваемият С.Д. е знаел за лошото техническото състояние на автобуса; че не е направил опит да задейства спирачната система и че имал техническа възможност да спре безопасно, в която връзка се позовава на изводите в мотивите на постановените в наказателното производство съдебни актове. Акцентира се върху обстоятелството, че не се касае случайно деяние по смисъла на чл. 15 НК.

Оспорен е крайният извода на първоинстанционния съд, че не са налице предпоставките на чл. 274, ал. 1, т. 2 КЗ изискващи водачът да е бил длъжен и обективно е да могъл да предвиди възникването на техническата неизправност, както и да предотврати настъпването на общественото опасните последици, като е съзнавал, че при възникналата повреда е могъл да задейства аварийно спирачната уредба и да спре автобуса и да предотврати настъпването на пътното транспортно произшествие и а съставомерния резултат.

Твърди се че съдът е допуснал нарушение на процесуалните правила като не е допуснал назначаването на повторна съдебно автотехническа и делото е останало неизяснено от фактическа страна, както и че решаващите изводи противоречат на установените в наказателното производство факти обстоятелства; оспорва се и изводът на вещото лице относно времето за реакция на водача определено в рамките на една секунда.

Иска се отмяна на обжалваното решение и постановяване на ново от въззивната инстанция, с което предявените искове да бъдат уважени.

2

В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК е подаден отговор от въззиваемия С.Д. чрез процесуалния представител - адвокат П.Т., с който въззивната жалба се оспорва като неоснователна. Оспорват се доводите на въззивника за съзнаване от водача на техническата неизправност, извлечени от отделни цитати в съдебните актове постановени в наказателното производствокакто, като се поддържа, че същият не носи отговорността за поддръжката и нормалното техническо състояние на автомобилите и другите технически средства - собственост на работодателя „Е.“ ООД.

Аргументирайки се с длъжностната характеристика на въззиваемия и установените задължения на управителя на дружеството, в отговора на въззивната жалба се оспорват твърденията за задължение на въззиваемия да представи автобуса за извършване на технически преглед през 2011 година, съответно че по този начин е съзнавал съществуването на техническа неизправност. Посочва се, че съгласно издаденият протокол и карта за допълнителен преглед на автобуса, същият е бил годен за извършване на превоз на пътници до 7 септември 2011 година. Обосновано с данните по делото се оспорва изцяло твърдението, че въззиваемият Д. е бил технически компетентно лице, което следва да подписва пътния лист и да удостоверява, че автобусът е технически изправен.

Подчертава се че в постановената присъда липсва констатация за допуснато нарушение по чл. 139 ЗДвП ,като във връзка с извършеното престъпление са били констатирани нарушения на правилата за движение по чл. 20, ал. 1 и ал. 2 ЗДвП. Подробно са развити съображения относно внезапния характер на техническата неизправност, която водачът на автобуса не имал възможност да възприеме и съзнавайки съществуването й да е продължил движението на автобуса, като последното е съществена предпоставка на хипотезата на чл. 274, ал. 1, т. 2 ЗДвП.

В с. з. за въззивника не се явява представител. В писмено становище се поддържат възраженията и съображенията във въззивната жалба.

За въззиваемия се явява пълномощника – адв. П. Т., която оспорва въззивната жалба с възраженията срещу нея аргументирани в подадения отговор.

Бургаски апелативен съд със свое определение № 231 от 30-ти май 2022 година по настоящото дело, на основание чл. 267 ГПК прие, че въззивната жалба е допустима - подадена е в установените от закона срокове, от надлежна страна и при наличие на правен интерес, поради което следва да бъде внесена за разглеждане в открито съдебно заседание.

В рамките на правомощията си по чл. 269 ГПК при служебно извършената проверка за валидност и допустимост не намира основание за обявяване на обжалваното решение за нищожно или недопустимо, като по поставените от страните въпроси във въззивното производство по правилността на същото решение, приема следното:

3

Предмет на делото са предявените от ЗК “Л. И.” АД, ЕИК срещу СВ. Д.

Д. искове на основание чл. 274, ал. 1, т. 2 КЗ (отм.) и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, за заплащане на сумата от 60 000 лв. - главница, представляваща регресно вземане за изплатено по задължителна застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите”, със застрахователна полица № 2231110374153, на 25-ти април 2016г. обезщетение на пострадало лице – А. Т. А., за претърпени неимуществени вреди - болки и страдания, причинени в ПТП на 15.06.2011 г., в гр. Бургас, настъпило по вина на въззиваемия Св. Д. като водач на технически неизправно МПС, марка Мерцедес, с рег. № *********, като вината и противоправното поведение на водача Св. Д. са установени с влязла в сила присъда по НОХД 794/2012 г. на БОС, изменена с решение ВНОХД № 25/2014 г. на Апелативен съд Бургас, потвърдено с решение по НД № 746/2015 г. на ВКС.

Твърди се, че на 15-ти юни 2011 г., около 00:27 ч., е настъпило ПТП при което, въззиваемият Св. Д. управлявал автобус, марка Мерцедес, с рег. № *********, в района на 130 км+585м. на автомагистрала “Т.”. По време на движението внезапно се е скъсала опората на напречната щанга на предния мост на автобуса, в резултат на това каросерията на автобуса започнала силно да се люлее, но благодарение на шасито автобусът можел да продължи движението си в права посока. В опит да овладее движението на автобуса въззиваемият реагирал чрез рязко завиване волана наляво, в резултат на което автобусът се отклонил наляво и се повдигнали левите колелета, спукала се вътрешна – задна, дясна гума от пренатоварването и преразпределяне на масата, както и поради допълнителното й поради неблагоприятния за зимната й структура температурен режим. Предвид опасността от удар в лявата Еластична ограда (мантинела) въззиваемият завил рязко надясно, при което в автобусът се обърнал на лявата си страна, паднал върху мантинелата и започнал да се плъзга по пътната настилка. Така плъзгайки се върху лявата си страна, автобуса достигнал западната бетонна колона на надлеза за с. К. и последвал удар в нея със задната част на тавана на автобуса. Ударът променил траекторията и автобусът се блъснал на югоизток към южната мантинела, в близост до която преустановил движението си. По време на пътното транспортно произшествие водачът на автобуса не направил опит да задейства спирачната система на автобуса. След преустановяване на движението му на пътното платно, в задната му част възникнал пожар, който бързо бил потушен от водачи на други моторни превозни средства, спрели непосредствено след местопроизшествието.

Развити са доводи, че регресното право представлява предвидена от закона санкция за деликвента, който съзнателно е допуснал настъпването на вредата или макар да е предвиждал настъпването на определен резултат, като е могъл или е бил длъжен да го предвиди, се надявал такъв да не настъпи и не е предприел необходимото за да го предотврати. В този смисъл се поддържа, че са налице предпоставките на чл. 274, ал. 1, т. 2 КЗ, тъй като ищецът е съзнавал, че управлява неизправно моторно превозно средство и въпреки това 4 не е спрял и не е взел мерки за отстраняване на повредата или неизправността, която е застрашавала безопасността на движението и в резултат е възникнало процесното ПТП. Направено е позоваване на мотивите към влязлата в сила наказателна присъда относно причината, поради която, с обвързващ гражданския съд характер, е прието че е настъпило ПТП. Изтъква се, че водачът – въззиваемият С.Д., имал техническа възможност да запази управлението на автобуса чрез задействане на спирачната уредба, да намали скоростта и да спре безопасност за около 127 метра, но като не сторил това и с оглед възприетото поведение същият се поставил в невъзможност да контролира управлявани от него автобус, останал без напречна устойчивост и като не предприел аварийно спиране веднага след скъсването на напречната щанга и силното наклоняване на автобуса надясно, от което следвала необходимост да спре, е допринесъл за настъпването на ПТП. Посочва се, че неглижирал професионалните си задължения, извършвайки множество курсове по различни маршрути, потегляйки на пъти возили хора без да е бил проведен ежедневен технически преглед на автобуса. Знаел за лошото му техническо състояние, но въпреки това е рискувал живота на превозваните лица и на останалите участници в движението. Деянието било извършено по непредпазливост и се изразявало в небрежност като макар да не е целял настъпването на престъпния резултат, С.Д. е бил длъжен и обективно е могъл да предвиди общественоопасните последици, както и да ги предотврати. Като професионален шофьор добре разбирал и съзнавал, че следва да задейства аварийно спирачната уредба и да спре автобуса, като е разполагал със субективната възможност да предотврати настъпването на пътното транспортно произшествие и произтеклите от това вреди.