Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 261452 от 29.04.2022, Софийски градски съд

Съд
Софийски градски съд
Дело
Въззивно гражданско дело 266/2021
Вид
Решение № 261452
Подписан
29.04.2022
В сила
29.04.2022
Състав
КРАСИМИР НЕДЯЛКОВ МАЗГАЛОВ, СИЛВАНА ИВАНОВА ГЪЛЪБОВА, СИЛВИЯ ВЕНЦИСЛАВОВА ТАЧЕВА

Цитирани разпоредби

  • чл. 235, ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 258 и сл. · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 259 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 259, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 269, предл.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.78, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.45 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 45, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 45, ал. 2 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.52 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 32, ал. 1, изр. 1 · Конституция на Република България
  • чл. 39 · Конституция на Република България
  • чл. 57, ал. 2 · Конституция на Република България

Р Е Ш

Е Н И Е гр.София, 29.04.2022 год.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО, ІI-Д въззивен състав, в публично съдебно заседание на петнадесети октомври през две хиляди двадесет и първа година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Красимир

Мазгалов

ЧЛЕНОВЕ: Силвана Гълъбова

Мл.съдия:

Силвия Тачева при секретаря Илияна Коцева, като разгледа докладваното от съдия Мазгалов в.гр.дело №266 по описа за 2021 год., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

С решение №186106/27.08.2020г. по гр.дело №47468/2017г. по описа на СРС, 32 с-в са отхвърлени като неоснователни предявените от Н.С.Н. с ЕГН********** срещу Т.Ц.Л. с ЕГН********** искове с правно основание чл.45, ал.1, вр.чл.52 от ЗЗД за сумите: 1500лв.- обезщетение за претърпени неимуществени вреди от публикация на ответника на 11.07.2019г. в публична фейсбук група „Люлин“, съдържаща обидни и клеветнически изрази- „долни убийци са в клиника „В.Н.и любов" и „взеха ми 1000лв. и ми умориха кучето в адски мъки, това е денонощна клиника в люлин с най-много убити животни...бягайте оттам!“, ведно със законната лихва от датата на увреждането 11.07.2019г. до окончателното изплащане; 1500лв.- обезщетение за претърпени неимуществени вреди от публикация на ответника на 18.07.2019г. в публична фейсбук група „Люлин“, съдържаща обидни и клеветнически изрази- „касапница“ и “...осакатени и убити животни от клиника „В.Н.и любов“... в памет на най-добрия ми приятел Д., който умориха по особено жесток и мъчителен начин!!!“, ведно със законната лихва от датата на увреждането 18.07.2019г. до окончателното изплащане. Ищецът е осъден да заплати на ответника сумата от 550лв.- разноски по делото.

Срещу решението е подадена в законоустановения срок по чл. 259, ал. 1 ГПК въззивна жалба от ищеца Н.С.Н.. Жалбоподателят твърди, че в обжалваното решение не са обсъдени всички факти и доказателства, изводите са формални и противоречиви. Твърди също така, че по безспорен начин е установено извършването на деянието, неговата противоправност, претърпените вреди и причинно- следствената им връзка с деянието. Счита за очевидно, че обидните и клеветнически изрази са насочени именно към работещите в клиниката лекари, а не към юридическото лице. С процесните публикации се надхвърляло правото на свободно изразяване на мнение и противоправно се засягало доброто име и престиж на служителите във ветеринарната клиника, включително на ищеца като едноличен собственик и управител. Ето защо моли обжалваното решение да бъде отменено, а исковете- уважени. Претендира направените по делото разноски за двете съдебни инстанции.

Ответникът по жалбата Т.Ц.Л. не е подала в срок отговор на въззивната жалба. С молба от 13.10.2021г. оспорва жалбата като неоснователна. Моли обжалваното решение да бъде потвърдено, като претендира разноски за въззивната инстанция.

Софийски градски съд, като взе предвид становищата и доводите на страните и след като обсъди събраните по делото доказателства в рамките на въззивната жалба и по реда на чл. 235, ал. 3 от ГПК, приема за установено следното:

Въззивната жалба е допустима, като подаден а в срока по чл.

259 ГПК, от лице, имащо правен интерес от обжалването и срещу акт, подлежащ на инстанционен контрол.

При извършената проверка по реда на чл. 269, предл.1 от ГПК, настоящият съдебен състав установи, че обжалваното решение е валидно и допустимо, поради което съдът дължи произнасяне по съществото на правния спор в рамките на доводите, заявени с въззивната жалба, от които е ограничен, съгласно нормата на чл. 269, предл.2 от ГПК.

Съдът е сезиран с искове с правно основание чл.45 от ЗЗД за сумите от по 1500 лева, за обезщетяване на неимуществени вреди вследствие на всяка една от двете посочени в исковата молба публикации. По-конкретно ищецът твърди, че e едноличен собственик и управител на ветеринарна клиника „В.Н.и Л.-**“ЕООД, създадена преди 10 години и оттогава е с безупречна репутация и добро име. Самият той се ползва с голямо уважение, авторитет и доверие сред колеги, приятели и клиенти (пациенти). На 18.06.2019г. в клиниката бил приет домашният любимец на ответницата-куче порода Ротвайлер на име Д., което било в много тежко състояние. Стопанката му се държала безпричинно грубо и давала съвети как да се извършва лечението.

След преглед, рентгенова снимка в друга клиника и транспортиране в трета клиника, където потвърдили първоначалната диагноза, животното било евтаназирано със съгласието на ответницата. На 11.07.2019г. и на 18.07.2019г. ответницата публикувала в общественодостъпна фейсбук група с 53000 членове процесните публикации, придружени с видеоклип и снимки. На 13.07.2019г. ищецът подал жалба в 9-то РПУ поради отправени заплахи за палеж на клиниката, отправени в коментар под публикацията на ответницата. Коментарите като цяло били изключително обидни и заплашителни. В резултат на тези твърдения на ответницата, ищецът се почувствал обиден, унизен и наранен, не можел да спи, да се храни, сънувал кошмари. Накърнено било доброто му име и репутация на професионалист в обществото и сред клиентите.

Ответницата оспорва предявените искове като твърди, че публикациите отразяват субективното и мнение за ветеринарната клиника, без да се споменава името на ищеца. Твърди също така, че публикациите не съдържат обидни и клеветнически твърдения, оспорва и причинно-следствената връзка между деянието и вредите. Евентуално оспорва размера на исковете като завишен.

Между страните не се спори, че ищецът е управител и едноличен собственик на дружеството „В.Н.Л.14“ЕООД със седалище и адрес на управление в гр.София, ж.к.“Люлин“, което осъществява ветеринарномедицинска дейност. Съдът е отделил като безспорно между страните и обстоятелството, че ответницата е публикувала от личния си фейсбук профил в публична фейсбук група „Люлин“ на 11.07.2019 г. и на 18.07.2019г. публикациите с горепосоченото съдържание, както и че е автор на прикачения към публикацията видеоклип 11.07.2019г.

От показанията на свидетеля Г.Х.- ветеринарен лекар в клиниката се установява, че е бил на работа на 19.06.2019г. и лично е поел случая с кучето на ответницата, което било в тежко състояние. Ответницата възпрепятствала работата на лекарите и се държала грубо и агресивно. Била направена рентгенография в друга клиника, след което животното било транспортирано в трета клиника за потвърждаване на диагнозата. След като ответницата отказала да бъде оперирано, кучето било евтаназирано със съгласието на последната. Ищецът приел много тежко последвалите случая публикации на ответницата във фейсбук. Последвали и обаждания по телефона, заплахи и обиди. Ищецът се променил, затворил се в себе си и не искал да общува с хора, спрял да ходи на работа, не отговарял и на телефонни обаждания, стоял затворен вкъщи. След втората публикация били отправени и заплахи за запалване на клиниката и пребиване на хора от екипа.

Показанията на горепосочения свидетел се потвърждават изцяло и от показанията на свидетеля Е.С..

При така установената от събраните по делото доказателства фактическа обстановка настоящият състав не споделя направените от първоинстанционния съд правни изводи. Фактическият състав на непозволеното увреждане по чл.

45, ал. 1 ЗЗД включва противоправно поведение, вреда, причинно-следствена връзка между деянието и вредоносния резултат и вина, която по аргумент от чл. 45, ал.

2 от ЗЗД се предполага. Съгласно константната съдебна практика отговорността по чл. 45 ЗЗД може да се ангажира за вреди, причинени от обидни изявления, както и от изявления, съдържащи твърдения за неверни факти, които накърняват личните права и интереси на ищеца. Свободата на словото, прокламирана в чл.39 и сл. от КРБ, се разпростира до пределите, до които засяга други конституционни ценности, каквито са доброто име и правата на гражданите. Съобразно мотивите към Решение № 7/1996 г. по к.д. № 1/1996 г. на Конституционния съд свободата на словото (правата по чл. 39-41 от КРБ) няма абсолютен характер, като Конституционният съд условно е групирал основанията за ограничаването й както следва: за защита на националната сигурност, запазване на обществения ред и превенция на престъпността, защита на здравето и морала, защита на репутацията и правата на другите граждани (чл. 39, ал. 2, чл. 40, ал. 2, чл. 41, ал. 1, чл. 41, ал. 2), съображения за запазване на тайна. Т.е., накърняването на правата и доброто име на другиго е основание за ограничаване на възможността свободно да се изразява мнение както по силата на общата ограничителна разпоредба на чл. 57, ал. 2 КРБ, така и с оглед на възприетата структура на чл. 39 КРБ, в който правото на мнение се ограничава заради друго, конкуриращо право. В случая това е правото на лично достойнство, чест и добро име, което съгласно чл. 32, ал. 1, изр. 1 от Конституцията е също защитено.

Такова ограничително основание се съдържа и в текста на чл. 10, т.2 от Европейската конвенция за защита на правата на човека и основните свободи, допускащ ползването на свободата на изразяване на мнения да бъде обусловено от процедури, условия, ограничения или санкции, които са предвидени в закона, необходими са в едно демократично общество и са в интерес на надлежно указаните цели. Така посочените ценности обхващат присъщите на човешката личност чест, достойнство и добро име, които са обект на посегателство при нанасяне на обида-умишленото унижаване достойнството на дадено лице посредством неприлично отнасяне с него, и на клевета- съзнателното разгласяване на неистински позорни обстоятелства за дадено лице или приписване на престъпление другиму.

С оглед на тези основополагащи принципи в случая следва да бъде отговорено на въпроса дали осъщественото от ответницата поведение представлява реализиране на правото и по чл.10 от ЕКЗПЧОС и чл.39 КРБ в рамките на законоустановените предели за това. Пределите, до които се простира свободата да се отстоява мнение, да се получава и разпространява информация, се определят от възможността да бъдат засегнати неоправдано честта и достойнството на гражданите, като това е очертаната правна рамка, в която упражняването на посочените права, в частност правото да се изразява свободно мнение и да се разпространява информация, е правомерно, т.е не е обидно или клеветническо.

В светлината на гореизложеното, както правилно е установил и първостепенният съд, изказаните от ответницата твърдения в процесните публикации излизат извън пределите на гарантираната от Конституцията и ЕКЗПЧОС свобода на словото, тъй като безспорно засяга неоправдано честта, достойнството и доброто име на ищеца чрез обидни и клеветнически твърдения. Не може да се приеме становището на първоинстанционния съд в обжалваното решение, че публикациите са насочени към юридическото лице, а ищецът претендира обезщетяване на претърпени вреди в лично качество. От логическа и граматична гледна точка не може да съществува каквото и да е съмнение, че ответницата визира в процесните публикации именно работещите в клиниката ветеринарни лекари, включително и най- вече ищеца, а не юридическото лице, което не може да бъде „долен убиец“ и да „умори кучето“ на ответницата.

Предвид гореизложеното, от събраните по делото доказателства се установява наличието на всички елементи от фактическия състав на чл.45 от ЗЗД, необходими за ангажиране отговорността на ответницата, както подробно бе описано по-горе в настоящото решение. Извършването на деянието е безспорно между страните, а противоправността, причинените вреди и причинно- следствената връзка се установяват от събраните по делото гласни доказателства.

По размера на обезщетението:

Съгласно чл.52 от ЗЗД, съдът определя обезщетението за неимуществени вреди по справедливост. Понятието „справедливост " по смисъла на чл. 52 от ЗЗД не е абстрактно понятие. То е свързано с преценката на редица конкретни обективно съществуващи обстоятелства, които трябва да се имат предвид от съда при определяне на размера на обезщетението.

Такива обективни обстоятелства могат да бъдат вида и характер а на увреждането, начин а на извършването му и обстоятелствата, при които е извършено, допълнителното влошаване състоянието на здравето, причинените морални страдания и др. (в този смисъл ППВС 4/1968г.).