Определение № 4 от 08.01.2026, Апелативен съд - Бургас

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№4 гр. Бургас, 08.01.2026 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД – БУРГАС в закрито заседание на осми януари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Пламен Анг. Синков

Членове:

Мартин Д. Данчев

Яни Г. Гайдурлиев като разгледа докладваното от Яни Г. Гайдурлиев Въззивно частно наказателно дело № 20252000600278 по описа за 2025 година Производството е по реда на чл. 341, ал. 2, вр. чл. 249, ал. 3 НПК.

Образувано е по частни жалби на защитниците на подсъдимите С. Г.

П. и С. К. К. - адв. М. Х. от АК – Ямбол и адв. Г. М. от АК – Сливен, срещу протоколно определение от 07.11.2025 г., постановено в разпоредително заседание по НОХД № 341/2025 г. по описа на Окръжен съд – Сливен, в частта, с която е прието, че в досъдебното производство не са допуснати отстраними съществени нарушения на процесуалните правила, довели до ограничаване на процесуалните права на подсъдимите. С жалбата на адв. М. се оспорва и отказът на първоинстанционния съд да измени взетата спрямо подсъдимия С. К. мярка за неотклонение „парична гаранция“ в размер на 5 000 (пет хиляди) лева в по-лека такава.

С частната жалба, подадена от адв. М. Х. от АК – Ямбол, обжалваното протоколно определение се оспорва като незаконосъобразно и необосновано в частта, с която са отхвърлени възраженията за наличие на отстраними съществени нарушения на процесуалните правила, допуснати в досъдебното производство и довели до ограничаване на процесуалните права на подсъдимия С. Г. П.. В жалбата се излагат доводи, че обвинителният акт, въз основа на който е образувано съдебното производство, не отговаря на изискванията на чл. 246, ал. 2 НПК, както и на разясненията, дадени в Тълкувателно решение № 2/2002 г. на ВКС относно съдържанието и функциите на този процесуален документ като средство за формулиране на 1 окончателното обвинение. Поддържа се, че в обстоятелствената част на обвинителния акт липсва фактическо описание на извършените от подсъдимия П. деяния, както и на начина, по който същите са осъществени от обективна и субективна страна. Акцентира се върху обстоятелството, че в диспозитивната част на обвинителния акт не е посочено мястото на извършване на твърдените престъпления, както и че липсва единство относно това обстоятелство между обстоятелствената и диспозитивната му част.

Според защитата, от изложението на фактите не става ясно в кои конкретни обекти или помещения са извършени инкриминираните деяния, като се сочат несъответствия между описанието на недвижимия имот и помещенията, в които са проведени процесуално-следствените действия, без да е изяснена връзката им с подсъдимия П.. Освен това се навеждат доводи за несъответствие и непълнота относно предмета на обвинението, като се посочва, че в диспозитивната част на обвинителния акт е включен конкретен обект от иззетите наркотични вещества, който не е описан в обстоятелствената му част. Излагат се и оплаквания за липса на данни относно начина на формиране на стойността на инкриминираните наркотични вещества, включително относно приложимата единична цена, въз основа на която е определена общата им стойност, което според жалбоподателя допълнително засилва неяснотата на обвинението. В жалбата се поддържа още, че и по отношение на повдигнатото обвинение за държане на прекурсори обвинителният акт страда от съществени неясноти. На следващо място се твърди, че в обвинителния акт липсва описание на начина на осъществяване на изпълнителното деяние „държане“, т.е. не са изложени факти, от които да е видно по какъв начин подсъдимият е установил фактическа власт върху инкриминираните наркотични вещества. Посочва се също, че не са изложени конкретни фактически обстоятелства, обосноваващи субективната страна на престъплението, и по-специално специалната цел „разпространение“, като изводите за наличие на пряк умисъл са направени единствено декларативно.

Според защитата, констатираните непълноти и неясноти в обстоятелствената част на обвинителния акт, отнасящи се до съставомерните признаци на инкриминираните деяния и участието на подсъдимия в тях, водят до нарушаване на правото му на защита и до невъзможност да организира адекватно защитата си срещу ясно и конкретно формулирано обвинение.

Поддържа се, че това представлява съществено нарушение на процесуалните 2 правила от категорията на абсолютните, което е било неправилно игнорирано от първоинстанционния съд. С оглед на изложеното, с жалбата се отправя искане апелативният съд да отмени обжалваното протоколно определение от 07.11.2025 г. и да постанови ново, с което да приеме, че са налице предпоставките по чл. 249, ал. 1 във връзка с чл. 248, ал. 1, т. 3 НПК, като прекрати съдебното производство и върне делото на Окръжна прокуратура – Сливен за отстраняване на допуснатите съществени процесуални нарушения.

С подадената частна жалба от адв. Г. М. от АК – Сливен на първо място се поддържа, че първоинстанционният съд неправилно е отхвърлил възраженията на защитата за наличие на съществени процесуални нарушения, допуснати в досъдебната фаза на производството, като не е съобразил хронологията и начина на повдигане и разширяване на обвинението спрямо подсъдимия К.. Изтъква се, че първоначално същият е бил привлечен като обвиняем за престъпление по чл. 354а, ал. 1, изр. 1, предл. 4, вр. чл. 20, ал. 2 НК, а повече от две години по-късно, при липса на новооткрити факти и доказателства, му е било повдигнато допълнително обвинение по чл. 354а, ал.

1, изр. 2, вр. изр. 1, предл. 4, вр. чл. 20, ал. 2 НК. Според защитата това последващо обвинение е неоснователно и недоказано, доколкото не се основава на нови доказателствени източници. На следващо място в жалбата се излагат доводи, че обвинението спрямо подсъдимия К. е недоказано, тъй като в хода на извършения личен обиск при задържането му не са били намерени наркотични вещества в дрехите, с които е бил облечен, което обстоятелство е отразено и в съставения за това протокол. Посочва се, че забраненото от закона вещество е било открито в дрехи и вещи, за които подсъдимият К. е заявил, че не са негова собственост и не са ползвани от него, като в хода на досъдебното производство не са били извършени следствени действия, насочени към установяване на принадлежността и собствеността на тези вещи. Заявява се и оплакване, че на двамата подсъдими е повдигнато обвинение за престъпление, извършено в съучастие по смисъла на чл. 20, ал. 2 НК, но в обвинителния акт не е изяснено кой от тях се сочи като евентуален собственик на намерените вещи, в които е било открито наркотичното вещество. На тези основания се иска отмяна на обжалваното определение в частта по чл. 248, ал. 1, т. 3 НПК и връщане на делото в досъдебната фаза за отстраняване на допуснатите процесуални нарушения. На второ място с жалбата се оспорва и отказът на първоинстанционния съд да измени взетата 3 спрямо подсъдимия К. мярка за неотклонение „парична гаранция“ в по-лека такава. В тази връзка се поддържа, че съдът не е съобразил релевантните обстоятелства, свързани с личността на подсъдимия, включително, че е със съдебен статус неосъждан, добросъвестното му процесуално поведение, липсата на данни за опасност от извършване на престъпление, както и установената му семейна и социална среда и трудова ангажираност. Изтъква се и обстоятелството, че за внасянето на определената парична гаранция подсъдимият е бил принуден да сключи договор за заем. С оглед на изложеното се отправя искане апелативният съд да отмени определението на първоинстанционния съд и в частта по чл. 248, ал. 1, т. 6 НПК, като измени взетата спрямо подсъдимия С. К. мярка за неотклонение „парична гаранция“ в по-лека такава – „подписка“.

В депозирано по делото писмено становище прокурор от Апелативна прокуратура – Бургас изразява позиция за неоснователност на подадените частни жалби. По отношение на възраженията за допуснати съществени процесуални нарушения, свързани с годността и съдържанието на обвинителния акт, се поддържа, че същият формално и съдържателно отговаря на изискванията на чл. 246 НПК и е годен да инициира съдебно производство. Посочва се, че всички съставомерни признаци на престъплението по чл. 354а, ал. 1 НК, за което е повдигнато обвинението, са обстоятелствено изложени както в обстоятелствената, така и в диспозитивната част на обвинителния акт. По отношение на оплакванията, изложени в частната жалба на адв. Г. М. относно недоказаността на обвинението, в становището се приема, че същите по своето естество касаят доказателствената и правната обоснованост на обвинението, като тези въпроси следва да бъдат предмет на анализ и преценка в рамките на същинското съдебно производство и да намерят разрешение в мотивите на крайния съдебен акт, а не в разпоредителното заседание. За неоснователно се намира и оплакването относно отказа да бъде изменена взетата спрямо подсъдимия К. мярка за неотклонение „парична гаранция“. В тази връзка се излагат съображения, че определението на Апелативен съд – Бургас, с което тази мярка е била определена като алтернатива на задържането под стража, запазва своята актуалност и към настоящия момент. С оглед на изложеното прокурорът предлага обжалваното определение на Окръжен съд – Сливен да бъде потвърдено.

4

Бургаският апелативен съд, след като се запозна с материалите по делото, обсъди изложените в жалбите оплаквания, и като съобрази закона, намери за установено следното:

Частните жалби са процесуално допустими, поради подаването им в законоустановения срок от лица с надлежна процесуална легитимация и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт.

Разгледани по същество, жалбите са частично основателни – относно искането за прекратяване на съдебното производство и връщане делото на Окръжна прокуратура – Сливен за отстраняване на допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, но не изцяло по изложените в тях съображения.

Съдебното производство по НОХД № 341/2025 г. по описа на Окръжен съд – Сливен е образувано по обвинителен акт, с който срещу подсъдимите С. Г. П. и С. К. К. са повдигнати обвинения за извършени в съучастие между тях като съизвършители престъпления по чл. 354а, ал. 1, изр.

1, предл. 4, вр. чл. 20, ал. 2 НК и по чл. 354а, ал. 1, изр. 2, вр. изр. 1, предл. 4, вр. чл. 20, ал. 2 НК. Отделно от това на подс. С. К. е повдигнато обвинение за самостоятелно извършено престъпление по чл. 354а, ал. 1, изр. 1, предл. 4 НК.

В проведеното на 07.11.2025 г. разпоредително заседание защитниците на подсъдимите П. и К. са изложили съображения за допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, които понастоящем са преповторени и в сезиращите настоящия съд частни жалби, и са направили искане за прекратяване на съдебното производство и връщане делото на прокурора. Първоинстанционният съд е приел, че в досъдебната фаза на производството не са допуснати такива процесуални нарушения, довели до ограничаване на процесуалните права на подсъдимите. Преценил е, че посочените от защитниците основания касаят въпроси по същество, по които съдът следва да се произнесе с крайния си съдебен акт и не са аргумент за прекратяване на съдебното производство по делото.

Настоящият въззивен състав прие, че проверяваното определение на първостепенния съд, в частта, с която е отказал да прекрати съдебното производство поради допуснати в досъдебната фаза съществени нарушения на процесуалните правила и да върне делото на прокурора за отстраняването им, е неправилно.

5

Правният стандарт, заложен в разпоредбата на чл. 246, ал. 2 от НПК относно съдържанието на обвинителния акт, отдавна е изяснен както в теорията, така и в съдебната практика (вж. Тълкувателно решение № 2/2002 г. на ОСНК на ВКС), като в принципен план се приема, че в обвинителния акт следва ясно и еднозначно да са посочени фактическите данни относно съставомерните елементи на престъпното деяние от обективна и субективна страна. Липсата на посочване на всички факти от тази категория съставлява съществено нарушение на процесуалните правила, защото води до ограничаване на правата на страните в съдебното производство.

С обвинителния акт едно от повдигнатите на подсъдимите П. и К. обвинения е по чл. 354а, ал. 1, изр. 2, вр. изр. 1, предл. 4, вр. чл. 20, ал. 2 НК – за това, че на 18.04.2023 г. в с. Желю войвода, общ. Сливен, в съучастие като съизвършители, без надлежно разрешително държали прекурсори и материали за производство на високорискови наркотични вещества – метамфетамин.