Определение № 3670 от 05.10.2026, Софийски градски съд
- Съд
- Софийски градски съд
- Дело
- Въззивно частно наказателно дело 6659/2026
- Вид
- Определение № 3670
- Подписан
- 05.10.2026
- В сила
- 05.10.2026
- Състав
- Руси Алексиев, Даниела Талева, Анелия Щерева
Цитирани разпоредби
- чл.248, ал.1, т.3 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл.249, ал.3 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл.249, ал.4, т.1 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл.55, ал.4 · Наказателно-процесуален кодекс
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 3670 гр. София, 05.10.2026 г.
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО X ВЪЗЗ. СЪСТАВ, в закрито заседание на пети октомври през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:
Председател: Руси Алексиев
Членове:
Даниела Талева
Анелия Щерева като разгледа докладваното от Даниела Талева Въззивно частно наказателно дело № 20261100606659 по описа за 2026 година
Производството е по реда на чл.249, ал.3 вр. чл.248, ал.1, т.3 от НПК вр. глава ХХІІ от НПК.
С определение, постановено в открито разпоредително заседание на 05.06.2026г., съдът е констатирал, че на досъдебното производство е било допуснато съществено и отстранимо процесуално нарушение, ограничило правото на защита на обвиняемия, което налагат прекратяване на съдебното производство по НОХД №13540/2025г. по описа на СРС, НО, 108-ми състав.
Срещу определението на първоинстанционния съд, в законоустановения срок, е постъпил частен протест от прокурор при СРП.
В протеста се изтъква, че определението на районния съд е неправилно и незаконосъобразно, тъй като съдът е приел, че непредявяването на разследването на обвиняемия /при изрично искане за това/, а само на служебно назначения му защитник, е съществено процесуално нарушение, довело до ограничаване правото на защита на обвиняемото лице. Изтъква се, че това е процесуално нарушение, но не е от категорията на съществените, тъй като не нарушава правото на защита на обвиняемия, защото материалите по разследването са били предявени на защитника, който е адвокат и би могъл в по-голяма степен на защити процесуалните права на обвиняемия. Сочи се още, че дори обвиняемият да не е търсен за лично предявяване на материалите по делото, както е приел СРС, това безспорно е нарушение, но не е съществено, защото не прегражда правото на защита, тъй като след внасяне на делото в съда с ОА, обвиняемият и неговият защитник са били уведомени, че могат да се запознаят с цялата доказателствена съвкупност в деловодството на 1 съда. По тези съображения се иска отмяна на атакуваното определение и да се укаже на съда да насрочи делото за разглеждане в открито съдебно заседание.
Частният протест е процесуално допустим, подаден е в законоустановения седмодневен срок от произнасяне на определението и от лице, което има право на протест, насочен е срещу акт, подлежащ на проверка в производство по въззивен съдебен контрол.
След като извърши преценка на твърденията, изложени в частния протест и служебно извърши цялостна проверка за наличието на допуснати в досъдебното производство отстраними съществени процесуални нарушения, по същество въззивният съд намери, че частният протест е основателен по следните съображения:
С атакуваното определение първостепенният съд е приел, че в хода на досъдебното производство е бил назначен служебен защитник на обвиняемия А. Д. М., след което разследването по делото е било предявено само на служебния защитник, без да са налице данни, че обвиняемият е бил търсен за предявяване на материалите, че е заявил, че не желае същите да му бъдат предявявани лично, при все, че веднъж вече при предявяване на обвинението изрично е заявил, че желае лично да му бъде предявено разследването, а също и на защитник, който да бъде служебно назначен. Този пропуск на разследващия орган районната инстанция е приела като съществено процесуално нарушение, което е накърнило правото на лична защита на обвиняемия във връзка с образуваното по отношение на него наказателно производство.
Посоченото от районния съд процесуално нарушение, което е ценено като съществено, накърнило правото на защита на обвиняемия, според въззивния съдебен състав не представлява такова нарушение, което да е довело до ограничаване правото на защита на М. и да не може да бъде отстранено в съдебната фаза на производство, като съображенията за това са следните:
Видно от нормите, уреждащи провеждането на разпоредително заседание, както и въпросите, които се обсъждат в него, съдебното производство се прекратява, когато в досъдебното производство е допуснато съществено отстранимо процесуално нарушение, довело до ограничаване на процесуалните права на обвиняемия, на пострадалия или на неговия наследник. Същевременно в чл.249, ал.4, т.1 от НПК, изрично е посочено кога допуснатото в досъдебното производство нарушение на процесуалните правила е съществено и отстранимо и това е, когато е нарушено правото на обвиняемия да научи за какво престъпление е привлечен в това качество; да дава или да откаже да дава обяснения по обвинението; да участва в производство; да има защитник и да получи устен или писмен превод на разбираем за него език по чл.55, ал.4 НПК /където изрично са посочени актовете, които следва да бъдат преведени/, когато не владее български език.
2
В цитираната норма не е посочено като съществено и отстранимо процесуално нарушение непредявяването на материалите по разследването лично на обвиняемия. Тук е мястото да се посочи, че този „пропуск“ на законодателя не е случаен. Няма спор, че непредявяването на разследването лично на обвиняемия при изрично заявено желание за това, е съществено процесуално нарушение, което накърнява правото му на лична защита.
Безспорно е, че това процесуално нарушение, освен съществено е и отстранимо такова, но не е необходимо връщането на делото в предходната му процесуална фаза, за да бъде отстранено. Това е така, защото с разпореждането за насрочване на разпоредително заседание, съдът е длъжен да укаже на страните, че всички материали по делото се намират на тяхно разположение, като посочи съответното помещение, където могат да се запознаят с тях. На практика с това си действие съдът санира всички процесуални нарушения, допуснати в досъдебното производство и изразили се в непредявяване на материалите по делото на обвиняемия, на пострадалия или на неговия наследник. Ето защо и законодателят не е посочил изрично това процесуално нарушение като такова, което е съществено и отстранимо, респ. като такова, което налага прекратяване на съдебното производство и връщане на делото на прокурора.
В конкретния случай, видно от материалите по делото, съдът е изпълнил задължението си да уведоми страните, че материалите по делото са на тяхно разположение за запознаване в деловодството на съда. Това се установява от разпореждането за насрочване на разпоредително заседание и от изявленията на упълномощения защитник в разпоредителното заседание. За това обстоятелство е бил уведомен и подсъдимия, чийто права макар и да са били нарушени в досъдебното производство, като не е бил уведомен за датата на предявяване на разследването, са били отстранени от съда с уведомяването му, че може да се запознае с всички материали по делото в деловодството на съда. Нещо повече, съдебната фаза е централна в наказателния процес и дори обвиняемият да не е успял да направи своите искания и възражения пред разследващия орган, защото не са му били предявени материалите, той може да стори това пред съда, с което се санира нарушеното му право на лична защита.
Само за пълнота е необходимо да се спомене, че целта на законодателя с въвеждане на разпоредителното заседание е била ускоряване на производството и максимално съкращаване на времето, в което може да бъде прекратено съдебното производство заради допуснати съществени процесуални нарушения в досъдебното производство. Поради това и законът, и съдебната практика са единни, че не всяко съществено отстранимо процесуално нарушение води до прекратяване на съдебното производство, а само тези, които не могат да бъдат отстранени в съдебното производство.
По отношение на останалите възражения за допуснати съществени процесуални нарушения, наведени от защитата в разпоредително заседание, въззивният съд изцяло се солидаризира с първата инстанция, че те не са 3 съществени процесуални нарушения, ограничили правото на защита на обвиняемия/подсъдимия и основателно съдебното производство не е било прекратено заради тях.
С оглед на гореизложеното, протестът за липсата на допуснати и отстраними съществени процесуални нарушения, налагащи прекратяване на съдебното производство, се явява основателен, а атакуваното с него определение на районния съд е неправилно и незаконосъобразно и като такова следва да се отмени.
Така мотивиран, Софийски градски съд
ОПРЕДЕЛИ:
ОТМЕНЯ определение, постановено в открито разпоредително заседание на 05.06.2026г. по НОХД №13540/2025г. по описа на СРС, НО, 108ми състав.
ВРЪЩА делото на СРС за продължаване на процесуалните действия.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване и протест.
Председател: _______________________
Членове:
1. _______________________
2. _______________________
4