Решение № 113 от 30.01.2024, Районен съд - Пазарджик

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 113 гр. Пазарджик, 30.01.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, XXVIII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на петнадесети януари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Мария Ненова при участието на секретаря Стоянка Миладинова като разгледа докладваното от Мария Ненова Гражданско дело № 20235220101699 по описа за 2023 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 422 от ГПК.

Ищецът „Йеттел България“ ЕАД чрез пълномощника си адвокат З. твърди, че е сключил с ответницата С. А. В. договор за мобилни услуги с предпочетен номер +*********** от 18.03.2012 г. и допълнително споразумение към него от 18.01.2018 г., споразумение от 29.10.2019 г. и договор за лизинг от 29.10.2019 г. за Huawei Р30 Pro 256GB Dual Black, договор за мобилни услуги с предпочетен номер +************ от 07.08.2020 г., договор за мобилни услуги с предпочетен номер +*********** от 15.02.2016 г. и споразумения към него от 02.12.2017 г. и 29.10.2019 г.

Длъжникът не бил изпълнил задълженията си по посочените договори, поради което те били едностранно прекратени от ищеца. Поради това към 05.04.2021 г. ответницата имала задължения за предходни периоди в размер на 315.99 лв., както следва: 136.55 лв., дължими за периода от 05.12.2020 г. до 04.01.2021 г., от които: 63.59 лв. вноска по договор за лизинг от 29.10.2019 г., 29.99 лв. месечни и еднократни такси и потребление по договор за мобилни услуги с предпочетен номер +*********** от 15.02.2016 г., 12.98 лв. месечни и еднократни такси и потребление по договор за мобилни услуги с предпочетен номер +************ от 07.08.2020 г., 29.99 лв. месечни и еднократни такси и потребление по договор за мобилни услуги с предпочетен номер +*********** от 18.03.2012 г.; 136.60 лв., дължими за периода от 05.01.2021 г. до 04.02.2021 г., от които: 63.59 лв. вноска по договор за лизинг от 29.10.2019 г., 29.99 лв. месечни и еднократни такси и потребление по 1 договор за мобилни услуги с предпочетен номер+*********** от 15.02.2016 г., 13.03 лв. месечни и еднократни такси и потребление по договор за мобилни услуги с предпочетен номер +************ от 07.08.2020 г., 29.99 лв. месечни и еднократни такси и потребление по договор за мобилни услуги с предпочетен номер +*********** от 18.03.2012 г. и 42.73 лв., дължими за периода от 05.02.2021 г. до 04.03.2021 г., представляващи частично непогасена вноска по договор за лизинг от 29.10.2019 г. Ответницата имала и дължими вноски по договор за лизинг от 29.10.2019 г. в размер на 445.13 лв. за периода от 05.03.2021 г. до 04.04.2021 г. и неустойки в общ размер на 376.57 лв., формирани както следва: 221.79 лв. за предсрочно прекратяване на договор за мобилни услуги с предпочетен номер +*********** от 18.03.2012 г., от които: 102.80 лв. представляващи три стандартни месечни такси и 118.99 лв. представляващи разликата между цената на устройство Huawei Р30 Pro 256GB Dual Black без абонамент и преференциалната цена по сключения договор за лизинг/договор за закупуване на устройство при сключване на абонаментен план; 51.98 лв. за предсрочно прекратяване на договор за мобилни услуги с предпочетен номер +************ от 07.08.2020 г., представляващи три стандартни месечни такси, и 102.80 лв. за предсрочно прекратяване на договор за мобилни услуги с предпочетен номер +*********** от 15.02.2016 г., представляваща три стандартни месечни такси. За посочените суми ищецът се снабдил със заповед за изпълнение по реда на чл. 410 от ГПК по ч.гр.д. № 3883/2022 г. по описа на Районен съд – Пазарджик, връчена на длъжника при условията на чл. 47, ал. 5 от ГПК.

Поради това моли да бъде установено в отношенията между страните съществуването на вземанията, за които е издадена заповед за изпълнение, ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение в съда до окончателното плащане. Претендира присъждане на разноските в исковото производство. Ангажира писмени доказателства.

В срока по чл. 131, ал. 1 от ГПК ответницата С. А. В. чрез особения си представител адвокат В. намира исковата молба за допустима. Предвид липсата на контакт с ответницата не може да признае основателността на исковите претенции. Във връзка с претендираните задължения за предходни периоди счита, че такива не се дължат, тъй като към исковата молба не са приложени никакви договори и споразумения, от които да се направи заключение дали са сключени между страните договори, на какви абонаментни планове, какво потребление е отчетено и какви суми се дължат.

Аналогични възражения прави по отношение на претендираните лизингови вноски, тъй като не са приложени договори за лизинг и споразумения към тях.

Сочи и разминаване в размера на претендираните лизингови вноски за месечен период. По отношение на претенцията за неустойки посочва, че липсват доказателства за сключени между страните договори, поради което няма основания за претендиране на неустойки. Позовава се на разпоредбата на чл. 87, ал. 1 от ЗЗД, изискваща писмено изявление за предсрочно 2 прекратяване на договора, което да е достигнало до неизправната страна.

Счита, че в случая са приложими разпоредбите на ЗЗП, а по отношение на договорите за предоставяне на стоки на изплащане – и ЗПК, които подлежат на преценка от страна на съда за наличие на неравноправни клаузи. Моли за отхвърляне на исковете като неоснователни. Не сочи доказателства.

Съдът като взе предвид доводите на страните и прецени поотделно и в съвкупност доказателствата по делото намира за установено следното:

На 18.03.2012 г. между страните е сключен договор за мобилни услуги за предпочетен номер +*********** със стандартен месечен абонамент в размер на 9.99 лв. С допълнително споразумение от 18.01.2018 г. стандартният месечен абонамент е променен на 24.99 лв., а с допълнително споразумение от 29.10.2019 г. – на 29.99 лв. Срокът на договора с последното допълнително споразумение е 24 месеца и изтича на 29.10.2021 г.

На 29.10.2019 г. между страните е сключен договор за лизинг за временно и възмездно ползване на устройство Huawei Р30 Pro 256GB Dual Black с обща лизингова цена в размер на 1 462.57 лв. с ДДС, дължима на 23 месечни лизингови вноски, всяка от които в размер на 63.59 лв. с ДДС.

На 15.02.2016 г. между страните е сключен договор за мобилни услуги за предпочетен номер +*********** със стандартен месечен абонамент в размер на 15.99 лв. С допълнително споразумение от 02.12.2017 г. стандартният месечен абонамент е променен на 24.99 лв., а с допълнително споразумение от 29.10.2019 г. – на 29.99 лв. Срокът на договора с последното допълнително споразумение е 24 месеца и изтича на 29.10.2021 г.

На 07.08.2020 г. между страните е сключен договор за мобилни услуги за предпочетен номер +************ с месечен абонамент за първоначалния срок на договора от 12.99 лв. на месец и месечен абонамент след изтичане на първоначалния срок на договора от 15.99 лв. на месец. Срокът на договора е 24 месеца и изтича на 07.08.2022 г.

За отчетен период от 05.12.2020 г. до 04.01.2021 г. е издадена фактура № 7314444850/05.01.2021г. на стойност 273.10 лв. с ДДС, от които: за предпочетен номер *** – 24.99 лв. без ДДС, за предпочетен номер ********** – 10.82 лв. без ДДС, за предпочетен номер *** – 88.58 лв. без ДДС, задължения за преходен период 136.55 лв. с ДДС.

За отчетен период от 05.01.2021 г. до 04.02.2021 г. е издадена фактура № 7315758896/05.02.2021 г. на стойност 273.15 лв. с ДДС, от които: за предпочетен номер *** – 24.99 лв. без ДДС, за предпочетен номер ********** – 10.86 лв. без ДДС, за предпочетен номер *** – 88.58 лв. без ДДС, задължения за преходен период 136.55 лв. с ДДС.

За отчетен период от 05.02.2021 г. до 04.03.2021 г. е издадена фактура № 7317058152/05.03.2021г. на стойност 315.88 лв. с ДДС, от които: за предпочетен номер *** – -7.14 лв. без ДДС, за предпочетен номер ********** – -3.10 лв. без ДДС, за предпочетен номер *** – 56.45 лв. без ДДС, задължения за преходен период 273.15 лв. с ДДС.

3

На 05.03.2021 г. до ответницата е изпратена покана за доброволно плащане, а с писмо от ОПС Пазарджик, „Български пощи“ ЕАД ищецът е уведомен, че непрепоръчаните кореспондентски пратки не се завеждат с номера и за доставката им не се изисква подпис от получател/упълномощено лице, но с оглед сключения договор за доставка на пратките на ищеца може да се допусне, че са спазени изискванията за извършване на доставка на пратки.

При така установените правнорелевантни факти съдът приема следното от правна страна:

Предявени са по реда на чл. 422 от ГПК кумулативно обективно съединени установителни искове с правно основание чл. 79, ал. 1 от ЗЗД, чл.

92, ал. 1 от ЗЗД и чл. 345, ал. 1 от ТЗ за съществуване на вземания за незаплатена стойност на ползвани мобилни услуги, неустойка при предсрочно прекратяване на договор за мобилни услуги и незаплатени лизингови вноски по договор за лизинг.

Налице са процесуалните предпоставки за съществуване и надлежно упражняване на правото на иск, предявен по реда на чл. 422 от ГПК, тъй като в полза на ищеца е издадена заповед за изпълнение по реда на чл. 410 от ГПК, връчена на длъжника по реда на чл. 47, ал. 5 от ГПК, а исковата молба е предявена в срока по чл. 415, ал. 1 от ГПК.

По исковете за незаплатена стойност на ползваните мобилни услуги:

Ищецът претендира стойността на месечните и еднократни такси и потребление по три договора за мобилни услуги, дължими за периода от 05.12.2020 г. до 04.01.2021 г. и за периода от 05.01.2021 г. до 04.02.2021 г. В тежест на ищеца е да установи при условията на пълно и главно доказване съществуването на валидни облигационни правоотношения с ответницата по договори за мобилни услуги и изпълнение на задължението си да предостави мобилни услуги на ответницата-потребител.

Съществуването на валидно учредени облигационни правоотношения по договори за мобилни услуги между страните по делото не се отрича от ответницата и се установява от представените от ищеца писмени доказателства – договори за мобилни услуги и допълнителни споразумения към тях, които са съставени в писмена форма, носят подписите на двете страни в правоотношението и съдържат уговорки за всички съществени елементи на този вид правоотношения, с оглед на което са породили правни последици и надлежно обвързват страните по тях.

Издадените от ищеца и неоспорени от ответника фактури за двата отчетни периода, съдържащи детайлни справки за общото потребление по трите договора за мобилни услуги, индивидуализирани посредством предпочетените номера, установяват реалното предоставяне на мобилни услуги на потребителя, а именно използвани минути към национални мрежи и изходящ роуминг в зона ЕС и мобилен интернет на максимална скорост в БГ и в зона ЕС. След като ответницата е потребила предоставените мобилни 4 услуги, в нейна тежест се е породило насрещното задължение да заплати уговорената абонаментна цена за ползваните услуги. Ответницата не твърди, нито ангажира доказателства да е заплатила същите, поради което в полза на ищеца следва да се признае съществуването на вземания за стойността на ползваните мобилни услуги по трите договора за мобилни услуги, установени по размер с представените по делото фактури.

По исковете за неустойка за предсрочно прекратяване на договорите за мобилни услуги и разликата в цената на предоставените мобилни устройства:

Във връзка с предсрочно прекратяване на договорите за мобилни услуги ищецът претендира неустойка и разликата в цената на устройството без абонамент и преференциалната обща лизингова цена. По тези искове в тежест на ищеца е да установи по делото при условията на пълно и главно доказване надлежното предсрочното прекратяване на договорите за мобилни услуги по вина на ответника-потребител или поради нарушения на задълженията му по договора.

Съгласно сключените между страните договори за мобилни услуги и допълнителни споразумения към тях в случай на прекратяване на договора преди изтичане на уговорения 24-месечен срок по вина или инициатива на потребителя или при нарушения на задълженията му по договора или други документи, свързани с него, в т.ч. приложимите Общи условия, потребителят дължи: неустойка в размер на всички стандартни месечни абонаменти за периода от прекратяване до изтичане на уговорения срок, като максималният размер на неустойката не може да надвишава трикратния размер на стандартните месечни абонаменти. Когато е предоставено устройство за ползване на услуги, потребителят дължи и такава част от разликата между стандартната цена на устройството (в брой, без абонамент) съгласно ценова листа, действаща към момента на сключване на договора, и заплатената от него при предоставянето му (в брой или съответно обща лизингова цена по договора за лизинг), каквато съответства на оставащия срок на договора.