Определение № 1972 от 16.04.2025, Върховен касационен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1972 гр. София, 16.04.2025 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 2-РО ГРАЖДАНСКО

ОТДЕЛЕНИЕ 2-РИ СЪСТАВ, в закрито заседание на дванадесети март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Пламен Стоев

Членове:

Здравка Първанова

Розинела Янчева като разгледа докладваното от Пламен Стоев Касационно гражданско дело № 20248002102712 по описа за 2024 година

Производството е по чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на М. И. Н. от [населено място] срещу въззивно решение № 153 от 18.03.2024 г. по в. гр. д. № 139/2022 г. на Великотърновския окръжен съд с оплаквания за неправилност поради нарушение на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост - касационни основания по чл. 281, т. 3 ГПК.

С обжалваното решение въззивният съд е потвърдил решение № 260061 от 01.11.2021 г. по гр. д. № 152/2020 г. на Великотърновския районен съд, с което е отхвърлен като неоснователен предявеният от касатора против „БУЛ БЕК“ ООД, Х. С. Т. и Ц. Б. Т. иск с правна квалификация чл. 33, ал. 2 ЗС за признаване правото на ищеца за изкупуване на поземлен имот с идентификатор *** по КККР на [населено място], с административен адрес [населено място], [улица], с площ 512 кв. м, заедно с всички приращения и подобрения, в който се намират руини от сграда „С. “.

Въззивният съд е приел за установено, че с нот. акт № 128/30.04.2019 г. ответниците Х. Т. и Ц. Т. са продали на „БУЛ БЕК“ ООД поземлен имот с идентификатор *** по КККР на [населено място], заедно с всички подобрения и приращения в имота, в който се намират руини на сграда „С. “, за сумата в общ размер на 230 000 евро. Ищецът М. Н., както и Р. Н. са наследници по закон на С. Г. П.. С договор от 10.12.2015 г. Р. Н. е продал на ищеца наследството си, останало от майка му Р. С. Н. /дъщеря на С. Г. П./. С договор от 26.06.2015 г. К. К. му е продал наследството си, оставено от В. П. И. /внучка на С. Г. П./, а с договор от 10.02.2017г. М. С. му е продала наследството си, останало от същата наследодателка. С нот. акт № 849/20.08.1930 г. В. Х. Р. е закупил за сметка на търговска фирма „Христо Рашев и 1

Сие“, като член от същата фирма, следните недвижими имоти: 1. Кивгир дюкян № * „Под С. хан“; 2. Кивгир дюкян № * „Под С. хан“; и 3. Едноетажна масивна сграда – дюкян, кв. 201 и 202, [улица],95 кв. м. С договор от 10.08.1941 г. В. Р. и С. Г. П. - членове на търговска фирма „Христо Рашев и Сие“ са прекратили съдружието и са извършили доброволна делба на горепосочените имоти. На 15.12.1941 г. е подадена искова молба от В. Р. против С. Г. за делба на недвижим имот, като в нея е посочено, че той е образуван от описаните в нотариалния акт от 1930 г. три имота. С нот. акт № 65/01.02.1976 г. Е. В. Р., М. В. Р. и И. В. Р.

/наследници на В. Х. Р./ са признати за собственици на основание наследство и давностно владение на магазин с площ от около 65 кв. м и на дворно място в кв. 279 по плана на В. Т., в което същият е построен, находящо се в [населено място], [улица], при посочени в акта права. По реда на ПМС № 60/14.05.1975 г. и договор за покупко-продажба от 01.08.1976 г. от наследниците на В. Х. Р. е изкупена 1/2 ид. част от имот пл. № * в кв. 279 по плана на [населено място], възлизащо на 32 кв. м. По молба на Е. Р. и М. Р. със заповед № 77/22.01.1993 г. на кмета на община Велико Търново на основание Закона за възстановяване собствеността върху някой магазини, работилници, складове и ателиета е възстановена собствеността на правоимащите лица на масивен магазин с площ от 56,42 кв. м и складово помещение от 23,63 кв. м, заедно с 1/2 ид. част от застроено дворно място от 22 кв. м, попадащ в имот пл. № *, кв. 279, по регулационния план на [населено място]. Този имот е описан и в АДС № 3974/02.02.1982 г., заедно с имот пл. № * - застроени дворни места, с предишен собственик Върховен епископски съвет на Българската евангелистка методическа църква, като закупуването на имота с обща площ 569 кв. м, жилищна сграда и магазини е извършено по решение на ОбНС, за което е сключен договор от 22.01.1982 г. Със заповед № СА-01-32-536 от 31.07.2001 г. имотът е отписан от актовите книги за държавна собственост и е предаден на Община Велико Търново. Съставен е АЧОС № 6318/10.02.2017 г. на основание чл. 56, ал. 1 и чл. 59, ал. 1 ЗОС, с който е удостоверено право на собственост върху 447/512 ид. части от поземлен имот, представляващ бивш пл. № *, попадащ в УПИ **, с отреждане за „С. “ от кв. 279 по плана на [населено място], който поземлен имот по КККР е с идентификатор ***, целият с площ 512 кв. м. За останалите 65/512 ид. части е записано, че са в съсобственост с частни лица на основание нот. акт № 65/01.02.1976 г. и заповед № 77/22.01.1993 г. В забележка към този акт са посочени лицата – наследници на В.

Х. Р. и Х. Т. – нот. акт № 70/07.12.2016 г. В същата графа е отбелязано, че съгласно становище № 80-348-1 от 07.02.2017г. на КИН Община Велико Търново в имота се намират руини от сграда „С. “ със статут на единична историческа културна ценност от категорията „местно значение“, обявен с ДВ, бр. 51/1973 г., архитектурно-строителна ценност под № 340 в обобщения списък на декларираните сгради от НИПК с писма №№ 2953/31.08.1980 г. и 2542/08.08.1985 г. и част от „Историческо селище – Велико Търново, групов паметник на културата“ от национално значение. Със заповед № 690/12.05.1993 г. на кмета на община Велико Търново е отписан от актовите книги за държавните имоти и предаден на правоимащите лица недвижим имот, представляващ „дюкян“ със застроена площ 28 кв. м, находящ се в [населено място], стар адрес [улица], № 22, като е посочено, че имотът попада в кв. 279 дв. пл. № * по плана на града. По отношение на този имот пред съда всяка от 2 страните е представила копие от заповедта, като в тази представена от ищеца е с посочен пл.

№ *, а във всички останали копия, включително и представения и изискан от областния управител на [населено място] оригинален екземпляр е посочено, че възстановеният на наследодателите на ищеца се намира в дворище пл. № *. С оглед на това съдът е кредитирал именно на тези документи, тъй като те са с висока степен на достоверност, а в представения от ищеца екземпляр, включително и оригиналното копие, е видно извършено преправяне на първоначално поставения номер на дворището от „*“ на „*“. Единствено и само в този документ съществува цифрата * за възстановения дюкян на наследниците на С. Г. П.. С договор за дарение от 21.03.2017 г. А. И. Р. е прехвърлила притежаваните от нея 3/16 ид. части от 65/512 ид. части от имот с идентификатор *** на Община Велико Търново. С нот. акт за дарение № 69/07.12.2016 г. ответникът Х. Т. е придобил от И. В. П. 3/16 ид. части от 65/512 ид. части от имота. С договор за покупко-продажба, обективиран в нот. акт № 70/07.12.2016 г., ответникът Х. Т. е придобил право на собственост върху 7/16 ид. части от 65/512 ид. части от същия имот от А. Т. С. и В. В. Л., а с договор за покупко-продажба /нот. акт № 101/28.04.2017 г./ е закупил от В. И. Г. 3/16 ид. части от 65/512 ид. части от същия имот. Прехвърлителите по тези сделки са наследници на Е. Д. Р., М. В. Р., които са наследници на В. Х. Р.. С договор за прекратяване на съсобствеността върху недвижим имот чрез продажба на частта на Община Велико Търново от 04.10.2018 г., вписан Службата по вписвания на 24.10.2018 г., ответникът Х. Т. е придобил от общината правото на собственост върху 459,1875/512 ид. части от недвижим имот с идентификатор ***, като всички описани по-горе договори са сключени от Х. Т. по време на брака му с Ц. Т..

От показанията на свидетелите Е. А., В. М. и Д. Р. е установено, че към 80-те години на миналия век „С. ” е бил триетажна сграда, построена през 40-те години. Около 1989 г. е приключило размонтиране на останките от хана, като към 1990 г. вече е бил руини и сградата не е било възможно да се обитава. Свидетелката Д. Р. сочи, че от В. И. - наследник на С. П., научила че имот № * е възстановен на наследниците на С. П., който имот бил дюкян. В показанията си свидетелката подробно дава сведения относно предприетите действия във връзка с планираната реставрация на сградата като културна ценност от национално значение. Свидетелката сочи, че не й е известно частни лица да са правили нещо и да са поемали някаква инициатива.

От приетата в първоинстанционното производство съдебно-техническа експертиза е установено, че поземлен имот идентификатор *** по КККР на [населено място] съответства на част от имот с пл. № * и имоти с пл. №№ *, *, *, *, * в кв. 202 по плана на града от 1907 г.

Вещото лице е констатирало, че по разписния лист за тези имоти няма нанесени собственици. Процесният имот съответства на част от имот с пл. № * и част от УПИ * – за „С. ” в кв. 279 по плана на [населено място] от 1971г. В разписния лист срещу имот пл. № * за собственици са записани Протестантска църква, Р. И. Д. – магазин, нот. акт № 781/1930 г.

По плана от 1999 г. процесният имот съответства на имот с пл. № * и част от УПИ * в кв.

279. Вещото лице е посочило, че описаният в оригинала на заповед № 360/12.05.1993 г. на кмета на община Велико Търново имот пл. № * в кв. 279 съответства на имот № * в кв. 202 по плана от 1907 г. и на югоизточната част от [улица].497 по КККР на [населено място] и не 3 е идентичен с имот с идентификатор ***. Пред въззивният съд е допусната и изслушана повторна тричленна съдебно-техническа експертиза със същата задача, като в заключението си вещите лица са посочили, че при извършения оглед на място са установили, че сградите в поземлен имот с идентификатор *** по КККР на [населено място], за който е отреден УПИ * в кв. 279, са съборени и на място са запазени само част от основите, оградните и преградните стени от каменна и тухлена зидария и други носещи конструктивни елементи, които са ерозирали, обрасли с тревна, храстовидна и дървесна растителност. Анализирайки представените писмени доказателства вещите лица са посочили, че имотите, описани в нот.

№ 849/20.08.1930 г., договор от 10.08.1941 г., искова молба от 15.12.1941 г. и акт № 25 от 23.07.1949 г. за заемане на недвижим имот за държавен, не може да се установи с кои имоти са идентични, защото описанието им и описаните съседи са противоречиви и разминаващи се. За описания в заповед № 690 от 12.05.1993 г. на кмета на община Велико Търново имот дюкян със застроена площ 28 кв. м, находящ се в [населено място], [улица]/стар адрес [улица]/,отчужден по ЗОЕГПНС от С. Г. П., е записано, че попада в кв. 279, дв. пл. № * по плана от 1971 г. Този имот е идентичен с имот № * в кв. 202 по плана от 1907 г. и с имот № * по КП от 1999 г. Описаният в заповед № 690 от 12.05.1993 г. имот пл. № * не е идентичен с имот с идентификатор ***. Имотите, описани в нот. акт № 849/20.08.1930 г., договор от 10.08.1941 г., искова молба от 15.12.1941 г. и акт № 25 от 23.07.1949 г. за заемане на недвижим имот за държавен, не са идентични с поземлен имот с идентификатор ***.

Вещите лица са посочили, че [улица]и [улица]са стари имена на [улица]. Дюкянът, който С.

Г. П. е притежавал, се е намирал на [улица], а в служебна бележка № 6 от 26.05.1950 г. е отбелязано, че този имот се намира на № 22 на [улица]. АДС № 3525/26.07.1977 г. е съставен за магазин, складово помещение и 1/2 ид. част от имот пл. № * с административен адрес [улица]. АДС № 3974/02.02.1982 г. е съставен за закупен от държавата недвижим имот в [населено място] кв. 279, пл. №№ *, *, [улица], бивша собственост на Българската евангелска църква. Поземлен имот с идентификатор *** е с адрес [улица], следва сграда с идентификатор **** с адрес

[улица], а югозападната част на поземлен имот с идентификатор ***, представляващ второстепенна улица, в югоизточната част на която попада бивш имот № * по отменения кадастрален план от 1971 г., е идентичен с поземлен имот № * по КП от 1999 г. На наследниците на С. Г. П. е възстановен имот пл. № *, който имот към момента попада на улица, извън поземления имот, в който е разположен „С. хан“, респ. онова, което е останало от него. Според вещото лице Г. към момента на възстановяване на дюкяна, който се е намирал в имот пл. № * по плана от 1971 г., същият е бил съборен.