Решение № 232 от 01.08.2024, Районен съд - Лом
- Съд
- Районен съд - Лом
- Дело
- Гражданско дело 1692/2023
- Вид
- Решение № 232
- Подписан
- 01.08.2024
- В сила
- 20.08.2024
- Състав
- Боряна Александрова Ангелова
Цитирани разпоредби
- чл.131 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 290 и сл. · Граждански процесуален кодекс
- чл.16 · Закон за арендата в земеделието
- чл. 16, ал.1 · Закон за арендата в земеделието
- чл.16,ал.5 · Закон за арендата в земеделието
- чл. 17, ал. 2 · Закон за арендата в земеделието
- чл.8 · Закон за арендата в земеделието
Личните данни в текста са заличени.
РЕШЕНИЕ
№ 232 гр. гр. Лом, 01.08.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ЛОМ, ТРЕТИ СЪСТАВ, в публично заседание на втори юли през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател: Боряна Ал. Ангелова при участието на секретаря Росина В. Димитрова като разгледа докладваното от Боряна Ал. Ангелова Гражданско дело № 20231620101692 по описа за 2023 година
Предявен е иск, с правно основание чл.16, ал.5 във вр. с ал.1 от ЗАЗ във вр. с чл.8 от ЗАЗ.
Постъпила е искова молба от Г. Г. Г.. Ищецът моли съда да постанови решение, с което да бъдат изменен сключеният договор за наем на земеделска земя от 28.08.2019, в частта касаеща размера на дължимото наемно плащане , считано от стопанската 2022/2023 година от 30.00 лева на 100.00 лева за декар обработваема земя.
Претендират се направените по делото разноски.
В срока и по реда на чл.131 ГПК ответната страна депозират писмен отговор, с който считат предявеният иск за недопустим и неоснователен поради липса на предпоставки от фактическия състав на посочената правна норма, представляваща правно основание на исковете. Излага подробни съображения. Счита и твърди,че иска за изменение на арендната цена по договора за наем на земеделска земя, вписан в СлВ Лом е договор за наем, но не и за аренда. Моли съда да прекрати или отхвърли ищцовата претенция, като се присъдят направените по делото разноски.
След преценка на събраните по делото доказателства съдът прие за установено следното:
Ищецът „БЯ Трейд“ ЕООД твърди, че по силата на НА, вписан в СлВ Лом е придобил от Г. Г. Г. /който пък си е запазил правото на 1 ползване и плодоползване/ имот, находящ се в землището на с.
Дългоделци, обл. Монтана с идентификатор *** с площ от 24232 кв.м., който е част от имот с предишен идентификатор *** в м.“Кривинско ливаде“, втора категория, при граници и съседи: ***, ***., ***, ***,
***.
По отношение на посоченият по-горе имот е било налице валидно сключен и вписан в СВ договор за наем от 28.08.2019 г.
На основание чл.16 от ЗАЗ, ищецът е отправил към ответника нотариална покана, по силата на която ответника е предупреден, че ищеца е собственик на част от имота и е връчена от него на 27.07.2022 г., като на ответника било предложено цената на наемното плащане да бъде променена и изравнена с тази по другите наемни договори на ответника . Това предложение не било прието от ответника.
От заключението на съдебно-техническата експертиза, възприета изцяло от съда се установи, че средната пазарна цена стопанската 2022/2023г. в землището на с. Дългоделци е 80 лв. за декар.
След като е прието заключението на в.л. ищеца направи искане за изменение на иска, като вместо пръвоначално исканите 100 лв., ги редуцира на 80 лв. , съобразени със заключението на експерта.
При така установеното съдът прави следните изводи :
Макар процесният договор да е именуван “Договор за наем”, по същество се касае за аренден договор, още по- вече, че в договорите са посочени конкретни разпоредби от ЗАЗ, приложими по отношение на този договор и спрямо него са приложими особените правила на ЗАЗ, а не на общия закон - ЗЗД. Договорите са с предмет земеделска земя, отговаряща на изискването на чл. 1, ал. 3 от ЗАЗ, със срок три стопански години ; с нотариална заверка на подписите на страните и вписани в Служба по вписванията - гр. Лом. В този смисъл е и задължителната съдебна практика, постановена по реда на чл. 290 и сл. ГПК /Решение № 145 от 19.11.2010 г. на ВКС по т. д. № 889/2009 г., II т. о., ТК/, с което е прието, че наличието на специална законова регламентация относно реда и начина на отдаване за възмездно ползване на обектите, посочени в чл. 1, ал. 3 ЗАЗ, изключва възможността за сключване на друг вид договор, освен аренден, вкл. наемен договор, който да не е подчинен на специалния Закон за арендата в земеделието, а на общите правила на ЗЗД, регламентиращи отделните видове договори.
Съгласно чл. 17, ал. 2 от ЗАЗ, приобретателят на арендувания 2 обект на договора замества арендодателя като страна в договора за аренда, ако същият е бил вписан, дори и обектът на договора още да не е предаден. Предвид обстоятелството, че процесният договор е надлежно вписани в съответната служба по вписванията, ищецът по силата на настъпилото частно правоприемство, е заместил арендодателя по договора, като е станал надлежна страна по същия.
Ответникът е уведомен за настъпилото правоприемство и владението върху имотите, предмет на договорите е предадено на арендатора.
Предявеният иск е конститутивен, с правно основание чл. 16, ал.5 от Закона за арендата в земеделието, който дава възможност при спор между страните за промяна на арендната цена, той да бъде отнесен и разрешен от съда. Искът е процесуално допустим, тъй като е изрично предвиден в закона и е предявен от страната по договора, искаща промяната. Предпоставка за неговото предявяване е липсата на съгласие между страните по аренден договор при отправено от едната от тях предложение към другата за промяна на цената по договора, която предпоставка е налице, видно от предложението, отправено от ищеца и безспорната липсата на отговор от ответника.
Обстоятелството, че липсва съгласие между страните по изменение на договорите е установено и в хода на делото.
Нормата на чл. 16, ал.1 от ЗАЗ предвижда, че ако след сключване на договора за аренда, обстоятелствата, от които страните са се ръководили при уреждане на отношенията си, се изменят трайно и това доведе до очевидно несъответствие между поетите от тях задължения, всяка от страните може да поиска изменение на договора, като изменението не може да засяга уговорения срок. Както бе посочено по- горе, в случая се установи факта на отправянето на предложение от страна на ищеца- като арендодател, до арендатораответник, за изменение на договорите, както и факта на непостигане на съгласие между страните. Тези факти не са спорни между страните.
От друга страна пък видно от процесния договор за наем се установява, че срокът на договорна обвързаност между страните е три стопански години. Съгласно императивните разпоредби на чл.4, ал.1 ЗАЗ минималният срок на договора за аренда е пет стопански години.
Възможността за сключване на друг вид договор, освен аренден вкл. и наемен, който не е подчинен на специалния Закон за аренда в земеделието, а на общите правила уредени в ЗЗД е призната в ТР № 2/2015г от 20.07.2015г. ОСГТК на ВКС. В настоящият случай срока на договора е 3 години, което прави иска неоснователен, поради което иска следва да бъде отхвърлен по смисъла на чл.16,ал.5 ЗАЗ. От 3 изложеното следва логичния извод, че процесният договор съставлява именно договор за наем, а не аренден, тъй като не са налице предпоставките визирани в чл.16,ал.5 ЗАЗ. В този смисъл е и съдебната практика / Р на МОС по в.гр.д. 184/2924г., Р 1714 / 22 г. ЛС Лом./
При този изход на спора ищеца дължи на ответника направените от него разноски по делото в размер на 1000 лв., за адвокатски хонорар.
Водим от горното,съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения иск с правно основание чл.16,ал.5 от ЗАЗ от Г. Г. Г. ЕГН ********** представляващ „БЯ Трейд“ ЕООД против „Акрос 2008“ ЕООД ЕИК 200165258, относно Договор сключен на 28.08.2019г. вписан в СлВ Лом с вх.№ 5167/28.08.2019 г. за имот, находящ се в землището на с. Д., обл. Монтана с идентификатор *** с площ от 24232 кв.м., който е част от имот с предишен идентификатор *** в м.“Кривинско ливаде“, втора категория, при граници и съседи: ***, ***., ***,
***, ***., като се измени арендното плащане за стопанската 2022/23г. от 30 лв. на декар на 80 лв. на декар, КАТО НЕОСНОВАТЕЛЕН И НЕДОКАЗАН.
Осъжда Г. Г. Г. с ЕГН ********** представляващ „БЯ Трейд“ ЕООД да заплати на „Акрос 2008“ ЕООД ЕИК 200165258 сумата от 1000 лв./хиляда лева/, представляваща разноски направени от ответната страна, по делото.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Окръжен съд Монтана в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Лом: _______________________ 4