Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Определение № 996 от 06.03.2024, Върховен касационен съд

Съд
Върховен касационен съд
Дело
Касационно гражданско дело 2433/2023
Вид
Определение № 996
Подписан
06.03.2024
В сила
06.03.2024
Състав
Василка Илиева, Зоя Атанасова, Борис Илиев

Цитирани разпоредби

  • чл. 101 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 101, ал. 1, изр. 2 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 101, ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.146 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 146, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 146, ал. 1 и 2 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 172 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.212 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 227 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.236, ал.2 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 25 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 260, ал. 1, т. 3 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 262, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 266, ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.269, изр.второ · Граждански процесуален кодекс
  • чл.272 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 280, ал. 1, т. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 281, т. 3 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 283 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 288 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.290 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 5 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 38 · Закон за адвокатурата
  • чл. 20 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 55 ал.1 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 87, ал. 3 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 157 · Закон за здравето
  • чл. 27, ал. 2 · Закон за личната помощ

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 996 гр. София, 06.03.2024 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 4-ТО ГРАЖДАНСКО

ОТДЕЛЕНИЕ 2-РИ СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и втори януари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Василка Илиева

Членове:

Зоя Атанасова

Борис Илиев като разгледа докладваното от Зоя Атанасова Касационно гражданско дело № 20238002102433 по описа за 2023 година

Производството е по чл. 288 от ГПК.

Образувано е по подадена касационна жалба от ответницата М. Г. С., чрез адв. Д. П. срещу решение № 17/21.02.2023 г. по в. гр. дело № 444/2022 г. на Великотърновски апелативен съд, с което е отменено решение № 186/17.10.2022 г. по гр. дело № 174/2021 г. на Окръжен съд Габрово и е развален сключеният с нотариален акт № 94, т. I, рег. № 2171, н. д. № 73/01.06.2016г. на нотариус М.- рег. № ***, района на ГРС, договор за прехвърляне на недвижим имот по силата, на който З. Н. В. е прехвърлила на жалбоподателката собствения си недвижим имот представляващ самостоятелен обект в сграда с идентификатор **** по КККР на [населено място], с административен адрес в [населено място], [улица], вх. А, ет.

4, ап. 7 с предназначение жилище - апартамент разположен на едно ниво, в сграда, с идентификатор ***, който апартамент е с площ 98,40 кв.м., заедно с прилежащата към апартамента маза № 7 с площ 6,24 кв.м., както и принадлежащите към апартамента 4,166% ид.ч. от общите части на сградата и правото на строеж върху терена, представляващ поземлен имот с идентификатор ***, срещу задължение на приобретателя „да поеме издръжката, както и гледането на прехвърлителката до смъртта й, като й осигури един сносен и спокоен живот, какъвто е водила до сега, и грижи при болест и немощ лично или чрез членовете на семейството си“, поради неизпълнение на поетите задължения от приобретателя. Поддържаните основания за неправилност на решението по чл. 281, т. 3 ГПК са нарушение на материалния закон, съществени нарушения на процесуалните правила и необоснованост. Искането е да се допусне касационно обжалване по поставени въпроси в изложението, да се отмени въззивното решение и вместо него се постанови друго, с което предявеният иск с правно основание чл. 87, ал. 3 ЗЗД се отхвърли, евентуално делото да се 1 върне за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд.

В изложението са формулирани въпросите: 1. Длъжен ли е въззивният съд да посочи и обсъди в мотивите на съдебното си решение исканията, твърденията и възраженията на страните, и всички събрани по делото доказателства? Въпросът е решен в противоречие със задължителната практика на ВКС. 2. Относно правомощията на въззивната инстанция при разглеждане и решаване на делото предвид разпоредбата на чл.269, изр.второ ГПК, според която се произнася служебно по валидността на съдебното решени, по допустимостта в обжалваната му част, а по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата Въпросът е решен в противоречие със задължителната практика на ВКС. 3. Следи ли служебно съдът за надлежното извършване на съответните процесуални действия от страните. Следва ли страната да понесе неблагоприятният резултат от липсата на указания, съответно неточно дадените указания, в следствие неспазването на посоченото изискване от първоинстанциония съд? Въпросът е решен в противоречие с практиката на ВКС. 4.

Какви са правомощията на въззивната инстанция във връзка с доклада по делото, когато първоинстанционният съд не е извършил доклад, съобразно чл.146 ГПК, респективно, когато докладът му е непълен или неточен? Въпросът е решен в противоречие със задължителната практика на ВКС. 5. Следва ли съдът да прецени признанието на неизгоден за страната факт, като обсъди поотделно и в съвкупност всички доказателства по делото и съобразно това да постанови изхода на правния спор? Въпросът е решен в противоречие с практиката на ВКС. 6. Следва ли длъжникът-приобретател по алеаторен договор за прехвърляне на недвижим имот срещу задължението за издръжка и гледане да натрапи на кредитора-прехвърлител повече грижи, отколкото той е съгласен да приеме и каквито кредиторът отказва, и счита ли се това за неизпълнение на задълженията на длъжника по договора. Длъжен ли е кредиторът да приеме грижи и гледане от трети лица, когато длъжникът е възпрепятстван сам да направи това поради обективни причини-например ако работи, ако се изисква разрешение от трети лица за оставане на придружител в лечебно заведение, и в тези случаи грижата/помощта от третите лица счита ли се за неизпълнение на задълженията от длъжника. Въпросът е решен в противоречие с практиката на ВКС.

Ответницата по касационната жалба-ищца З. Н. В., чрез адв. А. И. е подала писмен отговор, в който е изразено мотивирано становище за липса на сочените основания за допускане на касационно обжалване на въззивното решение по поставените въпроси в изложението на жалбоподателката и за неоснователност на касационната жалба по същество. След подаване на отговора ответницата по жалбата е починала на 24.06.2023 г. и е заместена в производството от наследниците по закон Р. Г. Д.-син и Т. Д. Г. – наследник на починала дъщеря на ответницата Е. Г. Г., конституирани по реда на чл. 227 ГПК. Посочените ответници по касационната жалба, чрез адв. А. И. поддържат подадения писмен отговор.

Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение като извърши проверка на обжалваното решение намира, че жалбата е подадена в срока, предвиден в чл.

283 ГПК от легитимирани страни, срещу въззивно решение, подлежащо на касационно обжалване и е процесуално допустима.

Въззивният съд се е произнесъл по предявен иск от З. Н. В. против М. Г. С., с правно 2 основание чл. 87, ал. 3 ЗЗД за разваляне на сключения между тях на 01.06.2016 г. договор за прехвърляне на недвижим имот срещу задължение за издръжка и гледане, обективиран в нотариален акт № 94, т. I, рег. № 2171, дело № 73/2016 г.

От фактическа страна е прието за установено следното:

На 01.06.2016г. между ищцата З. В. и ответницата М. С. е сключен договор за издръжка и гледане, обективиран в нотариален акт № 94, том I, рег. № 2171, дело № 73/2016 г. на нотариус М. - рег. №***, с район на действие - РС Габрово. Според сключения алеаторен договор З. В. е прехвърлила на М. С. собственият си недвижим имот, представляващ апартамент в центъра на [населено място], [улица], вх. А, ет. 4, ап. 7, с площ 98,40 кв.м., заедно с прилежащата към него маза № 7, както и съответните идеални части от общите части на сградата и правото на строеж върху терена, „срещу задължението на приемателя лично или чрез семейството си да гледа и издържа прехвърлителката до смъртта й, като й осигури един спокоен и нормален живот, какъвто е водила до сега, грижи при болест и немощ и да я изпрати според обичая“. Приобретателката е поела от своя страна задължение „да поеме издръжката, както и гледането на прехвърлителката до смъртта й, като й осигури един сносен и спокоен живот, какъвто е водила до сега, и грижи при болест и немощ лично или чрез членовете на семейството си, като е съгласна, че прехвърлителката З. Н. В. си запазва правото на ползване върху имота до края на своя живот, безвъзмездно“.

Прието е, че с оглед възрастта и здравословното си състояние З. В. е имала нужда от грижи и гледане, като такава нужда категорично е била налице от началото на 2019 г.

През януари 2019 г. ищцата е паднала в дома си, когато е била сама и е счупила тазобедрената си става. Намерена е от съседка. Претърпяла е операция с поставяне на ендопротеза на ставата, призната е 100 % трудова неработоспособност с чужда помощ с ЕР на ТЕЛК от 09.07.2019 г., с водеща диагноза „Първична коксартроза, двустранна“. Посочено е, че В. не се е възстановила от травмата, ползва проходилка, за да се придвижва и е в невъзможност да излиза от дома си.

През месец март 2020 г. ищцата отново е паднала сама в дома си с инсулт. Намерена е от разпитаната по делото свидетелката М.. Постъпила е в болница на 18.03.2020 г. и е изписана на 26.03.2020 г. с окончателна диагноза исхемичен мозъчен инсулт, като са дадени са препоръки за подходящ хигиено- диетичен режим и терапия с лекарства и наблюдение от личния лекар.

Посочено е, че през м. август 2019 г., след като В. е счупила тазобедрената си става, ответницата С. е прехвърлила почти цялата парична наличност от банковата й сметка в собственият си влог в ДСК- сумата 14 250 лева /останали са 58,14 лева/, тъй като е имала генерално пълномощно от възрастната жена да се разпорежда с влога й.

Прието е за установено от приложените отчети по чл. 27, ал. 2 ЗЛП, че в периода 27.08.2019 г. - 31.08.2020 г. М. С. е била назначена като личен асистент на З. В. от съответната служба при [община], със заплащане съобразно отработени часове за дейностите, които е посочила, че е извършвала: лична хигиена сутрин и вечер, битова хигиена - ежедневна и седмично почистване, пазаруване, приготвяне ежедневно на храна, масажиране и помощ при разхождане, ежедневно обсъждане на гледания филм и новините от пресата.

3

Съдът е приел за безспорно по делото и посочено изрично от двете страни, че след м. юли 2020 г. отношенията между страните рязко и необратимо са се влошили и ищцата е спряла да допуска ответницата в дома си и да приема изпълнение по договора, а ответницата от своя страна също е преустановила всякакво изпълнение за задълженията си.

Посочено е, че с нотариална покана от 02.09.2020 г. З. В. е поканила М. С. да върне ключовете от входната врата на блока и апартамента й и е оттеглила генералното пълномощно, което й е дала. В отговор на тази покана пред нотариус М. ответницата е върнала пълномощното от 07.08.2019 г. и е отказала да върне ключовете, като е заявила, че е собственик на апартамента.

На 16.10.2020 г. ищцата подала в Районен съд Габрово искова молба за разваляне на сключеният с М. С. договор за издръжка и гледане.

Прието е, че на 21.08.2020 г. ответницата М. С. е подала сигнал до РП Г. за задължително настаняване на ищцата в психиатрично заведение /чл. 157 от Закона за здравето/, по който е образувано ЧНД № 1058/2020г. на РС Габрово. Производството е приключило с решение № 260067/ 04.12.2020 г., с което съдът е оставил без уважение като неоснователно искането за настаняване на З. В. в ДПБ- С..

От правна страна с оглед установената фактическа обстановка и записаната в договора уговорка за поемане от страна на ответницата на задължение „да поеме издръжката, както и гледането на прехвърлителката, като й осигури един сносен и спокоен живот, какъвто е водила до сега и грижи при болест лично или чрез членовете на семейството си“, въззивният съд е приел, че сключеният договор е само един и не включва минал период, а задължения след сключването му на 01.06.2016 г.

Съдът е приел, че от събраните гласни доказателства не се установява пълно и точно, в цялостен обем и непрекъснато изпълнение на задълженията по договора от страна на ответницата от сключването му на 01.06.2016 г. до средата на м. юли 2020 г. Изложени са съображения, че свидетелят С. е син на ответницата, поради което дадените от него показания са ценени при съобразяване с разпоредбата на чл. 172 ГПК. Посочено е, че твърденията му, че след изписване от болницата на ищцата майка му се е грижела за нея, не се подкрепят от останалите доказателствата по делото, тъй като свидетелката П. Г. е била наета да прави това, като същата е заявила: „отивам, давам закуска, измивам, изчиствам съдовете каквото обядва, давам и обед, през свободното време си приказваме със З. за лични неща, помагала съм й да отиде до тоалетната, лекарства съм и давала в този един месец, слагах я да ляга на обяд да спи, завивах я, на един стол и оставях закуска за четири часа“.

Прието е, че в периода 2016 г. до януари 2019 г., преди В. да падне и да счупи тазобедрената си става, същата е полагала сама грижи да себе си, в това число готвене, чистене, пране.

Съдът е взел предвид показанията на свидетелката М.: “през 2016 г. З. още нямаше нужда от грижи, оправяше се сама, тя се переше, М. много често и носеше храна, но и З. си готвеше“, на свидетелката П.: „дори и сега съм я сварвала да си готви, колкото може, тя си е чистила, тя е много добра домакиня, тя се пере“, на свидетелката Й.: „през 2016 г. З. си шеташе“, включително на свидетелят С., който е син на ответницата и е заявил, че В. сама си е готвела на „един газов котлон на терасата“. Посочено е, че посещението на зъболекари или 4 зъботехници, за услугите на които В. сама е заплащала, но не пълната сума, поради което С.