Решение № 15635 от 14.08.2024, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 15635 гр. София, 14.08.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 119 СЪСТАВ, в публично заседание на шести март през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: ...................... при участието на секретаря ................... като разгледа докладваното от ...................... Гражданско дело № 20231110133491 по описа за 2023 година обективно съединени искове за обезщетения за неизползван платен годишен отпуск и за времето, през което възстановен на работа държавен служител не е бил допуснат на работното място с правно основание съответно чл. 61 от Закона за държавния служител, разгледани по реда на Общия исков процес, уреден в част ІІ на Гражданския процесуален кодекс на основание чл. 310, ал. 2 от същия кодекс.

1. ДОВОДИ, ВЪЗРАЖЕНИЯ И ИСКАНИЯ НА СТРАНИТЕ:

Ищецът П. Г. П. с ЕГН**********, живеещ в гр. .................., с адрес за призоваване и връчване на съобщения и книжа в гр. ......... чрез пълномощницата адвокат П. К. П. сочи, че заемал длъжността ............... в ответния ......................., представлявано от изпълнителния директор .............. Служебното правоотношение било прекратено, но в последствие ищецът бил възстановен на заеманата длъжност по съдебен ред. Ищецът поддържа, че не бил допуснат на работа от служителите на ответния държавен фонд. Освен това му се полагало обезщетение за неизползван платен годишен отпуск за времето от незаконното уволнение до възстановяването на работа.

Искането е съдът да постанови решение, с което да осъди ответния фонд да плати на ищеца следните суми:

1 772.00 лева обезщетение за неизползван платен годишен отпуск за времето от 18. I. 2021 година до 10. VI. 2022 година; обезщетение за забава върху посочената сума за времето от 29. IV. 2022 година до окончателното плащане;

1 397.00 лева обезщетение за недопускане на работа за времето от 04. V. 2021 година до 10.

VI. 2022 година; законната лихва върху посочената сума за времето от предявяването на иска на 09. VІ. 2023 година до окончателното изплащане;

1 направените по делото разноски.

Процедурата по чл. 131, ал. 1 от Гражданския процесуален кодекс е изпълнена, като едномесечният срок за отговор изтича на 11. VІІІ. 2023 година. В този срок работодателят представя отговор и оспорва предявените искове. Пълномощницата на ответния фонд развива доводи, че ищецът не е направил постъпки да използва платения си годишен отпуск. Задължението на работодателя било да осигури ползване на отпуска, а не да плати парично обезщетение. Било възможно ищецът да е полагал труд за друг работодател през процесния период и именно за този работодател да е възникнало задължението да разреши ползването на отпуск на ищеца. Ищецът изпратил на работодателя искане да бъде допуснат на работа, но не се явил на работното си място, затова не му се полагало и второто претендирано обезщетение.

2. ИЗСЛЕДВАЙКИ СЪБРАНИТЕ В ПРОИЗВОДСТВОТО ДОКАЗАТЕЛСТВА ПООТДЕЛНО И

В ТЯХНАТА СЪВКУПНОСТ, СЪДЪТ ПРИЕ ЗА УСТАНОВЕНА СЛЕДНАТА

ФАКТИЧЕСКА ОБСТАНОВКА:

1. По прекратяването на служебното правоотношение:

На 18. I. 2021 година Изпълнителният директор на ответния фонд издава Заповед №........... с която прекратява служебното правоотношение между страните поради съкращаване на длъжността. Ищцата извършила нарушенията на трудовата дисциплина като съхранявала електронни документи, свързани с работата й, на две преносими електронни устройства, оставени на бюрото на работното й място. Заповедта е приложена по делото.

2. По оспорването на прекратяването на служебното правоотношение:

На 23. VII. 2021 година XXXV състав на II административно отделение Софийския градски административен съд постановява решение №4952 по административно дело №1661 по описа за 2021година, с което отменя заповедта за прекратяване на служебното правоотношение. Решението е оставено в сила с Решение №4086, постановено на 29. IV. 2022 година от V отделение на Върховния административен съд на Република България по административно дело №10032 по описа за 2021 година. Съдебните решения са представени по настоящото дело с исковата молба.

3. По заемането на длъжността, на която е възстановен, от ищеца :

Н а 04. V. 2022 година ищецът подава до изпълнителния директор на ответния държавен фонд заявление, с което заявява, че се явява на работното си място. Заявява още готовност да изпълнява длъжността, на която е възстановен. Заявлението е представено по делото с исковата молба.

На 10. VI. 2022 година изпълнителният директор на ответния държавен фонд издава Заповед №............ с която допуска ищеца до работа. На същата дата е издадена и заповед №................, с която служебното правоотношение отново е прекратено. Заповедите са представени по делото с исковата молба.

Съдът не обсъжда заповедта, представена с отговора на исковата молба, защото не се отнася до процесния период.

4. Данни, установени от експертното заключение:

На 14. II. 2024 година вещото лице Е. В. Ж. представя по заключение на допусната по делото съдебно-счетоводна експертиза. Според заключението обезщетението на ищеца за 2 неизползван платен годишен отпуск възлиза на 1 794.05 лева, а обезщетението за недопускане на работа – на 1 495.88 лева.

3. ВЪЗ ОСНОВА НА ПРИЕТИТЕ ЗА УСТАНОВЕНИ ОБСТОЯТЕЛСТВА ПО ДЕЛОТО И

ВЪРХУ ЗАКОНА, СЪДЪТ ОТ ПРАВНА СТРАНА ПРИЕМА СЛЕДНОТО:

1. По иска за обезщетение за недопускане на работа :

Съгласно чл. 122, ал. ал. 1 и 3 от Закона за държавния служител при отменяне на заповедта за прекратяване на служебното правоотношение от съда държавният служител се възстановява на предишната длъжност, ако се яви в съответната администрация в двуседмичен срок от влизането в сила на административния акт или на съдебното решение, а когато не бъде допуснат да изпълнява съответната длъжност, той има право и на обезщетение в размер на основната му заплата от деня на явяването му на работа до действителното му допускане да изпълнява служебните си задължения.

Тълкувайки цитираните разпоредби логически и систематично, съдът стига до извод, че за уважаването на предявения иск е необходимо едновременното сбъдване на следните условия: прекратяване на служебното правоотношение; възстановяване на служителя на заеманата длъжност от съда; явяването на работа в предвидения от закона срок; отказ възстановеният на длъжността служител за бъде допуснат да я заеме.

В процесния случай всички изброени условия са налице. От данните по делото не се установява кога решението на Върховния административен съд е връчено на ищеца, но той се е явил да заеме длъжността си по-малко от две седмици от постановяването на решението. Допуснат е на работа едва със заповед, постановена на 10. VI. 2022 година. Следователно за времето от явяването на ищеца да заеме длъжността до издаването на заповедта му се дължи обезщетение.

Размерът му се установява от експертното заключение и дори надхвърля търсения с исковата молба.

Съобразявайки горното, съдът намира, че искът е основателен и следва да бъде уважен.

2. По иска за обезщетение за неизползван платен годишен отпуск :

Съгласно чл. 61, ал. ал. 2 от Закона за държавния служител държавният служител има право на парично обезщетение за неизползвания платен годишен отпуск при прекратяване на служебното правоотношение.

Тълкувайки цитираната разпоредба граматически и логически, съдът извежда, че за уважаването на предявения иск е необходимо едновременното сбъдване на следните условия: възникване на служебно правоотношение; възникване на право за ползване на платен годишен отпуск; прекратяване на служебното правоотношение; при прекратяването на правоотношението възникналото право за ползване на платен годишен отпуск да не е било упражнено.

От събраните писмени доказателства се установи безспорно прекратяването на служебното правоотношение. Не се събраха никакви доказателства за ползването на платен годишен отпуск.

Размерът на обезщетението се установи безспорно от експертното заключение. Същият дори надхвърля търсения с исковата молба.

3

По изложените съображения съдът следва да приеме иска за основателен и да го уважи.

3. По иска за обезщетението за забава :

Предвид уважаването на главния иск, акцесорният иск за обезщетение за забава следва също да бъде уважен. Задълженията за ответника са възникнали съответно в деня на явяването на ищеца, за да заеме длъжността, на която е възстановен и деня на прекратяване на служебното правоотношение. Именно оттогава ответникът дължи обезщетение.

4. По възраженията на ответника:

Основните възражения на ответната страна са, че ищецът не направил постъпки да използва платения си годишен отпуск. Било възможно ищецът да е полагал труд за друг работодател през процесния период и именно за този работодател да е възникнало задължението да разреши ползването на отпуск на ищеца. Ищецът изпратил на работодателя искане да бъде допуснат на работа, но не се явил на работното си място, затова не му се полагало и второто претендирано обезщетение.

За да се произнесе по възраженията, съдът взе предвид, че чл. 61, ал. 2 от Закона за държавния служител изрично урежда плащането на обезщетение при неизползван отпуск. В случая е без значение дали ищецът е направил постъпки или не да ползва отпуска си – законът предвижда компенсация без оглед на причината отпускът да остане неизползван. Що се отнася до твърдението, че ищецът полагал труд другаде, то се твърди от ответника и по силата на чл. 154 от Гражданския процесуален кодекс е в негова тежест да го докаже. Доказателства не са представени.

Що се отнася до явяването на ищеца да заеме длъжността, на която е възстановен, в подаденото до изпълнителния директор на фонда се твърде явяване на работа, което твърдение не се обори по никакъв начин.

Водим от горното съдът счита, че следва да постанови акт по съществото на спора без да взема предвид възраженията на ответника.

4. ПО РАЗНОСКИТЕ:

Ищецът е направил разноски от 1 088.00 лева за адвокатско възнаграждение. По силата на първата алинея от чл. 78 от Гражданския процесуален кодекс и съобразно с изхода на делото, съдът следва да осъди насрещната страна да му възстанови посочената сума изцяло.

На основание чл. 78, ал. 6 от Гражданския процесуален кодекс ответникът следва да бъде осъден да плати държавна такса от общо 126.76 лева, както и разноски по делото на Софийския районен съд в размер на 200.00 лева – изплатено възнаграждение на вещото лице.

Съобразявайки изложеното, съдът

РЕШИ:

1. ОСЪЖДА ......................., представлявано от изпълнителния директор ............., да плати на П. Г. П. с ЕГН**********, живеещ в гр. .................., с адрес за призоваване и връчване на съобщения и книжа в гр. ................. чрез пълномощницата адвокат П. К. П. следните суми:

1 772.00 лева обезщетение за неизползван платен годишен отпуск за времето от 18. I. 2021 година до 10. VI. 2022 година,

4 обезщетение за забава върху посочената сума за времето от 29. IV. 2022 година до окончателното плащане,

1 397.00 лева обезщетение за недопускане на работа за времето от 04. V. 2021 година до 10.

VI. 2022 година, законната лихва върху посочената сума за времето от предявяването на иска на 09. VІ. 2023 година до окончателното изплащане и

1 088 лева разноски, направени по делото.

2. На основание чл. 242 от Гражданския процесуален кодекс ДОПУСКА предварително изпълнение на решението.