Определение № 36543 от 11.09.2024, Софийски районен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 36543 гр. София, 11.09.2024 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 28 СЪСТАВ, в закрито заседание на единадесети септември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: АНДРЕЙ КР. ГЕОРГИЕВ като разгледа докладваното от АНДРЕЙ КР. ГЕОРГИЕВ Гражданско дело № 20231110158598 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл. 140 ГПК.

Образувано е по искови молби с вх. №№ 301158/26.10.2023 г.;

301159/26.10.2023 г.;

304444/27.10.2023 г.;

304445/27.10.2023 г.;

305405/30.10.2023 г., и 305406/30.10.2023 г., съединени по реда на чл. 213 ГПК, на Н. Н. Х. срещу „С.К“ АД, с която са две групи предявени претенции:

1. за признаване за установено по отношение на ответника, че клаузите на чл. 27 от Договори за потребителски кредит от разстояние №№ *********** г.; ********* г.; ******** г.; ******** г.; и на чл. 23 от Договори за потребителски кредит от разстояние №№ ****** г. и ********* г., сключени между страните, които предвиждат неустойка в размер на 0,9 % от стойността на усвоеното по кредита на ден в случай, че ищецът не предостави обезпечение по кредита, не обвързва страните поради нищожност поради противоречие със закона – неравноправност, заобикалянето му, или противоречие с добрите нрави, както и

2. за осъждане на ответника да плати на ищеца недължимо платени суми по горепосочените договор, които бил изцяло нищожни поради липса на реквизит или неспазена форма, съответно:

– по Договор за потребителски кредит от разстояние № *********** г. – 5 лева частично от 5860,33 лева;

– по Договор за потребителски кредит от разстояние № ********* г. – 5 лева частично от 3906,89 лева;

– по Договор за потребителски кредит от разстояние № ******** г. – 5 лева частично от 850,04 лева;

– по Договор за потребителски кредит от разстояние № ******** г. – 5 лева частично от 850,04 лева;

– по Договор за потребителски кредит от разстояние № ****** г. – 5 лева частично от 216 лева;

1

– по Договор за потребителски кредит от разстояние № ********* г. – 5 лева частично от 216 лева, ведно със законната лихва върху всички посочени суми от датите на предявяване на исковите молби (посочени в първия абзац) до окончателното плащане.

В исковата молба се твърди, че между страните са сключени шест броя Договори за потребителски кредит от разстояние, по силата на които ответникът се задължил да отпусне на ищеца следните суми при посочените условия:

– по Договор за потребителски кредит от разстояние № *********** г. – 3000 лева при лихва от 36 % годишно (посочен годишен процент на разходите (ГПР) в размер на 42,58 %), които ищецът следвало да върне за период от 24 месеца след сключване на договора, а общата дължима се сума била 4612,07 лева;

– по Договор за потребителски кредит от разстояние № ********* г. – 2000 лева при лихва от 36 % годишно (посочен ГПР в размер на 42,58 %), които ищецът следвало да върне за период от 24 месеца след сключване на договора, а общата дължима се сума била 3074,71 лева;

– по Договор за потребителски кредит от разстояние № ******** г. –950 лева при лихва от 27 % годишно (посочен ГПР в размер на 30,60 %), които ищецът следвало да върне за период от 12 месеца след сключване на договора, а общата дължима се сума била 1120,01 лева;

– по Договор за потребителски кредит от разстояние № ******** г. – 950 лева при лихва от 27 % годишно (посочен ГПР в размер на 30,60 %), които ищецът следвало да върне за период от 12 месеца след сключване на договора, а общата дължима се сума била 1120,01 лева;

– по Договор за потребителски кредит от разстояние № ****** г. – 800 лева при лихва от 36 % годишно (посочен ГПР в размер на 42,58 %), които ищецът следвало да върне за период от 30 дена след сключване на договора, а общата дължима се сума била 824 лева;

– по Договор за потребителски кредит от разстояние № ********* г. – 800 лева при лихва от 36 % годишно (посочен ГПР в размер на 42,58 %), които ищецът следвало да върне за период от 30 дена след сключване на договора, а общата дължима се сума била 824 лева.

Твърди се, че в договорите било уговорено задължения на ищеца да осигури поръчител на задължението или да го обезпечи с банкова гаранция, а след това било предвидено, че ако ищеца не предостави едно от тези две обезпечения, следва да заплаща по 0,9 % от усвоената от нея сума на ден като неустойка. Твърди се, че ищецът платил по договорите съответно:

– по Договор за потребителски кредит от разстояние № *********** г. – 10 472,40 лева с включената неустойка от 5860,33 лева;

– по Договор за потребителски кредит от разстояние № ********* г. – 6981,60 лева с включената неустойка от 3906,89 лева;

2

– по Договор за потребителски кредит от разстояние № ******** г. – 1970,05 лева с включената неустойка от 850,04 лева;

– по Договор за потребителски кредит от разстояние № ******** г. – 1970,05 лева с включената неустойка от 850,04 лева;

– по Договор за потребителски кредит от разстояние № ****** г. – 1040 лева с включената неустойка от 216 лева;

– по Договор за потребителски кредит от разстояние № ********* г. – 1040 лева с включената неустойка от 216 лева.

Договорите се оспорват като нищожен поради противоречие със закона – липса на един от реквизитите – годишния процент на разходите (ГПР), за който се поддържа, че е неправилно изчислен, защото не включва неустойката за непредставено обезпечение, а действителният ГПР е в пъти по-висок от законово определения максимум. Поддържа се, че уговорената неустойка е прекомерна, а освен това е резултат от неравноправна клауза, тъй като е за акцесорно задължение, от чието неизпълнение ответникът не е търпял вреди.

Освен това неустойката била уговорена в противоречие със забраната при забава за изпълнение по договор за потребителски кредит, потребителят да дължи само лихва. Поддържа се освен това, че договорът е нищожен и поради неспазена форма – същият е с шрифт, чийто кегел е по-малък от 12 пункта, а също и поради използване на заблуждаващи практики. Претендират се разноски.

В законоустановения срок е подаден отговор от ответника – „С.К“ АД, с който предявеният иск се оспорва като неоснователен. Поддържа, че ищецът бил встъпил доброволно в договора, поради което не можела да оспорва клаузите в него като неравноправни. Излага множество аргументи относно допустимостта на неустойката; това, че обезпечава легитимен интерес на ответника, както и че размерът на неустойката можело да се уговори свободно от страните и размерът бил приет от тях. Поддържа, че неустойката не е начислявана от ответника и не е била платена от ищеца. Иска отхвърляне на исковете претендира разноски.

Съдът намира, че са предявени две групи обективно съединени искове с правна квалификация чл. 124, ал. 1, предл. трето ГПК във връзка с чл. 26, ал. 4 ЗЗД и чл. 143, ал. 2, т. 10 ЗЗП и чл. 19, ал. 4 ЗПКр, както и втора група – с квалификация по чл. 55, ал. 1, предл. първо ЗЗД във връзка с чл. 26, ал. 1, предл. първо ЗЗД; чл. 22 ЗПКр; чл. 10 ЗПКр и чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПКр, като разпределя доказателствената тежест по исковете в съответствие с правилото на чл. 154 ГПК, че всяка от страните е длъжна да докаже фактите, на които основава своите искания или възражения, по начина, описан в диспозитива на настоящото определение.

С оглед становищата на страните се установяват като безспорни между тях следните факти: че между тях са сключени описаните по-горе шест договора за потребителски кредит от разстояние; че в тях било уговорено задължения на ищеца да осигури поръчител на задължението или да го обезпечи с банкова гаранция, а било предвидено също, че ако ищецът не 3 предостави едно от тези две обезпечения, следва да заплаща по 0,9 % от усвоената от нея сума на ден като неустойка.

По направените от страните доказателствени искания в исковата молба и отговора, съдът намира, че следва да допусне като допустими, относими и необходими към предмета на спора следните доказателства: писмените доказателства, представени с исковата молба; поисканата счетоводна експертиза.

Така мотивиран, Софийският районен съд, 28. състав,

ОПРЕДЕЛИ:

НАСРОЧВА гражданско дело 58598 по описа за 2023 година на Софийския районен съд, 28. състав, за разглеждане в открито заседание на 23 октомври 2024 г. от 15:15 часа, за която дата и час да се призоват страните.

ОБЯВЯВА на страните следния проект за доклад на делото по чл.

146 ГПК:

Предявени са обективно кумулативно съединени искове за установяване на недействителност на договорни клаузи за неустойка в шест договора за кредит поради противоречие със закона, заобикаляне на закона, или неравноправност (три евентуални основания) с правна квалификация чл. 124, ал. 1, предл. трето ГПК във връзка с чл. 26, ал. 4 ЗЗД и чл. 143, ал. 2, т. 10 ЗЗП и чл. 19, ал. 4 ЗПКр, и за осъждане на ответника да върне неоснователно получени от ищеца суми поради изначална нищожност на тези договори с правна квалификация чл. 55, ал. 1, предл. първо ЗЗД във връзка с чл. 26, ал. 1, предл. първо ЗЗД; чл. 22 ЗПКр; чл. 10 ЗПКр и чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПКр.

Първата група искове иск се разглежда, ако съдът установи сключен между страните договор. Тези искове се уважават, ако съдът установи, че договорите съдържат клаузи за неустойка, като правен въпрос е дали тези неустойки обезпечават задължение, за което ответникът има интерес да установи интереса си, и дали размерът им съответства на изискванията за справедливост и добросъвестност, като съдът ще направи последната проверка, освен ако ответникът не докаже, че клаузите са индивидуално уговорени и ищецът е имал възможност да подпише договор без такива клаузи. Вторият иск ще се уважи, ако съдът установи непосочен или неправилно посочен ГПР по договора, или ако същият е написан с шрифт с кегел по-малък от 12 пункта, или ако е сключен в резултат на заблуждаваща практика, довела до включване на неравноправни клаузи.

ОБЯВЯВА за БЕЗСПОРНИ между страните и ненуждаещи се от доказване следните факти: че между тях са сключени следните шест договора за потребителски кредит от разстояние:

– по Договор за потребителски кредит от разстояние № *********** г. – 3000 лева при лихва от 36 % годишно (посочен ГПР в размер на 42,58 %), които ищецът следвало да върне за период от 24 месеца след сключване на договора, а общата дължима се сума била 4612,07 лева;

4

– по Договор за потребителски кредит от разстояние № ********* г. – 2000 лева при лихва от 36 % годишно (посочен ГПР в размер на 42,58 %), които ищецът следвало да върне за период от 24 месеца след сключване на договора, а общата дължима се сума била 3074,71 лева;

– Договор за потребителски кредит от разстояние № ******** г. –950 лева при лихва от 27 % годишно (посочен ГПР в размер на 30,60 %), които ищецът следвало да върне за период от 12 месеца след сключване на договора, а общата дължима се сума била 1120,01 лева;

– Договор за потребителски кредит от разстояние № ******** г. – 950 лева при лихва от 27 % годишно (посочен ГПР в размер на 30,60 %), които ищецът следвало да върне за период от 12 месеца след сключване на договора, а общата дължима се сума била 1120,01 лева;

– по Договор за потребителски кредит от разстояние № ****** г. – 800 лева при лихва от 36 % годишно (посочен ГПР в размер на 42,58 %), които ищецът следвало да върне за период от 30 дена след сключване на договора, а общата дължима се сума била 824 лева;

– по Договор за потребителски кредит от разстояние № ********* г. – 800 лева при лихва от 36 % годишно (посочен ГПР в размер на 42,58 %), които ищецът следвало да върне за период от 30 дена след сключване на договора, а общата дължима се сума била 824 лева; че в договорите били уговорени задължения на ищеца да осигури поръчител на задължението или да го обезпечи с банкова гаранция, а било предвидено също, че ако ищецът не предостави едно от тези две обезпечения, следва да заплаща по 0,9 % от усвоената от нея сума на ден като неустойка.

УКАЗВА на ищеца, че в негова доказателствена тежест с оглед правилото на чл. 154 ГПК и обявените за ненуждаещи се от доказване факти е да установи: по втория (осъдителен) иск – заплащане на ответника на исковите суми.

УКАЗВА на ответника, че в негова доказателствена тежест с оглед правилото на чл. 154 ГПК и обявените за ненуждаещи се от доказване факти е да установи: размера на шрифта на договора; че клаузите за неустойка са уговорени индивидуално; посочване в договорите на правилен ГПР съобразно формулата на ЗПКр и според нейните компоненти.