Решение № 574 от 19.07.2023, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 574 гр. София, 17.07.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО IX ВЪЗЗ. СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и осми юни през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Александра Йорданова

Членове:

С. Михов

ДЕСИСЛАВА АЛ. АЛЕКСИЕВА при участието на секретаря ЛЮБА СТ. СТАТЕЛОВА като разгледа докладваното от Александра Йорданова Въззивно частно наказателно дело № 20231100603211 по описа за 2023 година

Производството е по реда на глава XXI НПК.

С протоколно определение от 09.04.2023г. по НЧХД 12631/2022г., СРС, НО, 106-ти състав е прекратил наказателното производство на основание чл.289, ал.1 вр. чл.24, ал.5, т.2 във вр. с чл. 81, ал.1 НПК, образувано от частния тъжител Н. К. Д. срещу подсъдимият С. А.

Д. за извършено и твърдяно от първия престъпление от частен характер по чл.148, ал.2вр. ал.1, т.1 и т.2, предл.2 във вр. чл.147, ал.1, предл.2 във вр. чл.26, ал.1 НК.

Срещу описания съдебен акт в законоустановения срок е постъпила въззивна частна жалба от служебният повереник на частния тъжител Н. Д. – адв. А. П.. В сезиращия съда акт се моли за отмяна на постановеното определение и връщането на делото в СРС за продължаване на неговото разглеждане.

В закрито съдебно заседание на 20.06.2023г. въззивният съдебен състав по реда на чл.

327, ал.2 НПК е преценил, че за изясняване на обстоятелствата по делото не се налага разпит на подсъдимия, свидетели или експерти, както и събирането на допълнителни доказателства.

В съдебно заседание пред въззивната инстанция служебният повереник на частният тъжител Н. Д. – адв. П. поддържа жалбата и изложените в нея факти. Твърди се, че изчерпателно и ясно е посочено кой е извършител на деянието, какво е деянието, къде е извършено, как и кога. Прави се искане да се уважи жалбата и да се отмени определението за прекратяване на производството, а делото да се върне за разглеждане в СРС.

Упълномощеният защитник на подс.С. Д.- адв. Ю. моли съда да остави жалбата без уважение и да се потвърди определението, с което наказателното производство по делото е прекратено.Излага, че на тъжителя е била дадена възможност, както и му е бил предоставен срок, да отстрани нередностите по тъжбата, но същата не е пояснена достатъчно и до такава степен, че да бъде гарантирано правото на защита на подсъдимото лице, както и че същото да разбере в какво точно престъпление е обвинен.

Подсъдимият С. Д. редовно уведомен се явява пред въззивната инстанция и в 1 предоставеното му от съда право на последна дума моли съда делото да бъде върнато на СРС.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, след като обсъди доводите в жалбата, както и тези, изложени от страните в съдебно заседание, и след като в съответствие с чл. 314 НПК провери изцяло правилността на атакуваното определение, намира за установено следното от фактическа страна:

В Софийски районен съд е депозирана тъжба от Н. К. Д. срещу С. А. Д. за осъществено престъпление, квалифицирано от пострадалия по чл. 147, ал. 1 НК.

С разпореждане от 19.02.2023 г. на съдията-докладчик, постановено в закрито заседание, делото е насрочено за разглеждане на 20.03.2023 г. относно повдигнатото срещу С. Д. обвинение за това, че в условията на продължавано престъпление, с две отделни деяния, осъществени в периода от 01.05.2022 г. до 03.05.2022 г., в гр. София, на територията на затвора София, находящ се на бул. „****, е приписал на тъжителя Н. Д. устно и писмено пред различни физически лица извършването на престъпление - причиняване на телесна повреда на лишения от свобода А.Н.Н., като клеветата е разпространена публично и по друг начин, както следва:

1. Ha 01.05.2022 г. в гр. София, на територията на затвора София, находящ се на бул.

„****, е приписал на тъжителя Н. Д. устно пред лицата Л.Т.Т., Л.А., К.Г. и С.М. извършването на престъпление - причиняване на телесна повреда на лишения от свобода А.Н.Н., като клеветата е разпространена публично;

2. На 03.05.2022 г. в гр. София, на територията на затвора София, находящ се на бул.

„****, е приписал на тъжителя Н. Д. в саморъчно писмено обяснение пред началника на затворническото заведение извършването на престъпление - причиняване на телесна повреда на лишения от свобода А.Н.Н., като клеветата е разпространена по друг начин /писмено/ - престъпление по чл. 148, ал. 2 във вр. с ал. 1, т. 1 и т. 2, предл. 2 във вр. с чл. 147, ал. 1, предл. 2 във вр. с чл. 26, ал. 1 НК.

С определение от 20.03.2023 г., постановено в о.с.з., тъжбата е оставена без движение, като на тъжителя Н. Д. е указано, че в 7- дневен срок, считано от датата на заседанието, с допълнително писмено заявление, ведно с препис за подсъдимия, следва да конкретизира времето, мястото и начина на извършване на преписаното му престъпление.

Изрично е разяснено, че при евентуално неизпълнение на дадените му указания в цялост и в указания срок, наказателното производство ще бъде прекратено.

На 27.03.2023 г., в определения от съда срок, в регистратурата на СРС е постъпила молба-уточнение от адв. А. П. от САК, назначена за служебен повереник, в която е отбелязано, че на 01.05.2022 г. подсъдимият С. А. е подал жалба до началника на затвора София, излагайки твърдения, че на същата дата - 01.05.2022 г. след 09.10 ч., в коридора на 1ва група на осъдените на доживотен затвор, тъжителят Н. Д. е ударил лишения от свобода А.Н..

Въз основа на изложените факти за движението на делото съдът намира следното по правните въпроси, значими за правилното му решаване във въззивното производство:

Частната тъжба е процесуалният документ, който поставя началото на наказателно производство, което се образува по тъжба на пострадалия, поради което се изисква да отговаря на определени изисквания за форма и съдържание. Съгласно разпоредбата на чл.

81, ал. 1 от НПК тъжбата трябва да бъде писмена и да съдържа данни за лицето, срещу което се подава, както и описание на обстоятелствата на престъпното деяние. Иницииращият наказателно производство от частен характер документ задължително трябва да съдържа в достатъчна степен конкретизирани онези фактически твърдения, които обуславят съставомерността на конкретен престъпен състав. Такива твърдения несъмнено са тези за времето и мястото на извършване на твърдяното престъпно посегателство, както и конкретните действия на дееца, за които се претендира, че осъществяват изпълнителното деяние на престъплението и се иска да бъде ангажирана наказателната му отговорност. Това е така, тъй като фактическите рамки, описани в частната тъжба, очертават предмета на доказване в наказателния процес и заедно с правната квалификация, която съдията докладчик следва да определи, в случай че тъжбата отговаря на изискванията на чл. 81 от НПК, очертават конкретното обвинение, което се повдига срещу лицето, посочено в 2 тъжбата. Фактическите и правни рамки на съответното обвинение е необходимо да бъдат недвусмислено конкретизирани с оглед гарантиране на правото на защита на подсъдимия, което включва, на първо място, правото му да разбере в какво точно е обвинен.

В процесния случай напълно обосновани и законосъобразни са изводите на съдията докладчик, че подадената тъжба не отговаря на императивните изисквания на чл. 81, ал. 1 НПК. В нея не е уточнено времето, мястото и начина на извършване на преписаното на подсъдимия престъпление за всяко едно от деянията, включени в рамките на твърдяното продължавано престъпление , както и с допълнителната молба-уточнение не са конкретизирани двете инкриминирани с първоначалната тъжба деяния, а на практика е вменена нова, различна деятелност за това, че на 01.05.2022 г. подсъдимият С. А. е подал жалба до началника на затвора София, излагайки твърдения, че на същата дата - 01.05.2022 г. след 09.10 ч., в коридора на 1 -ва група на осъдените на доживотен затвор, тъжителят Н.

Д. е ударил лишения от свобода А.Н.. Визираният подход е незаконосъобразен, тъй като това деяние не фигурира в тъжбата, инициирала производството пред контролираната инстанция . При липса на такива твърдения съдът не би могъл да направи преценка дали тъжбата е депозирана в законоустановения процесуален срок, като същевременно не става ясно и кога се твърди, че е извършено деянието. Наред с това липсва и описание на изразите, които според тъжителя са обидни и/или клеветнически и могат да бъдат обективно свързани с лицето, срещу което е насочена тъжбата. Същевременно е видно, че съдът неколкократно е предоставил възможност на тъжителя за отстраняване на нередовностите на частната тъжба, което същият не е сторил.

Изтъкнатите обстоятелства са достатъчни, за да се приеме, че на тъжителя са били осигурени всички процесуални средства и възможности, в случай че желае, да конкретизира обстоятелствата на твърдяното престъпление (или престъпления), което да позволи на съда да извърши проверка дали действително в тъжбата се твърди престъпление и ако да, преследва ли се то по тъжба на пострадалия. Процесуалното бездействие на тъжителя, който е бил своевременно уведомен от районния съдия за неговите правни последици, правилно е оценено от районния съд като основание по чл. 289, ал. 1, т. 1 вр.чл. 24, ал. 5, т. 2 НПК за прекратяване на наказателното производство поради това, че тъжбата е негодна да възбуди наказателно преследване срещу конкретно лице за конкретно престъпление.

По изложените съображения, въззивният съд намира въззивната жалбата срещу определението на районния съд за неоснователна, а атакувания с нея съдебен акт следва да бъде потвърден като правилен и законосъобразен.

Така мотивиран и на основание чл.289, ал.4 вр. чл.334, т.6 вр. чл.338 НПК, съдът РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА протоколно определение от 09.04.2023г., постановено по НЧХД № 12631/2022г. по описа на СРС, НО, 106-ти състав, с което наказателното производство по делото е прекратено.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

3

1. _______________________

2. _______________________

4