Решение № 1564 от 07.09.2023, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 1564 гр. Пловдив, 07.09.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VIII НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на пети юни през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Васил Ал. Тасев при участието на секретаря Ваня Д. Койчева като разгледа докладваното от Васил Ал. Тасев Административно наказателно дело № 20235330202285 по описа за 2023 година за да се произнесе взе предвид следното:

Обжалвано е Наказателно постановление № 16-2300031 от 15.03.2023г. на Директора на Дирекция „Инспекция по труда” гр.Пловдив, с което на „Юропласт" ЕООД, ЕИК 160130273, с адрес по седалище и управление: гр.

Стамболийски, обл. Пловдив, ул. Тракия № 177, е наложено административно наказание - ИМУЩЕСТВЕНА САНКЦИЯ в размер на 8000 /осем хиляди/ лева на основание чл.416, ал.5, вр. чл.413, ал.2 от Кодекса на труда /КТ/ за нарушение на чл.275, ал.1 от КТ, вр. чл.186, ал.1 от Наредба № 7 за минималните изисквания за здравословни и безопасни условия на труд на работните места и при използване на работното оборудване /ДВ бр. 88 от 1999г./.

Жалбоподателят „Юропласт" ЕООД, редовно призован, твърди, че атакуваното наказателно постановление е неправилно и незаконосъобразно по съображения посочени в жалбата, които се поддържат от процесуалният представител на дружеството и в съдебно заседание. Претендират се разноски.

В съдебно заседание въззиваемата страна, редовно призована, се представлява от юрк. Т., която счита наказателното постановление за правилно и законосъобразно и моли съда да го потвърди. Претендира юрисконсултско възнаграждение.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира и приема за установено следното:

1

Жалбата е неоснователна.

Вследствие на подаден сигнал до Дирекция „Инспекция по труда" – Пловдив във връзка с настъпила трудова злополука със служителя К. Д. Я. на 6 февруари 2023 г. от св. Н. И. Б. – главен инспектор към ДИТ-Пловдив била извършена проверка в цех за преработка на полиетилен в гр. Стамболийски, ул. „Бачо Киро“ № 6, стопанисван от „Юропласт" ЕООД. От огледа в цеха било констатирано, че въртящата се част на шнековата преса е била захванала ръката на К. Я. и около последната са били останали части от връхната дреха на работника. Така при проверката било установено, че на същата дата 06.02.2023 г. в цеха за преработка на полиетилен в гр. Стамболийски, ул.

„Бачо Киро“ № 6, от страна на работодателя „Юропласт" ЕООД не са били осигурени здравословни и безопасни условия на труд като е била допусната експлоатация на шнекова преса без странични капаци и горен капак, които да осуетят достъпа до опасната зона /въртящ се вал/ при достигането й от човек или предмети. Нарушението било прието за извършено на 06.02.2023г. в цех за преработка на полиетилен в гр. Стамболийски, ул. „Бачо Киро“ № 6.

За констатираното нарушение на „Юропласт“ ЕООД бил съставен Акт за установяване на административно нарушение /АУАН/ № 16-2300031 от 21.02.2023 г. за извършено нарушение на разпоредбата на чл.186, ал.1 от Наредба №7 за минималните изисквания за здравословните и безопасни условия на труд на работните места и при използване на работното оборудване /ДВ бр. 88 от 1999г./. Актът бил подписан от представител на жалбоподателя без възражения, като такива не постъпили и в срока по чл.44 от ЗАНН, а въз основа на съставения АУАН е било издадено и обжалваното наказателно постановление.

Така изложените фактически положения, при които е осъществен съставът на изследваното нарушение, съдът намира за безспорно установени от събрания доказателствен материал, преценяван самостоятелно и в съвкупност, като цени изцяло както свидетелските показания на актосъставителя Н. И. Б., така и приложените по делото писмени доказателства, тъй като са обективни, логични, подредени, непротиворечиви и взаимноподкрепящи се. Настоящата инстанция изцяло се доверява и на установените допълнителни обстоятелства при заявеното от актосъставителя Б., че сигналът до ДИТ-Пловдив е бил подаден за злополука в цех на „Юропласт“ ЕООД с шнековата преса, като свидетелят сочи, че след проверка на място той е установил, че последната не е била обезопасена, поради което е захванала ръката на служителя К. Д. Я., вследствие на което пострадалият починал.

При така изложената по делото фактическа обстановка съдът намира следното от правна страна:

2

Безспорно е доказано, че „Юропласт" ЕООД е имало качеството на "работодател" по смисъла на §1, т.1 от ДР на КТ, спрямо работещите в стопанисвания от дружеството обект – цех за преработка на полиетилен. Като работодател, дружеството е било обвързано с общите задължения по чл. 275, ал.1 от КТ „Работодателят е длъжен да осигури здравословни и безопасни условия на труд, така че опасностите за живота и здравето на работника или служителя да бъдат отстранени, ограничени или намалени.". По-специално, по отношение на установената от проверяващите шнекова преса, същата, съобразно специалните изисквания на чл. 186, ал.1 от НАРЕДБА № 7 от 23.09.1999 г., издадена на основание чл. 276 от КТ, ("Движещите се части на работното оборудване, които създават риск за злополуки, се ограждат с предпазни устройства, осуетяващи достъпа до опасните зони, или се снабдяват с устройства, спиращи движението им при достигане на опасната зона от човек или предмети.") е следвало да бъде снабдена с подходящи защитни приспособления на въртящият се вал, а именно странични и горен капаци. Посочената преса е бил установена без подобни подходящи защитни приспособления, поради което е захванала ръката на служителя К. Д. Я., тъй като тя е функционирала и служителят е работил с нея, като от жалбоподателя не се представиха доказателства оборващи тези констатации.

В този смисъл, посоченото в НП административно нарушение се явява доказано по един безспорен начин, а презумптивната доказателствена сила на АУАН съгласно чл. 416, ал. 1 от КТ не бе оборена. Напротив в конкретния случай констатациите в АУАН, не само не са опровергани, но и изцяло се подкрепят от събраните по делото доказателства - показанията на актосъставителя Б., който в съдебно заседание изрично потвърди констатациите в акта и посочи, че пресата не е била обезопасена, както и от представените от дружеството документи свързани с трудовото правоотношение с работника и от приложената по делото снимка на самата шнекова преса.

Що се отнася до възражението, че в настоящата хипотеза липсва съставомерност по посочения за нарушен текст на нормата на чл. 186, ал.1 от НАРЕДБА № 7 от 23.09.1999 г., съдът счита, че това е неоснователно, като в случая се касае за липса на монтиране на предпазители /капаци/, спиращи движението на работещите въртящи се части /въртящ се вал/ на работното оборудване /шнекова преса/, при достигане на опасна зона от човек или предмети и в този смисъл така изложеното описание на нарушението напълно се припокрива с фактическите елементи на този състав от неговата фактическа страна. Следва да се отбележи, че процесуални нарушения не са допуснати в хода на производствата по установяване на нарушението и в това по налагане на санкцията. Налице е и единство на тази описателна част с 3 цифровото отражение на нарушението, намерило правен и законодателен израз в посочените в акта и НП правни норми, поради което не са налице релевираните в жалбата процесуални нарушения. Описанието на нарушението е пълно, точно и ясно, така че жалбоподателят е разбрал за какво точно негово поведение е бил санкциониран.

Съдът счита, че правилно наказващият орган не е приложил разпоредбата на чл. 28 от ЗАНН и липсва характеристика, която да квалифицира случая като маловажен. Следва да се отбележи, че освен личностните и характеристични данни за нарушителя при формиране евентуално на извод за маловажност на случая, следва да се изследва и обществената опасност на самото нарушение. В случая тъй като се касае за привеждане на нормативни изисквания съобразно, които работникът следва да полага безопасен и здравословен труд и работодателят следва да изпълни своите нормативно регламентирани задължения в тази насока се касае за опасност на нарушението, която в никакъв случай не е ниска, а в конкретният случай тя е дори изключително висока, тъй като служителят Костадни Янъков е починал вследствие съприкосновението с необезопасената машина, като и самия законодател с определения за това нормативен режим е придал изключителна тежест и обществена значимост на този род обществени отношения. Поради тези обстоятелства, съдът счита, че правилно и обосновано АНО не е приложил разпоредбата на чл. 28 от ЗАНН, а съдът няма основание за приложението на чл. 9, ал.2 от НК, във връзка с чл. 11 от ЗАНН.

В случая не е приложима и нормата на чл. 415в от КТ, тъй като за да се приложи тази норма, е необходимо да е изпълнено императивното условие залегнало в нея, а то е нарушението да е било отстранено веднага след неговото установяване, което е по реда на КТ, нещо което дружеството жалбоподател не е сторило, тъй като както се посочи служителят е починал след злополуката, поради което не са налице предпоставките съдът да приложи разпоредбата на чл. 415в от КТ, още повече, че липсва и втората предпоставка за това дали има вредни последици от нарушението, а те в конкретния случай са очевидни.

При определяне размера на наказанието, относно извършеното нарушение, административнонаказващият орган е взел предвид целите на наказанието, визирани в чл.12 от ЗАНН, както и изискванията на чл.27 от ЗАНН, т.е. да отчете тежестта на конкретното нарушение, подбудите за неговото извършване и други смекчаващи или отегчаващи обстоятелства, а също и обществената опасност на този вид административно нарушение. В случая за така установеното нарушение правилно е наложена имуществена санкция, чийто размер от 8000 лв. е ориентиран около средния такъв при 4 баланс на отегчаващи и смекчаващи обстоятелства. Като смекчаващи обстоятелства, Съдът отчете липсата на данни за извършени други нарушения по този закон. Съдът счита, че отегчаващи обстоятелства са настъпилата смърт на работника, дотолкова, доколкото случилото се е пряка и непосредствена последица на настоящото административно нарушение.

Следва да се отбележи специфичния характер на обекта на обществените отношения, защитавани от нормите, които са били нарушени – същият е с комплексен характер, отнасящ се едновременно до здравословна и безопасна среда на трудещете се, която всеки работодател следва да осигури, така и косвено до най-ценното благо – човешкия живот, който в случая е бил отнет.

При извършената служебна проверка съдът не констатира в хода на производствата по установяване на нарушението и в това по налагане на наказанието да са допуснати съществени процесуални нарушения на съдопроизводствените правила и които да са самостоятелни основания за цялостната отмяна на НП.

Предвид всичко гореизложено настоящият съдебен състав намери, че обжалваното НП, като правилно и законосъобразно следва да бъде потвърдено.

При този изход на спора и съобразно чл.63д, ал.4 от ЗАНН вр. чл.37 ал.1 от Закона за правната помощ /ЗЗП/, вр. чл.27е от Наредбата за заплащането на правната помощ, основателно е искането на въззиваемата страна за присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Същото следва да бъде определено от съда съобразно нормата на чл. 27е от Наредба за правната помощ в размер между 80 лева и 150 лева. С оглед фактическата и правна сложност на делото, съдът намира, че юрисконсултското възнаграждение следва да бъде определено в размер на 80 лева.

Мотивиран от гореизложеното, съдът :

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 16-2300031 от 15.03.2023г. на Директора на Дирекция „Инспекция по труда” гр.Пловдив, с което на „Юропласт" ЕООД, ЕИК 160130273, с адрес по седалище и управление: гр. Стамболийски, обл. Пловдив, ул. Тракия № 177, е наложено административно наказание - ИМУЩЕСТВЕНА САНКЦИЯ в размер на 8000 /осем хиляди/ лева на основание чл.416, ал.5, вр. чл.413, ал.2 от Кодекса на труда /КТ/ за нарушение на чл.275, ал.1 от КТ, вр. чл.186, ал.1 от Наредба № 7 за минималните изисквания за здравословни и безопасни условия на труд на работните места и при използване на работното оборудване /ДВ бр. 88 от 1999г./.