Решение № 17495 от 30.09.2025, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 17495 гр. София, 30.09.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 26 СЪСТАВ, в публично заседание на първи септември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: РАДОСЛАВ Р. АНГЕЛОВ при участието на секретаря КРИСТИН ЮЛ. ИВАНОВА като разгледа докладваното от РАДОСЛАВ Р. АНГЕЛОВ Гражданско дело № 20241110174881 по описа за 2024 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на ГЛАВА XIII ГПК (Общ исков процес) Производството е образувано по искова молба с вх. № 408866/16.12.2024 г., уточнена с молба с вх. № 174187/19.05.2025 г. от С. И. К., ЕГН **********, адрес: С***, чрез адв. А. В. С., сл. адрес: гр. П*, сл. тел.: *, e-mail: a** срещу МИНИСТЕРСТВО НА ЕНЕРГЕТИКАТА, ЕИК * адрес: гр. София, ул. „Т*, представлявано от министъра на енергетиката Ж*, СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, БУЛСТАТ *, адрес: гр. София, бул. „Витоша“ № 2, представлявано от председателя Р*, НАРОДНОТО СЪБРАНИЕ НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, БУЛСТАТ *, адрес: гр. София, пл. „Народно събрание“ № 2, представлявано от председателя Н*, с която са предявени осъдителни искове с правна квалификация чл.2в ЗОДОВ, с който се иска ответниците да бъдат осъдени да заплатят солидарно на ищеца сумата от:

6 420.23 лв. /шест хиляди четиристотин и двадесет лева и двадесет и три стотинки/, представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди вследствие на нарушение на правото на ЕС от страна на Софийски градски съд, изразяващо се в нарушение на задължението му по чл. 19 § 2 1 от ДЕС да осигури ефективна правна защита на ищцата в производствата по гр. д. 8086/2019 г., IV - А състав, в. гр. д. 2170/2024 г.,II-Ж състав, отказвайки да осигури предимството на правото на ЕС, прилагайки чл. 9 от Директива 2012/27/ЕС и чл. 10 и от Директива 2006/32/ЕО, поради нарушение на чл. 47, ал. 1 и ал. 2 и чл. 17 от Хартата на основните права на ЕС и поради нарушаване на задължението по чл. 267 §1, б. „б“ от ДФЕС, нарушение на Народното събрание на Република България и Министърът на енергетиката на изискването на чл. 288, т. 3 от ДФЕС, чл.

13, т. 1, т. 2 и т. 3 от Директива 2006/32/ЕО и в чл. 9 от Директива 2012/27/ЕС да бъдат транспонирани по начин, който да доведе до достигане на предвидените в директивите цели, както и поради приемане на нормативни актове в противоречие на чл. 101 от ДФЕС и чл. 107 от ДФЕС ведно със законна лихва върху сумата, считано от подаване на исковата молба (16.12.2024 г.) до окончателното изплащане на вземането.

10 000 лв. /десет хиляди лева/, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди, вследствие на нарушение на правото на ЕС от страна на Софийски градски съд, изразяващо се в нарушение на задължението му по чл. 19 § 2 от ДЕС да осигури ефективна правна защита на ищцата в производствата по гр. д. 8086/2019 г., IV - А състав, в. гр. д. 2170/2024 г., II-Ж състав, отказвайки да осигури предимството на правото на ЕС, прилагайки чл. 9 от Директива 2012/27/ЕС и чл. 10 и от Директива 2006/32/ЕО, поради нарушение на чл. 47, ал. 1 и ал. 2 и чл. 17 от Хартата на основните права на ЕС и поради нарушаване на задължението по чл. 267 § 1, б. „б“ от ДФЕС, нарушение на Народното събрание на Република България и Министърът на енергетиката на изискването на чл. 288, т. 3 от ДФЕС, чл. 13, т. 1, т. 2 и т. 3 от Директива 2006/32/ЕО и в чл. 9 от Директива 2012/27/ЕС да бъдат транспонирани по начин, който да доведе до достигане на предвидените в директивите цели, както и поради приемане на нормативни актове в противоречие на чл.

101 от ДФЕС и чл. 107 от ДФЕС, ведно със законна лихва върху сумата, считано от подаване на исковата молба (16.12.2024 г.) до окончателното изплащане на вземането.

В исковата молба се твърди, че ищцата е осъдена да заплати на „Топлофикация София“ ЕАД суми за топлинна енергия, дялово разпределение и мораторни лихва към тях. Твърди, че при постановяване на решението съдът 2 не е отправил преюдициално запитване, не е приложил правилно Директива 2006/32/ЕО. Твърди, че другите ответници не транспонирали правилно посочената директива, тъй като нямало реален отчет, индивидуален, нямало разбираема фактура, не се защитавали потребителите, нарушено правото на собственост, сумата за дяловото разпределение и сградна инсталация не са били правилни, не е обявена методика за сградна инсталация за нищожна.

В уточнителна молба ищецът уточнява, че нарушението се изразява в това, че СГС не е осигурил ефективна правна защита на ищцата в производствата, посочени в исковата молба, отказвайки да осигури предимството на правото на ЕС, нарушени са базисни елементи от съдържанието на правото на ищцата на ефективна съдебна защита, във връзка с прилагането на чл. 9 от Директива 2012/27/ЕС и чл. 10 и от Директива 2006/32/ЕО в контекста на чл. 47, ал. 1 и ал. 2 и чл. 17 от Хартата на основните права на ЕС, както и поради нарушаване на задължението по чл. 267 §1, б. „б“ от ДФЕС.

Твърди, че държавата, в лицето на Народното събрание и Министърът на енергетиката, е нарушила изискването на чл. 288, т. 3 от ДФЕС, изискващ чл.

13, т. 1, т. 2 и т. 3 от Директива 2006/32/ЕО и в чл. 9 от Директива 2012/27/ЕС да бъдат транспонирани по начин, който да доведе до достигане на предвидените в директивите цели. Народното събрание е възложило на министъра да приема наредба, регулираща начина на определяне и разпределяне на топлинната енергия между потребители в сгради в режим на етажна собственост, като министърът е приел метод, който противоречи на цитираните директиви и на чл. 101 от ДФЕС и чл. 107 от ДФЕС. Народното събрание е бездействало и бездейства понастоящем, като не е отстранило извършеното нарушение на правото на ЕС и не урегулира отношенията в съответствие с правото на ЕС.

В срока по чл.131 ГПК, ответникът СГС подава отговор. Изцяло оспорва исковите претенции. Твърди, че съдебен орган не може да отговаря солидарно с орган на изпълнителната власт. Твърди, че СГС не е легитимиран да отговаря за нетранспонирана уредба. Твърди, че не са налице елементите на фактическия състав за отговорност на ответника по иска: 1. Нарушение на норма, която дава частни права на ищеца; 2. Това нарушение да е достатъчно съществено и явно; 3. Пряка причинна връзка между нарушение и вредата.

3

Твърди, че не са били налице предпоставките по чл.629, ал.З ТПК за отправяне на преюидицално запитване. Оспорва да са налице вреди. Не са налице доказателства за наличието на претърпяна вреда в размер на 6420.23 лева.

Моли съда са отхвърли исковете. Претендира разноски. Представя списък по чл.80 ГПК. Прави възражение по чл.78, ал.5 ГПК.

В срока по чл.131 ГПК, ответникът НС подава отговор. Твърди, че искът е недопустим, тъй като е предявен срещу лица, които не отговарят солидарно. По същество прави възражение, че не е сезиран е искане за изменение на закон, а вредите се претендират от приет подзаконов нормативен акт от Министерство на енергетиката. Оспорва исковете по основание и размер. Твърди, че ответникът правилно е транспонирал процесното законодателство, поради което изключва отговорността. Оспорва да е налице противоречие на българското законодателство със законодателството на ЕС.

При условията на евентуалност твърди, че дори и да се приеме нарушение, то не е съществено. Оспорва наличието на причинно-следствена връзка. Оспорва да са налице вреди и от действието на ответника. Твърди, че не е допринесъл за настъпването на евентуалните вреди. Позовава се на писмо от 19.06.2015г., е което а закрита процедура по нарушение № 2012/2018 от 22.03.201 г. на ЕК срещу България, като Директива 2006/32/ЕО не е транспонирана неправилно.

Моли съда да отхвърли иска. Претендира разноски по чл.78, ал.8 ГПК.

В срока по чл.131 ГПК, ответникът Министерство на енергетиката (МЕ) подава отговор. Счита исковете за допустими, но неоснователни.

Твърди, че не е нарушение на Правото на ЕС, същото не е съществено, не нарушение на Директива 2006/32/ЕО и 2012/27/ЕС, както и на членове 13 и 9.

Позовава се на решение по съединени дело С-708/17 и С-725/17, съгласно които СЕС е постановил, че е допуска националната разпоредба да въвежда цитираното от ищецо действие. Липсвало нарушение. Твърди, че за процесиите периоди не е имало нарушение на Правото на ЕС на посочените нормативни актове. Прави възражение за изтекла погасителна давност. Моли съда да отхвърли исковете.

В открито съдебно заседание (о.с.з.) ищецът С. И. К. се представлява от адв. С., в което от името на ищеца се поддържа исковата молба. В ход по същество процесуалният представител на ищеца моли предявените искове да бъдат уважени.

4

В открито съдебно заседание (о.с.з.) ответникът Министерство на енергетиката се представлява от юрк. Маричкова, в което от името на ответника се поддържа отговорът на исковата молба. В ход по същество представителят на ответната страна моли предявените искове да бъдат отхвърлени като неоснователни.

В открито съдебно заседание (о.с.з.) ответникът Софийски градски съд не се представлява. С молба – становище от 29.08.2025 г. от името на ответника се поддържа отговора на исковата молба и наведените в него възражения и оспорвания.

В открито съдебно заседание (о.с.з.) ответникът Народно събрание на Република България се представлява от юрк. Г*, в което от името на ответника се поддържа отговорът на исковата молба. В ход по същество представителят на ответната страна моли предявените искове да бъдат отхвърлени по съображения, изложени в отговора на исковата молба. Представя списък на разноски.

В открито съдебно заседание (о.с.з.) Прокуратура на Република България се представлява от прокурор Н*. В ход по същество представителят на Прокуратура на Република България излага становище, че предявените искове са недоказани по основание, с оглед на което се прави искане същите да бъдат отхвърлени.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, като прецени доводите на страните и извърши самостоятелна преценка на събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл.235 ГПК приема за установено следното от фактическа и правна страна:

По валидността и допустимостта на производството

Споровете за отговорността на държавата за вреди, причинени от нарушение на правото на Европейския съюз са гражданскоправни и по общо правило те подлежат на разглеждане от гражданските съдилища по реда на ГПК.

Съдът приема, че исковата молба, инициирала настоящото производство, е редовна, от надлежно легитимирана страна, при наличието на правен интерес от исков процес. Заплатена е необходимата държавна такса.

Следователно исковата молба е допустима и следва да бъде разгледана по 5 същество. Налице са всички положителни и липсват всички отрицателни процесуални предпоставки във връзка със съществуването и надлежното упражняване правото на иск при разглеждане на настоящото производство, които обуславят неговата допустимост. Правото на иск е надлежно упражнено, поради което производството е допустимо. Съдът дължи произнасяне по същество на спора.

По основателността на исковете

С определение № 30852/21.07.2025 г. (л.162-167 от делото) съдът е разпределил доказателствената тежест и какви са предпоставките за уважаване на исковете, като се установят следните факти или ищецът при условията на пълно и главно доказване: нарушение на правна норма, предоставяща права на частноправни субекти, нарушение на норма, предоставяща конкретно на ищцата права, това нарушение да е достатъчно съществено и явно нарушението на тази норма, пряка причинна връзка между нарушението и вредата, вреда, размер на вредата.

Отговорността по ЗОДОВ е обективна, поради което не се изисква установява на вина (т.3 от ТР № 3 от 22.04.2004 г. на ВКС по тълк. гр. д. № 3/2004 г., ОСГК).

По възражението за настъпила давност по чл. 110 ЗЗД. ответникът следва да установи, че задълженията са възникнали (станали изискуеми) преди повече от пет години от датата на подаване на исковата молба, както и техния размер. Ищецът следва да установи действия, които прекъсват или спират давността.

Между страните не се спори, че по отношение на ищцата има влезли в сила решения, които са цитирани в ИМ.

От приетото гр.д. № 20019/2015 г. по описа на СРС, 46 състав, се установява, че с постановеното по делото решение № 466485/08.08.2018 г., е признато за установено на основание чл.415 вр. чл.422 ГПК в отношенията между страните, че С. И. К. от гр. София, ЕГН **********, дължи на „Топлофикация София” ЕАД – гр. София, ЕИК *, сумата от 1788,10 лв.