Определение № 3222 от 25.06.2024, Върховен касационен съд

Личните данни в текста са заличени.

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 3222 гр. София, 25.06.2024 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 1-ВО ГРАЖДАНСКО

ОТДЕЛЕНИЕ 2-РИ СЪСТАВ, в закрито заседание на шести юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Маргарита Соколова

Членове:

СветлА. Калинова

Гълъбина Генчева като разгледа докладваното от СветлА. Калинова Касационно гражданско дело № 20248002100468 по описа за 2024 година

Производството е по чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба с вх. № 3633/0.06.2023г., подадена от А. С. А., чрез процесуалния представител адвокат А. А. от АК Д., срещу решение № 124/28.04.2023г. по в. гр. д. № 125/2023г. на Добричкия окръжен съд, с което е обезсилено първоинстанционното решение № 260022/04.07.2022г. по гр. д. № 577/2020г. на Балчишкия районен съд и е прекратено производството по предявените от касатора, в качеството й на трето лице по изпълнително дело № 185/2020г. по описа на ДСИ при Балчишкия районен съд, срещу длъжника по изпълнителното дело С. Л. И. и взискателите [община] и [община], отрицателни установителни искове с правна квалификация чл. 440, ал. 1 ГПК, за признаване за установено в отношенията между страните, че първата ответница не е собственик на недвижимия имот, спрямо който е насочено принудително изпълнение по изп.д. № 185/2020г. по описа на СИС при БРС, представляващ 1/2 ид.ч. от поземлен имот с идентификатор [№] по кадастралната карта на [населено място], общ. Б. - дворно място с площ от 1 495 кв.м., ведно с построената върху него жилищна сграда с идентификатор [№], със застроена площ от 61 кв.м. по кадастралната карта на [населено място], поради липса на правен интерес от търсената защита.

В касационната жалба се поддържа, че въззивното решение е неправилно като постановено при допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила, нарушение на материалния закон и необоснованост, поради което се моли за неговата отмяна и постановяване на касационно решение по съществото на спора, с което отрицателните установителни искове за собственост бъдат уважени със законните последици.

След като на касатора да са били дадени изрични указания от въззивния съд за прилагане на изложение, обективиращо основанията по чл. 280, ал. 1 ГПК с обосноваване на правния 1 въпрос, с оглед на който се иска допускане на касационното обжалване (разпореждане № 729 от 14.11.2023г.), в постъпилата на 24.11.2023г. уточняваща молба е посочено единствено, че „са налице всички предпоставки за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1, т. 2, т. 3 ГПК“, както и, че въззивното решение противоречи на т. 4 от Тълкувателно решение № 3 по тълк.д. №3/2015г.

Поддържа се и становище за очевидна неправилност на атакуваното решение по смисъла на чл. 280, ал. 2, предл. 3 ГПК.

В писмен отговор в срока по чл. 287, ал. 1 ГПК ответникът по касация [община], чрез процесуалния си представител главен юрисконсулт М. Д., изразява становище, че не са налице основания за допускане до касационно обжалване на въззивното решение, респ. за неоснователност на касационната жалба. Претендира присъждане на направените по делото разноски за юрисконсултско възнаграждение.

Останалите ответници по касационната жалба не са депозирали писмен отговор по реда на чл. 287, ал. 1 ГПК.

Касационната жалба е редовна и процесуално допустима, тъй като е подадена в срока по чл.

283 ГПК, има необходимото съдържание по чл. 284 ГПК, подадена е от легитимирано лице, чрез упълномощен адвокат, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт, който не попада в изключенията на чл. 280, ал. 3 ГПК.

Досежно наличието на предпоставки за допускане на касационно обжалване съображенията на съда са следните:

За да постанови обжалвания резултат, въззивният съд е приел, че изпълнително дело № 156/2003г. по описа на ДСИ при РС - Карнобат е образувано по молба на Г. А. Н., в качеството му на баща и законен представител на детето Г. Г. Н., [дата на раждане] , въз основа на изпълнителен лист от 31.07.2003г., издаден по гр. д. № 334/2003г. по описа на РС - Карнобат, по сила на който С. Л. Д. е осъдена да заплаща в полза на малолетната си дъщеря Г. Г. Н. месечна издръжка. Поради това, че дължимата издръжка в полза на детето не е изплатена от длъжника е съставен констативен протокол и издръжката е изплатена на взискателя от държавата за сметка на длъжника по реда на Наредбата за определяне на реда за изплащане от държавата присъдена издръжка, първоначално чрез [община], в последствие чрез [община]. Взето е предвид, че на 29.05.2019г. по искане на взискателите по изпълнително дело № 156/2003г. по описа на ДСИ при РС - Карнобат е била наложена възбрана върху процесния недвижим имот. Изпълнителното дело е препратено по подсъдност на ДСИ при РС - Балчик и преобразувано под нов номер.

Съобразено е, че по искане на взискателя Община - [населено място] за събиране на вземането му срещу длъжника С. Л. И., принудителното изпълнение е насочено срещу процесния имот като съдебния изпълнител е насрочил опис на имота на 02.12.2020г. и е назначена съдебно-техническа експертиза за определяне на актуална пазарна оценка на имота. С разпореждане от 05.11.2020г. ДСИ при РС - Балчик е отказал да отмени наложената възбрана върху процесния имот. С разпореждане от 02.12.2020г. описът на спорния имот е насрочен на 03.02.2021г., а с разпореждане от 03.02.2021г. описът е насрочен на 02.04.2021г. С разпореждане от 02.04.2021г. описът на имота е отменен, като нова дата за 2 опис не е определена. На основание чл. 432 ГПК ДСИ при РС - Балчик е спрял производството по изпълнителното дело.

Констатирано е, че праводателите на ищцата К. С. А. и С. Л. И. са бивши съпрузи, чийто брак, сключен на 14.12.2017г., е бил прекратен с развод по силата на решение № 397/05.04.2019г. на Добричкия районен съд по гр. дело № 4527/2018г., влязло в законна сила на 25.04.2019г. По време на брака на А. и И. съпругът, като купувач, е сключил с Н. В. И., като продавач, договор за покупко-продажба, обективиран в нотариален акт № 58, т. I, рег.

№ 312, дело № 40/2018г., на нотариус с район на действие при Балчишкия районен съд, вписан в регистъра на Нотариалната камара под № 109, с предмет: недвижим имот, представляващ дворно място с площ от 1 495 кв.м. с идентификатор ***, ведно с построената в него жилищна сграда с площ от 61 кв.м., находящ се в [населено място], общ.

Б.. На 29.11.2019г. правото на собственост върху посочения имот е прехвърлено от съпрузите К. С. А. и С. Л. И. в полза на ищцата като е сключен договор за покупкопродажба, обективиран в нотариален акт № 9, т. VI, рег. № 4527, дело № 805 на нотариус с рег. № 109 и район на действие района на БРС, срещу сумата от 20 000 лв., изплатена от купувача на продавачите по банков път, напълно към момента на сключване на договора.

Съгласно т.5 от нотариалния акт, продажбата е извършена при положение на „Възбрана“ върху имота, вписана с акт №116 т.1 вх.рег. №1335/06.06.2019г.

Посочено е, че Добричкият районен съд, с решение № 260021/17.08.2020г. по гр. дело № 514/2020г., влязло в сила на 15.09.2020г., е признал за установено по отношение на С. Л. И., че нейният бивш съпруг К. С. А. е изключителен собственик на придобитите по време на брака недвижими имоти, включващи имот, находящ се в [населено място], общ. Добричка, имот, находящ се в [населено място], общ. Добричка, имоти, находящи се в землището на [населено място], общ. Добричка, като по отношение на процесния имот, находящ се в [населено място], общ. Б. производството по делото е прекратено, поради недопустимост на иска в тази част.

Съдът е съобразил, че съгласно чл. 452, ал. 1 ГПК извършените от длъжника разпореждания със запорираната вещ или вземане след запора са недействителни спрямо взискателя по изпълнителното производство и присъединилите се кредитори, освен ако третото лице приобретател, може да се позове на чл. 78 ЗС, както и че според чл. 452, ал. 2 ГПК, когато изпълнението е насочено върху имот, недействителността има действие само за извършените след вписването на възбраната разпореждания, т.е. разпоредителните действия на длъжника са непротивопоставими на лицето, в чиято полза е наложен запорът или възбраната. Взел е предвид, че по силата на процесуалния закон това лице може да се позове на непротивопоставимостта на наложената обезпечителна мярка, без да е необходимо да води съдебен процес за обявяването на недействителността, ако е имало качеството взискател, или качеството присъединен кредитор в изпълнителното производство. Поради тази непротивопоставимост лицето, в чиято полза е наложен запорът или възбраната, може да осъществи принудително изпълнение върху възбранения имот или запорираната движима вещ или вземане, но за него липсва правен интерес от иск за обявяване недействителност на извършено от длъжника разпореждане.

3

Изложени са съображения, че провеждането на искова защита по реда на чл. 440, ал. 1 ГПК изисква наличие на правен интерес у ищеца, в качеството му на трето на изпълнението лице, чието вещно право върху недвижим имот е засегнато чрез насочено спрямо имота принудително изпълнение. Предметът на този иск е отричане правото на собственост на длъжника върху имота, с оглед защита на притежаваното от ищеца право върху вещта чрез преустановяване на принудителното изпълнение върху чуждата вещ. Съгласно т. 4 от Тълкувателно решение № 3 от 10.07.2017 г. по тълк. дело № 3/2015 г. на ОСГТК на ВКС правата на третото лице върху вещта не са предмет на иска по чл. 440, ал. 1 ГПК, но обуславят правния интерес от предявяването му. Правният интерес обаче се преценява и с оглед наличието на образувано и неприключило изпълнително производство със страни ответниците по иска. Искът по чл. 440 ГПК е предвиден като защита на третите лица в случаите, когато принудителното изпълнение за парично задължение е насочено върху имущество, което не принадлежи на длъжника и с изпълнението се засягат правата на тези лица. Този иск е допустим и е налице правен интерес за предявяването му, когато по започнало принудително изпълнение за парично вземане са предприети изпълнителните действия върху дадена вещ, които засягат права на третото лице и то отрича правата на длъжника върху вещта, предмет на изпълнението. Целта е при уважаването на иска да бъде установено, че вещта не принадлежи на длъжника и по този начин да се отрече възможността да се насочи принудителното изпълнение за негово задължение върху имущество, което принадлежи на трето лице.

Посочено е, че в случая ищцата А. С. А. е обосновала правния си интерес от факта на сключения от нея на 29.11.2019г., като купувач, и К. С. А. и С. Л. И., от друга страна като продавачи, договор за покупко- продажба на процесния имот, срещу който имот е налице принудително изпълнение по висящото изпълнително дело № 185/2020г. по описа на ДСИ при РС - Балчик. Съдът е взел предвид, че съгласно т. 5 на Тълкувателно решение № 6 от 14.03.2014г. по тълк. д. № 2013г., ВКС, ОСГТК вписаната възбрана поражда действие съгласно чл. 453 ГПК и извършените след вписването разпоредителни сделки с имота не могат да бъдат противопоставени на взискателя по изпълнителното производство, само ако длъжникът в действителност е собственик на възбранения имот. Когато имотът в действителност не е собственост на длъжника, извършените от него разпоредителни сделки с чужд имот ще бъдат непротивопоставими на действителния собственик независимо дали е вписана възбрана. Когато имотът е собственост на трето лице, възбраната няма да породи действие спрямо него, тъй като в нотариалните книги по партидата му няма да има никакво вписване. С вписване на възбрана по искане на някой от взискателите по конкретното изпълнително дело последващите разпореждания на длъжника с възбранения имот са непротивопоставими на взискателя и присъединените кредитори. На тях са непротивопоставими и претенциите на трети лица към възбранения имот, ако последните са придобили права върху имота след вписване на възбраната. По отношение на взискателите последващите възбраната разпоредителни сделки са относително недействителни (непротивопоставими) и за тях собственик на отчуждената в полза на трети лица недвижима вещ е длъжникът по изпълнението, поради което взискателите могат да удовлетворят 4 изпълняемото право от цената на имота.