Решение № 1105 от 01.09.2023, Апелативен съд - София

РЕШЕНИЕ

№ 1105 гр. София, 01.09.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 8-МИ ГРАЖДАНСКИ, в публично заседание на седми март през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Красимир Машев

Членове:

Златина Рубиева

Петя Алексиева при участието на секретаря Радиана Д. Андреева като разгледа докладваното от Златина Рубиева Въззивно гражданско дело № 20221000502755 по описа за 2022 година

Производството е по реда на чл. 258 – чл. 273 от ГПК.

С решение № 262266 от 07.07.2022г., постановено по гр. д. № 13570/2020 г. СГС, І ГО, 14 състав е осъдил ЗД „БУЛ ИНС“ АД да заплати на Х. Ш. Б., на основание чл. 432, ал. 1 КЗ, сумата от 9 000 лв., представляваща застрахователно обезщетение за претърпените от нея неимуществени вреди от причинените й травматични увреждания, в резултат от осъщественото на 26.11.2017г. пътнотранспортно произшествие, ведно със законната лихва върху тази сума от 01.12.2020г. до окончателното й изплащане, като е отхвърлил иска за разликата над уважения размер от 9 000 лв. до пълния предявен размер от 25 025,00 лв., както и за законна лихва за периода от 31.08.2020г. до 30.11.2020г. включително. С решението СГС, І ГО, 14 състав е осъдил ЗД „БУЛ ИНС“ АД да заплати на Х. Ш. Б., на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, сумата 1 333,21 лв. – разноски в производството, съразмерно на уважената част на иска. С решението СГС, І ГО, 14 състав е осъдил Х. Ш. Б. да заплати на ЗД „БУЛ ИНС“ АД, на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК, сумата от 928,00 лв. – разноски в производството, съразмерно с отхвърлената част на иска.

Срещу решението в осъдителната част е подадена въззивна жалба от ответника. В жалбата се поддържа твърдение, че ищцата е претендирала неимуществени вреди извънсъдебно пред застрахователна компания в Германия HUK-COBURG, чийто представител за България-Авус е завел 1 регресен иск срещу ответника и последният е заплатил на Авус застрахователно обезщетение в размер на 500 евро или 1147,10 лв. Релевира се довод, че по този начин застрахователят е изплатил изцяло на ищцата сумата, определена за обезщетение. При условията на евентуалност се прави оплакване, че размерът на присъденото обезщетение не съответства на принципа за справедливост, регламентиран в чл. 52 ЗЗД. Прави се искане въззивният съд да отмени първоинстанционното решение в обжалваната част и да постанови ново, с което да отхвърли изцяло предявения иск. Предявява се претенция за присъждане на разноски за двете съдебни инстанции.

В срока по чл. 263, ал.1 ГПК ищцата, чрез пълномощника си, е подала отговор на въззивната жалба, с който я оспорва по подробно изложени съображения. Прави искане за потвърждаване на решението в обжалваната част и присъждане на разноски.

В открито съдебно заседание пред настоящата инстанция въззиваемата, чрез процесуалния си представител, поддържа подадения отговор на въззивна жалба и изразява становище, с което я оспорва.

По делото е постъпила писмена молба от жалбоподателя по делото, с която поддържа подадената въззивна жалба.

Въззивната жалба, с която въззивният съд е сезиран, е подадена в законоустановения срок, от процесуално легитимирана страна, поради което се явява допустима.

Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал.2 ГПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Въззивният съд приема, че предявеният иск е с правно основание чл.

432, ал.1 КЗ, вр. с чл. 45 ЗЗД и има за предмет - присъждане на обезщетение за неимуществени вреди, търпени от ищцата, вследствие на ПТП настъпило на 26.11.2017г., ведно със законната лихва върху главницата до окончателното й изплащане.

При предявен иск с посоченото правно основание, ищецът следва да установи, че е извършено противоправно деяние от водач на застрахован с договор за застраховка „Гражданска отговорност” при ответника автомобил, че това деяние му е причинило вреди и те са в причинна връзка с противоправното деяние.

С обжалваното решение, СГС, І ГО, 14 състав е уважил частично предявения иск, като е определил за справедливо в случая обезщетение за причинените неимуществени вреди на ищцата в размер на 9 000 лв.

Възражението на ответника за съпричиняване от страна на пострадалата е намерено за неоснователно.

Съгласно чл. 269, изр. 1 ГПК, въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част.

Съгласно разпоредбата на чл. 269, изр. 2 от ГПК по отношение правилността 2 на първоинстанционното решение въззивният съд е обвързан от посоченото от страната във въззивната жалба, като служебно има правомощие да провери спазването на императивните материалноправни разпоредби, приложими към процесното правоотношение. В този смисъл са дадените указания по тълкуването на закона от ВКС с ТР № 1/2013 г. по т.д. № 1/2013 г. на ОСГТК - т. 1.

Обжалваното решение е валидно и допустимо в обжалваната част.

Първоинстанционното решение като необжалвано е влязло в сила в отхвърлителната част.

Настоящият въззивен състав, с оглед наведените в жалбата оплаквания, приема, че жалбоподателят не оспорва основанието на предявения иск, в т.ч. осъществяването на кумулативно изискуемите предпоставки за ангажиране на неговата отговорност – в качеството му на застраховател на „Гражданската отговорност“ на виновния водач. Както се посочи по-горе, за неправилност на решението въззивната инстанция следи съобразно оплакванията в жалбата.

Ако в жалбата не се съдържат конкретни оплаквания за неправилност на решението - депозирана е бланкетна въззивна жалба - въззивната инстанция дължи проверка на спазването на разпоредбите на императивни правни норми, но не и служебна проверка на правилността на решението извън спазването на тези императивни правила. Такава проверка би била в нарушение на съдопроизводствените правила. В настоящия случай, въззивният съд не констатира нарушение на разпоредбите на императивните правни норми относими към основанието на предявения иск.

Първият, релевиран в жалбата, довод е, че застрахователят изцяло е изплатил на ищцата сумата, определена за обезщетение, поради което исковата претенция следва да бъде отхвърлена поради плащане. Твърди се, че след постановяване на съдебното решение въззивникът „узнал“ за претенция на ищцата пред застрахователна компания HUK-COBURG. По смисъла на процесуалните разпоредби това са нови твърдения, въведени за първи път от жалбоподателя, който обаче не сочи никакви доказателства за тях, за да може да се прецени дали не е налице забраната на чл. 266, ал.1 ГПК. На следващо място, дори и да бъде прието, че е налице хипотезата на чл. 266, ал.2, т.2 ГПК, то доколкото в исковата молба ищцата поддържа твърдение, че не е удовлетворена за претърпените от нея вреди по повод процесното произшествие, както и че има претенции към ответника за конкретно посочен размер, то твърдението на въззивника, че „изцяло бил изплатил сумата, определена като обезщетение“ не намира опора в доказателството, приложено към жалбата. На първо място, от приложеното платежно нареждане по никакъв начин не става ясно, че застрахователна компания в Германия „HUKCOBURG“, чийто представител за България е „Авус“ е завел регресен иск срещу ответника. На второ място, не става ясно дали преведената сума в размер на 1147.10лв. се отнася до процесното ПТП и може да бъде свързана с ищцата по настоящото дело, доколкото в приложеното платежно нареждане 3 няма никакви данни за основанието на извършения превод. С оглед изложеното, съдът намира за неоснователно и недоказано релевираното в жалбата оплакване.

Във връзка със следващия, релевиран във въззивната жалба довод на ответника, който се свежда до допуснато от първостепенния съд нарушение на разпоредбата на чл. 52 ЗЗД, въззивният състав намира следното:

От приетата и неоспорена пред първата инстанция съдебномедицинска експертиза /СМЕ/ се установява, че вследствие на претърпяното произшествие Х. Ш. Б. е получила травма на шийния отдел на гръбначия стълб /контузия на шията/, изразяваща се в навяхване и разтягане на ставите и ставните връзки на шийния сегмент на гръбначния стълб – т.нар. „камшичен удар“. Според заключението, по своя вид и тежест травматичните увреди са довели на ищцата „разстройство на здравето неопасно за живота“. Спешна медицинска помощ пострадалата е получила в УМБАЛСМ „Пирогов“, като при приемането й е била в леко увредено общо състояние, контактна, с болки в шията. По спешност са били извършени рентгенологични изследвания и консултации с ортопед-травматолог. След извършените изследвания и консултации, са били установени описаните по-горе телесни увреди, като на пострадалата е била поставена шийна яка за период от 10 дни, изписани са й били аналгетици. Вещото лице установява, че след датата на ПТП ищцата е имала здравословни оплаквания, засягащи шийния гръбнак и лявата ръка, поради което същата неколкократно – един път през м. декември 2017 г. и три пъти през м. февруари 2018 г. е потърсила медицинска помощ от специалистневролог и ортопед в „Аджибадем Сити Клиник“, където са й били предписани болкоуспокояващи, бета протектор и физиотерапия. Според становището на вещото лице, общо лечебният и възстановителен период при пострадалата е приключил за срок от около 2 месеца , като в процеса на направените изследвания е била установена шийна кифоза-начални дегенеративни промени С4-6 на шийния гръбнак, които според експерта са удължили възстановителния процес, който обичайно е 1 месец. Ищцата е търпяла болки и страдания за този период, като най-интензивни са били те през първите 15 дни непосредствено след злополуката, като са отзвучавали за около 1-1,5 месеца. Докторът излага, че за в бъдеще пострадалата е възможно да има оплаквания от дискомфорт в шийния сегмент при промяна на времето.

Настоящият състав кредитира изцяло фактическите изводи на вещото лице, обективирани в приетата, неоспорена и обсъдена по-горе СМЕ, тъй като експертът е отговорил пълно и обективно на поставените въпроси.

Пред първата съдебна инстанция са събрани свидетелските показания на свидетеля А. Б., съпруг на ищцата /разпитан по делегация в Районен съд Шьонеберг, Берлин/, който по време на инцидента е управлявал лекия автомобил, в който е пътувала и пострадалата. Свидетелят установява, че по време на настъпване на ПТП ищцата е седяла на предната дясна седалка, като 4 е преживяла сериозен шок. Излага, че след настъпване на инцидента ищцата е изпитвала силни болки, била е откарана в болница, където след направена рентгенова снимка е била установена деформация на гръбначния стълб.

Допълва, че ищцата е трябвало в продължение на няколко седмици да носи ортезия за врат, предписани са й били болкоуспокояващи и медикаменти за възстановяване на увредените нерви. Излага, че пострадалата няколко дни след инцидента е получила изтръпване на ръката, като след изследване с ЯМР е било установено, че при деформиране на гръбначния стълб са били притиснати нерви. Споделя, че към настоящия момент ищцата изпада в паника, ако се наложи да пътува с автомобил, не издържа на натоварване.

Излага, че преди произшествието съпругата му е била много активен човек, а след катастрофата е затворена в себе си. Установява, че пострадалата е на терапия и приема психотропни вещества, които се отразяват негативно на общото й състояние. Допълва, че съпругата му продължава да се подлага на физиотерапия, като според лекари в Германия изтръпването на ръката й е хронично въз основа на хроничната деформация на гръбначния стълб.

Свидетелят сочи, че настъпилия инцидент е дал отражение върху социалния й живот и професионалното й развитие.

Въззивният състав изцяло кредитира показанията на свидетеля, тъй като същите не противоречат на останалите събрани по делото писмени доказателства. Свидетелят пресъздава свои лични възприятия от състоянието на ищцата относно болките, които същата е изпитвала, трудностите, през които е преминала, страховете и притесненията й. Настоящият съдебен състав отчита разпоредбата на чл. 172 от ГПК и възможната заинтересованост на свидетеля, но намира, че няма основание неговите показания да не бъдат кредитирани, тъй като безспорно лицата, които са най-близки на пострадалото лице и които са били непрекъснато до него след настъпване на произшествието имат най-пълна и точна представа за преживените от същото физически болки и страдания, както и за продължителността на възстановителния период. Ето защо, съдът кредитира изцяло показанията на свидетеля и счита, че същите следва да бъдат взети предвид, наред с всички останали събрани доказателства.