Акт № 1214 от 28.10.2026, Апелативен съд - София

РЕШЕНИЕ

№ 1214 гр. София, 28.10.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 14-ТИ ГРАЖДАНСКИ, в публично заседание на тринадесети октомври през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател:Ася Събева

Членове:Елена Тахчиева

Кристина Филипова при участието на секретаря РУСИАНА АН. ЯНКУЛОВА като разгледа докладваното от Кристина Филипова Въззивно гражданско дело № 20261000501248 по описа за 2026 година

С решение № 7937 от 30.12.2025 г., по гр.д. № 9736/23 г., СГС, І-8 с-в, ОТХВЪРЛЯ исковете на С. Л. А. срещу „БДЖ – Пътнически превози“ ЕООД и Национална компания "Железопътна инфраструктура" ДП с правно основание чл. 49 ЗЗД вр. чл. 45 ЗЗД за солидарно осъждане на ответниците да заплатят сумата от 60 000 лева обезщетение за неимуществени вреди от настъпилия на 09.07.2022 г. инцидент, ведно със законната лихва от датата на деликта до окончателното плащане на сумата, както и сумите от 4084,55 лева - обезщетение за претърпени имуществени вреди (пропуснати ползи, представляващи разликата между трудовото възнаграждение, дължимо по трудов договор № 604/04.07.2022 г. за периода от м. юли 2022 г. до м. декември 2022 г. и общия размер на полученото за същия период обезщетение за временна нетрудоспособност), ведно със законната лихва, считано от датата на деликта до окончателното й изплащане, както и сумата от 1425,18 лева - обезщетение за претърпените от него имуществени вреди (разходи за лечение), ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на исковата молба до деня на окончателното плащане.

Срещу решението е депозирана въззивна жалба от С. Л. А.. Счита, че 1 правилната квалификация на иска е чл. 74 ЗЖТ, тъй като макар и да не е имал намерение да пътува, ищецът се е намирал в превозното средство и при слизането си е паднал, като така е получил уврежданията. Позовава се на практика, според която отговорността не е обусловена от закупуването на билет, тъй като отговорността не е по договор за превоз, а е гаранционно-обезпечителна. Изтъква, че по делото липсва скоростомерната лента на локомотива, а СТЕ е изготвена само по нейната разшифровка, като последната е частен документ, изготвен от служители на самия ответник. Подчертава, че в документите по делото са посочени различни часове за спиране и потегляне, което според жалбоподателя сочи на привидно вписване за удостоверяване на спазен график. В тази връзка поддържа, че превозната бригада е разрешила преждевременно потегляне на влака без да се изпълни задължителната проверка дали всички пътници са се качили и са слезнали и дали всички врати са били затворени. Сочи, че при потегляне и достигане на скорост от 5 км/ч всички врати се затварят автоматично и отварянето им е било само чрез завъртане на червена ръкохватка с разкъсване на пломбата, чрез специален ключ или при предварително блокиране на вратата с предмет. Нито едно от тези обстоятелства не е било установено по делото, поради което намира, че изводът на съда, че С. А. е отворил вратата и е скочил докато влакът е в движение, е неправилен. Отделно от това намира, че е възможна предубеденост на вещото лице по СТЕ, като допълнително сочи, че неговите изводи са изградени върху писмени обяснения на самите служители на ответника. Изтъква, че неправилно не са допуснати допълнителни въпроси към СМЕ, които са от съществено значение за изясняване на факти по делото.

Оспорва изводите на съда, че пребиваването на С. А. във влака е неправомерно, като подчертава, че ищецът се е качил само за да остави багажа на възрастната си съпруга и внучето си. В тази връзка се основава и на чл. 22, т. 3 и т. 4 от Инструкция за влаковия кондуктор, установяващ засилена грижа към определена група лица и стриктната проверка относно затварянето на вратите при потеглянето на композицията. Твърди, че А. не е имал задължение да уведомява превозната бригада, че възнамерява да слезне от влака. За ирелевантен намира факта, че инцидентът е станал през работното време на ищеца. Моли решението да се отмени и да се уважат исковете като се присъдят разноски.

В писмен отговор ответникът ДП Национална компания „Железопътна 2 инфраструктура“ оспорва жалбата. Намира правната квалификация за вярна, а сочения от ищеца механизъм на инцидента – за недоказан. Сочи, че самата свидетелка (съпруга) е посочила, че когато влакът тръгнал, ищецът хвърлил чантите и тръгнал да слиза, а според локомотивния машинист – когато видял от влака да скача пътник, той предприел спиране на 50 м след тръгването.

Твърди, че няма преждевременно потегляне, а според СТЕ при условията на гара Търговище влакът и не може да потегли рязко. Твърди, че служителите на ДПНКЖИ не носят отговорност, тъй като действат при обвързана компетентност и действията им са предпоставени от тези на „БДЖ – Пътнически превози“ ЕООД. Счита, че самият ищец е нарушил установените правила като е предприел слизане от движещия се влак. Подчертава, че служителите са изпълнили всички вменени им от закона и подзаконовите актове задължения и въпреки това е настъпил инцидента. Възразява срещу размера на обезщетението, оспорва вида и дължимостта на разходите за лечение, както и на пропуснатите ползи поради разликата във възнаграждението, като счита, че те не са доказани.

В писмен отговор „БДЖ – Пътнически превози“ ЕООД оспорва жалбата.

Намира квалификацията на иска за правилна. Подчертава, че материалите, въз основа на които е проведено изследването на механизма, не са просто „документи, съставени от ответника“, както се сочи във въззивната жалба, а документи от официалното разследване на инцидента. Счита, че ищецът е нарушил забраната за качване или слизане от вагона при движение на влака – чл. 509, ал. 2 Наредба № 13 от 2005 г. за осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд в железопътния транспорт. Отбелязва, че ищецът не е изпълнил указанията за контролни прегледи. Сочи, че претендирания размер е несправедлив.

Въззивната жалба е подадена в срок, срещу валидно и допустимо съдебно решение, преценено като такова в съответствие с чл. 269 ГПК.

Софийски апелативен съд при преценка на доводите на страните и доказателствата по делото намира следното:

Предявени са искове с правно основание чл. 49 ЗЗД.

Ищецът С. Л. А. поддържа, че на 09.07.2022 г. пострадал на ЖП гара Търговище. Твърди, че се качил във вагона за да помогне на съпругата си с багажа, но когато предприел слизане влакът потеглил и той паднал, като си 3 счупил десния крак. Счита, че инцидента се дължи на неправомерно действие на служителите на „БДЖ – Пътнически Превози“ ЕООД и НК „Железопътна инфраструктура“ ДП. В резултат на получените множество счупвания на дясната подбедрица (открито), рана от вътрешната страна на десния глезен, оток и деформация на дясна глезенна става, ищецът претърпял две операции, лекувал се при постелен режим, шест месеца не можел да стъпва на крака си, имал нужда от чужда помощ, изпитвал физически и психически болки и страдания. За лечението си заплатил разходи от 1 425,18 лв. Освен това за времето от м. юли 2022 г. до м. декември 2022 г., когато не можел да работи, претърпял пропуснати ползи, равняващи се на 4084,55 лв. – разликата между получаваното възнаграждение и получените осигурителни плащания (3015,45 лв.). Претендира обезщетение на неимуществените вреди в размер на 60 000 лв., които да му бъдат заплатени солидарно от ответниците, заедно със законната лихва от датата на деликта, а за имуществените - съответно посочените по-горе суми 1425,18 лв. (с лихва от исковата молба) и 4084,55 лв.

(с лихва от деликта), както и разноски.

Ответникът „БДЖ – Пътнически превози“ ЕООД оспорва исковата претенция по основание и размер. Намира я за недопустима, тъй като ищецът няма качеството „пътник“. Тъй като инцидентът е настъпил на перона на гарата, а не във влаковата композиция счита, че не носи отговорност. Счита, че ищецът сам е причинил увреждането си, тъй като е слизал от движеща се железопътна композиция и не е спазил чл. 509, ал. 2 от Наредба № 13 от 30.12.2005 г. за осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд в железопътния транспорт, забраняващ изрично качването и слизането от вагоните при движение на влака. Намира, че пострадалият не е спазвал предписания режим на лечение. Оспорва трудовия договор на ищеца като фиктивен.

Ответникът ДП Национална компания „Железопътна инфраструктура“, чрез Поделение „УДВГД“ Горна Оряховица, оспорва исковете по основание и размер. Основава се на чл. 74 ЗЖТ. Намира, че съгласно чл. 10, ал. 4 от ЗЖТ, НК „Железопътна инфраструктура” не може да извършва по занятие железопътен превоз на пътници, а съгласно чл. 22 от ЗЖТ, НК „Железопътна инфраструктура“ носела отговорност само за вредите, причинени на превозвачите или на трети лица, в случаите, когато се установи, че причина за това е неизправността на обектите на железопътната инфраструктура.

4

Поддържа, че ищецът е осъществил високорисково и противоправно поведение, предприемайки слизане от движещ се железопътен състав.

Третото лице помагач на страната на „БДЖ – Пътнически превози“ ЕООД - „Дженерали застраховане“ АД оспорва предявените искове по основание и по размер. Твърди, че няма солидарност, нито установено качество на „пътник“. Поддържа тезата, че ищецът самоволно е отворил автоматично затварящата се вратата на вагона и е скочил от композицията, докато влакът е бил вече в движение.

От събраните доказателства, преценени в съответствие с доводите на страните във въззивното производство, се установява следната фактическа обстановка:

Няма спор, че на 9.07.2022 г. на гарата в Търговище ищецът е паднал на перона, при слизане от влаковата композиция. Не се спори, че той не е имал намерение да пътува с влака и не е имал закупен билет, а е придружил съпругата си и внука си за да им помогне с качването на багажа.

Няма спор, че локомотивната бригада към този ден е била съставена от локомотивен машинист на влака З. И. З., помощник машинист Т. В., а в състав на превозната бригада са били началник влак Н. Й. Б. и влаков кондуктор К. В.

В..

По делото са представени Доклад ОД № 55/28.07.2022 г., съставен от петчленна комисия относно ЖП произшествие и Окончателен доклад № 55 на ДП „Национална компания железопътна инфраструктура“. В протокола е отразен, че в 09:44 ч. след отваряне на изходния сигнал от четвърти коловоз и получен сигнал „Готово“ от Началника на влака, дежурният ръководител движение е дал заповед за заминаване и влакът е потеглил в 09:45 ч. Преди да развие 20 км./ч. локомотивният машинист е забелязал пътник, скачащ по време на движението от влака и е задържал „екстрено“, като влакът е спрял на 50 метра след тръгването. По данни на дежурният ръководител движение до последния вагон на перона е лежал ищеца, който е заявил, че решил да скочи по време на движение на влака поради ниската скорост. Според доклада нарушен е бил чл. 509, ал. 2 от Наредба № 13/2005 г. за осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд в ЖПТ.

Като доказателство е приета Разшифровка на скоростомерна лента на влак 2602 от 09.07.2022 г., според която влакът е спрял на гара Търговище в 5

09:44 часа и след престой от минута в 09:45 ч. потеглил, ускорява до 20 км./ч. и в „09:45 и 30“ скоростта рязко пада до 0 км./ч. и влакът спира извънредно.

Представен е Трудов договор № 604/04.07.2022 г. сключен между „ЛОВЕЦ 01“ ЕООД и С. Л. А., сключен за неопределен срок от време с уговорено месечно възнаграждение в размер на 710 лева.

В о.з. на 26.09.2024 г. (л. 231) по реда на чл. 176 от ГПК ищецът е заявил, че се е качил две стъпала, оставил багажа и тръгнал да слиза и в момента, в който бил на второто стъпало, стъпил на първото, посегнал да стъпи на земята и влакът тръгнал много рязко, при слизането залитнал и паднал. Когато бил на първото стъпало влакът още не се движел, а когато бил на второто влакът вече бил в движение. Вратата била отворена. Оставил багажа близо до вратата, на един метър от нея и само го подпрял, за да не падне и поръчал на жена си след като настани детето да се върне, за да го вземе и тръгнал. Не уведомил, че ще оставя багаж и ще слезе.

Според СМЕ ищецът получил открито (с наличие на рана), трималеоларно счупване на костите на дясна подбедрица в областта на глезенната става, лекувано оперативно (общо три операции за поставяне и снемане на синтезни материали). Обичайния период на възстановяване е около 6-7 месеца, което кореспондира с конкретния случай. Понастоящем все още има оток, но липсва функционален дефицит. Разходите, които са претендирани, според експерта са били необходими за лечението. Няма данни предписаните контролни прегледи да са проведени, няма данни и за рехабилитация в лечебно заведение, който факт, обаче според вещото лице няма значение, тъй като няма ограничение на движенията.

Разпечатката съдържа 34 от 78 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/9c911f69-7bca-495d-977c-3399667e313f